Най-трудно при кърменето ми беше липсата на подкрепа, упреците на близките, намеците че така бебето търси само мен, че затова се събужда нощно време... Най-трудно ми беше с хората, уж близки, уж семейство... Но не, кърменето не беше трудно, беше приятно и достатъчно.
- Публикувана: 10 авг. 2026, 11:00 ч.
- Последно мнение: 14 септ. 2026, 12:56 ч.
След първите 12 месеца: нов подкаст на DEVIN с отговори на въпросите, които вълнуват всеки родител
За мен най-трудно беше това, че исках и отавих всичко по ските си да кърмя по-дълго, но детето не искаше да суче и бирис приключихме.
Отстрани имаше натиск от близки и вменяваме на вина. Това ми тежеше много.
Постоянното натрапване колко е важно и полезно за бебето да се кърми не ми въздействаше добре.
Исках и аз с а съм от тези майки, но за съжаление при мен не се получи и не съм направила каквото трябва. Все още кърменето за мен остава нещо, което ме натъжава и нося вина в себе си.
Отстрани имаше натиск от близки и вменяваме на вина. Това ми тежеше много.
Постоянното натрапване колко е важно и полезно за бебето да се кърми не ми въздействаше добре.
Исках и аз с а съм от тези майки, но за съжаление при мен не се получи и не съм направила каквото трябва. Все още кърменето за мен остава нещо, което ме натъжава и нося вина в себе си.
Най-трудното в кърменето е, че трябва да четеш адски много, да си хипер уверен в себе си и да се въоражиш с железни нерви, защото буквално всеки срещнат те залива с напълно грешна информация. Като започнем от специалистите в болницата, през педиатрите и всякакви други лекари, до роднини, приятели и дори непознати на улицата. А много хора са свикнали да им вярват и буквално това им съсипва кърменето. При мен се получи изключително лесно, защото бях страшно добре подготвена и не се връзвах на тези капани. Да, със сигурност има и малка доза късмет, но когато си си свършил работата предварително, късметът се случва много по-лесно!
При мен, за съжаление, кърменето не се получи, въпреки че много ми се искаше. 🤍 И честно казано, най-тежко ми беше не само, че не успях, а и чувството, че ще бъда съдена за това.
Чуждите мнения и непоискани съвети могат много да наранят една майка, особено когато тя самата вече се чувства виновна и се пита дали е направила достатъчно.
Понякога просто не се получава, колкото и да ни се иска. И това не ни прави по-малко добри майки. ❤ Имаме нужда от повече разбиране и подкрепа, а не от съдене.
Чуждите мнения и непоискани съвети могат много да наранят една майка, особено когато тя самата вече се чувства виновна и се пита дали е направила достатъчно.
Понякога просто не се получава, колкото и да ни се иска. И това не ни прави по-малко добри майки. ❤ Имаме нужда от повече разбиране и подкрепа, а не от съдене.
В днешно време, да кажеш, че липсва достатъчно информация ще е направо смешно.
Благодарение именно на BG-mamma и консултантите в отчетните теми (специални благодарности, за пореден път към Бу, Айла и sectet_girl ) кърменето премина успешно и при двете ми деца. Насоките, подкрепата и куража, който ми вдъхваха бяха една от най-важните причини, да не се предам, в този иначе така естествен процес.
Подкрепата на най-близките, според мен е много важен фактор и ако я няма, кърменето би било наистина трудно.
Чуждите очаквания, мнения и чувството за вина, която всяка новоизлюпена майка изпитва в даден момент също са препъни камъни, но наистина, за мен, най-важното условие за успешно (да не се разбира безпроблемно!) кърмене е именно подкрепата на таткото и близкото обкръжение.
п.с. Проблемите с кърменето при първото ми дете (навърши 16 тези дни) бяха доста сериозни и именно денонощната подкрепа на ЛЛЛ и НАПК беше факторът, който позволи, това да се случи. 4 месеца бяхме като скачени съдове заради неадекватните съвети от медицинските лица. За щастие, след този период премеждията приключиха, а самото кърмене продължи 2 години и 4 месеца, последвано от естествено отбиване.
