- Публикувана: 12 авг. 2026, 08:25 ч.
- Последно мнение: 2 септ. 2026, 17:56 ч.
Заслужава ли си учителската професия?
По документи да, но реално не съвсем. Още повече предметчиците имат доста дупки, така че не са плътно от 8 до 13. Проверяването на контролни със сигурност не отнема по 3 часа всеки ден. Единствено първите години отнема време за подготовка на уроците за следващия ден.
Очевидно е, че в случая има лично отношение против конкретни учители, но тук не говорим само за учителите Иван, Петкан и Драганка, които са ви вбесили с тяхното отношение към вас или децата ви. Говорим за цялото съсловие, което не се изчерпва с 1-2 души.
И аз се дразня на някои в моята сфера, на някои в търговията, на някои куриери, на някои…, които също се почесват и нищо не вършат, но пък са шумни - на мен ми е ясно, че няколко идиоти не са представителна извадка.
Не забравяйте, че за някого вие сте това, което е за вас Драганката при даскалите.
И аз се дразня на някои в моята сфера, на някои в търговията, на някои куриери, на някои…, които също се почесват и нищо не вършат, но пък са шумни - на мен ми е ясно, че няколко идиоти не са представителна извадка.
Не забравяйте, че за някого вие сте това, което е за вас Драганката при даскалите.
AI вече прави уроцитр,както между другото и докладите на социалби и подобни.
Честно да си кажа има учители,които са за парите и яко се скатават.
Нека не забравяме обаче началния учител.
Да ти изсипят 20 деца,които нямат никакви навици да учат и да ги учип на всичко,азбука ,цифри, това не е за подценяване.4 години живееш с тези деца.Най-голямата тежест на тези учители пада.Там не може да се скатаеш.
Има някои деца,които не могат да стоят мирно 10 мин.Как се оправят ,идея си нямам.
Но от по-горни класове,познавам много скатавки.Изобщо не им пука за деца, само си изпяват урока и си вземат заплатата.Хора всякакви.
Честно да си кажа има учители,които са за парите и яко се скатават.
Нека не забравяме обаче началния учител.
Да ти изсипят 20 деца,които нямат никакви навици да учат и да ги учип на всичко,азбука ,цифри, това не е за подценяване.4 години живееш с тези деца.Най-голямата тежест на тези учители пада.Там не може да се скатаеш.
Има някои деца,които не могат да стоят мирно 10 мин.Как се оправят ,идея си нямам.
Но от по-горни класове,познавам много скатавки.Изобщо не им пука за деца, само си изпяват урока и си вземат заплатата.Хора всякакви.
ИИ копира това, което човекът е създал и за да ти направи урок, трябва да му напишеш половин стандартна машинописна страница внимателно обмислен промпт, да го изчакаш да създаде, след което задължително да провериш какво е създал, защото не е сигурно дали е вярно. Понякога е по- добре да си го напишеш сам. Често ползвам ИИ и ако не му задам много конкретни въпроси, си измисля невероятни неща. Аз съм запозната и виждам грешките, но ученик няма да ги види.
Аз не мога да разчитам на ИИ нито за уроци, нито за тестове. Преподавам в училище с ромчета, повечето от тях не разбират елементарни думи и ми коства големи усилия да направя урока така, че да го разберат. Учебниците са им написани все едно на китайски, всяка дума се обяснява, за да могат да разберат и научат поне основните неща. Впрочем, ИИ няколко пъти съм го хващала в грешки. Правим също бинарни и интердисциплинарни уроци с други колеги, там също е много труд, трябва да се отчете кой колега докъде е стигнал, да измислиш интересни задачи така, че да присъства учебен материал по всички предмети. Който си мисли, че е много лесно, нека да опита. Но пък си струва, дори и само една човешка съдба да си успял да промениш...
