Оооо и аз в Германията за пръв път видях шосе с бяло очертано като за трупове. Точно като по филмите.
Беболина, сега разкажи и за Македония.
Беболина, сега разкажи и за Македония.
- Публикувана: 15 май 2007, 09:24 ч.
- Последно мнение: 6 юни 2008, 20:23 ч.
Моето най-голямо приключение
А големите последствия са, че с въпросния младеж караме 12-годишен брак и като ни питат къде сме се запознали, отговорът е"Ами, в един манастир..."
Да побутна темата напред че да я видите - има още неща които са обещани да се разкажат а не са.
Лично аз не мога ама въобще да се меря с вашите приключения, но като все пак нещо интересно което ми се е случвало мога да спомена посещенията ми на 5 концерта на Майкъл Джексън (на времето му бях луд фен) и това че му се метнах на врата в Будапеща и охраната видя зор да ме отдели от него
та си ходех със сини ребра известно време....но вашите са по интересни чакам.
Лично аз не мога ама въобще да се меря с вашите приключения, но като все пак нещо интересно което ми се е случвало мога да спомена посещенията ми на 5 концерта на Майкъл Джексън (на времето му бях луд фен) и това че му се метнах на врата в Будапеща и охраната видя зор да ме отдели от него
та си ходех със сини ребра известно време....но вашите са по интересни чакам.
Mirena80, kremena, благодаря момичета, радвам се, че ви е приятно 
част втора: добрата стара Англия аз понеже нещо ми е повредено и се отегчавам от големите градове, много бързо свикнах и се отегчих и от Лондон. сигурно ако бях на по-зряла възраст и ходех по клубове и заведения нямаше да е така, но аз все още се водех тийнейджърка, макар и доста попрезряла вече 
та, разгледах каквото има за разглеждане, посетих музеите, библиотеките, обсерватории, ботанически градини, прекарах н-брой часа в парковете, усъвършенствах си ездата, свикнах да си сядам по средата на моравата и да ям там без притеснения и куп други полезни за държавата умения, но взе да не ме свърта много-много 
ааа, да, прекарах ужасно много време и в страноприемницата на Шерлок Холмс, където установих, че Англия мирише на бъбречета и бира, много добре се връзват 
това го написах, за да поясня, че още оттогава съм луда фенка на всякакви криминални истории, но английски - предимно Конан Дойл и Агата Кристи. по тази причина обиколих пеша половината град в издирване на разни места от книгите на Кристи, това занимание ми отне има-няма 3 месеца логична последица от тази ми мания беше и желанието да видя и прословутата английска провнция, но съвсем забутаната, няма да описвам тук градчета, макар да намирам английските морски градчета за страхотни!
в отговор на моите въжделения дойде лятото, а с него и отпуските. в нашия случай покана да посетим един англичанин, колега на баща ми, който имаше лятна къща в тотално забутано село, в което пък според него се намираше прекрасена "къща със стаи" за желаещите да не спят в неговата. понеже първите 3 дни нямаше да сме много хора, ние решаваме че ще спим в неговата, но после ще се преместим в селото и ще останем още 4 дни там. аз се въодушевявам до пълно досаждане на околните, наблъсквам всички книги на Агата Кристи, които съм накупила в куфара и въоръжена с това знание едвам дочаквам да се качим на влака за него или хубаво или нищо - първа класа, един такъв малко остарял лукс с дъх на парфюми, мекота и плюш през прозореца обаче имах огромното щастие да видя прекрасни гледки и оттогава насам винаги си мисля, че ако Южна Франция е като картина, нарисувана с маслени бои, то Англия е акварел някаква прозрачност има там, в цветовете, в силуетите, в маранята рано сутрин, когато влагата се изпарява, дори в кожата на момичетата в тези села я има тая прозрачност, страхотно е! и въздухът трепти, свеж и мирише на окосена трева и полски цветя 
докато пътувахме успях да се самозарадвам и с множество имена на мънички гари, които си бяха досущ излезли от книгите - сейнт не знам си кое, нещо си он дъ мийд или он дъ ривър и т.н.
