Осмокласници 2026/2027 - тема II

Няма как да стимулираш децата да спортуват, като им поставяш оценки по физическо, камо ли на нормативи, които зависят основно от индивидуалните физически качества на всеки. Някои деца се притесняват от това и вместо да се раздвижат в часовете по спорт, намразват физическото.
На нашето дете физическото е най-любимият предмет, но пък имаше и има страхотни учители по този предмет. Петици и шестици бяха текущите оценки на всички деца в класа, вкл.на нормативите, в две от предишните училища, в които учеше. В края на годината всички бяха със шестици.

Болки в краката имат повечето деца на тази възраст, и синът ми има, помня че и аз имах, ревях от тях, беше ужасно.

Въпросът с нормативите е принципен за мен, важно е да има участие в часа и старание, точно както е било досега, както е по музика и рисуване. То е ясно, че малцина са атлети, Паганинита и Пикасота, затова някак си да се изтупат 4 ки е безумно (синът ми не е изключение, голяма част от класа са с такива). Учителят на родителската среща каза, че тези с 4 ки били за двойки, демек направо 90% от класа трябва да са доволни. Сега, аз разбирам, че учителят идва от друга реалност на спортисти, ама голяма част от децата спортуват, просто не са лекоатлети, и като прибавим различната физика, става безумно сравнението.

Болки в краката и аз и брат ми имахме и си спомням,че бяха ужасни.Моят и той сега има.Тия нормативи за мен са пълна глупост.Няма как да хвърлиш медицинска топка,която е тежка повече от 3 и нещо.На бягане е добре,но той е висок и играе танци и футбол и много бяга.На края на годината всички са с 6,но тия нормативи са му мъка.

Моят син е 182см, обаче нито бяга бързо, нито скача достатъчно. И аз бях същата, та не му се сърдя - колкото, толкова. Добре поне, че не ги карат да скачат на коза, че това ми беше най-ужасния спомен от училище
Засега най-неприятна се оказва литературата май.

После за активно участие им пишат по 2-3 шестици по ФВС и нормативите нямат чак такова значение. И моят тийн е висок - 184 см. и продължава да расте. Не може още да си управлява габаритите, не е бърз и на бягането е с 4 или 5 всеки път. Но ще се научи, сега им е най-смешната възраст, още несвикнали с телата си, ръбчовци са.
Хич не се и ядосвам за физическото, той си го харесва, играят с момчетиите - футбол, баскетбол, даже по баскет се записал за отбора, дано го одобрят, той това и тренира.

Ядосвах се на физическото в 4. клас, когато успехът от дипломата беше балообразуващ за МГ. В крайна сметка по-ниските резултати не повлияха на оценката, но до последно бях притеснена дали физическото няма да  изиграе лоша шега.
За мен проблемът с нормативите не е еднозначен. От една страна, като нация -  и ние, и децата сме изключително обездвижени и занемарени. Наборът ми сподели, че половината му съученици изобщо не могат да ударят топката при игра на волейбол, а това са умения, които се развиват в ранна възраст и трябва да се надграждат и поддържат. От друга страна, не мисля, че покриването на нормативи е начинът за справяне с проблема. Първо, защото стойностите са усреднени и няма „категории“. Второ, защото за хора, които не са спортисти, е трудно да покрият всички дисциплини от нормативите за  6-ца. Но при всички положения трябва да се промени държавната политика за насърчаване на спорта и двигателната култура както при учениците, така и при възрастните.
Скоро сменяха части на асансьора в офис сградата ни, която е на 5–6 етажа (в зависимост от това дали се брои партерът). Нямате представа какво пъшкане и почиване падаше по стълбите! При това в сградата почти няма хора над средна възраст.
Големият ми син, когато беше в прогимназията, прие много тежко една четворка на нормативите. Започна да учи различни техники на дишане и да тренира отделните компоненти. До един часа през нощта тренираше скок на дължина, докато не постигна 2 метра. В резултат на усилията си в гимназията вече нямаше оценка, по-ниска от 5 на нормативи, а благодарение на усвоените техники на дишане днес спокойно бяга на маратони от 20+ км.

И аз не се ядосвам на физическото, просто отбелязвам нелепото оценяване. Иначе разбирам, че темата не е еднозначна, но аз говоря от собствената си камбанария като родител. Осмокласникът плува, кара ски, играе волейбол и се катери, вкъщи се храним здравословно и смятам това, което се изисква от мен съм го направила.

Тези с четворките, които били.за двойки, всъщност сигурно са имали 2 на мед. топка или скачане. Поне при моя син е така - 3 ли беше, 2 ли, то е едно и също. Но компенсира с Т-теста и бягането, където е за 6. Средно 4. Изобщо не ме вълнува тази оценка и мен, вече и той преодоля бележкарството, не е спортист, няма 170 см и няма 45 кг. Как ще се сравнява с младежи с ръст 180+ и 10-20 кг отгоре? За пълничките деца пък ми е жал, че освен ниските оценки, търпят и един вид унижение затова, че физически не могат и да бягат дори. Преди години бяхме с него в болница и там се запознах с майка, чието момиченце (на възрастта на сина ми) беше твърде едро - и високо, и пълно. За разлика от майка си. Жената сподели, че и с храната внимава, и се стреми да осигури активно ежедневие на детето, макар че бяха много малки тогава и пак си е такова. Структура.

И аз не се ядосвам на физическото,но това с нормативите ме дразни.Моят е 165 см,45 килограма,но медицинската топка тежи и няма как да я хвърли повече от 3 и нещо.На бягане и скачане се справя.
Днес решава домашно по Математика за събиране и изваждане на вектори и уж каза,че ги е разбрал,но на контролното ще си проличи.