Чъби, не вярвам, че хората се променят, а само видоизменят. Ако ти наистина си се променила коренно от пълен емпат, до това което описваш, ще ми е интересно да разбера как. Един ден се събудих и промених не звучи реалистично.
- Публикувана: 1 септ. 2026, 18:21 ч.
- Последно мнение: 5 септ. 2026, 15:14 ч.
Дреме ли ви?
Чъби, не вярвам, че хората се променят, а само видоизменят. Ако ти наистина си се променила коренно от пълен емпат, до това което описваш, ще ми е интересно да разбера как. Един ден се събудих и промених не звучи реалистично.
Не знам как реши, че съм била пълен емпат. Никога не съм била. Казвам, че винаги когато съм го играла - слушам, разбирам, помагам, раздавам се, хорицата чисто и просто си ме приемаха за даденост и играха хоро на главата ми.
Това бяха точно двама души, но ми дадоха храна за размисъл много години напред. Вече много отдавна не правя това. И го намирам за крайно лоша практика към себе си.
Ама честно. Пука ли ви за проблемите на другите, особено на онези, които не са ви близки или са направо непознати?
Не особено. Всеки да гледа собствените си проблеми, всички имаме някакви.
Яде ли ви вина, неудобство, че се чувствате кофти и искате да се оплачете, но някъде има някой с по-голям проблем от вашия и затова мълчите?
Не не ме яде и не се чувствам виновна. Аз не съм от оплакващите се, но ако ще ми се изливат нечии проблеми и аз ще си излея моите.
Всъщност някой опитва ли се да ви затвори устата и да омаловажи проблема ви? Няма значение какъв е.
Случвало се е навремето когато още живеех с българския манталитет на постоянно оплакване и мрънкане колко сме зле. Като станах самостоятелна спрях с тая поза. Опомних се колко съм жалка и неприятна съм, отстрани като мрънкам непрекъснати.
На мен взе да ми идва в повече, щото. И аз имам проблеми и ако някой няма да слуша за моите или ще ме обвинява - то и аз не искам да слушам за чуждите неволи.
Е то е ясно, че трябва да има реципрочност. Защото този тип разговори са натоварващи. Не е честно ти да се облекчиш хубавичко, а човека отсреща да се нагуши с двойна доза тежест на душата
Като цяло споделянето на проблемите напоследък ми се струва едно надцакване кой е по-прегазен от живота.
Много българска черта, доста махленска. Демонстрация на заучена непохватност и неумение да бъдеш добра компания. Ако само за това ще се говори, как точно това е добро прекарване?
Няма значение дали някой може да помогне, всъщност целта изобщо не е някой да помогне, а да се изгради най-жалният жертвен образ.
От липса на възпитание. Това е супер просташко, да се правиш на горкичък, когато всъщност си добре. Това е лицемерно. Правят го за да им даваш и помагаш повече и да не им искаш пари и услуги. Това е всичко.
Кавър на ‘не сакам на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле’, гарниран с жажда за внимание. Вижда се и е неприятно.
Честно си казвам - мен не ме интересува.
А защо общуваш с такива хора?
Не особено. Всеки да гледа собствените си проблеми, всички имаме някакви.
Яде ли ви вина, неудобство, че се чувствате кофти и искате да се оплачете, но някъде има някой с по-голям проблем от вашия и затова мълчите?
Не не ме яде и не се чувствам виновна. Аз не съм от оплакващите се, но ако ще ми се изливат нечии проблеми и аз ще си излея моите.
Всъщност някой опитва ли се да ви затвори устата и да омаловажи проблема ви? Няма значение какъв е.
Случвало се е навремето когато още живеех с българския манталитет на постоянно оплакване и мрънкане колко сме зле. Като станах самостоятелна спрях с тая поза. Опомних се колко съм жалка и неприятна съм, отстрани като мрънкам непрекъснати.
На мен взе да ми идва в повече, щото. И аз имам проблеми и ако някой няма да слуша за моите или ще ме обвинява - то и аз не искам да слушам за чуждите неволи.
Е то е ясно, че трябва да има реципрочност. Защото този тип разговори са натоварващи. Не е честно ти да се облекчиш хубавичко, а човека отсреща да се нагуши с двойна доза тежест на душата
Като цяло споделянето на проблемите напоследък ми се струва едно надцакване кой е по-прегазен от живота.
Много българска черта, доста махленска. Демонстрация на заучена непохватност и неумение да бъдеш добра компания. Ако само за това ще се говори, как точно това е добро прекарване?
