И нека масовото докладване и триене да започне сега 
Таман прочета нещо и след секунда вече го няма.
Таман прочета нещо и след секунда вече го няма.
- Публикувана: 13 юни 2026, 08:22 ч.
- Последно мнение: 28 юни 2026, 01:08 ч.
Да си домакиня е призвание, не всяка жена става
Домакинската работа е ежедневна и рутинна. Даже не мога да изброя всичко, което някой от нас ежедневно правим.
Ако се замисля, поне два часа се губят и това без сериозно готвене. Като ги насожиш над работно време и пътуване и денят е заминал.
Ако се замисля, поне два часа се губят и това без сериозно готвене. Като ги насожиш над работно време и пътуване и денят е заминал.
Което навежда на въпроса доколко част от крайно негативната нагласа към домакинството не се дължи не толкова на самото домакинстване, колкото на това, че човек е уморен след дълъг работен ден и почти не му остава време за себе си.
Това може би би помогнало на хората с крайно негативни мнения да разберат защо някой, който не работи или работи по-малко, може да има различна нагласа към домакинската работа.
Аз, например, си мисля, че ако работех до 6/7ч вечерта и се прибирах вкъщи към 7/8ч., най-вероятно също щях да мразя домакинските задължения. При мен обаче ситуацията е малко по-различна. Та имам повече време - и да си почина, и да поспортувам, и да подомакинствам, и за някои други задължения и занимания.
Не съм типична домакиня - помагам редовно на мъжа ми в семейния бизнес, но водещ и отнасящ основната тежест е той. Много неща вършим заедно, например готвене. Но - дълги години съм си у дома и се чувствам прекрасно. И о, ужас, нямам никакво желание да работя по стандартния начин. За мен е страхотия да прекарам цял ден в офиса. И още по-голям ужас - аз обичам да чистя, приятно ми е да ми е чистичко. Не съм домакиня по призвание, така ми се стече живота. Но пък така съм свободна, мъжът ми е частник, и пътуваме често и когато си поискаме.
Жената е жена за да създаде уют и да сплоти семейството.
Мда, реално "създаването" на уют означава един тон невидима работа, която жената се очаква тихичко и кротко да си върши сама. Като празничната магия, която е в основата си часове невидима робия на някоя майка, баба или леля.
За сплотяването не знам, предполагам, че с това се визира да носи емоционалния товар и да се грижи за психиката на "подопечните" си в семейството.
Абе добре са ни промили главите от стотици години насам. Кютай там в кухнята и с парцала, че да са щастливи всички.
И много-много не се оплаквай, че нали - сплотяване.
За сплотяването не знам, предполагам, че с това се визира да носи емоционалния товар и да се грижи за психиката на "подопечните" си в семейството.
Абе добре са ни промили главите от стотици години насам. Кютай там в кухнята и с парцала, че да са щастливи всички.
И много-много не се оплаквай, че нали - сплотяване.
Има хора, които винаги са с прическа, поддържана коса, цветът е според актуалните за сезона, нокти, пети - всичко е поддържано. Дрехите са нови, опънати, пазят се от сядане навсякъде... Не знам колко са симпатични такива хора, но със сигурност будят и възхита.
Други са по-джаста-праста. Материите са немачкаеми. Косата е на кокче, якето е на топка в раницата. Там е и лаптопът и още много неща, които не знаят, че са там, но са им важни. Вкъщи имат чаша кафе на нощното шкафче, друга с фреш. Ако имат време преди работа, ще я махнат от там, ако нямат време, светът няма да се свърши! Вечерта всичко ще се разтреби и ще се направи място за новите чаши.
А има и такива, които ще разчистят всичко в края на седмицата, защото мисленето им е заето с други неща - да ръководят екип, да предадат проект в срок, да ядат само, когато им се яде, да не инвестират време в приготвяне на манджи, които да отлежават в хладилника.
Домакинята по призвание сигурно съществува. Но съществува и лекар по призвание, пилот по призвание, Травъл агент по призвание. Все някоя от дините под мишницата трябва да се пусне, за да се носи успешно другата.
Домакиня по призвание не работи, мъжът й я издържа, нали?! Че "домакиня" ясно, но не разбирам какво точно включва "по призвание".
Други са по-джаста-праста. Материите са немачкаеми. Косата е на кокче, якето е на топка в раницата. Там е и лаптопът и още много неща, които не знаят, че са там, но са им важни. Вкъщи имат чаша кафе на нощното шкафче, друга с фреш. Ако имат време преди работа, ще я махнат от там, ако нямат време, светът няма да се свърши! Вечерта всичко ще се разтреби и ще се направи място за новите чаши.
А има и такива, които ще разчистят всичко в края на седмицата, защото мисленето им е заето с други неща - да ръководят екип, да предадат проект в срок, да ядат само, когато им се яде, да не инвестират време в приготвяне на манджи, които да отлежават в хладилника.
Домакинята по призвание сигурно съществува. Но съществува и лекар по призвание, пилот по призвание, Травъл агент по призвание. Все някоя от дините под мишницата трябва да се пусне, за да се носи успешно другата.
Домакиня по призвание не работи, мъжът й я издържа, нали?! Че "домакиня" ясно, но не разбирам какво точно включва "по призвание".
Което навежда на въпроса доколко част от крайно негативната нагласа към домакинството не се дължи не толкова на самото домакинстване, колкото на това, че човек е уморен след дълъг работен ден и почти не му остава време за себе си.
Това може би би помогнало на хората с крайно негативни мнения да разберат защо някой, който не работи или работи по-малко, може да има различна нагласа към домакинската работа.
Това може би би помогнало на хората с крайно негативни мнения да разберат защо някой, който не работи или работи по-малко, може да има различна нагласа към домакинската работа.
заниманието. Да не говорим колко е вредно. 1. Че дишаш отрови 2. Че дебелееш 3. Че ти отнема соц контакти 4. Че е прекалено лимитирано - света е голям, къщата ти - максимум 10 стаи. Колко години ще мисля и обмислям как да поддържам 10 стаи. И в този ред на мисли - коя точно от нас се чувства щастлива домакиня ?? Не разбрах.
Нищо от изброеното не е вярно.
Както започнах с първия си пост- аз се чувствам добре, имала съм избор, работила съм също, но останах вкъщи по мои лични предпочитания.
Дали се чувствам щастлива- да, супер ми е.
Темата беше за “призванието”, не да идвате да вадите от 10 кладенеца вода и да обяснявате колко е гадно да си домакиня, при все, че
нито някой ви кара, нито по някакъв начин се налага да го правите.
Просто уважавайте избора на останалите, кое точно е трудно да се схване в този казус?
И да, чувствала съм се щастлива, когато имах възможност да съм домакиня, да си пререждам, и почиствам, и готвя..пиши ме в списъка.
Аз продължавам да не разбирам, приравняването на "харесвам да ми е чисто" и ''харесвам да чистя".
все едно да приравняваш хубавото хапване с готвенето.