в крайна сметка се стоварихме на една именно такава мини-гаричка, която гордо стърчеше по средата на едно безкрайно поле от едната страна, а от другата се виеше "централната " улица на едно "голямо село", то се оказа град в последствие, добре че не казах на някой местен, че е село та, оттам си взехме кола, за да се придвижим до "нашето" село, до което никакви влакове не ходят. а голямото го поразгледахме, аз се юрнах да се вмъкна във всеки магазин, да попивам атмосферата нямаше много голяма разлика с книгите на Агата Кристи ако става въпрос за отношения и манталитет - новодошлите са обект на искрена и неприкрита мания за разчопляне на битието им до девето коляно, в същото време не са точно "добре дошли" или поне не на първо виждане. хареса ми старата църква в това село, както и страхотните каменни къщи, феноменалните градини и един много стар кладенец в центъра на площада
като си взехме колата потеглихме по един път, който страшно би напомнял за България ако не беше тази прозрачност, която според мен е уникална за вътрешността на Англия
на мен ми приличаше на нещо гледано през чаша с вода... някак неуловимо, изменено, треперливо и много освежаващо пътят се виеше през полето, около него обаче имаше страхотни дървета, които образуваха почти арка и прекрасна сянка. от едната страна се нижеха и хълмове с горички по тях, беше много живописно
нашето село се оказаха 10-тина къши и две по-големички сгради, отпреди нормандите, каменни, с калдъръми, един навес с кирпичен покрив по средата на площада и с доста прилежащи земи и пасища. къщите ми направиха страхотно впечатление, не само защото бяха очевидно страшно стари и много добре поддържани, но и защото бяха почти залепени една за друга, малко като това, което сега наричаме "таун хаус", а отпред и отзад имаха дворчета. и тук съвсем по английски ми взеха акъла с градините, които успяваха да сътворят в тези малки предни дворчета - никога не успявам да докарам дори и 50% от този вид, а техните изглеждаха невероятно на съвсем мъничка площ всичко от портичките, оградите, плочите на пътеката, пълзящите по къщите растения до култивираните рози и по-засукани сортове цветя - всичко беше изпипано 
това ми беше първото впечатление преди да отпрашим с колата към къщата на домакина. тя беше на не повече от 10 мин с кола, по пътя минахме покрай пасищата на селото, имаше и рекичка, стопански постройки, много овце и прекрасни полянки с полски цветя
къщата беше доста големичка за българските стандарти, той се водеше доколкото си спомням някакъв си ескуайър, беше "сър", но придобито и баща му беше закупил доста земя наоколо, а иначе беше адвокат. много сладък старец, голям почитател на голфа, ходеше по хълмчетата да си удря топки и много страдаше, че най-близкото игрище било доста далеч иначе къщата беше страхотна, типична - с голяма гостна, с камина, имаше билярд, кабинет (ей тогава се влюбих в тази стая и сега си я правя вкъщи) - с огромно бюро, шкафове с книги до тавана и едни мекички кресла кухнята беше с размери на половин апартамент в България, а печката беше колкото баня сигурно - имаше фурни на два етажа, може и пекарни да са били, но бяха огромни 
въобще всичко беше голямо, широко, удобно и видимо с прекрасно качество, но старо и с патина. за мен лично това е по-ценно от всяко ново нещо, но въпрос на вкус
много ми харесаха огромните прозорци на къщата на целия долен етаж и това, че от почти всички стаи се излизаше направо на моравата. имаше пътечка, която обикаляше къщата и от нея се разклоняваха други пътечки, които водеха до оформени кътчета в градината - имаше кът с мебели, люлка и външно огнище, домакинята пък си имаше езерце - правеше си някакъв тип японско кътче, но не беше завършено. в езерцето имаше рибки имаше пътечка, по която се стигаше и до селото през една горичка и после през пасищата - страхотно живописно пътче, много го харесах и ходех всеки ден до селото.
