Пубертетът при момчетата - тема 20

Синът ми плува от 1ви клас. Сега е 10ти.
Заради травма на коляното (която няма  общо с никакъв спорт) не може да плува в момента. И също се плъзна по фитнес (само за горна част) също защото чува, че около него ходят и си говорят за това.
Честно казано предпочитах да си ходи на плуване. Не съм убедена за фитнеса, че е добре за 16 годишно момче. Въпреки че е висок.
През годините колко съм висяла по басейни. Водех го с градския транспорт като по-малък, защото не съм шофьор. Изчаквах го на басейна. Баща му също много го е карал по басейни с колата.
Водила съм го на джудо, бокс.
Плащали сме за всичко и сме го водили и чакали.
На училище е от 7.20 понякога до 15.30. понякога свършва в 16.49. За мен това са безумни програми.
И аз мисля, че колективните спортове са най-добре за деца, за да намерят познанства. Но синът ми не прояви никакъв интерес към футбол, баскетбол и към кикой колективен спорт. От друга страна в плуването ми харесва, че няма агресия и трудно може да се контузи човек.

Моят лятото от 6 годишен е на уиндсърф всеки ден, платено, сега ако беше както е по 50-60 евро урока не знам как щеше да стане. През годината ходеше на баскет в Буба, но след 8-ми клас вече станаха състезатели там, той не е могъл никога да напредне толкова с три пъти седмично тренировки, защото винаги е бил цял ден на училище и нямаше как да ходи всеки ден, само сряда и уикендите. После тенис на маса с треньор и плуване без. Опита фитнес, въпреки, че съм кардинално против и за радост се отказа. Прави си упражнения вкъщи. Сега се възстановява след тежък инцидент на сърфа, но като разрешат пак ще ходим заедно на плуване лека-полека да се възстанови.

За момчетата е хубаво да имат и колективен спорт, но и всеки спорт с мъж треньор се отразява положително и психически, не само физически.

За мен идеално е спорт/движение на открито. Много деца прекарват прекалено много време в затворени помещения. Но през седмицата през зимата е трудно осъществимо за съжаление с натовареността, която имат в училище. При нас само тренировките по футбол са възможно най-дълго на открито. Моят син не си пада по групови спортове, при които има груби сблъсъци. Няма сила на света, която да го накара да ходи на такъв (това след един инцидент на футболна тренировка, когато беше на 5 ).

На мен също ми е важно да се научи да се движи достатъчно в ежедневието, да има потребност да го прави, а не да разчита само на часовете по организиран спорт (независимо какъв). Простото ходене, което много хора подценяват, е много важно в моите очи.

Все едно за моя син пишеш, Синьо! Ей сега - ,,Излизам за малко на въздух и слънце, има ли боклук за изхвърляне?" Преди вечеря също излиза, в близкия училищен двор има финтес уреди, а у дома редовно вдига тежести (сак с книги) и прави упражнения.

Живеем извън София, големият ми син ходеше на футбол на Царско село( почти противоположно), на училище, събота на курс по английски.
В 11 и 12 клас работеше( практика от училище), взимаше 1 смяна в 6( излизаше в 5ч), .за да хване тренировката.
Между училище и тренировка сядаше в мол да учи и да хапне, носеше екип за тренировка всеки ден.
Това от 5-ти клас пътуване сам.
Така че има начини, ако има желание.
Малкият ми син не може да се организира така.

 

Аз съм тип  "майка-орлица", търсех спорт за детето, при който се избягват максимално физически сблъсъци. От  много години гледам и харесвам волейбол, от времената на Ники Василев, Пушката, Пламен Константинов, Владо (като действащ състезател, който ни караше да забравяме доброто възпитание при изпълнения на сервис тип "мрежа или аут" ). Но не би - като съобразим училищна натовареност/програма, достъпност на залата, ограничения за приемане само на потенциални състезатели, и така и не успях да намеря подходящо място. Вече писах, че и с баскетбола ударих на камък (изключвам  1 година срещу заплащане в училище и 1 година в посочения в предишен пост клуб с максимум 50% реални занимания), детето харесва баскетбола, аз също, макар и да е контактен спорт. Като повечето момчета и  моето харесва футбол, момчетата предимно това играят в междучасия. Той иска и се бута да играе, аз  съм против, но не мога да го спра. Лично съм свидетел как си общуват дори малки момчета при игра на футбол. Още във 2 клас държат каруцарски език - пе...л, ма....л, не....р, и подобни ги научи точно от децата в училище, които  играеха футбол в междучасията. Бойните спортове  категорично са ми извън списъка.


