Памперси безчет се сменят, АПРИЛчетата акат и се смеят!

Здравейте и от нас,момичета!Най-накпая намерих време време да пиша тук.Чета ви редовно, откакто сме си вкъщи.
Малката Яна е добре.Хапва си и спинка.Като, че ли се опитват да се появат и колики, но ще видим.Кърмим се около 20-30 минути.Сравнително е спокойна,рядко плаче и се сърди,но все още е малка да проявява характер.
Честит рожден ден на Све дим и на Сладка мама!Много здраве , щастие и изпълнени мечти!
Лека и спокойна вечер на всички!

Денисимо,много е сладка Анна,пу-пу-пу!!!Дано скоро се оправите с жилищните проблеми,не се изнервяй.Неприятно е ,но си мисли ,че където и да е,бебчето ще си го гледате с много любов, сега трябва да си спокойна.УСПЕХ!

Честито на месечковчетата, Све_Дим и Сладка мама!!!  

Честит рожден ден на Sve_dim и на Сладка мама, малко със закъснение
Честито и на всички пропуснати от мен месечинки и 40 дни

Ние сме в постоянно движение, въпреки лошото време. Руми я прибирам прогизнала и кална като пещерен човек, а на Гери не слагам дъждобран, че ми изглежде спарващо, само гюрука на количката.
Вчера бяхме почти цял ден в Патиланци по случай 2-годишния рожден ден на едно момиченце, с което Руми много обича да си играе, та и Гергана беше на първия си детски рожден ден и го изкара на ръчичките на мама и тати и върху масата............. в момента изпразвам фотоапарата и ако момичетата ми не се събудят, ще кача малко снимки и аз.

Чудесни снимчици на Елизара, Тома и Анна, както и другите - не пропускам да поразглеждам бебчовците докато съм на сайта така или иначе .... Излишно е да споменавам за художествената стойност на някои, макар че нищо не разбирам от фотография, то си е наслада за очите

И аз нямах никакъв гювеч от това, че кърмя. Цикълът ми първият път се възстанови 40 дни, след като минаха лохиите, но подозирам, че не бяха само лохии, тъй като спряха към двадесет и някой си ден и после към тридесет и някой си се появиха отново (възможно е да е било цикъл). Сега нещата се повториха - рано-рано ми спря кръвта, но след 30-я ден пак прокървих и вече нямам нищо. Тъй като съм с дълъг цикъл, очаквам към 36-я ден норамлизиране, пък да видим.
Вече изобщо не съжалявам за липсата на гювеч, иначе как щеше да се появи това прекрасно създание Гери ....Румена много сладко я нарича "Гити"

ДейзиГ, вече изобщо не ми пука от баби и прочие, щом трябва бебка да хапва, хапва, където и да се намираме - не се покривам, а я подпъхвам под блузата и то нищо не се вижда, главичката й крие всичко. Иначе два дни яде на пейка в Скай сити, вчера в Патиланци при всичкото меле и препълнени маси около нас заради дъжда, но определено констатирам, че с Гери съм много по-отракана в сравнение с Руми

КЪРМЕНЕТО има невероятен напредък в мисленето на майките тук, за което съм ужасно щастлива . Когато кърмех Руми, кърмаческия форум прохождаше и чаках с нетърпение появата на нова статия в Библиотека. Чувствах се като полезно изкопаемо по градинките и дори при форумските наборчетата на Руми не беше толкова нормално явление. Но сега съм толкова обнадеждена от развитието на нещата, съдейки по огромния процент априлки, които храним дечицата си естествено, въпреки закостенелите разбирания на булшинството педиатри. Библиотеката на кърмаческия е доста напращяла и от сърце БЛАГОДАРЯ на Господ и на публикуващите тук, че без тях едва ли щях да съм толкова уверена и да отгледам дечицата си по този начин (визирам не само кърменето, но и захранването, както и всеки проблем, срещан по време на отглеждането).

Илит и ти май си колежка-фотограф.Ето мои работи:

http://www.photo-cult.com/album.php?aut=PIMPA

Дени много ти е красива щерката, да е жива и здрава!