От гледна точка на нерви, отговорност и очаквания, среда на работа (която разбира се зависи каква е), поведение на днешните деца и родители включително категорично за мен НЕ си заслужава. Израснала съм сред учители, работя сред такива, половината ми познати и приятелки станаха учителки. Наблюденията ми са на човек, от години живеещ сред тях и с много близки такива контакти. Майка ми и свекърва ми са учителки. Майка ми вече пенсиониран учител по физическо, на свеки й престои пенсиониране скоро.
И двете обичат професията си и са с повече от 30 години стаж. И въпреки всичко никога не бих препоръчала на никого да стане учител, освен ако наистина не му е мечта, не го чувства като призвание.
Всеки ден виждам колко изхабяваща за психиката е тази професия, колко небивалици има в системата и колко недомислени неща.
Всеки си мисли, че в 13 часа си хваща чантичката, а то далеч не е така. Дългите отпуски, заплатите и работата от 7 до 12 е причината днес да има толкова много желаещи за начални учители(една от най-важните и сериозни професии). А далече не трябва да е това причината да станеш учител.
А колко от тях не стават....Няма и как да стават с по една година преквалификация или някакъв бутафорен магистър.
За мен иска здрави нерви, търпение и голяма психическа устойчивост. Зависи от човека. Има хора, които са родени за това и им личи.
Аз също съм с хуманитарно образование. Навремето категорично отказах да придобия учителска правоспособност(по история), макар колеги и близки роднини да се опитваха всячески да ме уговорят. Аз зная много добре, че не искам това и най-вече, че не ставам.
Като гледам какви учители се задават направо ми се плаче.
Който иска това истински, не се чуди. Чувства го като свой път и призвание.
Не ми харесва накъде отиват нещата и не бих препоръчала на никого да стане част от системата. Както и да звучи това.
Просто съм всеки ден в училище и съм твърде наясно какво коства на колегите и даже шапка им свалям, че успяват да устоят, а някои дават всичко от себе си и работят с ентусиазъм. И пак ги мачка системата. И пак се налага да вървят срешу себе си.
Просто нещата изобщо не са такива, каквото си ги представят хората случайно решили да се пробват за даскали.
Не на последно място - бумащината е действително безумна! Ама напълно излишна, усложняваща тази и без това достъчно натоварваща и отговорна работа.
Учителят трябва да си гледа уроците. Не да се занимава с админсртативно - отчетни глупости.
Да не говорим ако си с класно-ръководство, вече става дълга и широка, особено когато си отдаден класен, каквато беше майка ми.
То е звънене, то са претенции, емоционално изтощение, трепериш за децата, за резултати, как ще се представят на НВО-та и другите безумности.
Това се отразява много в с годините.
Няма да отаварям дума за змиярника и интригите, защото и те са неизменна част от тази работа. Видяла съм го, чудила съм се, но вече толкова не се учудвам на нищо, че ще се окаже, че работата ми в училище ме е шлифовала доволно и ме учи всеки ден да съм малко повече непукист, нещо, което ми е изключително трудно.
Колко незадружни станаха хората, колко недоволни и изискващи.
И това можем да го видим само ние, които малко сме захванали от хубавите времена.
Да, говоря като баба ми, но съм убедена в правотата на думите си.
В предишни години имаше екипност, приятелства, задружност. Сега е кой е по-по най. И много често самочувствие без никакво покритие.
В малките градчета където няма толкова деца е борба всяка година за класовете и ти не знаеш ще имаш ли работа, ще ти стигнат ли часовете догодина.
Учебниците са скандални. Изобщо който издържи и съумява да се справи, евала, наистина.
Има ги и сценариите, годишнини и белижити дати, уроци открити, проекти и изложби. Като деен участник в тези неща и всички тържества в края на май вече съм изцедена, пък учителките не ги знам.
В началото на юни вече се диша по друг начин и ги виждам всички как са усмихнати по коридорите.
Като изкараш десет години вече може би нищо не може да те бутне. Знам ли.
Най-добре частни уроци,частна школа. Имам позната, която след десет години в системата каза край и си направи такава школа.
Разви се, работи с кеф, когато и колкото иска, спокойно й е. Уважавам много учителската професия.
Обаче който и да сме попита - не си заслужава за мен. Освен ако не си спокоен, устойчив психически и достатъчно дебелокож, че да не ти пука и да изтърпиш всичко онова, което не ти харесва и е в разрез със самия теб.
Както казах само ако ти е истинска мечта 🙂
И такива хора обикновено стават най-добрите учители. Познавам много малко такива.
Масовката са такива казвах вече защо, ей така случайно и защото няма друго какво. Особено в малките градове да не ви казвам какво е.
Често се шегуваме с една приятелка: "Само аз и ти не сме записали за учители".
И да, не лошо в 13 часа да си си в къщи. Разбирам защо жените избират да станат учителки. За жени , с малки деца това е идеална професия.
Но ако мислите, че е само това, ами не е.
Сульо и пульо навремето ми казваше :"Абе ти що не запишеш една педагогика, па да станеш една учителка, майка ти ще те уреди?".
Сякаш това е продавачка в магазин. Сякаш е нещо, за което всеки става.
Да, ама не става. И това тепърва ще се вижда в следващите поколения.
И двете обичат професията си и са с повече от 30 години стаж. И въпреки всичко никога не бих препоръчала на никого да стане учител, освен ако наистина не му е мечта, не го чувства като призвание.
Всеки ден виждам колко изхабяваща за психиката е тази професия, колко небивалици има в системата и колко недомислени неща.
Всеки си мисли, че в 13 часа си хваща чантичката, а то далеч не е така. Дългите отпуски, заплатите и работата от 7 до 12 е причината днес да има толкова много желаещи за начални учители(една от най-важните и сериозни професии). А далече не трябва да е това причината да станеш учител.
А колко от тях не стават....Няма и как да стават с по една година преквалификация или някакъв бутафорен магистър.
За мен иска здрави нерви, търпение и голяма психическа устойчивост. Зависи от човека. Има хора, които са родени за това и им личи.
Аз също съм с хуманитарно образование. Навремето категорично отказах да придобия учителска правоспособност(по история), макар колеги и близки роднини да се опитваха всячески да ме уговорят. Аз зная много добре, че не искам това и най-вече, че не ставам.
Като гледам какви учители се задават направо ми се плаче.
Който иска това истински, не се чуди. Чувства го като свой път и призвание.
Не ми харесва накъде отиват нещата и не бих препоръчала на никого да стане част от системата. Както и да звучи това.
Просто съм всеки ден в училище и съм твърде наясно какво коства на колегите и даже шапка им свалям, че успяват да устоят, а някои дават всичко от себе си и работят с ентусиазъм. И пак ги мачка системата. И пак се налага да вървят срешу себе си.
Просто нещата изобщо не са такива, каквото си ги представят хората случайно решили да се пробват за даскали.
Не на последно място - бумащината е действително безумна! Ама напълно излишна, усложняваща тази и без това достъчно натоварваща и отговорна работа.
Учителят трябва да си гледа уроците. Не да се занимава с админсртативно - отчетни глупости.
Да не говорим ако си с класно-ръководство, вече става дълга и широка, особено когато си отдаден класен, каквато беше майка ми.
То е звънене, то са претенции, емоционално изтощение, трепериш за децата, за резултати, как ще се представят на НВО-та и другите безумности.
Това се отразява много в с годините.
Няма да отаварям дума за змиярника и интригите, защото и те са неизменна част от тази работа. Видяла съм го, чудила съм се, но вече толкова не се учудвам на нищо, че ще се окаже, че работата ми в училище ме е шлифовала доволно и ме учи всеки ден да съм малко повече непукист, нещо, което ми е изключително трудно.
Колко незадружни станаха хората, колко недоволни и изискващи.
И това можем да го видим само ние, които малко сме захванали от хубавите времена.
Да, говоря като баба ми, но съм убедена в правотата на думите си.
В предишни години имаше екипност, приятелства, задружност. Сега е кой е по-по най. И много често самочувствие без никакво покритие.
В малките градчета където няма толкова деца е борба всяка година за класовете и ти не знаеш ще имаш ли работа, ще ти стигнат ли часовете догодина.
Учебниците са скандални. Изобщо който издържи и съумява да се справи, евала, наистина.
Има ги и сценариите, годишнини и белижити дати, уроци открити, проекти и изложби. Като деен участник в тези неща и всички тържества в края на май вече съм изцедена, пък учителките не ги знам.
В началото на юни вече се диша по друг начин и ги виждам всички как са усмихнати по коридорите.
Като изкараш десет години вече може би нищо не може да те бутне. Знам ли.
Най-добре частни уроци,частна школа. Имам позната, която след десет години в системата каза край и си направи такава школа.
Разви се, работи с кеф, когато и колкото иска, спокойно й е. Уважавам много учителската професия.
Обаче който и да сме попита - не си заслужава за мен. Освен ако не си спокоен, устойчив психически и достатъчно дебелокож, че да не ти пука и да изтърпиш всичко онова, което не ти харесва и е в разрез със самия теб.
Както казах само ако ти е истинска мечта 🙂
И такива хора обикновено стават най-добрите учители. Познавам много малко такива.
Масовката са такива казвах вече защо, ей така случайно и защото няма друго какво. Особено в малките градове да не ви казвам какво е.
Често се шегуваме с една приятелка: "Само аз и ти не сме записали за учители".
И да, не лошо в 13 часа да си си в къщи. Разбирам защо жените избират да станат учителки. За жени , с малки деца това е идеална професия.
Но ако мислите, че е само това, ами не е.
Сульо и пульо навремето ми казваше :"Абе ти що не запишеш една педагогика, па да станеш една учителка, майка ти ще те уреди?".
Сякаш това е продавачка в магазин. Сякаш е нещо, за което всеки става.
Да, ама не става. И това тепърва ще се вижда в следващите поколения.
Много зависи какъв е директорът. В сегашното ми училище директорът, а и заместникът му са като стена зад гърбовете ни и знаеш, че каквото и да стане, винаги ще си защитен. В предното училище ученик е скачал да ме бие, манипулираше всички около себе си, включително родителите си, правеше един куп простотии, но според директорката: "Ама то детето викало за помощ, пък ние не сме го чували". И винаги учителят е виновен, особено класният.
Има колеги, които просто си карат по течението, гледат да си вземат заплатката и да не ги занимават. Аз не мога така. Но ако има няколко такива, които не си вършат работата, работата на останалите се увеличава. Винаги има и поне един-двама връзкари, които никой за нищо не ги закача. А родителите днес... да не започвам тази тема, но малко от тях реагират адекватно и със загриженост за детето. Не е лесно, но е удовлетворяващо, когато ми пишат и ми се обаждат бивши ученици, които виждам, че са на път да станат хора и да си постигнат мечтите. Мечти, които можеше и да нямат, ако ние не бяхме посяли семенцето.
Има колеги, които просто си карат по течението, гледат да си вземат заплатката и да не ги занимават. Аз не мога така. Но ако има няколко такива, които не си вършат работата, работата на останалите се увеличава. Винаги има и поне един-двама връзкари, които никой за нищо не ги закача. А родителите днес... да не започвам тази тема, но малко от тях реагират адекватно и със загриженост за детето. Не е лесно, но е удовлетворяващо, когато ми пишат и ми се обаждат бивши ученици, които виждам, че са на път да станат хора и да си постигнат мечтите. Мечти, които можеше и да нямат, ако ние не бяхме посяли семенцето.
Reveirse, гласувах в анкетата, ама това няма много да ти помогне. В смисъл това е решение, което ти лично трябва да вземеш за себе си.
