Има задържани, но има и невинен до доказване на обратното.
се душата му да се пресели на добро място. Човекът го заслужаваше.
се душата му да се пресели на добро място. Човекът го заслужаваше. - Публикувана: 2 май 2007, 20:15 ч.
- Последно мнение: 2 септ. 2007, 00:41 ч.
Днес ми е мъчно, защото.....
bubeto , май всички сме така - отчитаме годишнини, пресмятаме на каква възраст е трябвало да са децата ни, като срещнем дечица на тази възраст, сърцата ни се обливат с кръв, мислим как са щели да изглеждат... Много е страшно. Искам да ти кажа - бъди силна, но не вярвам, че някоя майка може да бъде силна пред такава мъка. 
И още нещо-как да обясня на другите,че постоянно мисля за моето мимиченце?Как?Тя винаги ще си остане моето детенце,което аз погубих......
Трябва да слушам всеки път,че е вече минало,че ще имам друго,че така няма да мога да се справя.....да,но мен все още ме боли.МНОГО МЕ БОЛИ!!!Като,че ли беше вчера....
Трябва да слушам всеки път,че е вече минало,че ще имам друго,че така няма да мога да се справя.....да,но мен все още ме боли.МНОГО МЕ БОЛИ!!!Като,че ли беше вчера....
И още нещо-как да обясня на другите,че постоянно мисля за моето мимиченце?Как?Тя винаги ще си остане моето детенце,което аз погубих......
Трябва да слушам всеки път,че е вече минало,че ще имам друго,че така няма да мога да се справя.....да,но мен все още ме боли.МНОГО МЕ БОЛИ!!!Като,че ли беше вчера....
Трябва да слушам всеки път,че е вече минало,че ще имам друго,че така няма да мога да се справя.....да,но мен все още ме боли.МНОГО МЕ БОЛИ!!!Като,че ли беше вчера....
Явно на всички днес не ни е ден и ни е много тъжно. Като не изключваме и депресивното време..., и на мен ми е тъжно и бясно и нервно. Изследванията ми не са готови, а трябваше днес да бъдат, разкарвах се като идиот бързайки с колата, за да разбера изненадата, и смотаната рецепционистка от сутринта да е яла жаби, или да се е неразположила. Искам да и проскубя четината,
ама като знам че пак няма да ми олекне, ще си беснея сама. Ще ми идва цикъла, и съм тройно нервна, рева, крещя, и ще ми избухне главата скоро.
ама като знам че пак няма да ми олекне, ще си беснея сама. Ще ми идва цикъла, и съм тройно нервна, рева, крещя, и ще ми избухне главата скоро.
, твоите две дечица са днес с нас, защото ги споменаваме. 
, прегръщам те
Рони съжелявам 
.
Колкото и време да мине болката в сърцата ни няма да угасне но това го знаем само ние които сме преживели този кошмар.Хората около нас вярват че всичко се лекува с времето.[
.
И още нещо-как да обясня на другите,че постоянно мисля за моето мимиченце?Как?Тя винаги ще си остане моето детенце,което аз погубих......
Трябва да слушам всеки път,че е вече минало,че ще имам друго,че така няма да мога да се справя.....да,но мен все още ме боли.МНОГО МЕ БОЛИ!!!Като,че ли беше вчера....
Трябва да слушам всеки път,че е вече минало,че ще имам друго,че така няма да мога да се справя.....да,но мен все още ме боли.МНОГО МЕ БОЛИ!!!Като,че ли беше вчера....
Колкото и време да мине болката в сърцата ни няма да угасне но това го знаем само ние които сме преживели този кошмар.Хората около нас вярват че всичко се лекува с времето.[
Споделям всяка ваша дума, мисъл и чувство...Мъчно ми е, защото тази тема се разраства лавинообразно... ето ме и мен отново в нея, но няма как!?
Всяка от вас се докосва до ранената ми душа! От няколко дена се хващам как заглеждам чуждите бебета в количките(сигурно и преди съм го правила), с които се разминавам... скоро ще отнеса някоя ругатня, представям си как гледам. В сряда подминах една позната, защото не бях в състояние да се спра и да се зарадвам на бебенцето й... като се прибрах се наревах и още ме е срам от мене си. На моменти чак не се понасям, иска ми се да изтръгна това разяждащо чувство на завист. За пресмятането на дати няма да говоря... ясно ви е!
Колкото и време да мине болката в сърцата ни няма да угасне но това го знаем само ние които сме преживели този кошмар.Хората около нас вярват че всичко се лекува с времето.[
така е за жалост 
за всички вас,писали днес с тъга...И аз да си кажа колко мъчно ми беше вчера. Редях се на огромната опашка. Редом с още куп народ. А отпред,без ред, пускаха майки с деца. Дечица в най-различна възраст. От малки бебенца,които може би наистина няма на кого да оставят,до големи деца,които спокойно могат да седят с родителите си. Но много силно ме впечатли как в 10ч вечерта бяха домъкнали едно съвсем малко бебе,което определено по това време трябва да спи. Няма да коментирам. Но ми беше много мъчно..че аз трябваше да преседя 7 часа права в дъжда на опашката просто защото моето бебенце се роди мъртво. Заради нечие безхаберие. Заради недоглеждане. Заради недооценяване сериозността на проблема. За да се моля за чудо...някой ден и аз да мога да гушна живо и здраво бебенце... Рита ми беше дала да оставя два чифта бебешки чорапки. А аз бях взела от нас първото дребно нещо,което ми попадна в ръцете,когато се разрових из бебешките нещица,които мъжа ми беше прибрал и до вчера изобщо не бях посмяла да отворя. Мънички бебешки ръкавички. Когато ги извадих от раницата...представих си малките ръчички,за които бяха купени...Погалих ги и ги оставих. Не можеше върху иконите-пазеха ги и не ми позволиха. Отстрани ги оставих. Не знам дали там трябваше. Но се надявам Бог да е разбрал посланието ни...