Липсват ми социални контакти

  • 7 867
  • 156
  •   2
Отговори
# 75
  • Мнения: 523
Тонът Ви, Как'Сийка ,е ненужно остър,чак назидателен.

# 76
  • Мнения: 24 625
Права е Сийка. Ако имате намерение да си решавате проблема със социалните контакти, я прочетете и помислете върху написаното от нея. Помислете и какво можете да предложите насреща срещу това, което очаквате.

# 77
  • Мнения: 1 402
Е, то почти всичко хубаво и полезно в живота ни се иска, но не ни се ще. Социализиране, учене, спорт и движение, четене на серизна литература, пътуване, готвене на здравословни неща, да си изчистиш къщата... Всичко това често иска дисциплина и да надмогнеш първоначалния импулс за мързелуване. Мозъкът и телата ни са еволюирали да пестят енергия, не да я харчат. После, обаче, обикновено много се радваме, че сме го направили.

# 78
  • Мнения: 728
Ако авторката имаше приятелка , то тя щеше да и каже това , което Как' Сийка е написала .

Защото мисля много от нас , аз със сигурност , искахме да напишем същото , но по една или друга причина не посмяхме .

Аз с моите приятелки съм и по рязка , когато се налага да помогна .
С мен те също .
Понякога вербалната плесница намества мозъчните клетки много по добре , от съжалението и съчувствието .

Надявам се , авторката , да прочете мнението и няколко пъти , и без да се обижда да си вземе ползите .

Как' Сийка🌼

# 79
  • Мнения: 9 173
А къде са отишли приятелките ви от училище и университета? Тях е добре човек да запази, за да има кого да покани на сватбата си, после ако по едно и също време имате деца и на мероприятия с деца. Именно защото после като имаш семейство е доста трудно тепърва да създаваш нови приятелства. Но жените много често като имат гадже и край повече време за приятелки нямат, и после като се разделят с гаджето се сещат, но те вече също са заети на свой ред.
Естествено, че семейството е приоритет и предпочитам и основно с мъжа ми ходим някъде и уикендите винаги сме заедно, но за да нямаш кого дори на сватбата си да поканиш причината е, че изобщо преди това през годините не са ти били важни приятелставата. Мъжете пък си ги пазят.

# 80
  • Бургас
  • Мнения: 4 748
Повечето хора не правят разлика между приятел и добър познат, приятелствата са малко като бройка и им трябват доста години, в детските и младежките години по-лесно се получават, но и доста от тях завършват с някакво разочарование след време
На по-стари години преобладават познанствата и то базирани на интереси, които лесно се променят
Аз лично не вярвам много в женските приятелства, наистина жените се сещат за други жени от скука, като останат сами и е повече запълване на време, а не искрено желание за приятелство
Повечето хора търсят социални контакти с егоистичен интерес- да имат с кой да пият кафе, да си поговорят, да отидат на театър, спорт, разходка, екскурзия…но това е нормално, от отсрещната страна е същото, ако ви съвпадат интересите, темите за разговор,начина на прекарване на свободното време- се получават нещата, но нищо не е вечно, животът разделя хората

Последна редакция: чт, 28 май 2026, 11:29 от bur02

# 81
  • Мнения: 523
Най-добрата ми приятелка от детството живее в софия,така също и двете ми много близки приятелки от студентството.Все още сме близки,знам,че ако се обадя и имам внжда от помощ веднага ще реагират.Чуваме се периодично,но не са тук.На бал не бих ги поканала заради факта,че трябва да ги притеснявам с логистиката,по никаква друга причина.Като грешка принципно отчитам факта,че дълги години бях прекалено фиксирана в работата и отказвах различен вид покани,примерно с майките от детската градина и училището.Все бързах ,все нямах време,все бях изморена.Като откажеш няколко пъти и вече не те канят.Да но нещата и приоритетите се променят с времето и сега е доста трудно,изпуснала съм много възможности,отдалечила съм се от доста хора.

