Имам дете на 2 години. Мъжът ми е турчин, а аз съм българка. Основно на детето се говори на български, а турска реч чува по улиците и когато мъжът ми разговаря с родителите си.Има ли тук майки, чиито съпрузи са турци, или обратното? На какъв език говорите на децата си – и на двата езика или само на единия? Бихте ли искали детето ви да говори и двата езика?Просто ми е интересно как е при вас. 😊 Дразни ли ви факта,че някои говори на детето ви на друг език?
- Публикувана: 13 юли 2026, 16:55 ч.
- Последно мнение: 14 юли 2026, 12:11 ч.
Говорене на два езика
Не сме турци, българи сме, живеещи в чужда държава. Вие къде живеете?
При многоезичието правилото е: един родител - един език. Вие говорите на детето на български, баща му му говори на турски. Така ще усвои най-лесно двата езика.
Не се сещам защо родител може да иска детето му да не говори чужди езици. Всеки език е богатство. Моето по настоящем говори свободно 3 (включително българският) и учи още 2.
При многоезичието правилото е: един родител - един език. Вие говорите на детето на български, баща му му говори на турски. Така ще усвои най-лесно двата езика.
Не се сещам защо родител може да иска детето му да не говори чужди езици. Всеки език е богатство. Моето по настоящем говори свободно 3 (включително българският) и учи още 2.
Не сме турци, българи сме, живеещи в чужда държава. Вие къде живеете?
При многоезичието правилото е: един родител - един език. Вие говорите на детето на български, баща му му говори на турски. Така ще усвои най-лесно двата езика.
Не се сещам защо родител може да иска детето му да не говори чужди езици. Всеки език е богатство. Моето по настоящем говори свободно 3 (включително българският) и учи още 2.
В България живеем.
При многоезичието правилото е: един родител - един език. Вие говорите на детето на български, баща му му говори на турски. Така ще усвои най-лесно двата езика.
Не се сещам защо родител може да иска детето му да не говори чужди езици. Всеки език е богатство. Моето по настоящем говори свободно 3 (включително българският) и учи още 2.
В България живеем.
Ние сме триезично семейство. За съжаление, всеки от родителите говори на детето на два езика, та се получава малко манджа с грозде.
Аз се притеснявам, че това забавя проговарянето. Вече сме на 16 месеца и дъщеря ни казва само мама и то от миналата седмица.
Жена ми казва, че многоезичието не е проблем за късното проговаряне.
Имате ли такива лични наблюдения за късно проговаряне при многоезични деца?
И да отговоря на въпроса - въобще не ме дразни, че майката и роднините говорят на дъщеря ми на език, който не разбирам. По скоро ме яд на мен, че не знам достатъчно. Но покрай дъщеря ми така и аз научавам малко по малко от още един чужд език, така че това е позитивен опит за мен.
Аз се притеснявам, че това забавя проговарянето. Вече сме на 16 месеца и дъщеря ни казва само мама и то от миналата седмица.
Жена ми казва, че многоезичието не е проблем за късното проговаряне.
Имате ли такива лични наблюдения за късно проговаряне при многоезични деца?
И да отговоря на въпроса - въобще не ме дразни, че майката и роднините говорят на дъщеря ми на език, който не разбирам. По скоро ме яд на мен, че не знам достатъчно. Но покрай дъщеря ми така и аз научавам малко по малко от още един чужд език, така че това е позитивен опит за мен.
Ние сме триезично семейство. За съжаление, всеки от родителите говори на детето на два езика, та се получава малко манджа с грозде.
Аз се притеснявам, че това забавя проговарянето. Вече сме на 16 месеца и дъщеря ни казва само мама и то от миналата седмица.
Жена ми казва, че многоезичието не е проблем за късното проговаряне.
Имате ли такива лични наблюдения за късно проговаряне при многоезични деца?
[/quote]
И аз мисля,че забавя проговарянето. Според мен детето по този начин се обърква,моето дете казва само: мама,тате,баба, ам и неговите си бебешки. Отскоро понеже чу думата,Анна и нея казва,но като възклецание. При което ми се иска да го отуча.
Аз се притеснявам, че това забавя проговарянето. Вече сме на 16 месеца и дъщеря ни казва само мама и то от миналата седмица.
Жена ми казва, че многоезичието не е проблем за късното проговаряне.
Имате ли такива лични наблюдения за късно проговаряне при многоезични деца?
[/quote]
И аз мисля,че забавя проговарянето. Според мен детето по този начин се обърква,моето дете казва само: мама,тате,баба, ам и неговите си бебешки. Отскоро понеже чу думата,Анна и нея казва,но като възклецание. При което ми се иска да го отуча.
