Дайте да обсъдим въпроса,какво смятате за свекърви дето претендират,че много помагат,а всъщност не е така? За свекърви,които се бъркат и дават акъл,пък майката си гледа семейството?
- Публикувана: 14 юни 2026, 18:04 ч.
- Последно мнение: 22 юни 2026, 21:12 ч.
С какво ви дразнят свекървите? - 174
Дайте да обсъдим въпроса,какво смятате за свекърви дето претендират,че много помагат,а всъщност не е така? За свекърви,които се бъркат и дават акъл,пък майката си гледа семейството?
Имам материал да раздвижа темата, но то и на мен ми омръзна.
Ти поне си по темата, а не да обсъждаме някакви абстрактни въпроси на кило.
Дайте да обсъдим въпроса,какво смятате за свекърви дето претендират,че много помагат,а всъщност не е така? За свекърви,които се бъркат и дават акъл,пък майката си гледа семейството?
Но забелязвам и в темата, и в реала, че има голямо ниво на търпимост към бъркането и непоисканите съвети, омаловажава се дразненето и неприятни емоции, които пораждат в "съветвания".
Масово се казва/пише - "е, какво толкова, нека си говори", "Не й обръщай внимание" и т.н.
И по-лошият вариант на "съвети" - "Ти защо се дразниш?". Тум ми се струва, че си е чисто и просто прехвърляне на вината към дразнения (жертвата). Наблюдава се при всички видове психическо насилие.
Но никой не казва как човек да се само-дресира, за да не обръща внимание на постоянни глупости.
Лично мен решението е да се спре всякакъв контакт с нахалницата. Единствено изключение е да й се помогне при болест или фосмажор.
И аз не съм голям фен на "нека си говори". Това става, ако се случва от дъжд на вятър. Ако е ежедневие, поне при мен няма да се получи. Не виждам защо трябва да търпя.
Човек се прави, че не чува до един момент. Не мисля, че е хубаво да се премълчава твърде много. Може да се пробва с дипломатичен тон, а ако и това не помага - право в целта. Естествено има много нюанси, за да се даде конкретен отговор.
Дайте да обсъдим въпроса,какво смятате за свекърви дето претендират,че много помагат,а всъщност не е така? За свекърви,които се бъркат и дават акъл,пък майката си гледа семейството?
Има огромна разлика между помощ и контрол, маскиран като помощ. Истинската помощ е, когато някой се съобразява с родителите, пита от какво имат нужда и уважава решенията им. Не е помощ постоянно да даваш непоискани съвети, да критикуваш или да се опитваш да налагаш своето виждане за отглеждането на детето.
От личен опит съм стигнала до извода, че някои свекърви обичат да повтарят колко много помагат, но когато се замислиш реално какво правят, се оказва, че по-често създават напрежение, отколкото облекчение. Когато казах на моята свекърва, че ми навлиза в личното пространство, тя ми отговори: „Добре, тогава повече няма да ти помагам.“ Аз пък ѝ казах, че от натрапена помощ нямам нужда. Та с непрекъснатите си претенции за помощ, които всъщност бяха опити за контрол и заемане на чужда роля, сама стигна дотук да бъде отрязана тотално и живота ни.
Не съм свекърва,зълва съм.
Но аз съм помагала най-много на снахата.
Тя не искаше бабите да помагат,изпокара се с тях точно поради това,че се опитваха да се налагат.
Гледала съм племенницата ми.Просто е.
Снахата като каже ,,Не давай мед,, - Не давам.
,,Не навличай детето,,-не го навличам
,,Нахрани го в 12,,-храня го в 12.
Съобразявала съм се ,защото това е нейното дете,а не моето.
Тя е майката.Не аз.И не сме имали конфликти.
Помощ не е равно на контрол и налагане.
Днешните майки не са необразовани 15годишни момиченца.Поне по-голямата част.Деца се гледат по много по-различен начин,а не както преди 30години.
,,
Но аз съм помагала най-много на снахата.
Тя не искаше бабите да помагат,изпокара се с тях точно поради това,че се опитваха да се налагат.
Гледала съм племенницата ми.Просто е.
Снахата като каже ,,Не давай мед,, - Не давам.
,,Не навличай детето,,-не го навличам
,,Нахрани го в 12,,-храня го в 12.
Съобразявала съм се ,защото това е нейното дете,а не моето.
Тя е майката.Не аз.И не сме имали конфликти.
Помощ не е равно на контрол и налагане.
Днешните майки не са необразовани 15годишни момиченца.Поне по-голямата част.Деца се гледат по много по-различен начин,а не както преди 30години.
,,
Естествено има много нюанси, за да се даде конкретен отговор.
Точно затова се дразня на такива съвети, дадени без да се отчитат нюансите.
За мен непоисканият съвет има само един нюанс – посланието, че другият смята, че знае по-добре от теб как трябва да живееш, да възпитаваш детето си или да управляваш собствения си дом. Ако искам мнение или съвет, ще го поискам. Когато не съм го поискала, го възприемам като липса на уважение към моята преценка и моите решения.
Ходех и аз по семейни празницис моя - Коледа, Великден, рождени дни на някой от родата му, но приключих. Няма да стъпя там. Винаги каквото съм занесла се слага на един плот и не се вади пред гостите. Всяка Коледа се събираме доста хора в къщата и и всеки носи по нещо, но моята храна стои на плота. Два пъти съм казвала на мъжа ми и той е ставал да слага яденето ми, от тогава си знае, пе изобщо не отиват на плота моите неща, а се слагат на масата.
И ние ходехме и преди да имаме дете. Пазарувах подаръци за цялата рода, опаковах ги красиво и винаги се стараех всичко да е както трябва. Когато обаче спряхме да ходим, на първата Коледа, на която не отидохме, беше направо попарена – не можеше да повярва, че наистина няма да сме там. Ние бяхме при моите родители, а тя направо умираше от яд. Оттогава вече не ходим.
Нито за Коледа, нито за други празници ходим. Тя го преживява много тежко, защото винаги е държала да събира всички около масата, да готви и да бъде в центъра на семейните празници. Особено трудно ѝ е, че не прекарва празниците със внука си така, както си е представяла. Но в този живот всеки си носи кръста и рано или късно се сблъсква с последствията от собствените си избори и действия. От тях никой не може да избяга. Много планове ѝ се провалиха. Още докато беше бебе, му говореше как баба щяла да го води в Огняново (на почивка), как баба щяла да прави това и онова. Само че с поведението си сама провали всичко и днес няма връзката с внука си, за която си мечтаеше.
Нито за Коледа, нито за други празници ходим. Тя го преживява много тежко, защото винаги е държала да събира всички около масата, да готви и да бъде в центъра на семейните празници. Особено трудно ѝ е, че не прекарва празниците със внука си така, както си е представяла. Но в този живот всеки си носи кръста и рано или късно се сблъсква с последствията от собствените си избори и действия. От тях никой не може да избяга. Много планове ѝ се провалиха. Още докато беше бебе, му говореше как баба щяла да го води в Огняново (на почивка), как баба щяла да прави това и онова. Само че с поведението си сама провали всичко и днес няма връзката с внука си, за която си мечтаеше.
