За обществото и килограмите

Аз не знам дали има дебели бедуини. На ден изяждат бавно и много съзнателно по една шепа фурми. Или поне това им е в традоцията. Обаче ако ги извадиш от средата в която живеят, сложиш ги насред града, инсталираш им телевизор и хладилник и фризер и ги снабдиш с чипс и магазинчето под блока с количките и 2 литровите бирички и ги оставиш да живеят така ...

Моите наблюдения са същите.
Много боклуци се продават в близост до училищата, че и в самите тях и децата имат пари и се тъпчат с тях.
Много малко движение има, повечето не спортуват и често вместо колело са на тротинетки (при това повечето са електрически), които не изискват усилие да ги караш.
И в повечето случаи тъпченето с боклуци е подкрепяно от родителите. Газирано пълно със захар, чипсове, гризини и всякакви опаковани сладки, всичко това присъства и е в непосредствена близост.
Когато аз бях ученичка в цялото училище, а то беше голямо, имаше няколко по-закръглени деца, които се брояха на пръсти. Но и нямаше почти нищо от горе изброеното, което да купим, а и пари нямахме.

За да ядат децата здравословно, трябва някой да им даде такъв пример вкъщи, да им приготви такава кутия за обяд (поне докато са малки)… Колко хора ще отделят време за това, при положение че просто могат да им дадат 5 евро да си купят закуска от лавката?

Имам две съседчета, 4-5 клас, които цяло лято сигурно по пет пъти на ден минават покрай нас на път за магазина и се връщат със сладолед. Ами видимо по-дебели са спрямо по-рано тази година, преди да излязат ваканция.

Ами не е само до примера в къщи, има и такъв натиск в училише. Децата се гледат и в един момент поддават.
И като поиска повечето родители дават.

Така е, децата се влияят от други деца, без значение за храна, онлайн игри, телефони, маратонки и т.н. А как родителите биха отказали, ако им е във финансовите възможности? Може да се разчита само на изградени дотогава навици и възпитание, но пак идва момент, в който външната среда става с по-голяма тежест от семейството.

Според мен се влияят, защото искат да се харесат на лидерите, т.е. ниска самооценка, нужда от внимание, желание да приличат на някой. Би било по-логично да се открие и работи върху причината за тези искания, а не просто да се удовлетворяват, дори да има финансова възможност за това. Има наистина период в който външната среда е по-силна от семейната, но той не е безкраен и пак се влияе до известна степен от фундамента който е бил поставен преди това.

Според мен все пак си опира до примера от родителите. Нас така са ни възпитавали, че да не се влияем прекалено от това какво правят връстниците ни. Ако децата поддават, то проблема пак си е във възпитанието у дома.

Не се влияят толкова, просто искат.
Искат пици, дюнери, бургери, пържено. Пубери са и са гладни нон стоп.
Ролята на родителя и обществото в частност е да не позволява злоупотребата, но почти няма алтернатива.

Хубавото е, че кутията с храна е супер популярна в момента и много от децата си носят.

Ох, ако знаете мен на какви хранителни навици ме научиха като малка. Майка ми имаше стрес от гладните следвоенни години и ме учеше, че всичко се яде с хляб - диня, грозде, качамак, спагети, картофи, ориз. Нашите вземаха добри заплати и у нас се готвеше много и в големи количества - мекици, палачинки, пирожки, с много месо,  почивните дни - минимум тристепенно меню. И наред с това, хляба задължителен. Като малка съм била много злояда и са ми давали сироп за апетит. В резултат на това качих доста в пубертета и на 14 започнах едно гладуване, направо към анорексия отивах. В един момент се осъзнах и от 11 клас до 34 годишна възраст все бях 50-51 само с леки ограничения на количествата храна и лек спорт. Да избягвам хляба и въглехидратите започнах след 40- те, когато това вече беше недостатъчно. Явно още съм си бъгната, не мога на 100% да ги елиминирам, не мога да ям много месо, защото ми става лошо от него, но се боря, за да не започна да се търкалям и да мога да си връзвам обувките. И ми е мъчно, че дъщеря ми има супер метаболизъм, само малко да се ограничи и да се пораздвижи, ще е супер стройно момиче, с тя нехае. Не че сега е дебела, но аз естетически харесвам по-нежни и фини момичета. Но тялото си е нейно, гледам да не дудна, че и без това сме все по психиатри и психолози последната година с нея, да не й вкарам и този комплекс.

Аз си мисля, че е положението е по-зле. Не е само до хормони и антибиотици. Ние например купуваме organic, яйца от свободни кокошки, мляко от крави хранени без антибиотици и т.н. когато ги има, които на теория би трябвало да са "чисти". На теория. Има една индустриализация на хранопроизводството, което просто прави храната годна дълго време, но боклучава от гледна точка на усвояемост. И в други държави коренът на проблема го има, но тук е стигнал до други измерения. В Азия знам, че още не са усвоили западната диета и затова нямат чак такива проблеми, но китайски приятели са ми казвали, че и в Китай вече има затлъстяване - нещо което е новост за тях.
Ние се опитваме да готвим азиатска и средиземноморска храна в къщи да тушираме малко ефекта от тукашните храни, но засега с променлив успех.

По-възрастни американци са ми казвали, че американската храна не е била толкова сладка преди години. Нещо се е променило преди 30 или 40 години. Царевичния високофруктозен сироп е навсякъде вече.
Аз забелязах например когато ходя на почивка в Европа (не само България) последните години, гастропроблемите, които имам тук, магически изчезват за времето, което сме там. И не е като да не ям там, даже повече отколкото тук.

Освен това тонове лекарства се изсипват в канализацията и отиват по сметищата по общ ред. Къде мислите, че отиват след това? Това надали е само проблем тук. Аз в България не си спомням да е имало специални места за събиране на ненужни лекарства. Тук ги има, ама колко ги ползват?

Не знам защо хората игнорират този голям бич затлъстяването. Всеки трябва да се бори с него както намери за добре: с диета, с медикаменти, с операция ако трябва. Всичко е по- добре от затлъстяването и последиците му. Иначе хубаво се усмихва дамата от снимката на Абаджиева, ама тя си знае как носи този товар.

Ето няколко примера за хора, свалили килограми само със спорт и диета, без операции. Значи може, колкото и да е трудно.

https://ladyzone.bg/laifstail/anna-sapundzhieva-ot-zhivot-na-kan … ansformacija.html
https://www.plovdiv24.bg/novini/interesno/Todor-ot-Zhivot-na-kan … i-razmera-2624146
https://www.plovdiv24.bg/novini/interesno/Nai-tezhkata-zhena-ot- … uznavaemo-2582731

Разбира се че може. Обаче има ситуации в живота, когато човек не може да се освести , не знае на кой свят се намира, а камо ли да мисли за кг.

Е, така е, но ако е за дълги години това състояние на неосвестване, и близките го отнасят. На мен ми е трудно да приема, че е заболяване, макар да е така, знам. Все пак си го правим сами. Относно големите хора - те поне разбират. Малките пълни деца не осъзнават какво се случва и са изцяло в ръцете на родителите си.

За надебеляването най-много е виновна според мен боклучавата храна, която консумираме. А от къде да купиш чиста, като всички масово лъжат.
Децата до определена възраст имат стаден инстинкт и гледат едно от друго, та няма оправия с тях.