Лично моето когато проговори бяхме в България. След това много бързо проговори чуждия език. Ако един от езиците не ви е майчин май не е редно да му говорите на него. Ние не сме говорили на езика на средата, говорим на майчиния. След това започнахме да четем книжки на местния език. Езика на средата ако е чужд за вас не трябва да говорите на детето на него. Поне на мен така са ми казвали.
Многоезичието не знам дали реално забавя, но детето трупа запас от думи и на двата езика. Дори и да ги смесва на някой етап то това не е объркване. До 6та си година децата усвояват с лекота езици. Проблеми стават, когато родителите смесват езици или говорят неправилно на език, който не им е майчин. Тогава детето нито говори добре родния, нито говори добре местния. При турците в Германия например си личи отдалеч. Родени и израстнали в Германия, но немският им не е чист, а с грешки.
Многоезичието не знам дали реално забавя, но детето трупа запас от думи и на двата езика. Дори и да ги смесва на някой етап то това не е объркване. До 6та си година децата усвояват с лекота езици. Проблеми стават, когато родителите смесват езици или говорят неправилно на език, който не им е майчин. Тогава детето нито говори добре родния, нито говори добре местния. При турците в Германия например си личи отдалеч. Родени и израстнали в Германия, но немският им не е чист, а с грешки.
Напълно съм съгласна с Di Soleil.
Децата ми са двуезични. Аз им говоря на единия език, таткото - на другия. Племенниците ми са триезични - освен че родителите им говорят на различни езици, те са в друга държава, следователно езикът на средата им също е различен.
Децата проговориха всичките налични езици. Да, има забавяне в сравнение с едноезичните деца. Но това не е истинско забавяне в проговарянето, защото както Di Soleil обясни през това време те трупат огромен запас от думи. И на тях им се налага да усвояват едновременно два или три езика. Естествено, че ще отнеме малко повечко време. Това забавяне е типично за двуезичните/триезичните.
Също така това не обърква децата. Те си знаят мама нарича това нещо с тази думичка, татко с друга, а приятелчетата с трета. До към 5-тата/6-тата година е нормално да смесват езиците. Но това не е объркване, а естествен процес при усвояването на два-три езика едновременно. С годините все повече изчистват езиците, без да им се налага да ги смесват.
И за да стане по-бързо усвояването на съответния език и после разграничаването му от другия, всеки родител трябва да говори с децата само на собствения си език.
Децата ми са двуезични. Аз им говоря на единия език, таткото - на другия. Племенниците ми са триезични - освен че родителите им говорят на различни езици, те са в друга държава, следователно езикът на средата им също е различен.
Децата проговориха всичките налични езици. Да, има забавяне в сравнение с едноезичните деца. Но това не е истинско забавяне в проговарянето, защото както Di Soleil обясни през това време те трупат огромен запас от думи. И на тях им се налага да усвояват едновременно два или три езика. Естествено, че ще отнеме малко повечко време. Това забавяне е типично за двуезичните/триезичните.
Също така това не обърква децата. Те си знаят мама нарича това нещо с тази думичка, татко с друга, а приятелчетата с трета. До към 5-тата/6-тата година е нормално да смесват езиците. Но това не е объркване, а естествен процес при усвояването на два-три езика едновременно. С годините все повече изчистват езиците, без да им се налага да ги смесват.
И за да стане по-бързо усвояването на съответния език и после разграничаването му от другия, всеки родител трябва да говори с децата само на собствения си език.
Ще дам един пример от роднини на мъжа ми.
Братовчедка му, българка е омъжена за арабин. Живеят в САЩ. Майка и баща ѝ отидоха да помагат с децата и реално от години са там.
Майката, бабата и дядото говорят на децата на български. Бащата им говори на арабски. Майката и бащата си говорят помежду си на английски, средата е на английски. И двете деца ходят и на БГ училище, тъй като имат в щата.
В резултат - децата говорят… на английски. Говорят и разбират български, но говоренето е с много силен акцент. Не знам как са с арабския.
Друга моя приятелка живеят с Канада, говорят си само на български у тях, но децата говорят английски. Чувала съм ги - майката им говори на български, децата ѝ отговарят на английски.
Трети пример - съученик на сина ми е от смесено семейство. Майка - българка, баща - турчин. Изцяло говорят на български вкъщи, бащата е учил тук висшето си и знае български, въпреки че има акцент. Говорил е много малко на детето и то не говори турски. Затова майката го праща сега на уроци, каза, че ще го прати и при роднините в Турция за няколко седмици, че да се поотпусне и да практикува.
