Как е редно учител да се обръща към учениците си?

Да де, фамилиите винаги са уникални без изключение. Отделен въпрос е, че децата от класа само с фамилии си говорят и се знаят кой кой е. Навремето така една учителка се правеше на модерна - вместо звателен падеж Иване, Стефане тя хванала новата мода на обръщения "Стефан, кажи какво мислиш". Сигурно половината тук ще кажат, че така даже е правилно, но аз все още го намирам за криво подражение опитващо се да стане правило.

Замислих се какво би станало ако им казват по фамилии и в класа има двама Петров или Иванов? Не всеки е с уникална или рядко срещана фамилия. Може би тогава се минава на презиме?

Няма как да простее обръщение на фамилия.

А ти отново не обясни  защо ти така го възприемаш.

Какво трябва да обяснявам?
Фамилия върви в комплект 1) с име  (Иван Петров) или 2) с г-н/г-жо Петров/Петрова, или 3) с някаква титла (д-р/доцент/проф. Петров.

Ами аргументите си..

За мен Иван да излезе на дъската = Петров да излезе на дъската. Все е име.
Не е неуважително на първо име, както е прието в нашите училища и винаги така са се обръщали. Същото е и с фамилията...

За титла или г-н пред името...не знам, прекалено ми идва.
/може би с Ваше Височество пред името ще е тай-помпозно....и непросташко/...

В процеса на общуване се наместват и обръщенията. Има хора с редки фамилии и много често става така, че им говорят на фамилно име. Помня един участник в Игри на волята, казваше се Димитър Морунов. Той каза, че където и да иде, с който и да общува, в крайна сметка всички се обръщат към него с Морунов. Има хора и с характерни имена. Например моето, което е доста рядко срещано и не помня някой някъде да ми е говорил на фамилия, освен в официални случаи, когато фамилияга ми е съчетана с г-жа. Има и хора с прякори, на които всички отдавна са забравили имената. Самите хора си харесват прякора повече от името и така си се представят в неформална среда. Не виждам проблем в никой от тези случаи, освен ако това е неприятно за човека към когото се обръщат.

Морунов за близки приятели става Морунката. - Ще се обадим на Морунката, ще дойде и Морунката...
Саша Фейгин за всички е Фейгин. Така се обръщат към нея на пързалката. - Това е музиката на Фейгин. Сега ще скача Фейгин. Фейгин, Сиси и Мария отидоха за кафе.
И други участници от Игри на волята с редки фамилии се наложиха с фамилните си имена - Пекин, Ръждавичка... Много са.

И Рълев. Не го знам точно кой е, но името се набива в паметта.

Странно ми е, че на някого му се струва странно обръщение по фамилия. Учителят не е приятел на учениците нито техен връстник. Трябва да има уважение и дистанция, за да има авторитет училищната институция.

+1.
Училището има и възпитателна роля, затова е много добра идеята.

man_darin_ka,

За мен "моето момиче/момче" в никакъв случай не е обращение за училищна среда, болница или работа.
"Бащинското отношение" от учител просто не е на място в училище.

Ако учител може да фамириарничи тогава и децата могат.
 Уважението трябва да е в двете посоки.

Учител да се обръща към ученик само по фамилия и на ти за мен не е изразяване на дистанция, още по-малко пък би създало уважение към учителя. По-скоро обратното - липса на уважение, отношение към низшестоящ, подчинен. Примерно като в милицията или в казармата.

Ели, аз съм ходила на училище и съм обучавана и възпитавана в една друга епоха, когато педофилията беше строго следена, преследвана и наказвана. Никой разумен човек, дори да е педофил, не би си позволил да даде воля на щенията си в училище, дори и извън училище. Защото много бързо щяха да го плеснат през пръстите, меко казано. И нямаше дори да си помисли да се оправдава "Ама тя сама ми се натискаше/искаше и е много зряла!"