ДХЗ, това за желанието и моженето се превърна в някаква банална мантра, при което индивидуални изключения се приемат за правило. От единични случаи не може да се изведе правило. Защото зависи от изпълнението на много субективни фактори и условия. Това, че твоето дете го е правило, не означава, че  повечето деца ще го направят.  Отделно, че аз имам предвид спортуване за масов спорт, а не спортуване с цел по-високи спортни постижения. Кариера като професионален спортист не ме привлича като възможност за детето ми. А и едва ли има физическите качества да го направи.
Идеята е да има повече възможности за спортуване за  учениците, които възможности да са сравнително лесно достъпни за повече ученици.  Сравнително лесно достъпни като локации, времево (с оглед на стандартните училищни програми, смени и натовареност), финансово (за повечето родители, не само за тези, за които 60-100-200 евро на месец не са особен семеен  разход). Тренировки във фитнес, спореде мен, не дават цялостно активно раздвижване + възможност за реално социално общуване на живо в група. Да, по-добре е 1 час във фитнеса вместо още 1  час пред компютъра или с телефона. Но не е достатъчно.

Казвам и повтарям, че синът ми обикаляше километри на ден и намираше как да спортува, не е бил професионално( в тийн възраст няма и такава опция), просто имаше желание.Футболът е колективен спорт и явно и останалите деца са намирали начин.Не е единично изключение.
Няма как в живота всичко да ни е а една крачка и да е стиковано с нашите програми.
Ако детето има желание, ще намери и начин да спортува.
Това съм правила и аз като дете с мноого нередовен градски транспорт.Живеех в краен квартал, учех в другия край на града, спортувах на разстояние от даскалото.
И да, може да е мантра, но има възможности.Сега, ако някой иска да има волейболна зала във входа на блока- е , няма как.
Възможности за спорт бол.
Особено пък момчетата не трябва да ги галим с перце, утре трябва да са мъже на място и да могат са се справят с трудности.
Както казах малкият ми син се отказа от футбола и сега не спортува, не одобрявам, но не мога и насила да го карам да ходи.Излиза с приятели на падел.
И все още живеем извън София и ходи на даскало в центъра на София.Оттам може да посещава и спорт в града, но няма желание.
Не знам защо изписахме страници да обясняваме как не става- става, човек намира варианти, ако желае, затова дадох и пример.

И аз  ще обобщя мнението ми и с това ще приключа.

Да, няма как да има зали за волейбол/баскетбол  във всеки вход, но трябва да има повече възможности за масов спорт, които да са сравнително удобни за повече ученици.

Не е въпросът да разчитаме на целеустременост, добра организираност и дисциплинираност на повечето/много ученици (единият син на ДХЗ), а да  дадем възможност на повече неорганизирани и нецелеустремени ученици (другият син на ДХЗ) да се раздвижват извън училище.

Спорт има навсякъде, хайде да не драматизираме.Даже в нашето село има много опции.
Ако искам, обаче, лека атлетика или бобслей- ще ми трябва специално място, да.Няма как във всеки квартал да има стадион.
Пък какво остава в централна градска част.Обаче има метро, градски транспорт сравнително добре развит и много по-лесен достъп до болшинството места в града.
Сравнително удобни е много общо понятие, еле пък за всички ученици.
Не вярвам във всеки квартал да се направят съоръжения за всякакви спортове, че всеки ученик да има достъп и да избира.Тези съоръжения трябва някак и да се самоиздържат, не само да се строят.

Синът ми е бил тормозен без да ми каже от съученик, който не е тренирал боен спорт. Без да ми каже. Момчето беше от супер проблемно семейство, с баща в затвора, майка му няма да я описвам. С очите си съм виждала и как някои деца биват учени специално да мачкат, за да се оправят в живота.
Синът ми е ходил на джудо и на бокс, но агресивен никога не е бил.
И да, накрая е набил този, ползвайки познанията си от бокса.
Аз не знаех нищо по въпроса. Въпреки че си говорим и казва, когато има нещо. Тогава така беше решил.

Децата, които тормозеха (са тормозили) моето дете, включително тези, трениращи бойни спортове, не са от проблемни семейства. Дори напротив - повечето са от семейства с претенции за интелектуално надмощие и значителни финансови възможности.

man_darin_ka, бих препоръчала спортната палата като централна локация за плуване, но като видях при провеждане на състезанията там, съм с противоречиви чувства за материлната база - условията не ми допадат, но все пак проверете, ако мястото е удобно за вас.
Иначе има много какво да се иска като условия за достъпен обществен спорт,  но какво да правим - нищо или все пак има някакви възможности, колкото и да не ни харесват. Аз преди години тичах в близкия училищен двор, сега тичам в близкия парк от време на време, и винаги съм сама, така ми е най-приятно. Иначе искам децата ми да тренират заедно с мен/баща си във фитнес залата, но за момента не искат и си ходим двамата с моя любим. И за това поне ги понатисквам да правят нещо, за да не се окаже след време - не мога, не знам, не искам. Обикалят с метро, автобус след училище, но няма как на всички ни да е удобно. Понякога ги развозваме, особено ако е късен часът.
Дерзайте!