Тъй че примери - всякакви, но за мен децата говорят най-вече на езика на приятелчетата и това, което учат в училище. Поне по-образованите.
Ясни са примерите с малцинствените групи, то и в БГ дори не говорят добре български, пък камо ли като тръгнат да живеят в чужбина.
Братовчедка му, българка е омъжена за арабин. Живеят в САЩ. Майка и баща ѝ отидоха да помагат с децата и реално от години са там.
Майката, бабата и дядото говорят на децата на български. Бащата им говори на арабски. Майката и бащата си говорят помежду си на английски, средата е на английски. И двете деца ходят и на БГ училище, тъй като имат в щата.
В резултат - децата говорят… на английски. Говорят и разбират български, но говоренето е с много силен акцент. Не знам как са с арабския.
Друга моя приятелка живеят с Канада, говорят си само на български у тях, но децата говорят английски. Чувала съм ги - майката им говори на български, децата ѝ отговарят на английски.
Трети пример - съученик на сина ми е от смесено семейство. Майка - българка, баща - турчин. Изцяло говорят на български вкъщи, бащата е учил тук висшето си и знае български, въпреки че има акцент. Говорил е много малко на детето и то не говори турски. Затова майката го праща сега на уроци, каза, че ще го прати и при роднините в Турция за няколко седмици, че да се поотпусне и да практикува.
Тъй че примери - всякакви, но за мен децата говорят най-вече на езика на приятелчетата и това, което учат в училище. Поне по-образованите.
Ясни са примерите с малцинствените групи, то и в БГ дори не говорят добре български, пък камо ли като тръгнат да живеят в чужбина.
Всеки език е богатство, още повече, ако е подарък.
Моето дете е двуезично, проговори нормално за възрастта си и паралелно на два езика.
Имаше забавяне на около три-четири години за някои звуци като “с” и “з”, които заместваше с други. Говори български с акцент, за сметка на това е с богат речник, вероятно по-богат и от на някои чисти българчета. Разделили сме езиците - всеки родител на неговия си. Аз не се хващам на кукичката - да ми отговаря на доминантния. Ако иска да говори с мен - на български, моля. Отдавна се усеща, че ако нещо я притеснява или смущава и сме “навън” няма никакви скрупули да ме пита и пред половин батальон приятелчета нещо на български, което другите да не разберат.😆
Понякога също така се и срамува да говори с мен пред тях. Разбирам, че е част от развитието ѝ и не се поддавам. Аналфабетна по български също няма да остане.
На последния въпрос - вероятно би ме дразнил факта, че някой говори на детето ми на език, който аз не разбирам, но на друг - не.
Моето дете е двуезично, проговори нормално за възрастта си и паралелно на два езика.
Имаше забавяне на около три-четири години за някои звуци като “с” и “з”, които заместваше с други. Говори български с акцент, за сметка на това е с богат речник, вероятно по-богат и от на някои чисти българчета. Разделили сме езиците - всеки родител на неговия си. Аз не се хващам на кукичката - да ми отговаря на доминантния. Ако иска да говори с мен - на български, моля. Отдавна се усеща, че ако нещо я притеснява или смущава и сме “навън” няма никакви скрупули да ме пита и пред половин батальон приятелчета нещо на български, което другите да не разберат.😆
Понякога също така се и срамува да говори с мен пред тях. Разбирам, че е част от развитието ѝ и не се поддавам. Аналфабетна по български също няма да остане.
На последния въпрос - вероятно би ме дразнил факта, че някой говори на детето ми на език, който аз не разбирам, но на друг - не.
Mila1331, така е. Винаги езикът на средата става доминантен в един момент (когато тръгнат на детска градина или училище). Няма друг вариант. Всичките им уроци и домашни са на този език. Общуването с приятелите - също. А общуването с приятелите в един момент става повече, отколкото това в семейната среда.
От там нататък зависи от родителите колко ще са настоятелни децата да усвоят правилно (писмено) и майчиния и бащиния език.
Племенниците ми си говорят помежду си на езика на средата. А майчиния и бащиния език владеят на устно ниво и речникът им е по-беден. Никога не са взимали уроци, за да задълбочат знанията си. Но говорят и трите езика свободно.
Обаче имаме също така дете на приятели, което просто отказа да говори на майчиния си език. Всичко разбира, но не говори. Тук "вина" имаше и майката. Никога не е настоявала той да проговори български. Тя самата се криеше, че е с български произход (беше придобила чуждата националност и си беше сменила името). И щеше да е малко неловко, ако детето й говори на български пред непознати хора.