Добро утро момичета!
Ох, на това време се чудя как ще излизаме с малката. Май ще си останем вкъщи.
Кърменето - за съжаление сме на АМ, тъй като имам проблем с гърдите. Имам мастопатия на лявата гърда, която ми създава проблеми от доста време и с малката лакомница не можахме да се преборим. И досега ми е мъчно, че не можем да се кърмим. Колко сълзи изревах по този повод само ...  Повярвайте опитах почти всичко, но млякото така и не беше достатъчно за моя хишник. Язък, че природата ме е дарила с голям бюст като не може да изпълни основната си функция. Добре, че мъжът ми и най-близките ми хора ме подкрепят и разбират. Никой не ми вмени вина, напротив - помогнаха ми да изляза от дупката, в която затънах след раждането. Докато една мама в родилния дом с много кърма поиска да й я спрат, понеже е пушачка и не смятала да се отказва за да кърми. ЕТО ТОВА МНОГО МЕ ВЪЗМУТИ! Важното е, че Белославчето си папка добре, развива се нормално и е здравичка. Пу-пу! Ама като гледам нашите "априлски" слънчица са най-сладките и мили бебоци. Само да са ни здрави и щастливи!

Добро утро и от мен!
Slance80,при мен също не потръгнаха нещата с кърменето-и аз много се тормозих,и колко рев изревах...но подобно на теб и аз се радвам,че най-близките ми хора ме подкрепяха през цялото време и това много ми помогна.Иначе чувството за вина май никога няма да го преодолея,въпреки че направих всичко възможно.
 И ние сме на АМ,но бебко се храни много добре,в крайна сметка най-важното е да е здравичък,пък дано следващия път нещата си дойдат на мястото...
Аз искам пак да попитам за Чистата молитва в църквата,понеже прочетох доста различни обичаи...Какво точно да приготвя за самото ходене там?
Лек и усмихнат ден от мен! 

Здравейте и от нас, априлска дружина   
Не пиша, но ви чета редовно! Не си мислете, че съм изчезнала някъде Тук времето е отвратително и вече 3-ти ден сме затворени вътре без разходка заедно.

Честито на Све_Дим, Сладка мама и месечинките!   

За кърменето - кърмя Рая успешно вече месец и половина. Надявам се да продължим така още дълго време Преди 10 дена започнах да я кърмя навън, невероятен кеф ми е
slance80, какво те учудва тази пушачка от родилния дом? Една съседка, която роди 2 дена преди мен, също не кърми, за да може да пуши и някой друг да й храни бебето, когато тя не може или не иска. Да не говорим, че некърмещите майки отслабват доста по-бързо от кърмачките, нали могат да носят на глад.

За уригването - не винаги успявам да я уригна и след това започва да хълца доста силно

За църквата - ходихме на 40 ден. Не са ни искали да носим нищо. Свещеникът прочете молитвата, запалихме 2 свещички и това беше цялата церемония, но много приятно и успокоително. Да, но по едно време Рая реши, че иска да си дояжда и като се развика ...  Когато дойде време свещеникът да й нарисува кръстче на челото, трябваше двамата да й държим главата, понеже много се въртеше и се опитваше да ми бръкне в деколтето Накрая я кърмих в църквата на един стол, след което заспа и до обяд не се обади.

За погачата - не сме правили и няма да правим. Не ми харесва тази традиция, а и не ни се занимава. Ще си поканим най-близките приятели "на патерица" някоя вечер и с това ще се отчетем.
За лохиите - моите спряха още на 20 ден. Цикъл все още нямам и се надявам скоро да не ми дойде

Скоро ще кача нови снимки в албумчето, обещавам

Лек и спокоен ден от нас и целувки на мъничетата

Гигилче,благодаря за отговора 
Най-после и аз качих няколко  наши снимки.Може да ни видите тук:
http://bebeapril2007.multiply.com/photos/album/79

[/size][/color]

Здравейте, честит рожден ден Светле на патерица, че вчера нямах време и много плакахме! Цяла нощ плака , давам и биберона и млъква , макар че не искам с тоя биберон, но ....! Като го изтърве и пак ставам и така цяла нощ, а и давам чай, капки Еспомизан, и хомеопатични и нищо ли не помага !? Незнам вече така ми е жал! Сигурно са колики , моля ви обяснете ми какво правят вашите бебенца като имат колики , притеснявам се да не е гладна ! Но пък спира да яде сама .

