Публикувана: 2 май 2007, 20:15 ч.
Последно мнение: 2 септ. 2007, 00:41 ч.

Днес ми е мъчно, защото.....

33 146
602
1

# 300 15 юни 2007, 08:17 ч.

Мнения: 515

Мила polar_bear съгласна съм с bobkas , трудно е да сме силни и да се преструваме че всичко е наред ,да се усмихваме когато всъшност ни се плаче.
Ти си го казала много точно "Защо я играя тази силната жена" но няма как ако се отдадем на отчаянието ще полудеем, въпреки това не трябва да се затваряме напълно в болката.Скоро бях с една от най близките ми приятелки и се разплаках тя ми каза че все се питала как да ми помогне ,какво да ми каже ,но не смеела да започне първа каза че няма как да знае какво ми е /дано и никога да не разбере/ но ако имам нужда да плача,да викам,или просто да поговоря с някого тя ще е до мен.
Поплачи си мила много е трудно да криеш всичко в теб говори със съпруга ,приятел и майка ти няма значение говори и с нас ние сме тук ако имаш нужда от приятел. Hug

# 301 15 юни 2007, 11:55 ч.

Мнения: 7 348

Вчера имах чудничка депресия. Ей така, от видима причина. Има и такива моменти, но гледам да не им се давам. После трудно издрапвам. Confused

Полярно мече, не си търсете поводи за отлагане. Винаги има битовизми и причини, които се оказва, че не са причини. bouquet

# 302 15 юни 2007, 13:01 ч.

Здравейте аз сащо искам да се вклю4а.Моето бебе сащо по4ина миналата година все още немога да го преживея.Вдруги ден на 18.06.2007год.щеше да направи 1год.незнам защо садбата реши да ми отнеме рожбата.оттогава правим опити заповторно забременяване но досега безуспешно.4есто си задавам вапроса каде сбарках за да сам толкова наказана моите приятелки се радват на рожбите си а аз дори немога ве4е да се срещам с тях.Болката е голяма всяка от вас ще ме разбере.пла4а по4ти непрекаснато имаше хора които дори се подиграваха с депресията в която сам изпаднала.Незнам как можеш да се подиграваш на някой с такава голяма болка в сарцето си.страхувам се да изляза на вън страхувам се да срещна врастниците на моята дащеря страхувам се да се изправя срещу радоста на майките им 4е ги имат страхувам се от хорските подмятания зад гърба ми .Незнам как да се изправя срещу проблема срахувам се и сапруга ми да не се разо4арова от моята слабост и салзи .дано някога успея да преодолея маката поне мани4ко дано садбата ми отреди друга рожба на която да се радвам .и нека моето и вси4ки други ангел4ета по4иват в мир Sad

# 303 15 юни 2007, 14:21 ч.

Мнения: 1 402

mam4eto

Съжалявам за случилото се,а относно хората не им обръщай внимание.Винаги съм казвала,че човек,който не е преживял тази болка няма как да те разбере.Има хора,които нямат емоции в живота си и като нараняват другите си ги създават.
Кураж миличка Hug

# 304 15 юни 2007, 16:36 ч.

Мнения: 515

Мила mam4e съжелявам smile3518

# 305 15 юни 2007, 17:07 ч.

Мнения: 498

Мила mam4eto имам син, който е роден на 18 юни. На 20 юни 2005 г. почина дъщеричката ми. Много ми е познат страха, който изпитваш да се срещаш с хората. Опитай се да го преодолееш и гледай напред. "Хорските подмятания" зад гърбът ти ... игнорирай ги. Все се опитвам и не мога да разбера такъв род хора нямат ли си свои проблеми та се занимават с чуждите. Сега отново чакам бебе и улавям погледите втренчени в корема ми. Сърцето ми се свива като си помисля, че не всички са доброжелателни. Опитвам се да не ми пука и да мисля, че моя лош късмет е отминал. С теб съм, чуствала съм се по същия начин като теб и продължавам да се чуствам, но успях да продължа. Вярвам, че и ти ще успееш.

# 306 15 юни 2007, 21:30 ч.

Мнения: 686

...ми беше термина. newsm45

# 307 15 юни 2007, 22:22 ч.

Мнения: 345

аха, Светлето е тук.