за прекарването в тази къща ми се изясни, че англичаните са наистина големи традиционалисти, че обичат дреболийки, че са маниаци на тема чист въздух и че са ужасно любопитни
аз, подготвена от изчетените книжки, приех присърце собственото си внедряване в средата, запознах се с основните правила на голфа покрай дядото и успях да загубя неизвестен брой топки; заобичах пай с дреболии, както и пудинг; открих красотата на лошото време и че то не е извинение да не походи човек поне половин час жизнерадостно джапайки в селската кал; набих си в главата, че ден без поне 1 час спорт навън е ден безсмислен и безполезен и не на последно място - изчерпателно отговарях на всякакви зададени ми въпроси, хем си упражнявах и езика в този пасторален дух минаха два дни и на третия организирахме пикник. на въпросния следваше да присъстват домакините, ние, още 2 двойки гости, лекарят в селото, един учен - член на местното "висше общество", който живееше в селото в опит да се съсредоточи върху някакви важни научни открития, които все му убягваха - с жена си, както и 2-3 от възрастните дами в селото. казвам дами, защото те си бяха точно такива, както важи и за мъжете, че си бяха истински джентълмени. и двата вида бяха като извадени от музей, големи сладури надойдоха хората, всеки мъкнеше кошници, мъжете мъкнеха и всевъзможни игри, от типа табла/шах/домино + ракети за крикет, тенис и не знам още какво. истински се впечатлих, че пикникът беше нареден върху прекрасна покривка, имаше памучни и ленени салфетки и подложки, някои бяха с монограм , приборите излъскани, много красиви сервизи за чай имаше и въобще всичко изглеждаше красиво и нямаше много общо с пикник, на какъвто ходех със съученици след като се нарадвах на естетиката, дойде и моето първо и съществено разочарование - нямах шапка всички бяха с шапки, само аз рошава и гологлава 
някои от дамите имаха впечатляващо красиви шапки всъщност! твърдо решена да не се давам на културните различия, моя милост се докопа до една градинска шапка, която висеше заедно с една престилка на задната врата - към зеленчуковата градина и много вероятно беше на градинаря 
понеже беше посмачкана и без никакъв фасон, пък пикникът си течеше, аз в бързината успях да й забуча няколко цветенца от градината, но и китка магданоз с тази прелест на главата се завърнах победоносно и под втрещените погледи на нашите се разположих гордо на тревата. за сметка на това всички баби ме одобриха много, а в последствие баща ми получи предложение да ме запознаят с племенника на едната баба - голяма клечка в близкото градче (с население 10 000)
за пребиваването в селото останалите 4 дни, си заслужава да отбележа "къщата със стаи", която беше една от тези залепени една за друга каменни къщи и която беше най-английското нещо, което можех да си представя за нея се грижеше една възрастна дама, имаше си и помощничка - едно момиче на около 16-17, дъщеря на овчар от селото. в къщата всичко блестеше от чистота, направо изумително беше. тази дама си държеше всичко да се колосва, избелва, навсякъде слагаше торбички със сушени билки и цветя, които миришеха страхотно, шиеше гоблени и някои бяха рамкирани и окачени по стените - истински произведения на изкуството! тя разказваше, че всъщност добре си живее покрай къщата, защото нашия домакин канел често гости, а през сезона имало и ловци и в околността нямаше кой знае колко места за спане. беше и страхотна маниачка на тема градинарство, имаше фантастични цветя и макар че беше сигурно на 70 години, копаеше усърдно всеки ден! и тя с шапка и ръкавици - винаги!