С второто дете (на 13 е), кърменето беше "по учебник", но след перипетиите, през които преминахме с баткото, все имах чувството, че тя не се храни достатъчно (кантарът на консултациите показваше съвсем различна действителност). С малко побутване от моя страна, тя се отказа на 2 години и 8 месеца. Период, в който с кърменето точно нямахме никакви проблеми.
Благодарение именно на BG-mamma и консултантите в отчетните теми (специални благодарности, за пореден път към Бу, Айла и sectet_girl ) кърменето премина успешно и при двете ми деца. Насоките, подкрепата и куража, който ми вдъхваха бяха една от най-важните причини, да не се предам, в този иначе така естествен процес.
Подкрепата на най-близките, според мен е много важен фактор и ако я няма, кърменето би било наистина трудно.
Чуждите очаквания, мнения и чувството за вина, която всяка новоизлюпена майка изпитва в даден момент също са препъни камъни, но наистина, за мен, най-важното условие за успешно (да не се разбира безпроблемно!) кърмене е именно подкрепата на таткото и близкото обкръжение.
п.с. Проблемите с кърменето при първото ми дете (навърши 16 тези дни) бяха доста сериозни и именно денонощната подкрепа на ЛЛЛ и НАПК беше факторът, който позволи, това да се случи. 4 месеца бяхме като скачени съдове заради неадекватните съвети от медицинските лица. За щастие, след този период премеждията приключиха, а самото кърмене продължи 2 години и 4 месеца, последвано от естествено отбиване.
С второто дете (на 13 е), кърменето беше "по учебник", но след перипетиите, през които преминахме с баткото, все имах чувството, че тя не се храни достатъчно (кантарът на консултациите показваше съвсем различна действителност). С малко побутване от моя страна, тя се отказа на 2 години и 8 месеца. Период, в който с кърменето точно нямахме никакви проблеми.
Всичко ми беше трудно. Просто хормоните ми бяха не полудели, ами направо … вулкан. Не спях, стрес, не ядях. Ако бях по-спокойна, ако имаше кой да ми помогне - щеше да е друго. Бяхме само аз и мъжа ми, очевидно той не е запознат. Ако някога имам второ дете се надявам да съм малко по-уравновесена.
Кърмих детето си две години и два месеца ♥ Не знам кое беше най-трудно, може би дискомфорта първата седмица, както и безбройните запушвания и бучки в гърдите. Това че нямаше как таткото/бабата да ме замести в храненето дори за една нощ, тъй като гърдите ми се препълваха и трябваше да ставам или за да се цедя или просто да накърмя детето, което просто е безпредметно начинание. В последствие кърменето се превърна в асоциация за заспиване, което честно казано може би беше най-големия ми кошмар.
Имах страхотна подкрепа в болницата, където имаше консултант по кърмене ♥ бях прочела книгата на Хедра и се чувствах уверена, че ще успея. Педиатърката на дечко също беше до мен в начинанието. Вярвам, че всички усилия си струваха и съм дала най-добрия старт в живота на детето си ☘
Имах страхотна подкрепа в болницата, където имаше консултант по кърмене ♥ бях прочела книгата на Хедра и се чувствах уверена, че ще успея. Педиатърката на дечко също беше до мен в начинанието. Вярвам, че всички усилия си струваха и съм дала най-добрия старт в живота на детето си ☘
Какво според вас е най-трудното в кърменето – липсата на информация и подкрепа, чуждите очаквания и мнения или чувството за вина? 🤍 Споделете с нас какво мислите и защо.
Беше най-трудно в кърменето липсата на близък да се обърна за съвет имах малко кърма и изведнъж спря в рамките на седмица бяхме само с аз и мъжа ми еднакво незнаещи с две бебета но неволята помогна и Успяхме:hearts:
Беше най-трудно в кърменето липсата на близък да се обърна за съвет имах малко кърма и изведнъж спря в рамките на седмица бяхме само с аз и мъжа ми еднакво незнаещи с две бебета но неволята помогна и Успяхме:hearts:
