Не съм гледала представлението. Донков съм го гледала май само веднъж преди доста вече години във "В очакване на Годо" с Бърнев. Едва дочаках края тогава. Тази пролет пак ми се случи на друга постановка да искам да си тръгна и вероятно щях да го направя, но местата ни бяха в средата и трябваше да вдигна много хора, за да изляза, та сметнах, че няма да е приятно за никой.
Разбирам, че сигурно е супер разочароващо за него като арист, за самочувствието му, ако щете, но много лошо впечатление ми направи в поста на Кошко това, че той въпреки напусналите хора и неуважението, останал и играл до края. Сякаш голямо благородство от негова страна. То пък оставаше и да не го доиграе. Това му е работата все пак. Гледах някаква снимка из пловдивските сайтове, не е като да е останало съвсем празно. Пък и в крайна сметка 10 човека да останат, ще го доиграеш, дошли са, платили са билети, отделили са време.
Разбирам, че сигурно е супер разочароващо за него като арист, за самочувствието му, ако щете, но много лошо впечатление ми направи в поста на Кошко това, че той въпреки напусналите хора и неуважението, останал и играл до края. Сякаш голямо благородство от негова страна. То пък оставаше и да не го доиграе. Това му е работата все пак. Гледах някаква снимка из пловдивските сайтове, не е като да е останало съвсем празно. Пък и в крайна сметка 10 човека да останат, ще го доиграеш, дошли са, платили са билети, отделили са време.
Точно това влизах да пиша. Да се благодарят, че живеят в културни времена и хората просто си тръгват 
В ранните години на театъра и операта - не само са освирквали артистите и са тропали шумно с крака, но и са ги замеряли с развалени зеленчуци, а после дълго са ги подигравали като ги видят по улиците. Това с освиркването продължава да е редовна практика до към 1950 година. А да не говорим за рецензиите и критиките от ония времена - толкова са обидни и жлъчни, сега и най-грубия критик не би и помислил да напише нещо такова.