в селото имаше и пазар - веднъж на 3 седмици идваха от по-голямото село производители, както и от други околни села - за това служеше навеса в центъра, около него слагаха масички с чадъри и посядаха да си разменят продукти, защото то предимно натурална размяна се осъществяваше казаха ни, че всяка седмица има пазар в някое от околните села, въртяха се, та затова в нашето веднъж на 3 седмици това беше голямо събитие - хора, коли, каруци, че и животни имаше - екстаз
друго основно забавление - ходенето за риба на реката. много красива и бистра река, немалка, имаше и вирове, които ставаха за къпане, но доста студеничка беше водата
до къпане не стигнахме, обаче за риба ходихме поне 3 пъти доколкото си спомням, единия път обърнахме лодката и май трябва да кажа, че всъщност се изкъпахме а лодката се обърна, защото баща ми си беше наумил да издърпа с въдицата нещо, което очевидно нямаше как да е риба, оказа се пън
за съжаление една седмица мина много бързо и сигурно пропуснахме да видим и направим много неща, дойде време да си ходим, но акварелната красота на английската провинция и мириса на нова трева и полски цветя си остана спомен завинаги
част втора: добрата стара Англия
аз понеже нещо ми е повредено и се отегчавам от големите градове, много бързо свикнах и се отегчих и от Лондон. сигурно ако бях на по-зряла възраст и ходех по клубове и заведения нямаше да е така, но аз все още се водех тийнейджърка, макар и доста попрезряла вече та, разгледах каквото има за разглеждане, посетих музеите, библиотеките, обсерватории, ботанически градини, прекарах н-брой часа в парковете, усъвършенствах си ездата, свикнах да си сядам по средата на моравата и да ям там без притеснения и куп други полезни за държавата умения, но взе да не ме свърта много-много ааа, да, прекарах ужасно много време и в страноприемницата на Шерлок Холмс, където установих, че Англия мирише на бъбречета и бира, много добре се връзват това го написах, за да поясня, че още оттогава съм луда фенка на всякакви криминални истории, но английски - предимно Конан Дойл и Агата Кристи. по тази причина обиколих пеша половината град в издирване на разни места от книгите на Кристи, това занимание ми отне има-няма 3 месеца логична последица от тази ми мания беше и желанието да видя и прословутата английска провнция, но съвсем забутаната, няма да описвам тук градчета, макар да намирам английските морски градчета за страхотни! в отговор на моите въжделения дойде лятото, а с него и отпуските. в нашия случай покана да посетим един англичанин, колега на баща ми, който имаше лятна къща в тотално забутано село, в което пък според него се намираше прекрасена "къща със стаи" за желаещите да не спят в неговата. понеже първите 3 дни нямаше да сме много хора, ние решаваме че ще спим в неговата, но после ще се преместим в селото и ще останем още 4 дни там. аз се въодушевявам до пълно досаждане на околните, наблъсквам всички книги на Агата Кристи, които съм накупила в куфара и въоръжена с това знание едвам дочаквам да се качим на влака
за него или хубаво или нищо - първа класа, един такъв малко остарял лукс с дъх на парфюми, мекота и плюш през прозореца обаче имах огромното щастие да видя прекрасни гледки и оттогава насам винаги си мисля, че ако Южна Франция е като картина, нарисувана с маслени бои, то Англия е акварел някаква прозрачност има там, в цветовете, в силуетите, в маранята рано сутрин, когато влагата се изпарява, дори в кожата на момичетата в тези села я има тая прозрачност, страхотно е! и въздухът трепти, свеж и мирише на окосена трева и полски цветя докато пътувахме успях да се самозарадвам и с множество имена на мънички гари, които си бяха досущ излезли от книгите - сейнт не знам си кое, нещо си он дъ мийд или он дъ ривър и т.н. в крайна сметка се стоварихме на една именно такава мини-гаричка, която гордо стърчеше по средата на едно безкрайно поле от едната страна, а от другата се виеше "централната " улица на едно "голямо село", то се оказа град в последствие, добре че не казах на някой местен, че е село
