Sleepover – плюсове и минуси

Тя сама по себе си в един идеален свят тази практика е прекрасна, но за съжаление виждаме какво ли не. Случват се страшно много варварства над деца и страха на много родители да си пуснат децата за мен е напълно оправдан. Аз самата съм спала само веднъж в приятелка и то по време на една екскурзия с класа, която беше в града на баба й, та вместо на хотела с останалите деца,ние двечките бяхме "специални" и спахме на гости при бабата. То беше прекрасно, бях на върха на щастието, приказвахме си и се хихикахме "тайно" до късно след като бабата угаси и каза да лягаме, ама резултата беше, че въшлясах

Като една тийнейджърка случайно попаднах на тази тема и прочетох оттук-оттам няколко мнения и ми стана интересно колко различно двете поколения виждат тези събития. Първо да си кажа, че нито на приспиване ме пускат, нито на екскурзия. Аз съм напълно наясно с повечето опасности, особено като вземем предвид факта, че съм момиче, но и аз винаги повтарям абсолютно същото изречение от цитата по-горе - "рисковете ще свършат ли". Сега са ни последните безгрижни години и ние го знаем много добре, затова и се опитваме да вземем възможно най-много от тях. Защото замислете се. Ставаш студент, най-вероятно в нов град, я познаваш някого, я не. След това порастваш и просто няма да е същото. А и както казаха други, рискове винаги ще има. Разбирам също, че сигурно, когато слагаш тези рискове върху собственото си дете в главата ти размерът им се удвоява, дори утроява, но разберете ни и вие. Искаме да създадем спомени. Едно е да се чудите през деня на коя пейка да киснете за пореден път, друго е да сте на съвсем различен "декор" и да мислите там какво да правите. Просто е различен сценарий, а не като всекидневното еднакво излизане навън. Поне аз така го виждам. Не че приспиването е нещо чак толкова вълнуващо, но е ново и различно. Искам просто да кажа, че ако приспиванията бяха толкова чести, колкото излизанията, тогава щяха да са еднакво скучни. А екскурзията е едно по-дълго приспиване. Пак различен сценарий, пак ново и свежо "изживяване", в сравнение с ежедневието, където просто ще живееш с приятелите си (на което не знам кой би отказал). Знам, че всичко това не изтрива рисковете, но просто исках да обясня от гледната точка на "тийн".

Ама ние много добре знаем каква е гледната точка на един "тийн" 😆
Все пак и ние сме били на тази възраст, не сме се родили направо на по 40г!

И именно защото съм била тийн, и защото знам какви сме ги правили, затова се опитвам да съм доста по-внимателна с децата си.

Сигурна ли си, че ти се ходи на екскурзии с приспиване, а не с преспиване?

Абе ходи и се, със каквото я пуснат.

По време на моите ученически години (ходехме си на екскурзии, не са ни спирали) казвахме, че екскурзиите биват три вида:
- екскурзии с препиване
- екскурзии с преспиване
- смесени

Рискове винаги имало, искала била спомени, нещо различно...
Това ли ще кажеш на 5 годишната си сестра, която иска да отиде сама, да поръча, плати и яде в близкия ресторант?
Такава неосъзната си и ти за възрастните.

Естествено, че винаги ще има рискове.
Но както и преди писах, ролята на родителите е да сведат тези рискове до минимум, доколкото е възможно, разбира се.

Спомени ще имаш тепърва. Моите най-хубави спомени са ми от студентските години, а не от ученическите.

То ако си скучен човек - както ти е тъпо на пейката, така ще циклиш и на преспиването - така че няма файда.

Горното е право в десятката. Ако навън не можеш да измислиш да правиш нищо по-интересно от кисненето по пейките с телефон в ръка, то не ти е проблема в локацията.

Не знам защо така нападнахте момичето. Не ви харесва, че тийновете имат желание за такива преживявания? Но това е реалността, имат такива желания, явно сте забравили какво е да си младеж.
Като не ви харесва - не си пускайте децата нито на гости с преспиване, нито на екскурзии, нито на каквото и да е било. Това е ваше право като родители.
Аз лично отлично си спомням какво вълнение ми беше да отида на гости на някоя приятелка и да си говорим цяла нощ и да се смеем, нищо, че всеки ден бяхме заедно в училище, по телефона и т.н. Беше нещо различно и приятно.
Както писах и преди - изобщо не бих се поколебала да позволя на моето дете да гостува на някого или да приема гостенче вкъщи, за мен рисковете са дори по-малко от това да седят някъде навън на някоя пейка и край тях да минават какви ли не индивиди, каквито за съжаление има навсякъде. И квартални банди, и наркомани, и пияници, луди всякакви, няма как да се опазят напълно децата.

Никой нищо не е забравил. Точно че много добре си спомнят хората какъв им е акълът на тийновете, а вече знаят и какъв е моралът на някои възрастни.

Е добре между акъл и акъл има разлика. Не е задължително родителския акъл на младини да е идентичен с акъла на детето му. Има много диви на младини родители с ужасно спокойни деца и обратното. Не мога да държа детето си като залог за моите собствени изцепки на младини, да му  вменявам мои постъпки и да се съмнявам в него, само защото аз така съм правила. Това, че аз съм постъпвала по определен начин често е било резултат от отношението на родителите ми към тези неща. Даже в повечето случаи е било директен отпор или бунт срещу действията и мнението им. Сина ми няма този проблем, защото не му налагам къде, с кого и кога да ходи - няма този стимул за ответна реакция, няма го любопитството от незнание какво ли е да отидеш някъде където не ти е позволено или си ограничен. Резултата е прост: няма никакво напрежение между нас относно решенията му кого да посети. Има няколко задължителни правила: телефон, име, местоположение и обаждане когато стигне до местоположението. Имам ли това съм спокойна и той си го спазва. Случвало се е да  каже, че ще бъде някъде и да ми се обади, че е решил да се прибере, защото му е скучно например. Честно казано много ме е страх от прибирането и затова когато е по-късно отивам да го посрещна аз! Той самия е този, който се противопоставя аз пък да ходя сама и ми звъни през 5 мин. Не си мислете, че децата са ни одрали акъла - понякога са много по-осъзнати и мислещи от нас на тяхната възраст с целия дефицит на информация, в която аз лично например съм била тогава. те са много по-информирани от нас и да ги подценяваме, че не си дават сметка за опасностите, които ги грозят поне за мен е огромна грешка! Знаят - друг е въпроса дали игнорират това което знаят по една или друга причина.

За мен проблемът с преспиването в приятели не е в акъла на детето, а в риска от това да е близко през нощта до някой потенциален перверзник. Има страшно много такива истории и това колко много акъл има детето няма никаква връзка. Иначе аз съм за свободата на децата през деня. Аз не съм преспивала в приятелка като малка и нищо не съм изпуснала

То по принцип каквото и забавление да НЕ е направил човек през живота си, нищо не е изпуснал. И все пак всеки се стреми към готини преживявания, нали?
Иначе и на басейн да не си ходил, и на аквапарк, и на екскурзия в чужбина, и по планините ако не си обикалял, не си изпуснал нищо жизнено важно. Но всяко нещо обогатява.