Здравейте, момичета! Имам нужда да споделя нещо, което много ме измъчва напоследък, и ще се радвам да чуя вашите мнения и личен опит.
Аз съм на 35 години, а съпругът ми е на 40. Имаме едно детенце, но все по-често се замисляме дали да не имаме още едно. И тук идва големият ми страх…
Първата ми бременност беше много тежка от емоционална гледна точка. Наложи се да бъда на легло, да си поставям инжекции и през цялото време живеех с огромни притеснения. Не беше лесно и сякаш този страх е останал в мен. Когато си помисля за нова бременност, вместо само радост, изпитвам паника от всичко, което може да се случи.
Освен това се питам дали не сме вече големи за още едно дете. Знам, че 35 и 40 години не са чак толкова много, но времето си минава и човек започва да се замисля за различни неща.
Наскоро загубих и майка си, което допълнително промени начина, по който гледам на живота. Загубата ѝ ме разтърси много. Напоследък все по-често чувам за млади хора, които си отиват внезапно, и това ме кара да се страхувам още повече за себе си, за съпруга ми и за бъдещето ни. Мисълта, че може да се случи нещо лошо, понякога ме завладява.
От една страна, имам желание за още едно дете, а от друга – страхът от нова тежка бременност и всичко, което може да последва, ме спира.
Искам да попитам жените, които са забременявали на 35–40 години:
Как протекоха бременностите ви?
Имахте ли подобни страхове след трудна първа бременност?
Смятате ли, че 35 години за майката и 40 за бащата са късна възраст за второ дете?
Как преодоляхте страха и намерихте спокойствие?
Моля ви, споделете не само хубавото, но и реалния си опит. Имам нужда да чуя различни гледни точки. ❤
Аз съм на 35 години, а съпругът ми е на 40. Имаме едно детенце, но все по-често се замисляме дали да не имаме още едно. И тук идва големият ми страх…
Първата ми бременност беше много тежка от емоционална гледна точка. Наложи се да бъда на легло, да си поставям инжекции и през цялото време живеех с огромни притеснения. Не беше лесно и сякаш този страх е останал в мен. Когато си помисля за нова бременност, вместо само радост, изпитвам паника от всичко, което може да се случи.
Освен това се питам дали не сме вече големи за още едно дете. Знам, че 35 и 40 години не са чак толкова много, но времето си минава и човек започва да се замисля за различни неща.
Наскоро загубих и майка си, което допълнително промени начина, по който гледам на живота. Загубата ѝ ме разтърси много. Напоследък все по-често чувам за млади хора, които си отиват внезапно, и това ме кара да се страхувам още повече за себе си, за съпруга ми и за бъдещето ни. Мисълта, че може да се случи нещо лошо, понякога ме завладява.
От една страна, имам желание за още едно дете, а от друга – страхът от нова тежка бременност и всичко, което може да последва, ме спира.
Искам да попитам жените, които са забременявали на 35–40 години:
Как протекоха бременностите ви?
Имахте ли подобни страхове след трудна първа бременност?
Смятате ли, че 35 години за майката и 40 за бащата са късна възраст за второ дете?
Как преодоляхте страха и намерихте спокойствие?
Моля ви, споделете не само хубавото, но и реалния си опит. Имам нужда да чуя различни гледни точки. ❤