Дали си ОК с много психическо натоварване, защото ако преподаваш 4 - 5 часа на ден, ти непрекъснато трябва да контролираш учениците, защото иначе ти се качват на главата. Да следиш за проблеми - провокации, понякога си правят подли номера едни на други, обиждат се. И това едновременно докато се опитваш да им вкараш поне нещо в главата, т.е. опитваш се да обясниш разбираемо закона на Нютон, примерно. Има някои, за които се превръщаш в т.нар. отговорен възрастен - споделят ти неща, които не могат на друг (това много зависи в какво училище си и в кои класове ще работиш). По-малките деца постоянно изискват пък внимание. Това обикновено в междучасието.
Дали си ОК с допълнителната работа, която ти описахме, защото не са само часовете и често има за вкъщи.
Честно казано, работата може да е много удовлетворяваща, но и изисква много, както от емоционална, така и от психологическа гледна точка. Дори понякога и от физическа, ако трябва да мъкнеш лаптоп и една камара учебници от стая в стая и да стоиш прав по 5 - 6 часа, докато преподаваш (аз не мога седнала). Ако не си физически активен човек може да е уморително.
Много лично решение е това, не е като преместване в друга компания на сходна позиция, това искам да кажа. И не са само заплащането и отпуските фактор.
Дали си ОК с много психическо натоварване, защото ако преподаваш 4 - 5 часа на ден, ти непрекъснато трябва да контролираш учениците, защото иначе ти се качват на главата. Да следиш за проблеми - провокации, понякога си правят подли номера едни на други, обиждат се. И това едновременно докато се опитваш да им вкараш поне нещо в главата, т.е. опитваш се да обясниш разбираемо закона на Нютон, примерно. Има някои, за които се превръщаш в т.нар. отговорен възрастен - споделят ти неща, които не могат на друг (това много зависи в какво училище си и в кои класове ще работиш). По-малките деца постоянно изискват пък внимание. Това обикновено в междучасието.
Дали си ОК с допълнителната работа, която ти описахме, защото не са само часовете и често има за вкъщи.
Честно казано, работата може да е много удовлетворяваща, но и изисква много, както от емоционална, така и от психологическа гледна точка. Дори понякога и от физическа, ако трябва да мъкнеш лаптоп и една камара учебници от стая в стая и да стоиш прав по 5 - 6 часа, докато преподаваш (аз не мога седнала). Ако не си физически активен човек може да е уморително.
Много лично решение е това, не е като преместване в друга компания на сходна позиция, това искам да кажа. И не са само заплащането и отпуските фактор.
Ще си напиша мнението, макар че съвпада с повечето коментирали.
Бях учителка по география от 2001 г. до към 2016 г., когато напуснах системата, защото нервната ми система не издържаше. След дълго колебание дали си струва отново да си го причиня, от скоро пак съм в системата.
Накратко.
Плюсове - ако си обичаш предмета, харесва ти да го преподаваш, да четеш по темата, да се ровиш в учебници и книги, да си актуализираш знанията, да си любознателна и да обичаш учениците - тогава това е твоята професия. Отпуската не е чак толкова дълга колкото се изкарва, но пак е по-голяма отколкото в повечето професии.
Минуси - от къде да започна, тук е много дълго ... огромна бумащина, писане на отчети, доклади за каквото се сетиш, попълване на училищна документация понякога в извън работно време, проверяване на контролни вечер вкъщи, съставяне на тестове, на презентации, подготовка на уроци - всичко това се прави или вечер вкъщи или късно следобед оставаш в учителката стая след часовете, и още - дежурства през лятната ваканция, квесторство на олимпиади и състезания често в събота и неделя, огромна отговорност и психическо напрежение, работа в шумна и понякога размирна среда, комуникация с капризни родители и разглезени ученици за които учителят е всичко друго но не и авторитет, и за разкош - да търпиш поведението на самозабравили се директори и колежки клюкарки и интригантки. Освен това за да влезеш в системата днес са нужни дебели връзки. Едно време никой не се натискаше, заплатите бяха много ниски, но сега всеки втори излиза с някаква педагогика от университета и пазарът е пренаситен. Като се обяви място за учител съм чувала да кандидатстват по 60-70 души за едно място, страшно е.
