geriк 
- Публикувана: 23 май 2007, 10:31 ч.
- Последно мнение: 20 авг. 2007, 14:45 ч.
Има ли Господ и вярвате ли в него? - II
gerik, много съжалявам за майка ти 
. И моята баба, която много, много обичам си отиде така внезапно, но за нея все пак съм убедена, че е при Бог. Тя вярваше с една детска, искренна вяра.
Повечето ми роднини са невярващи и трябва сериозно да се моля за тях. Останаха ми двама дядовци, които много обичам, но все още и те не вярват с цяло сърце, майка ми и баща ми пък съвсем.
Дано Бог ни даде сили да устоим и да спаси и близките ни, които толкова много обичаме!
. И моята баба, която много, много обичам си отиде така внезапно, но за нея все пак съм убедена, че е при Бог. Тя вярваше с една детска, искренна вяра.Повечето ми роднини са невярващи и трябва сериозно да се моля за тях. Останаха ми двама дядовци, които много обичам, но все още и те не вярват с цяло сърце, майка ми и баща ми пък съвсем.
Дано Бог ни даде сили да устоим и да спаси и близките ни, които толкова много обичаме!
Вярваща съм, да. Бог е един за всички, само дето всеки си го нарича, както горабира. Според мен силата, коетоконтролира и определя е това,което се нарича Бог.
Имам си една моя теория за нещата, и когато прочетох книгата "Шифърът на Леонардо" изобщо не се учудих.
Рай и Ад споед мен няма. Душата идва на земата (ада), за да се усъвършенства.
Мисля, че като цяло има много изкривени неща около БОГ, с цел - манипулация.
Всеки избира в какво да вярва, но случайни неща за мен - няма.
Имам си една моя теория за нещата, и когато прочетох книгата "Шифърът на Леонардо" изобщо не се учудих.
Рай и Ад споед мен няма. Душата идва на земата (ада), за да се усъвършенства.
Мисля, че като цяло има много изкривени неща около БОГ, с цел - манипулация.
Всеки избира в какво да вярва, но случайни неща за мен - няма.
"Това, което много читатели забравят да имат предвид е факта, че “Шифърът на Леонардо” е измислица. По-лошото е това, че историята не се основава на внимателно изследване, но на документална измама, представена като истина. Идеята, че Леонардо е бил член на Приората на Сион е основана на документ, доказан от френската съдебна палата, че е фалшификация и измама (The Truth Behind The Da Vinci Code by Richard Abanes, Harvest House Publishers, pp. 48-57)."
цитатът е от pastorbg.com
цитатът е от pastorbg.com
Имам си една моя теория за нещата, и когато прочетох книгата "Шифърът на Леонардо" изобщо не се учудих.
Рай и Ад според мен няма. Душата идва на земата (ада), за да се усъвършенства.
Мисля, че като цяло има много изкривени неща около БОГ, с цел - манипулация.
Всеки избира в какво да вярва, но случайни неща за мен - няма.
Рай и Ад според мен няма. Душата идва на земата (ада), за да се усъвършенства.
Мисля, че като цяло има много изкривени неща около БОГ, с цел - манипулация.
Всеки избира в какво да вярва, но случайни неща за мен - няма.
Много са хората които мислят като теб. А ти замисляла ли се, че ако Бог беше един и същ но с различни имена в различните религии би описан с един и същ характер но това не е така.
Теорията, че няма ад и рай е много добър параван хората да се оправдават за действията си (не казвам, че за теб е така, говоря по принцип)
Много ми е интересно, защо реши, че Даун Браун не иска да спечели от тази история, дали ако тя беше истинска биха се дали толкова милиони и Холмарк и Нешънъл джографик, дали от хъс за казване на истината...аз не вярвам на това.
Църквата не е била перфектна през вековете, но за това е била реформацията, за това е имали хора като Ян Хус, Мартин Лутер (не Кинг, че всеки път като го кажа това все се намира някой да попита, "Ама този чернокож какво общо има
), тези хора са дали живота си за истината...и всеки от тях е вярвал във възкръсналия Христос, умрял и възкръснал, заради нашите грехове.Какво казва Даун Браун за Книгата си
"Целта на Шифъра на Леонардо беше наред с елемента на забавлението това да бъде и отворена врата, чрез която читателят да проведе свое лично изследване и да възобнови любопитството си по въпросите на вярата."
Е twins, изпреварила си ме!
Имам си една моя теория за нещата, и когато прочетох книгата "Шифърът на Леонардо" изобщо не се учудих.
Рай и Ад според мен няма. Душата идва на земата (ада), за да се усъвършенства.
Мисля, че като цяло има много изкривени неща около БОГ, с цел - манипулация.
Всеки избира в какво да вярва, но случайни неща за мен - няма.
Рай и Ад според мен няма. Душата идва на земата (ада), за да се усъвършенства.
Мисля, че като цяло има много изкривени неща около БОГ, с цел - манипулация.
Всеки избира в какво да вярва, но случайни неща за мен - няма.
Много са хората които мислят като теб. А ти замисляла ли се, че ако Бог беше един и същ но с различни имена в различните религии би описан с един и същ характер но това не е така.
Теорията, че няма ад и рай е много добър параван хората да се оправдават за действията си (не казвам, че за теб е така, говоря по принцип)
Много ми е интересно, защо реши, че Даун Браун не иска да спечели от тази история, дали ако тя беше истинска биха се дали толкова милиони и Холмарк и Нешънъл джографик, дали от хъс за казване на истината...аз не вярвам на това.
Църквата не е била перфектна през вековете, но за това е била реформацията, за това е имали хора като Ян Хус, Мартин Лутер (не Кинг, че всеки път като го кажа това все се намира някой да попита, "Ама този чернокож какво общо има
), тези хора са дали живота си за истината...и всеки от тях е вярвал във възкръсналия Христос, умрял и възкръснал, заради нашите грехове.Какво казва Даун Браун за Книгата си
"Целта на Шифъра на Леонардо беше наред с елемента на забавлението това да бъде и отворена врата, чрез която читателят да проведе свое лично изследване и да възобнови любопитството си по въпросите на вярата."
Е twins, изпреварила си ме!
Аз не искам да налагам мнеине,виждания,разбиране. Дан Браун не е едиствения, който пише за това.
Параван е образа създаден за АДА и РАЯ. АДА - мъчения,пъклено,мушкат те със шишове и т.н.- замисли се - това не ти ли се случва дефакто и деюре докато живееш? Преминаваш през всякакви изпитания, мъчения и болка, за да закачиш поредната обеца на ухото си. А в РАЯ отиват тези,които спазват правилата, започващи с "НЕ..."
Човекът е така устроен,че се страхува от непознатото. А непознато е това,което не разбира. Божественото, свръхсилата,която както може да дава живот,така и да отнема - нещо от което да те е страх, а когато те е страх и имакой да те защити и покровителства - църкавата - ето готов си опечен за манипулиране.
Ау, излъгах днес, и загледах колежката, ай колкосъмгрешен,чакай да ида да се изповядам.... глупости. За да сепомолиш на Бог не мисля,че трябва да идеш на църква. Можеш и в трамвая да се помолиш,защото силата на мисълта не спира след като излезеш от светата обител.
Един обикновен човечец - живял, любил и умрял в един момент е обожествен, възкръсва и - о,чудо никой друг неможе.
Не искам да навлизам в спор,защото вски има право да мисли каквото си иска, аз вярвам,че има сила,което конторлира и определя, но ние сами избираме по кой път да тръгнем.
"Един обикновен човечец - живял, любил и умрял в един момент е обожествен, възкръсва и - о,чудо никой друг неможе.
Не искам да навлизам в спор,защото вски има право да мисли каквото си иска, аз вярвам,че има сила,което конторлира и определя, но ние сами избираме по кой път да тръгнем."
Този "човечец" както го наричаш ти не е никак обикновен! Едно художествено произведение пълно с художествени измислици никак не би трябвало да бъде еталон на нечия вяра, не мислиш ли?
За правото - всеки си го има, не случайно Бог ни е дарил свободната воля!
"Един обикновен човечец - живял, любил и умрял в един момент е обожествен, възкръсва и - о,чудо никой друг неможе.