Добро утро... малко мрачно и дъждовно, но...
И ние снощи бяхме много кисели и не искахме да заспим. Сигурно от суматохата покрай питата, многото хора, които са и правили муцки пред очите и са я мачкали... и аз да бях и аз щях да съм кисела. А и коремчето я боли. Честно да си кажа и аз не знам какво са точно коликите. Нямаме го този истеричен рев, но свива крачета и я виждам, че я боли, докато докара пръцките и акото до дупето.
Аз пък се чудя дали не и идва много това папане на поискване, защото тя си иска при всеки дискомфорт. Сигурно яде двойна да бебетата, които са на режим, чак ги съжалявам милите
Гигилче, сега като спомена за хълцането... сетих се, че като се засинее да хълца - обиковено след папане и уригване, и давам да си цокне уж малко за да спре, ама за малкия лакомник няма малко само да докопа и здраво дърпа
Слънце и Вики, аз може да съм станала доста крайна по отношение на кърменето, но сега си давам сметка, че така насаждам вина у тези, които наистина са опитали и не са успели . А една майка не трябва да се чувстава подтисната, че всичко рефлектира върху бебо, а и може да доведе до други проблеми. И се извинявам, ако съм подействала негативно на някоя мама.
Смут, къде е снимана снимката със слънчогледите, че ми е много познато излъчването на мястото
http://www.photo-cult.com/showpic.php?aut=PIMPA&id=78355& … a8521187249ea0662

Честит празник на рожденниците и месечинките, макар и на патерици. Честит имен ден на всички наши адаши и Елени. Бъдете живи и здрави и много, много щастливи!

slance80, Viktoria_27 - аз ви подремям и ви казвам че най-важното е да обичате бебчетата и да се грижите с най-голямата любов за тях. Какво като не ги кърмите, нали не ги държите гладни. Аз все още го кърмя, но всеки път в ужас - стига ли му, дали н намалява и т.н. Това, че сега има толкова много информация за кърменето, донякъде внушава наистина вина у майките. Аз вече не чета кърмаческия - толкоа са фанатизирани някои че се отказах да им задавам въпроси.
Константин в началото не се будеше през ноща - казаха да го будя. Ами знаете ли как спи той по начало, като че цял ден е копал на нивата. Нищо не го буди най-малкото поднесено зърно към устнчката. Но ето че сега започна да си се буди - сам. Яде 5 мин и пак е заспал.
Изпитвах такав вина, че не кърмя на поискване, който режим между другото бебето само си направи, че му давам вода от време на време и че използваче биберонче- залъгалка. Да не говорим, че в болницата можеха да ми проведат един кратък инструктаж за тва какво и как да правя. Толкова рев и нерви хвърлих питайки се ставам ли за майка. Добре че мъжът ми е страхотен и винаги мога да разчитам на него. Ако в началото бях контактувала с повече майки вместо да чета във форума, щах да прескоча този невероятен стрес и притеснения.
Така или иначе бебетата са си наши, ние сме техни майки и като такива най-добре можем да усетим какво и как го искат.

Kler - пак в тази връзка, като се присвива и се зачервява, зарочва изведнъж да плаче и след това извъднъж спира,така са при нас коиките. Гушваме го с коремче към тялот и така се затопля и успокоява. Даже и сега спи на рамото ми. Е, като го чувам , че му клокочи корема и се оригва и пръцка пак да му дам да яде ида го заболи корема повече ли?

Smooth - позволих си да разгледам снимките. Страхотни са, особенно черно-белите.

Пожелавам на всички приятен ден и по-скорошно оправяне на времето.

на мамите и татковците бозоблачно отглеждане на дечицата и много положителни емоции 

Benitta,не се притеснявай за това,което си казала.В болницата се наслушах на далеч по-крайни мнения и обвинения - не съм добра майка,днешното поколение за нищо не ставало...и всичко това от устата на лекари и акушерки.
Никога не съм си представяла,че няма да кърмя детето си,не съм и предполагала дори,че може да имам проблем с това.Още повече,че имам кисти и на двете гърди и специалистите,които ги откриха казаха,че с кърменето има голяма вероятност да се разсеят.
Какво ли не правих,то не бяха помпи,то не бяха компреси,на пробните кърмения качваше по 10 гр...Зърната ми бяха буквално в рани,гърдите-на буци,детето пищеше гладно с часове,а най-големият ад настъпи,когато решиха да ми спрат добавката АМ и плака цели 6 часа...Гледах го безпомощно,помолих една мама от съседната стая да го накърми... Треперех при мисълта,че скоро ще се събуди и аз отново няма да мога да го нахраня.Накрая "светилата" се убедиха,че наистина правя всичко възможно и отново ми дадоха шишето.
Нищо не може да се сравни с мъката и болката,които изпитах,докато бяхме в болницата...Следоперативните болки при възстановяването бяха просто песен...
Споделям това единствено с надеждата да помогна и на други като мен. Защото пак казвам,че чувството за вина,което успяха да ми насадят едва ли ще успея да преодолея някога.
Благодаря ви за подкрепата,момичета и дано не съм помрачила деня ви с постинга си!