За хората, които нямат срам

На всеки срамът е според възпитанието, което е имал. Един го е срам от едно, друг от друго, някои от нищо - но те са рядкост. Сега е модерно да нямаш срам.

Хората, които защитават зли и лоши хора, са зли и лоши хора. Аз съм в такава ситуация и им пожелавам да им се върне тъпкано и да се мъчат много.
Виждаш, че някой умишлено вреди на друг и му съсипва живота и дори не става дума за помощ, вместо да подминеш и да не наливаш масло в огъня, ти се хващаш да подкрепяш боклука, който вреди.

Защото имаш интерес в това. И той си търси подкрепа и ако ти се подмазва можеш да го инструментализираш за лични интереси . За потърпевшия атаката е двойна.

Аз съм постъпвала и безсрамно, и злобно. Безсрамно защо... случвало ми се е в години на голяма финансова дупка да взема неголяма сума назаем и да не я върна. Наблокирах човека във всички възможни канали за комуникация когато след два месеца си я поиска.
И ако безсрамното беше някога виж злобното го практикувам и до ден днешен понякога. Случва се да излизвам и аз помия срещу колежка, която идва на работа 2-3 дни в седмицата през останалото време всички знаят, че се скатава. Не е моя работа и не ми вреди лично на мен, но го правя.

Понеже всички тук пишат как все са ставали свидетели на злобни и безсрамни постъпки. Явно се подразбира, че те самите не са такива. Е, аз лично съм. Или поне за едното съм била. Другото все още се опитвам да преборя.

Ами човек трябва да се самоанализира. Какво направих днес, защо го направих, защо изпитвам завист, как да го преодолея. Но рядко хората го правят.

Аз съм докачлива и в резултат в някаква степен мечтаеща за отмъщение, но злобна не съм и не виждам защо да казвам на черното бяло само защото и злобните биха се оценили по същия начин и биха били искрени.
Наблюдавала съм подобна злоба както по отношение на мен, горе споменах за пример от миналата седмица, така и на други места, от други хора с други адресати и нямам обяснение, освен че нещо отвътре е дало някак на късо и ги ръчка да наранят и уязвят, да сравнят човека със земята, способностите му, поведението му, работата му, външния му вид, изобщо качествата му от всеки вид, без оценката  да има много общо с обективността. Е ми аз не го правя така и няма какво да си признавам и да се самоанализирам.
Не се срещат много често такива хора все пак.

Добре. Аз пък имам нужда от самоанализ. Особено в посока примерно "добре де, а ако аз бях на негово/нейно място как би било".

Ти щом нямаш - недей.

Аз нямам срам от доста неща, но те не се водят точно неморални. И все пак покрай детето се опитвам леко да се коригирам и много си меря приказките, да речем. Иначе съм много плесната в устата. Така като гледам, обаче то пак си ги научава някои неща по друга линия - най-вече връстничета.

Другият вариант, да се допълня, е на горепосочените хора да им дава на късо в оценката на ситуацията и хората и сравнението им с критериите за качество и със себе си.

Да кълнеш (публично) хората, от които страдаш какъв те прави?

Наранен.

Защо ме търсиш? Аз винаги съм се страхувала, в известен смисъл, да постъпвам злобно. Не защото вярвам, че съдбата ще ми го върне или че има някакво космическо възмездие – не съм нито религиозна, нито суеверна. По-скоро съм на мнение, че каквото повикало, такова се и обадило.

Затова винаги се опитвам да подходя по начин, който да предизвика доброто в отсрещния човек. Дори понякога това да изглежда донякъде манипулативно. Например: добре, направил си нещо лошо, не ти вярвам напълно, но щом обещаваш, ще се опитам да ти дам възможност да постъпиш правилно, за да се оправят нещата и конфликтът да бъде преодолян.

Само че досегашният ми опит показва, че този подход не работи особено добре. Всеки, който по някаква причина се е настроил срещу мен, се дразни еднакво както от лошите ми, така и от добрите ми постъпки. Тоест дразни го самото ми присъствие в неговото пространство. Освен това често липсва какъвто и да е анализ от типа: „Защо ми е това? Няма ли да стане по-лесно по друг начин?“. Много хора също така не могат да повярват в добрите намерения на другия. Не могат да приемат, че добрата постъпка не е примамка, с която да бъдат ударени по главата или ритнати, когато се приближат. Затова и не се доверяват.

Според мен човек трябва много да внимава да не амбицира друг човек срещу себе си. Веднъж стигне ли се дотам, оправянето на отношенията става почти невъзможно. При най-малкото разногласие всичко се възприема като обявяване на война и всички уж заровени томахавки се изравят със страшна скорост.

В същото време аз смятам, че има правила дори за воденето на война. Не е нужно, за да спечелиш един конфликт, да смачкаш човека отсреща на палачинка. Не е нужно да го унижаваш с всичко, което ти попадне под ръка. Не можеш да омаловажаваш най-ценните за него неща само за да го предизвикаш или да го изкараш лош и агресивен.

Според мен съществуват морални рамки.

Например в случая с жената с увреждане и кучето – да, не е приятно куче да скача, да лае и да стряска хората. Но можеш да я попиташ дали има нужда от помощ. Дали е сама. Дали кучето не е единствената ѝ компания и приятел. А дори и да не я попиташ, пак можеш да смекчиш реакцията си. Вместо да ѝ се развикаш и да я обидиш, можеш спокойно и учтиво да кажеш, че си се стреснала, и да я попиташ дали би могла да направи нещо по въпроса. Можеш да предложиш решение или поне да обясниш какво точно те е притеснило.

Не може да не сме способни да коригираме реакциите си според ситуацията и човека отсреща.

Никой не мисли, че постъпва злобно. Снимала съм и убийци, и те мислят, че са постъпили правилно. Това е проблема.

колко удобно.

Те тия с лаещите кучета, все едно не знаят, от какво се притесняват хората. Знаят много добре и не им пука, та за това са и отсрещните реакции.

Защо ме търсиш? писа нещо различно. Въпреки , че аз мисля че е постъпила по-ското уплашено. Поне в частта с парите на заем , които не е могла да върне. Обаче явно има съвест и премисля нещата след като го самоопределя критично. Това пък прави странно понятието злобно използвано надолу.

Прави те уязвим.


Не винаги е така. Затова е добре да преценяваме и да не обобщаваме.