# 82
  • Мнения: 938
Я пък ти! Притесни ги, какво толкова - хората обичат да се разнообразяват и ангажират с радостни събития. Ако им е съвсем невъзможно, ще ти кажат.

# 83
  • Мнения: 658
Много хора ще се разпознаят в написаното. Просто малцина го казват на глас. С времето животът някак естествено се завърта около работа, семейство, деца, задължения и човек дори не усеща кога приятелствата започват да остават на заден план. От това, което пишете, не ми изглежда да нямате хора в живота си. Имате съпруг, дете, родители, сестра, приятелки, макар и далеч, познати семейства. Не мисля, че положението е безнадеждно. Приятелства се създават и на 20, и на 40, и на 60 години. Просто стават по-бавно и по естествен начин. Понякога едно хоби, курс, група по интереси или дори по-често търсене на старите приятелки е достатъчно, за да започне нещо да се променя. А за абитуриентския бал след години – не бих се тревожила отсега. Животът е доста по-дълъг и непредвидим, отколкото ни се струва в моментите, когато сме тъжни.

# 84
  • Мнения: 728
Имам приятелка , с която се запознахме много отдавна с .. лют , брутален скандал ).
Тя тогава имаше шивашко ателие , наша обща позната ме заведе като потенциален клиент , какъвто не станах никога .
Няма да влизам в детайли , но от първите ни реплики , все едно пуснаха един срещу друг два разгонени мъжки котарака .)
С викане , замахване , цирк и позор накратко .

След 2-3 седмици се разминаваме случайно по центъра и погледите ни се засичат , и … като се започна един смях , смях , без думи , стоим , гледаме се и се спукваме от смях .
По едно време едната от нас ( не помня коя ) , дай да не се излагаме така на  улицата , да седнем в някое кафе и да се успокоим .
Седнахме в едно кафе , да кажем на обед , и него ден се разделихме по тъмно .)
И от там , един от най близките ми , верни и всеотдайни хора в живота .

При това от познати с обши интереси , мислене , към приятелка се премина много бързо .

Добро познанство , което да премине към приятелство , може да се намери на всяко място , по всяко време и обстоятелства .

Специално никога не съм търсила познанства , не знам как се търси “ специално “.
Около нас е пълно с хора , част от , които при заговаряне или покана за кафе биха откликнали веднага .

# 85
  • Мнения: 551
Missixty,
Много познато. Не мога да дам съвет, просто познах себе си в написаното. В днешно време е трудно с приятелството. Забелязах, че след пандемия всичко е различно.

# 86
  • Мнения: 523
Поне не съм сама🙂Вие как се спрявате?Потисната ли сте?

# 87
  • Мнения: 551
Не точно. Единият ми син живее при мен, живеем в голяма къща тип кооперация с още две семейства. Но съм разведена и съм се дистанцирала от другите именно и поради това.  Всеки си пътува по двойки и т.н. Но съм се депресирала, общо взето ми е ок в моя балон..

# 88
  • Мнения: 79 221
Познати имам страшно много,работя с хора и познавам целия град,но не говоря за такива познанства,а за истинско приятелство,за близки хора,на които няма да се притесняваш да звъннеш по всяко време на деня и когато имаш нужда от помощ те да се отзоват.

А после пише че просто търси някой който да я покани на кафе...

Авторката не знае какво иска. Аз поне не разбрах.

Истински приятел сега няма как да завъди.
Виж за кафе и кино може...

Но тя си противоречи.

# 89
  • Мнения: 1 341
При добре описаното положение, авторке, фокусирай се върху мъжа си, твоята сродно душа, прави му прияни изненади и го насърчавай и той да ти прави.

за други контакти имаш достатъчно възможности, започвайки от сестра си. Приятелките в София - като отидеш до София, ще се видиш с тях, после ги покани за уикенд при теб.

Така или иначе, твоят пристан е домът, семейството, мъжът ти - концентрирай се в тях.

Общи условия

Активация на акаунт