Прочетох по диагонал послените постове и ми направи впечатление колко пъти видях думите "удобно", "достъпно", "адекватна цена"... синът ми е на 15, дъщеря ми е на 18, последните 15 год нямам спомен да са били ангажирани със спорт, който да е бил достъпен с ГТ, евтин, съобразен със часовете на училищата им. Развозваш, координираш с други майки и бащи, чакаш и мръзнеш под дъжда, плащаш като поп и благославяш, че са проявили интерес и постоянство към някакъв спорт, какъвто и да е той. Личният ми рекорд е 160 мили шофиране в рамките на един леден и дъждовен ноемврийски ден между различните футболни игрища за неговите и нейните игри...

Да са ни живи и здрави децата и винаги да помнят, че по-добър лек от спорта няма!


И за да ви развеселя - дъждобранът върху пухеното яке. Не виждате гумените ми ботуши и клина под дънките

То аз употребих тези думи, с ясното съзнание, че няма как различни видове спорт да са ни под носа (или под  четирибуквието), да са удобни като часове на всички деца и да са на цена, която устройва всички хора. Въпросът е да са достъпни за колкото се може повече родители и техните деца.

Мама на Нана

Гледах за волейбол възможности - на Владо клубът, но локациите не ме устройват. Не съм с кола и няма как да возя детето до полите на Витоша или Младост 2 или 3 два пъти седмично. Тези квартали не са ми познати, на него също. В някои от тях  и ГТ няма нормален , как да го пусна да ходи/да се връща по тъмно.Та отпаднаха. Както казах - и зала Триадица не ни устройва по същата причина.

Agent Provocateur, като гледам снимката и чета за навъртяни мили, явно си във Великобритания вероятно. Няма да правя сравнения с бита и живота тук и там, само ще споделя спомени. Още в зората на  демокрацията отивам на семинар в Осло. Със самолет до Копенхаген, оттам с влак до Осло. Първото нещо, което ме порази, бяха редици футболни игрища от двете страни на влака по пътя от летището в Копенхаген. Игрище до игрище, във вид като за национален стадион тук у нас. Както казах, не съм фен на футбола, но явно тези игрища не са за професионални спортни клубове за възрастни, а за деца и младежи, пък някои от тях могат и вероятно ще стигнат и до професионални клубове като младежи и пълнолетни.
Сещам се и за тези баскетболни игрища на свободни петна в градовете, в американските филми. Вярно, предимно в квартали на чернокожи, но нали "белите не могат да скачат". Един малък свободен общински парцел е нужен, за да се сложи настилка и 2 коша и да се огради с мрежа. Това е. Поне в центъра на София/широк център се сещам само за 1 минибаскетболно игрище в Борисовата срещу Спортната палата. В 112 ОУ (първа английска) дворът също не се заключва и може да се ползва, но там ходят и деца, които играят футбол, малки деца с родители карат колела, та е малко пренаселено. СМГ е заключен дворът, 1 СОУ е по средата на сградата и също е заключено, 6 ОУ и 7 СОУ също са заключени дворовете извън часовете. 20 ОУ не знам дали се заключва. 22 СОУ не е в добро състояние дворът, мисля. В училището има и басейн, та също е вариант за търсещи. Общо взето това са ни удобни локации и са все недостъпни. За да могат децата поне да се събират на групички и компании, докато са ученици, и да ходят да потичат и да поспортуват, вместо да се шмиткат по Витошка (както ги гледам).
В парка Заимов,  срещу Спортната палата, в Борисовата около стадиона има място за такива спортни площадки, не знам защо не ги направят. Могат спокойно да "убедят" няколко строителни инвеститори да "спонсорират" вече изговени и одобрени от общината спортни площадки, за свободно ползване, за деца и младежи с предимство пред възрастни. Сигурна съм, че и възрастни ще има достатъчно, които да ходят. Разни представителни инициативи 1-2 пъти годишно като тези маратони са полезни повече за кмета (да се изфука в СМ и пред медиите), а не създават реални възможности за редовно спортуване.

Пак се олях с писане, но какво да правя - така ми идва. Не съм от едносричните/еднословните литературни героини като Елочка Шчукина.

А това място: