Да се оплачем... 2026
- 25 457
- Развлечение
- Публикувана: 8 окт. 2026, 19:03 ч.
- Последно мнение: 13 окт. 2026, 11:37 ч.
За какво си мислите постоянно напоследък? - Тема №4
Благодаря за темата!
Мисля си как препуска времето.🙄
Мисля си как препуска времето.🙄
Мисля за това, как си усложняваме живота, потъвайки в разпри, клюки, лъжи и лицемерие.
Живота и без това е пълен със стрес и напрежение, кому е нужно И това?
Конкретни събития на работното ми място ме подтикнаха към тия размисли. И ми иде да псувам.
Живота и без това е пълен със стрес и напрежение, кому е нужно И това?
Конкретни събития на работното ми място ме подтикнаха към тия размисли. И ми иде да псувам.
Как искам да минава тази година вече, да се маха.
Колкото и да е тежка, внимавай какво си пожелаваш, защото не са ни дадени чак толкова много години.
Аз пък искам да извикам като Фауст - "О, миг, поспри!"
А и не е сигурно, че следващата няма да е по-лоша.
За поредното сътресение в работата. Казаха ми неща за единият ми шеф, които ме потресоха! И тези хора очакват уважение! Ами не! Няма да го получат вече! Казах си го! Кот такова!
Добре, че Господ от горе гледа! И не забравя!
Много мразя лицемерни изпълнения! Напоследък се нагледах на доста!
Добре, че Господ от горе гледа! И не забравя!
Много мразя лицемерни изпълнения! Напоследък се нагледах на доста!
Мисля за това, как си усложняваме живота, потъвайки в разпри, клюки, лъжи и лицемерие.
Живота и без това е пълен със стрес и напрежение, кому е нужно И това?
Конкретни събития на работното ми място ме подтикнаха към тия размисли. И ми иде да псувам.
Живота и без това е пълен със стрес и напрежение, кому е нужно И това?
Конкретни събития на работното ми място ме подтикнаха към тия размисли. И ми иде да псувам.
Не всички си правим живота труден с клюки и т.н. Особено на работното място. Но има такива, които имат тежки комплекси и създават интригите, за да си придадат някакви качества, които и те знаят, че нямат или да стигнат някакво ниво по-нагоре по стълбицата. Та в такава ситуация най-добре да се смени работното място, защото на текущото хората няма да се променят. Личен опит.
Мисля си колко бързо минава времето, че преди година бях бременна, а на 13 ноември детето ми ще е на една година. Искам пак да го смаля и да е новородено, но няма да мога.
Друго, което си мисля е как хората ти дават акъли как да изглеждаш, без да си ги питал. И колкото повече мисля освен завист, друго не ми идва на ум. Дори и завист да е, не следва ли възрастни хора да имат поне малко чувство на такт и да си гледат тях си, а не другите....
Мисля си - колко много хора поздравявам за рождения им ден. Те се радват, благодарят, но не ме поздравяват когато аз празнувам.
Мисля си, че ме очаква най-голямото щастие февруари месец, но и в същото време знам колко ще ми бъде трудно пак. Мисля си, че уж съм готова за второто детенце, но и в същото време, че изобщо не знам как ще се случват нещата с две. 😊