# 308 16 юни 2007, 01:00 ч.

Мнения: 245

Момичета, благодаря... Hug

Mam4eto, съжалявам за това, което си била принудена да изтърпиш - кой идиот може да се подиграва за това??? Всъщност, какво се чудя...От няколко дена водя следния диалог с вариации с множество нови колежки (сега има голям урожай от тях):
Колежка/и: "Омъжена ли си?"
Аз: "Да"
Колежка/и: "Деца?"
Аз: "Амиии...все още не" (наум: "искам, искам, искам и то скоро!")
Колежка/и: "Блазе ти"

Колко е вярно, че човек никога не оценява това, което има. Май малко се отклоних от темата...sorry.

# 309 17 юни 2007, 21:34 ч.

Mediterraneo
Мнения: 42 770

На мен постоянно ми е тъжно, бе хора Tired

Напоследък все едни мисли се въртят в главата ми... Тази година Влади щеше да е ученик... Все се опитвам да си го представя, милият, а все виждам онова малко момченце, което си остана...

# 310 17 юни 2007, 21:40 ч.

Мнения: 7 348

Диманче,

Само толкова мога.
А как ми се щеше да умея да връщам времето назад и да изтривам скръбта. Cry

# 311 18 юни 2007, 09:35 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Дими, няма нужда да си го представяш друго яче. Той е и ще бъде твоето малко дете... нека живее такъв в сърцето ти. Няма нужда да си представяш иначе...защото иначе можеше да е много зле за негто. Господ си го е прибрал за да не му е трудно и тежко - явно е решил, че малката душа не е достатъчно силна да понесе отреденото й и се е погрижил да не страда... и както съм казала - ти оставаш да носиш и неговия товар...

мамче страха е нож с две остриета - не бива да му се даваш, защото може да съсипе живота ти! предполагам силата на болката ти, пораждаща страха,, но не бива да му се даваш! бори се, бъди смела и силна заради бъдещото си детет!

# 312 18 юни 2007, 14:00 ч.

Здравейте,
И аз съм една от вас. Миналата година загубихме желано бебче в 5 месец от бременоста. Направих си генетични и имунологични изследвания. Резултатите бяха добри. Повярвах, че просто така се е случило и следващият път няма да има проблеми. В края на миналият месец си направих тест и беше положителен. Отидох на лекар и видяхме точицата. Миналата седмица бях отново на лекар, но не видяхме сърдечна дейност. Сакът е нарастнал, но вътре не се вижда нищо. Утре съм пак на преглед и ако не се е появила сърдечна дейност ще ми правят кюретаж.
Според последна м, триабва да съм 8 г.с.
Cry

# 313 19 юни 2007, 00:04 ч.

Мнения: 93

Цитат на: neshtastna в пн, 18 юни 2007, 14:00

Мила, съжалявам за болката ти! Дано се види сърдечна дейност!
Момичета и аз се включвам при вас!
Днес ми стана много мъчно, когато прочетох историите ви. През февруари 2006 г. преживях спонтанен аборт. Беше мимного тежко, но направо ме е срам да пиша като чета вие какво сте преживяли. И все пак мен също ме болеше. Когато осъзнах всъщност какво е станало, целият ми свят се обърна. Бях на работа, когато прокървих. Отидох в болницата , там ми изписаха утрогестан! Но... кървенето се засилваше. Отидох в друга болница и там чух - всичко е въпрос на часове! Лекарят ме попита ще правим ли кюртаж. Казах твърдо НЕ и си тръгнахме със съпруга ми. Реших, че ще вярвам до последно за добър край. Прибрах се и започнаха страшни болки, едва стоях... По едно време започнах да треперя и след няколко минути всичко приключи в тоалетната - плодният сак падна и аз го видях. Нямах сили да пусна водата... Излязох, обляна в сълзи! Доста време ми трябваше да се съвзема, но слава Богу с помощта на съпругът ми и приятелите ми успях и след 3 месеца отново забременях. Мноооооооооого притеснения имах, но съм благодарна на Бога, че ме дари с малка принцеса! Peace