„Но това го знаеше!“ е реакция, която много родители разпознават. Детето е решавало подобни упражнения, справяло се е добре, а изведнъж при почти същата задача се обърква. На пръв поглед изглежда нелогично - щом вече го е правило, защо сега не се справя?
Причината често е в малката промяна. Понякога задачата изглежда позната, но условието вече изисква нещо различно - да се избере само част от обектите, да се обърне внимание на посока, да се сравнява по друг признак или да се изпълнят две действия последователно.
За възрастния тази промяна може да изглежда незначителна, но за детето тя променя начина, по който трябва да мисли. То вече не може просто да приложи познат модел, а трябва да спре, да чуе точното указание и да разбере кое е различното този път.
Затова при такива ситуации е полезно да не гледаме само крайния отговор, а и как детето е разбрало условието. Понякога една дума променя цялата задача - „само“, „не“, „различен“, „най-голям“, „най-малък“, „първи“, „последен“, „вдясно“, „вляво“.
Ето няколко примера как малката промяна в условието може да направи позната задача по-трудна, както и кратки съвети как да насочим детето, без да даваме готовия отговор.
Пример 1: „Огради всички животни“ и „Огради всички животни, които не летят“
В първия случай детето търси категория - животни. Във втория вече трябва да съобрази допълнително условие. Ако започне по навик, може да огради всички животни, без да обърне внимание на уточнението.
Съвет: Попитайте детето: „Търсим всички животни или само част от тях?“ Така насочвате вниманието към думите, които ограничават избора.
Пример 2: „Свържи еднаквите фигури“ и „Свържи фигурите с еднаква форма, но различен цвят“
Тук задачата изглежда позната, но вече не е достатъчно детето да търси напълно еднакви изображения. То трябва да отдели формата от цвета и да работи по конкретния признак, посочен в условието.
Съвет: Насърчете детето първо да каже по кой признак ще сравнява - форма, цвят, големина или нещо друго.
Пример 3: „Оцвети най-големия предмет“ и „Оцвети най-малкия предмет“
Това е проста на пръв поглед промяна, но ако детето бърза или е свикнало с един тип инструкция, може да даде отговор по инерция. Тук ключова е думата, която променя посоката на задачата.
Съвет: Преди детето да започне, го попитайте: „Коя дума ни казва какъв предмет търсим?“ Това го учи да открива най-важната дума в условието.
Пример 4: „Продължи редицата“ и „Открий грешката в редицата“
И двете задачи са свързани със закономерност, но изискват различно действие. В първата детето трябва да добави следващ елемент, а във втората - да провери вече дадена последователност и да открие несъответствие.
Съвет: Помогнете на детето първо да определи какво действие се иска - да продължи, да провери, да поправи или да избере. Това намалява решаването „по навик“.
Пример 5: „Преброй предметите“ и „Преброй само предметите, които са вдясно“
Във втория случай броенето не е достатъчно. Детето трябва да съобрази пространствено понятие и да избере само част от обектите.
Съвет: Насочете го да огледа първо къде се намират предметите, преди да започне да брои. Може да попитате: „Всички ли броим, или само тези на определено място?“
При всички тези примери целта не е просто детето да стигне до правилния отговор, а да се научи да спира за момент и да търси какво точно се променя в условието. Това умение се развива постепенно и е много полезно както при упражнения у дома, така и в училищна среда.
А при вашето дете кои малки промени в условието най-често водят до объркване - думи като „само“, „не“, „най-голям/най-малък“, „първи/последен“, посоки като „вляво/вдясно“, или инструкции с повече от една стъпка?
Причината често е в малката промяна. Понякога задачата изглежда позната, но условието вече изисква нещо различно - да се избере само част от обектите, да се обърне внимание на посока, да се сравнява по друг признак или да се изпълнят две действия последователно.
За възрастния тази промяна може да изглежда незначителна, но за детето тя променя начина, по който трябва да мисли. То вече не може просто да приложи познат модел, а трябва да спре, да чуе точното указание и да разбере кое е различното този път.
Затова при такива ситуации е полезно да не гледаме само крайния отговор, а и как детето е разбрало условието. Понякога една дума променя цялата задача - „само“, „не“, „различен“, „най-голям“, „най-малък“, „първи“, „последен“, „вдясно“, „вляво“.
Ето няколко примера как малката промяна в условието може да направи позната задача по-трудна, както и кратки съвети как да насочим детето, без да даваме готовия отговор.
Пример 1: „Огради всички животни“ и „Огради всички животни, които не летят“
В първия случай детето търси категория - животни. Във втория вече трябва да съобрази допълнително условие. Ако започне по навик, може да огради всички животни, без да обърне внимание на уточнението.
Съвет: Попитайте детето: „Търсим всички животни или само част от тях?“ Така насочвате вниманието към думите, които ограничават избора.
Пример 2: „Свържи еднаквите фигури“ и „Свържи фигурите с еднаква форма, но различен цвят“
Тук задачата изглежда позната, но вече не е достатъчно детето да търси напълно еднакви изображения. То трябва да отдели формата от цвета и да работи по конкретния признак, посочен в условието.
Съвет: Насърчете детето първо да каже по кой признак ще сравнява - форма, цвят, големина или нещо друго.
Пример 3: „Оцвети най-големия предмет“ и „Оцвети най-малкия предмет“
Това е проста на пръв поглед промяна, но ако детето бърза или е свикнало с един тип инструкция, може да даде отговор по инерция. Тук ключова е думата, която променя посоката на задачата.
Съвет: Преди детето да започне, го попитайте: „Коя дума ни казва какъв предмет търсим?“ Това го учи да открива най-важната дума в условието.
Пример 4: „Продължи редицата“ и „Открий грешката в редицата“
И двете задачи са свързани със закономерност, но изискват различно действие. В първата детето трябва да добави следващ елемент, а във втората - да провери вече дадена последователност и да открие несъответствие.
Съвет: Помогнете на детето първо да определи какво действие се иска - да продължи, да провери, да поправи или да избере. Това намалява решаването „по навик“.
Пример 5: „Преброй предметите“ и „Преброй само предметите, които са вдясно“
Във втория случай броенето не е достатъчно. Детето трябва да съобрази пространствено понятие и да избере само част от обектите.
Съвет: Насочете го да огледа първо къде се намират предметите, преди да започне да брои. Може да попитате: „Всички ли броим, или само тези на определено място?“
При всички тези примери целта не е просто детето да стигне до правилния отговор, а да се научи да спира за момент и да търси какво точно се променя в условието. Това умение се развива постепенно и е много полезно както при упражнения у дома, така и в училищна среда.
А при вашето дете кои малки промени в условието най-често водят до объркване - думи като „само“, „не“, „най-голям/най-малък“, „първи/последен“, посоки като „вляво/вдясно“, или инструкции с повече от една стъпка?