та, оттам си взехме кола, за да се придвижим до "нашето" село, до което никакви влакове не ходят. а голямото го поразгледахме, аз се юрнах да се вмъкна във всеки магазин, да попивам атмосферата нямаше много голяма разлика с книгите на Агата Кристи ако става въпрос за отношения и манталитет - новодошлите са обект на искрена и неприкрита мания за разчопляне на битието им до девето коляно, в същото време не са точно "добре дошли" или поне не на първо виждане. хареса ми старата църква в това село, както и страхотните каменни къщи, феноменалните градини и един много стар кладенец в центъра на площада като си взехме колата потеглихме по един път, който страшно би напомнял за България ако не беше тази прозрачност, която според мен е уникална за вътрешността на Англия
на мен ми приличаше на нещо гледано през чаша с вода... някак неуловимо, изменено, треперливо и много освежаващо пътят се виеше през полето, около него обаче имаше страхотни дървета, които образуваха почти арка и прекрасна сянка. от едната страна се нижеха и хълмове с горички по тях, беше много живописно нашето село се оказаха 10-тина къши и две по-големички сгради, отпреди нормандите, каменни, с калдъръми, един навес с кирпичен покрив по средата на площада и с доста прилежащи земи и пасища. къщите ми направиха страхотно впечатление, не само защото бяха очевидно страшно стари и много добре поддържани, но и защото бяха почти залепени една за друга, малко като това, което сега наричаме "таун хаус", а отпред и отзад имаха дворчета. и тук съвсем по английски ми взеха акъла с градините, които успяваха да сътворят в тези малки предни дворчета - никога не успявам да докарам дори и 50% от този вид, а техните изглеждаха невероятно на съвсем мъничка площ
всичко от портичките, оградите, плочите на пътеката, пълзящите по къщите растения до култивираните рози и по-засукани сортове цветя - всичко беше изпипано това ми беше първото впечатление преди да отпрашим с колата към къщата на домакина. тя беше на не повече от 10 мин с кола, по пътя минахме покрай пасищата на селото, имаше и рекичка, стопански постройки, много овце и прекрасни полянки с полски цветя
къщата беше доста големичка за българските стандарти, той се водеше доколкото си спомням някакъв си ескуайър, беше "сър", но придобито и баща му беше закупил доста земя наоколо, а иначе беше адвокат. много сладък старец, голям почитател на голфа, ходеше по хълмчетата да си удря топки и много страдаше, че най-близкото игрище било доста далеч иначе къщата беше страхотна, типична - с голяма гостна, с камина, имаше билярд, кабинет (ей тогава се влюбих в тази стая и сега си я правя вкъщи) - с огромно бюро, шкафове с книги до тавана и едни мекички кресла кухнята беше с размери на половин апартамент в България, а печката беше колкото баня сигурно - имаше фурни на два етажа, може и пекарни да са били, но бяха огромни въобще всичко беше голямо, широко, удобно и видимо с прекрасно качество, но старо и с патина. за мен лично това е по-ценно от всяко ново нещо, но въпрос на вкус много ми харесаха огромните прозорци на къщата на целия долен етаж и това, че от почти всички стаи се излизаше направо на моравата. имаше пътечка, която обикаляше къщата и от нея се разклоняваха други пътечки, които водеха до оформени кътчета в градината - имаше кът с мебели, люлка и външно огнище, домакинята пък си имаше езерце - правеше си някакъв тип японско кътче, но не беше завършено. в езерцето имаше рибки
имаше пътечка, по която се стигаше и до селото през една горичка и после през пасищата - страхотно живописно пътче, много го харесах и ходех всеки ден до селото. за прекарването в тази къща ми се изясни, че англичаните са наистина големи традиционалисти, че обичат дреболийки, че са маниаци на тема чист въздух и че са ужасно любопитни