По същия начин брат ми и сестра ми никога не проговориха бащиния си език, защото майка им не беше съгласна с това. Следователно баща ми не настояваше. Разбират малко, но не говорят.
От там нататък зависи от родителите колко ще са настоятелни децата да усвоят правилно (писмено) и майчиния и бащиния език.
Племенниците ми си говорят помежду си на езика на средата. А майчиния и бащиния език владеят на устно ниво и речникът им е по-беден. Никога не са взимали уроци, за да задълбочат знанията си. Но говорят и трите езика свободно.
Обаче имаме също така дете на приятели, което просто отказа да говори на майчиния си език. Всичко разбира, но не говори. Тук "вина" имаше и майката. Никога не е настоявала той да проговори български. Тя самата се криеше, че е с български произход (беше придобила чуждата националност и си беше сменила името). И щеше да е малко неловко, ако детето й говори на български пред непознати хора.
По същия начин брат ми и сестра ми никога не проговориха бащиния си език, защото майка им не беше съгласна с това. Следователно баща ми не настояваше. Разбират малко, но не говорят.
Моите са двуезични.
Правилото е, родителят да говори на майчиния си език
Има изследване в Германия сред гастърбайтерите турци- който е пробвал да говори немски с децата си, ги е ощетил.
За проговарянето- моите не искаха да говорят офизиален език до около 2,5годишни. Казвам официален, какъвто и да е, защото си говореха помежду си на измислен/ при близнаците го има този момент/.
Някои думички казваха на български и то много модифицирани, докато не тръгнаха на градина на 2г10месеца, и към Коледа/ 3 години и 1 месец/ се отприщиха , до такава степен, че се давеха с водата в банята, защото не си затваряха устата за секунда.
Междувременно се бях психясала-2 тукашни и 2 бг логопеди.
Не всички са подготвени добре за двуезични деца, имайте го предвид.
Аз имах и целия набор игри и логопедични занимавки, та ги занимавах по цял ден/ докато тръгнаха на градина , съм си ги гледала аз/ .
Някой по-горе се чуди, как можело да има родител, който не иска детето му да знае другия език
Познавам такава ограничена ментално особа- мнението ми ..., даже няма смисъл да го пиша...
Езикът на средата е винаги доминантен, дори става по-зле с напредването на училищните години.
Няма как да се върви паралелно, защото трупането на информация е несравнимо.
Моите дъщери и пишат, и четат на български, естествено с ограничения.
Ние говорим с тях само на бг, гледаме бг телевизия, пиша им съобщения само на български.... но 99% ми се отговаря само на португалски.
Но!- пасивният речник го има, и спокойно се оправят в Бг и сами, особено ако ще трябва да се ходи по дискотеки, купони...нямат проблеми с магазини, обслужване... пистите работят и прехвърлят между езиците спокойно.
Правилото е, родителят да говори на майчиния си език
Има изследване в Германия сред гастърбайтерите турци- който е пробвал да говори немски с децата си, ги е ощетил.
За проговарянето- моите не искаха да говорят офизиален език до около 2,5годишни. Казвам официален, какъвто и да е, защото си говореха помежду си на измислен/ при близнаците го има този момент/.
Някои думички казваха на български и то много модифицирани, докато не тръгнаха на градина на 2г10месеца, и към Коледа/ 3 години и 1 месец/ се отприщиха , до такава степен, че се давеха с водата в банята, защото не си затваряха устата за секунда.
Междувременно се бях психясала-2 тукашни и 2 бг логопеди.
Не всички са подготвени добре за двуезични деца, имайте го предвид.
Аз имах и целия набор игри и логопедични занимавки, та ги занимавах по цял ден/ докато тръгнаха на градина , съм си ги гледала аз/ .
Някой по-горе се чуди, как можело да има родител, който не иска детето му да знае другия език
Познавам такава ограничена ментално особа- мнението ми ..., даже няма смисъл да го пиша...
Езикът на средата е винаги доминантен, дори става по-зле с напредването на училищните години.
Няма как да се върви паралелно, защото трупането на информация е несравнимо.
Моите дъщери и пишат, и четат на български, естествено с ограничения.
Ние говорим с тях само на бг, гледаме бг телевизия, пиша им съобщения само на български.... но 99% ми се отговаря само на португалски.
Но!- пасивният речник го има, и спокойно се оправят в Бг и сами, особено ако ще трябва да се ходи по дискотеки, купони...нямат проблеми с магазини, обслужване... пистите работят и прехвърлят между езиците спокойно.