Няма значение дали някой може да помогне, всъщност целта изобщо не е някой да помогне, а да се изгради най-жалният жертвен образ.
От липса на възпитание. Това е супер просташко, да се правиш на горкичък, когато всъщност си добре. Това е лицемерно. Правят го за да им даваш и помагаш повече и да не им искаш пари и услуги. Това е всичко.
Кавър на ‘не сакам на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле’, гарниран с жажда за внимание. Вижда се и е неприятно.
Честно си казвам - мен не ме интересува.
А защо общуваш с такива хора?
Primadonna, направиха ми впечатление думите ти за доброто прекарване и добрата компания. Забелязала съм, че наистина българите приемаме за добро прекарване да помрънкаме, да се оплачем и да поспорим. Сближаване с майстора или магазинера е да се оплачем от времето/политиката/цените/опашките. Направило ми е впечатление, че в други страни си като някакъв досаден хахо да натоварваш хората по този начин. Водят се лежерни разговори, избягват се лични теми и лични драми. Тук буквално непознати на опашката в Кауфланд започват да ти обясняват болести, проблеми и болежки. Даже и аз понякога съм така, ако не съм имала социални контакти дълго време. 😀
Този манталитет да се развяват ризи / т.е. да се оплакваме от каквото се сетим, да се пъшка и охка и прочие - това наше суеверие да не ни завиди дявол и прочие ако се похвалим нещо, идва от две наши черти като народ - люта завист и люта злоба. Ние просто сме си такива и толкоз. Но и сме много емпатични. Това да го изпляскате на някой друг народ, не от нашите, сърби, македонци, лелееее ще ви избягват като чумави. Там се смята за връх на простащината да се оплакваш и да си вреш носа в чуждите работи. Но това си има и тъмна страна - никога, никой, за нищо няма да ви помогне, ако ще и да умирате пред очите му. Не сте му проблем. Ще сте ужасно самотни, защото с никой не можете да проведете никакъв задълбочен разговор, те не се доверяват никому, нито искат да знаят за вас. Никога не знаете какво се крие под добре излъсканите им любезни маски и по същество са страшно откачени хора и надменни.
Ама не е само от злоба. Ето онзи ден с майсторите, които ми монтираха климатика такъв мохабет си чукнахме, оказа се, че са учили с мъжа ми. Стигнахме до този извод след като се оплакаха от жегите, аз от цените им, те от данъците, от височината на монтиране, от 10-часовите смени, от пътуване по села и паланки, от недоволните им жени, че работят нон-стоп, аз поклатих глава с разбиране и обвиних неуважението, което имаме хората към чуждите професии и все парите ни се виждат много, те образованието, разказаха смешна история за своя даскал в “Христо Ботев”, - а там ли сте учили, - ми ние и двамата там сме завършили, - познавате ли мъжа ми Пенчо, - абе как, заедно бягахме от час, - еми затова монтирате климатици на 40 градуса, момчета… шегувам се, де…
Някак ми е трудно да повярвам, че сърбите и македонците са чак толкова по- различно от нас българите. Ма щом казваш.
В БГ хората се врат където не им е работа постоянно и си мислят че са си вкъщи. Нямат личностни граници. Нямат добро възпитание - голяма част от тях. Остатък от комунизма ли е това? Родителите им ли не са били възпитани и не са им говорили как не може човек да се държи с другите. Някакви бабки ти държат сметка за какво харчиш, а че на нея не си и дала милостиня - като че ли съм аз трябва да съм отговорна за нейното положение. Някакви продавачи на телефонни аксесоари те упрекват че телефона ти е боклук - като че ли това е техен проблем. Някакъв страшен абсурд е положението с общуването. Това с намусените продавачки в магазина, които мълчаливо чакат да ги поздравиш и да им пожелаеш приятен ден, а клиента ходи като някакво гаврошче из магазина им и трябва да им купи стоката веднага след пробването защото е пробвал нещо. Някакви касиерки в банката които не искат да то вземат парите а искат да те научат да ползваш банкомата и телефона си вместо нея… Абсурд!!! Тази “помощ” прословута не знам кой я измисли, но тя не е с цел да ти се помогне, а някой ди да се почувства по специален в своите очи и да разказва после как е помогнал.
*И като каза майстори за климатици. Как ни нахокаха майсторите на нашия климатик че живеем в центъра, че нямало къде да се паркира и нямаме асансьор…. Фъскане фъскане фъскане час и половина. Ми не ставайте майстори за частни лица, станете за бизнес сгради. Какви ме товарят с проблемите си, климатиците им да не са много евтини случайно??!.