аз, подготвена от изчетените книжки, приех присърце собственото си внедряване в средата, запознах се с основните правила на голфа покрай дядото и успях да загубя неизвестен брой топки; заобичах пай с дреболии, както и пудинг; открих красотата на лошото време и че то не е извинение да не походи човек поне половин час жизнерадостно джапайки в селската кал; набих си в главата, че ден без поне 1 час спорт навън е ден безсмислен и безполезен и не на последно място - изчерпателно отговарях на всякакви зададени ми въпроси, хем си упражнявах и езика в този пасторален дух минаха два дни и на третия организирахме пикник. на въпросния следваше да присъстват домакините, ние, още 2 двойки гости, лекарят в селото, един учен - член на местното "висше общество", който живееше в селото в опит да се съсредоточи върху някакви важни научни открития, които все му убягваха - с жена си, както и 2-3 от възрастните дами в селото. казвам дами, защото те си бяха точно такива, както важи и за мъжете, че си бяха истински джентълмени. и двата вида бяха като извадени от музей, големи сладури надойдоха хората, всеки мъкнеше кошници, мъжете мъкнеха и всевъзможни игри, от типа табла/шах/домино + ракети за крикет, тенис и не знам още какво. истински се впечатлих, че пикникът беше нареден върху прекрасна покривка, имаше памучни и ленени салфетки и подложки, някои бяха с монограм , приборите излъскани, много красиви сервизи за чай имаше и въобще всичко изглеждаше красиво и нямаше много общо с пикник, на какъвто ходех със съученици след като се нарадвах на естетиката, дойде и моето първо и съществено разочарование - нямах шапка всички бяха с шапки, само аз рошава и гологлава някои от дамите имаха впечатляващо красиви шапки всъщност! твърдо решена да не се давам на културните различия, моя милост се докопа до една градинска шапка, която висеше заедно с една престилка на задната врата - към зеленчуковата градина и много вероятно беше на градинаря понеже беше посмачкана и без никакъв фасон, пък пикникът си течеше, аз в бързината успях да й забуча няколко цветенца от градината, но и китка магданоз с тази прелест на главата се завърнах победоносно и под втрещените погледи на нашите се разположих гордо на тревата. за сметка на това всички баби ме одобриха много, а в последствие баща ми получи предложение да ме запознаят с племенника на едната баба - голяма клечка в близкото градче (с население 10 000) за пребиваването в селото останалите 4 дни, си заслужава да отбележа "къщата със стаи", която беше една от тези залепени една за друга каменни къщи и която беше най-английското нещо, което можех да си представя
за нея се грижеше една възрастна дама, имаше си и помощничка - едно момиче на около 16-17, дъщеря на овчар от селото. в къщата всичко блестеше от чистота, направо изумително беше. тази дама си държеше всичко да се колосва, избелва, навсякъде слагаше торбички със сушени билки и цветя, които миришеха страхотно, шиеше гоблени и някои бяха рамкирани и окачени по стените - истински произведения на изкуството! тя разказваше, че всъщност добре си живее покрай къщата, защото нашия домакин канел често гости, а през сезона имало и ловци и в околността нямаше кой знае колко места за спане. беше и страхотна маниачка на тема градинарство, имаше фантастични цветя и макар че беше сигурно на 70 години, копаеше усърдно всеки ден! и тя с шапка и ръкавици - винаги! в селото имаше и пазар - веднъж на 3 седмици идваха от по-голямото село производители, както и от други околни села - за това служеше навеса в центъра, около него слагаха масички с чадъри и посядаха да си разменят продукти, защото то предимно натурална размяна се осъществяваше
казаха ни, че всяка седмица има пазар в някое от околните села, въртяха се, та затова в нашето веднъж на 3 седмици това беше голямо събитие - хора, коли, каруци, че и животни имаше - екстаз друго основно забавление - ходенето за риба на реката. много красива и бистра река, немалка, имаше и вирове, които ставаха за къпане, но доста студеничка беше водата
до къпане не стигнахме, обаче за риба ходихме поне 3 пъти доколкото си спомням, единия път обърнахме лодката и май трябва да кажа, че всъщност се изкъпахме а лодката се обърна, защото баща ми си беше наумил да издърпа с въдицата нещо, което очевидно нямаше как да е риба, оказа се пън за съжаление една седмица мина много бързо и сигурно пропуснахме да видим и направим много неща, дойде време да си ходим, но акварелната красота на английската провинция и мириса на нова трева и полски цветя си остана спомен завинаги
те нещата са си там, аз само обичам да се завирам в по-затънтените места да ги търся
Simplyaven, благодаря ти! Чрез твоите очи "видях", че старата Европа, за която сме чели, не си е отишла още безвъзвратно! Така са пропити с атмосфера твоите писма! И така хубаво ми стана като ги четях!