И все пак си мисля, че обръщение към ученик "Моето момиче/момче" е инцидентно, в конкретна ситуация, а не постоянно. Да речем, детето се хвали на учителя с някакво постижение (оценка, медал, спечелено състезание и др.) или пък напротив, оплаква се от нещо, разстроен/а е и учителят иска да я успокои/да покаже съпричастност.

Както казах, за мен стандарт е г-н/г-жо на вие (със или без фамилия, според това колко бързат децата да се изкажат) към учителя и по име на ти (може цяло, може съкратено, както детето е свикнало) към учениците. Обръщение към учениците с г-н/г-це (фамилия) и на вие не е характерно за българските училища, а и по принцип за българския културен манталитет. Звучи високопарно и превзето. Но ако в някое училище се опитват да наложат този модел, не бих възразила. Добре е децата да се научат, че може да се общува и на вие, а не само на ти. Има държави, където формата на вие и г-н/г-жо (фамилия) си е съвсем в реда на нащата. На ти си говорят само приятели. Давам пример - високопоставен френски или италиански чиновник приема обръщение на ти и малко име само в неформално служебно общуване с колеги, с които работи отдавна, уважава ги професионално и са приятели. Джовани, Алберто или Беноа са за колеги-приятели, при разговори в кулоарите. В официалната среща вече са г-н еди-си-кой. По същия начин в неофициалното обсъждане се обръщат към човека дори равни по ранг, но хора, които не са в приятелския кръг, не се познават от години и т.н. Лично бях свидетел, как италианец се опита да фамилиарничи, да скъси дистанцията и да се подмаже на друг италианец (лектор), обръщайки се към него с Джовани, мой приятел и колега, ..., но беше порязан много зле. Джовани (син на .... в Италия) започна отговора си с "Всъщност с ХХХ сме само колеги!", което също не беше съвсем истина, защото ХХХ дори не беше колега, а обикновен консултант.

И пак казвам - съгласна съм, че във всяка държава има културен контекст и правила в общуването, добре е да се съобразяваме с тях, според ситуацията.

Мисля,  че отново "се търси под вола теле".

 Обръщението на фамилия не е обидно и в редица учреждения колеги също го използват, когато се обръщат един към друг (без г-жо и г-н). И през ум не ми е минало да се обидя, когато колега се обърне към мен на фамилия.

В молби, заявления и пр. документи "г-н" или "г-жа" са задължителни. При не толкова официално общуване (например между колеги или към учениците) могат да се пропуснат.

А звателният падеж въобще има ли смисъл да се коментира?... На кого ще му е приятно да се обръщат към него с "Марийо", "Веселино", "Викторийо", "Станиславо" и пр...

Точно.
Този звателен падеж е отпаднал и така трябва. Иванке, Станке, Стоянке никоя жена не би искала да чуе като обръщение. То не стига, че са архаични тези имена, ами и този падеж, ужас.

Много крайни мнения видях. Кое било простотия, кое не бивало щото "сме в България".  

Учителят трябва да има правото сам да реши как да нарича децата, а също и как да го наричат те.  

Пак ще повторя - уважение не са налага с правила, а се печели. Ако ще да му викаш "ваше величество" защото така изискал и да стоиш мирно в негово присъствие, това няма да доведе до уважение.   Същото е и с въпроса от темата. Дали им вика Иванов, Петров, дали им е казал да му/ѝ викат Бате Мишо или Мая, ако крайния резултат е, че няма уважение значи някъде другаде е сбъркал(а).  
Това е също като "лидерството". Началник е който има такава длъжност и поради трябва да му изпълняваш заповедите. А лидер е който тръгва напред и ти тръгваш след него по собствено желание, с възторг и ентусиазъм без да е казал "а сега всички тръгнете".   Всички сме свидетели на началници които си въобразяват че са лидери. Ама не са.   За лидер трябва талант (понякога става и с учене, но като всяко нещо - с талант е по-лесно).
А за лидер на ученици е по-трудно отколкото лидер на възрастни.

И обратно към националните различия и традициите -- за мен са без значение, ако крайният резултат е, че има уважение.
Децата нито знаят за национални различия нито за традиции. Учителят ще им хареса или няма да им хареса.