В БГ хората се врат където не им е работа постоянно и си мислят че са си вкъщи. Нямат личностни граници. Нямат добро възпитание - голяма част от тях. Остатък от комунизма ли е това? Родителите им ли не са били възпитани и не са им говорили как не може човек да се държи с другите. Някакви бабки ти държат сметка за какво харчиш, а че на нея не си и дала милостиня - като че ли съм аз трябва да съм отговорна за нейното положение. Някакви продавачи на телефонни аксесоари те упрекват че телефона ти е боклук - като че ли това е техен проблем. Някакъв страшен абсурд е положението с общуването. Това с намусените продавачки в магазина, които мълчаливо чакат да ги поздравиш и да им пожелаеш приятен ден, а клиента ходи като някакво гаврошче из магазина им и трябва да им купи стоката веднага след пробването защото е пробвал нещо. Някакви касиерки в банката които не искат да то вземат парите а искат да те научат да ползваш банкомата и телефона си вместо нея… Абсурд!!! Тази “помощ” прословута не знам кой я измисли, но тя не е с цел да ти се помогне, а някой ди да се почувства по специален в своите очи и да разказва после как е помогнал.
*И като каза майстори за климатици. Как ни нахокаха майсторите на нашия климатик че живеем в центъра, че нямало къде да се паркира и нямаме асансьор…. Фъскане фъскане фъскане час и половина. Ми не ставайте майстори за частни лица, станете за бизнес сгради. Какви ме товарят с проблемите си, климатиците им да не са много евтини случайно??!.
В БГ хората се врат където не им е работа постоянно и си мислят че са си вкъщи. Нямат личностни граници. Нямат добро възпитание - голяма част от тях.
Скрит текст:
Остатък от комунизма ли е това? Родителите им ли не са били възпитани и не са им говорили как не може човек да се държи с другите. Някакви бабки ти държат сметка за какво харчиш, а че на нея не си и дала милостиня - като че ли съм аз трябва да съм отговорна за нейното положение. Някакви продавачи на телефонни аксесоари те упрекват че телефона ти е боклук - като че ли това е техен проблем. Някакъв страшен абсурд е положението с общуването. Това с намусените продавачки в магазина, които мълчаливо чакат да ги поздравиш и да им пожелаеш приятен ден, а клиента ходи като някакво гаврошче из магазина им и трябва да им купи стоката веднага след пробването защото е пробвал нещо. Някакви касиерки в банката които не искат да то вземат парите а искат да те научат да ползваш банкомата и телефона си вместо нея… Абсурд!!! Тази “помощ” прословута не знам кой я измисли, но тя не е с цел да ти се помогне, а някой ди да се почувства по специален в своите очи и да разказва после как е помогнал.
Цитат
Някак ми е трудно да повярвам, че сърбите и македонците са чак толкова по- различно от нас българите. Ма щом казваш.
Обратното казвам.
Да, ние сме груби. Проблема далеч не е само в комунизма, макар, че там много се изостриха нещата. Сега чак се учим да сме мазни, ама тая работа си иска цака. А нейната цака е да сложиш дебелата, стъклена маска с усмивка и вътрешно нищо да не те вълнува. А ние все още приемаме всичко лично и при сърце. И форума тук е живото свидетелство.
Ей ни нас двете с тебе - на двата края на света, в един горещ при мен, не знам как е при теб следобед в събота, седнали сме на лафим за това, онова и това ще избие на кавга, щото държим секи да е прав. И някак си, колкото и да е парадоксално ми пука за твоето мнение/отношение - ем ни те знам, ни те познавам, а и едва ли някога ще те видя.
Ако бях сега една чиста англичанка щях да махна с ръка на твоето мнение, да се усмихна мило и да те подмина.
И нямаше да се затормозявам ни най-малко с теб и твоите мисли и мнения.
Ние обаче българите просто сме си такива - не знам за лошо ли или за добро.
Не, че ми дреме, смешно ми е, когато започнете да правите кардинални заключения и обобщения за цели народи. Няма да е лошо да се опитате да се погледнете отстрани.
Парадоксът е друг. Тоя с проблемите упреква тоя без проблемите, че не желае да съчувства на тъпотиите които проблемния сам си е натворил. Защо безпроблемните трябва да мислят за тези с проблемите? Защо проблемните не се образоват малко как да предвиждат по- добре , как да се справят по- добре с пречките за да не се ескалира до голям проблем ?