Не ти гарантирам, че успях да напиша всички негативи. Заплатите са ниски, но си струват ако си в малко населено място и нямаш много други опции за постоянна и сигурна работа. Ако си в София, Пловдив, Варна, Бургас .. можеш и нещо по-хубаво да си намериш като работа. Когато влязох в професията през 2000-те години заплатите бяха много мизерни от рода на 200-300 лева, имаше и стачки. Сега ги вдигнаха, но и животът много поскъпна така че горе долу инфлацията изяде увеличенията.
Какво да ти кажа - тежка, трудна и отговорна професия, която мачка и изцежда с годините. Позитивното е да имаш силни и мотивирани ученици, да ги вдъхновяваш и да се радваш на успехите им. Ти си прецени дали е за теб.
P.S. този мит, че учителите смъкват допълнителни доходи от частни уроци е много надценен - може би ако преподаваш по БЕЛ и математика (заради матурите и кандидатстващите в компютърните специалности) или химия и биология (заради подготовката за медицинските университети), но я да видим какви доходи от частни уроци ще си докараш с физика, география, философия, или начален курс (например).
Бях учителка по география от 2001 г. до към 2016 г., когато напуснах системата, защото нервната ми система не издържаше. След дълго колебание дали си струва отново да си го причиня, от скоро пак съм в системата.
Накратко.
Плюсове - ако си обичаш предмета, харесва ти да го преподаваш, да четеш по темата, да се ровиш в учебници и книги, да си актуализираш знанията, да си любознателна и да обичаш учениците - тогава това е твоята професия. Отпуската не е чак толкова дълга колкото се изкарва, но пак е по-голяма отколкото в повечето професии.
Минуси - от къде да започна, тук е много дълго ... огромна бумащина, писане на отчети, доклади за каквото се сетиш, попълване на училищна документация понякога в извън работно време, проверяване на контролни вечер вкъщи, съставяне на тестове, на презентации, подготовка на уроци - всичко това се прави или вечер вкъщи или късно следобед оставаш в учителката стая след часовете, и още - дежурства през лятната ваканция, квесторство на олимпиади и състезания често в събота и неделя, огромна отговорност и психическо напрежение, работа в шумна и понякога размирна среда, комуникация с капризни родители и разглезени ученици за които учителят е всичко друго но не и авторитет, и за разкош - да търпиш поведението на самозабравили се директори и колежки клюкарки и интригантки. Освен това за да влезеш в системата днес са нужни дебели връзки. Едно време никой не се натискаше, заплатите бяха много ниски, но сега всеки втори излиза с някаква педагогика от университета и пазарът е пренаситен. Като се обяви място за учител съм чувала да кандидатстват по 60-70 души за едно място, страшно е.
Не ти гарантирам, че успях да напиша всички негативи. Заплатите са ниски, но си струват ако си в малко населено място и нямаш много други опции за постоянна и сигурна работа. Ако си в София, Пловдив, Варна, Бургас .. можеш и нещо по-хубаво да си намериш като работа. Когато влязох в професията през 2000-те години заплатите бяха много мизерни от рода на 200-300 лева, имаше и стачки. Сега ги вдигнаха, но и животът много поскъпна така че горе долу инфлацията изяде увеличенията.
Какво да ти кажа - тежка, трудна и отговорна професия, която мачка и изцежда с годините. Позитивното е да имаш силни и мотивирани ученици, да ги вдъхновяваш и да се радваш на успехите им. Ти си прецени дали е за теб.
P.S. този мит, че учителите смъкват допълнителни доходи от частни уроци е много надценен - може би ако преподаваш по БЕЛ и математика (заради матурите и кандидатстващите в компютърните специалности) или химия и биология (заради подготовката за медицинските университети), но я да видим какви доходи от частни уроци ще си докараш с физика, география, философия, или начален курс (например).
Препоръчани теми