Ми не баш. Аз не обичам даване на наклон (и в случая подтикване към насилие). Тя пък се фръцна, че не й приемам съветите, които не съм поискала 
- Публикувана: 29 окт. 2026, 21:11 ч.
- Последно мнение: 2 ноем. 2026, 07:04 ч.
С какво ви дразнят свекървите? - 178
Не знам, аз акъл давам в краен случай ако някой сам търси съвет и то ако после този съвет му служи. Иначе много хора търсят мнение уж, а всъщност просто искат да оплачат и да получат съчувствие, пък другия сяда да ги съветва и ги мачка още повече. Някога като свекърва акъл бих давала само на сина ми и само в крайна нужда, защото и това е канал да се съсипе едно семейство като се дудне на единия и той се надъхва да се кара с половинката, защото мама знае най-добре.
Ми не баш. Аз не обичам даване на наклон (и в случая подтикване към насилие). Тя пък се фръцна, че не й приемам съветите, които не съм поискала
Редактирам се, прочетох. Подкрепям те!
Аз и в момента вече рядко давам акъл на сина си, каквото съм давала и е приел е било като малък. Дано чавка не ми изпие акъла и не се променя някога, когато стане семеен.
Междудругото според мен не всеки, който дава съвет в такъв разговор, хайде нека е между приятелки, за по-безопасно, държи отсрещната страна да го послуша. Понякога човек го прави с цел да помогне, друг път за да не мълчи, опитвайки се да подкрепи другия. Малко хора могат да мълчат и да са добри слушатели.
Междудругото според мен не всеки, който дава съвет в такъв разговор, хайде нека е между приятелки, за по-безопасно, държи отсрещната страна да го послуша. Понякога човек го прави с цел да помогне, друг път за да не мълчи, опитвайки се да подкрепи другия. Малко хора могат да мълчат и да са добри слушатели.
Аз давам акъл по всякакви въпроси ине ми пука ако не се възползват хората. Не виждам как някакъв съвет, особено от 300 км разстояние трябва да се възприема като налагане, натрапване и ръководене. Как точно ще ми се наложи, ще дойде да набута насила детвто в проходилката ли. Да досадно е да се намила едно и също по много пъти, има такива хора и , за съжаление, с възрастта става по-зле.
Колкото до бурканите, манджите и други провизии, не разбирам защо трябва снахата да води битки със свекървата за тях, като тя най-вероятно ги праща за своето
дете и той е човекът, който трябва да каже иска ли компот и кисело зеле.
Колкото до бурканите, манджите и други провизии, не разбирам защо трябва снахата да води битки със свекървата за тях, като тя най-вероятно ги праща за своето
дете и той е човекът, който трябва да каже иска ли компот и кисело зеле.
И аз не обичам да ми се дават непоискани съвети без значение дали моята майка дали свекърва дали приятелка.
Имам приятелки с деца питаме се неща за децата за ежедневието , но никоя от нас не е тръгнала да казва на другата как да си гледа детето.
Имам приятелки с деца питаме се неща за децата за ежедневието , но никоя от нас не е тръгнала да казва на другата как да си гледа детето.
Никой не те заставя, обаче е ужасно изнервящо да се сипят постоянно съвети и заповеди:
Захранвай вече! Трябва да кърмиш! Още ли кърмиш?! Аз едно време... Студено му е. Топло му е. Трябва да му даваш вода. Трябва това, трябва другото...
И на ден свекървата като каже нещо, прителката и тя с 2-3 съвета, майка ти и тя и... главата ти гърми.
Мен преди 2-3 дни на улицата ме спря една жена да ми каже да сложа шапка на бебето. Еми дразнещо е постоянно някой да дава наклон. Пък нека е добронамерено, нека си го пропускаме покрай ушите.
Захранвай вече! Трябва да кърмиш! Още ли кърмиш?! Аз едно време... Студено му е. Топло му е. Трябва да му даваш вода. Трябва това, трябва другото...
И на ден свекървата като каже нещо, прителката и тя с 2-3 съвета, майка ти и тя и... главата ти гърми.
Мен преди 2-3 дни на улицата ме спря една жена да ми каже да сложа шапка на бебето. Еми дразнещо е постоянно някой да дава наклон. Пък нека е добронамерено, нека си го пропускаме покрай ушите.
Лютиче, разбирам те, че се изнервяш, но има ли разлика между: Захранвай! и Какво яде бебето?
И на какви теми очаквате да си говорите със свекървите и майките ви? Съвсем добронамерено питам. За секс, да външната политика, за английския кралски двор или за атомната енергия? Обикновено ако не сте в една професионална сфера е как сте, как са децата и какво сготвихте. То дайте идеи?
Зная че е най-добре да се падне глухоняма свекърва, ама на, рядко е. И обикновено ако не пита нищо пък тук текат оплаквания как не се интересува от внучето и от нищо. Та дайте да обсъдим какво е удачно.
И на какви теми очаквате да си говорите със свекървите и майките ви? Съвсем добронамерено питам. За секс, да външната политика, за английския кралски двор или за атомната енергия? Обикновено ако не сте в една професионална сфера е как сте, как са децата и какво сготвихте. То дайте идеи?
Зная че е най-добре да се падне глухоняма свекърва, ама на, рядко е. И обикновено ако не пита нищо пък тук текат оплаквания как не се интересува от внучето и от нищо. Та дайте да обсъдим какво е удачно.
Преди борбата снахата да се подчини се заключаваше в това да приеме да казва на свекърва си мамо. Сега са други неща. И не въпросът в бурканите, въпросът е в подчинението и като снахата се научи да си мълчи и да се свира в ъгъл дребните неща стават големи и накрая тя е инкубатор за внучета и слугиня на сина на свекървата. Все едно пък за пръв път ги чувате тия неща и вие.
Цитирам моята свекърва "Когато виждаш, че детето ти прави грешка, трябва да направиш всичко възможно да му попречиш" - по повод, че си купихме собствено жилище.
Боряна, за мен има разлика как е поднесена информацията. Заповедният тон не ме кара дори да обърна внимание, независимо от кого идва. При нормален въпрос липсва възприятието за налагане.
Със свекърва ми не си говорим особено - виждаме се сравнително рядко и разговаряме за общи неща, как сме, кой какво е сготвил. В общи линии пита все едни и същи неща. И не пропуска да си каже мнението по въпроси, които не са нейна работа.
С майка ми също се виждаме рядко, но разговаряме по телефона често - как минава работата (не сме в една сфера), ежедневието, как са животинките й. На нея, естествено, споделям повече неща, но тя никога не ме съди и не се опитва да се налага ("Ще направите така, както сте преценили").
Става въпрос за жени с началото на 50те.
Боряна, за мен има разлика как е поднесена информацията. Заповедният тон не ме кара дори да обърна внимание, независимо от кого идва. При нормален въпрос липсва възприятието за налагане.
Със свекърва ми не си говорим особено - виждаме се сравнително рядко и разговаряме за общи неща, как сме, кой какво е сготвил. В общи линии пита все едни и същи неща. И не пропуска да си каже мнението по въпроси, които не са нейна работа.
С майка ми също се виждаме рядко, но разговаряме по телефона често - как минава работата (не сме в една сфера), ежедневието, как са животинките й. На нея, естествено, споделям повече неща, но тя никога не ме съди и не се опитва да се налага ("Ще направите така, както сте преценили").
Става въпрос за жени с началото на 50те.
Преди борбата снахата да се подчини се заключаваше в това да приеме да казва на свекърва си мамо. Сега са други неща. И не въпросът в бурканите, въпросът е в подчинението и като снахата се научи да си мълчи и да се свира в ъгъл дребните неща стават големи и накрая тя е инкубатор за внучета и слугиня на сина на свекървата. Все едно пък за пръв път ги чувате тия неща и вие.
Аз също не обичам непоискани съвети независимо от кого идват. С майка ми си говоря за политика, книги, театри... Ако започна с разговори за сина ми, веднага се дават съвети, съответно съм свела този тип теми до минимум.
Адашката казва как реално стоят нещата, все трябва да разменим някоя дума като се срещнем или да не се срещаме.
Което е рядко желано.
Предполага се, че е приятно на майката да разкаже за детето.
Питаме, това е в раннаат възраст, когато за месец; се променя битието, развитието. Така сме съпричастни и в час.
Един ден ще си спомните тези моменти и ще е друг погледът ,както и нашият е друг. Просто сме минали по този път и знаем.
Другото е наръчник, да си прави човек сметката, че като отгледа деца е сам и си осигури живота самотно, без деца ,внуци ,контакти с тях.
Да знае и е подготвен, защото все си мисли ,че е в общост, нужен, част от нещо.
Че има нахални възрастни и се налагат, че смятат снахата за придатък - има. Това познават. В темата е гъсто с такива.
Оплакване - да, дразнещо в някакъв момент, но и разбиране също.
Каква полза , ако не се предприеме нещо да се реши проблем?
Изпуснал парата е до следващия път и отново същото.
Което е рядко желано.
Предполага се, че е приятно на майката да разкаже за детето.
Питаме, това е в раннаат възраст, когато за месец; се променя битието, развитието. Така сме съпричастни и в час.
Един ден ще си спомните тези моменти и ще е друг погледът ,както и нашият е друг. Просто сме минали по този път и знаем.
Другото е наръчник, да си прави човек сметката, че като отгледа деца е сам и си осигури живота самотно, без деца ,внуци ,контакти с тях.
Да знае и е подготвен, защото все си мисли ,че е в общост, нужен, част от нещо.
Че има нахални възрастни и се налагат, че смятат снахата за придатък - има. Това познават. В темата е гъсто с такива.
Оплакване - да, дразнещо в някакъв момент, но и разбиране също.
Каква полза , ако не се предприеме нещо да се реши проблем?
Изпуснал парата е до следващия път и отново същото.
Боряна, ние си говорим за внучето, водим диалог, разказваме си истории, обаче не е едностранно в заповедна форма едната да нарежда, другата да изпълнява.
А и наистина не говорим само за децата. Коментираме приятели, телевизия, книги, пътувания, планове за бъдещето и с ММ и свекърите сме в една професионална сфера
Може да се комуникира с хората и без да ги набутваш в собствения калъп и да ги караш да вярват в твоята истина. Работата е родителите да приемат, че децата им са достатъчно умни да си отгледат децата без намеса.
Майка ми повече си позволява, но там съм доста по-безкомпромисна и рязка и продължаваме по другите теми.
Може да се разсърди някой, но е временно и няма драми, истерии, актьорски сълзи и припадъци и манипулации.
А и наистина не говорим само за децата. Коментираме приятели, телевизия, книги, пътувания, планове за бъдещето и с ММ и свекърите сме в една професионална сфера
Може да се комуникира с хората и без да ги набутваш в собствения калъп и да ги караш да вярват в твоята истина. Работата е родителите да приемат, че децата им са достатъчно умни да си отгледат децата без намеса.
Майка ми повече си позволява, но там съм доста по-безкомпромисна и рязка и продължаваме по другите теми.
Може да се разсърди някой, но е временно и няма драми, истерии, актьорски сълзи и припадъци и манипулации.
няма драми, истерии, актьорски сълзи и припадъци и манипулации.