Като във филма на Otar Ioseliani "Лов на пеперуди"...
Тука искам да напиша, специално за Krisal, как беше нарисувана тази картина:
Много пъти бяхме ходили с Б.(мъжа ми) в една малка, изоставена махаличка над Горен Огурелец, навътре по поречието на река Росица, под Мазалат. В един момент той се отклони на три метра от пътя - да види по-отблизо един голям бук. Стресната видях, че в корените му има два съвсем малки каменни кръста. Таман да кажа:"Какво е това?", и погледа ми се плъзна надолу по гората, по есенните листа.
И замръзнах! Цялата гора беше осеяна с такива кръстове! Дребни, дребни, стари... някои полегнали, някои паднали... А отгоре - огромна гора!!! И това гробище беше толкова обширно!
Не мога да опиша... такова нещо. Гора върху гробище. Беше страшно навътре в планината.
Имаше една книга на Ива Любенова - "И гробовете умират" (за старите надгробни плочи). Какво заглавие.
Колко различна е била земята, светът, когато са били живи тези хора.
Исках да нарисувам душичките им, полегнали върху питите за помен.
Като във филма на Otar Ioseliani "Лов на пеперуди"...
Тука искам да напиша, специално за Krisal, как беше нарисувана тази картина:
Много пъти бяхме ходили с Б.(мъжа ми) в една малка, изоставена махаличка над Горен Огурелец, навътре по поречието на река Росица, под Мазалат. В един момент той се отклони на три метра от пътя - да види по-отблизо един голям бук. Стресната видях, че в корените му има два съвсем малки каменни кръста. Таман да кажа:"Какво е това?", и погледа ми се плъзна надолу по гората, по есенните листа.
И замръзнах! Цялата гора беше осеяна с такива кръстове! Дребни, дребни, стари... някои полегнали, някои паднали... А отгоре - огромна гора!!! И това гробище беше толкова обширно!
Не мога да опиша... такова нещо. Гора върху гробище. Беше страшно навътре в планината.
Имаше една книга на Ива Любенова - "И гробовете умират" (за старите надгробни плочи). Какво заглавие.
Колко различна е била земята, светът, когато са били живи тези хора.
Исках да нарисувам душичките им, полегнали върху питите за помен.
Здравейте, да се запиша и аз в темата: Аз от както се помня все ми се случват разни случки - катастрофа, щях да се давя! (ама са ме спасили ), ходихме с тайфата в гробищата, че там джанките бяха най-сладки , на 7 подкарах един зил (преди 2-3 години блъснах колата на паркинга), веднъж слязох на една междинна спирка да си купя сок и автобуса тръгна - може да си представите как се гони автобус на стоп понеже нямах и пари в себе си, друго какво да ви кажа разни всякакви случки, но има нещо което предполагам ще е интересно да преживея - СКОК С БЪНДЖИ - ако има желаещи търся компания да се навием за един скок от Витиня (40лв. струва) аз съм с двата крака ЗА.
), ходихме с тайфата в гробищата, че там джанките бяха най-сладки , на 7 подкарах един зил (преди 2-3 години блъснах колата на паркинга), веднъж слязох на една междинна спирка да си купя сок и автобуса тръгна - може да си представите как се гони автобус на стоп понеже нямах и пари в себе си, друго какво да ви кажа разни всякакви случки, но има нещо което предполагам ще е интересно да преживея - СКОК С БЪНДЖИ - ако има желаещи търся компания да се навием за един скок от Витиня (40лв. струва) аз съм с двата крака ЗА. 