Не искам да навлизам в спор,защото вски има право да мисли каквото си иска, аз вярвам,че има сила,което конторлира и определя, но ние сами избираме по кой път да тръгнем."
Този "човечец" както го наричаш ти не е никак обикновен! Едно художествено произведение пълно с художествени измислици никак не би трябвало да бъде еталон на нечия вяра, не мислиш ли?
За правото - всеки си го има, не случайно Бог ни е дарил свободната воля!
Да, не казвам,че е еталон. Защо ми задаваш въпроса, при положение, че по-долу пишеш :"За правото - всеки си го има, не случайно Бог ни е дарил свободната воля!"
[Не искам да навлизам в спор,защото вски има право да мисли каквото си иска, аз вярвам,че има сила,което конторлира и определя, но ние сами избираме по кой път да тръгнем.
всеки може да бъде господар на пътя си,но не и господар на съдбата си.т.е. ние можем да да изберем по кой път да тръгнем но не можем да изберем къде ще стигнем.....
[Не искам да навлизам в спор,защото вски има право да мисли каквото си иска, аз вярвам,че има сила,което конторлира и определя, но ние сами избираме по кой път да тръгнем.
всеки може да бъде господар на пътя си,но не и господар на съдбата си.т.е. ние можем да да изберем по кой път да тръгнем но не можем да изберем къде ще стигнем.....
Тъй,тъй!
Всеки път има различен завършек или пък стига до друг кръстопът. И пак ТИ си избираш. [Не искам да навлизам в спор,защото вски има право да мисли каквото си иска, аз вярвам,че има сила,което конторлира и определя, но ние сами избираме по кой път да тръгнем.
всеки може да бъде господар на пътя си,но не и господар на съдбата си.т.е. ние можем да да изберем по кой път да тръгнем но не можем да изберем къде ще стигнем.....
Тъй,тъй!
Всеки път има различен завършек или пък стига до друг кръстопът. И пак ТИ си избираш.той този път за който ти говоря не е с кръстовища
...той е тесен и прав ина4е има и едни други пътища там кръстовища колкото искаш....
[Не искам да навлизам в спор,защото вски има право да мисли каквото си иска, аз вярвам,че има сила,което конторлира и определя, но ние сами избираме по кой път да тръгнем.
всеки може да бъде господар на пътя си,но не и господар на съдбата си.т.е. ние можем да да изберем по кой път да тръгнем но не можем да изберем къде ще стигнем.....
Тъй,тъй!
Всеки път има различен завършек или пък стига до друг кръстопът. И пак ТИ си избираш.той този път за който ти говоря не е с кръстовища
...той е тесен и прав ина4е има и едни други пътища там кръстовища колкото искаш....
Аз съм на друго мение,но ще уважа и товето.
Мисля, че това интервю ще бъде от полза на всички.
Като изхожда от убеждението, че християнството е един балон, преди 40 години Джон Макдауъл предприема свое лично изследване, за да докаже несъстоятелността му. След стотици часове на неуморно изследване обаче неговите съмнения постепенно се превръщат във вяра. В резултата той публикува заключенията си историческите корени на християнството. Днес неговите трудове са издадени в 10 милионен тираж, а някои от книгите му са прведени на български)Не просто дърводелец, Доказателство които изискват присъда, Заблудата, Не оставяй разума си на прага и др.) Потърсихме го за интервю във връзка със зададените в Шифъра на Леонардо въпроси.
От книгата Шифъра на Леонардо не стана ясно кога всъщност са писни книгите от Новия завет?
Д.М. Когато се налага да поставяме дати на новозаветните книги, съществуват някои различия между консервативните и либералните изследвания. Тези различия обаче в най-лошия случай касаят няколко десетилетия-но в никакъв случай и цели векове. Според по-консервативните възгледи например Евангелието от Марк датира около 50-60 години сл.ХР., докато по-либералните учени го поставят към 70 г. И в двата случая обаче има нещо забележително. Христос е разпнат около 30г., което означава, въпросните писания са на негови очевидци! Най-общо казано, писмата на ап. Павел са писани през 50-66г., евангелията през 50-70г. Изключение прави само Евангелието от Йоан (през 80-90 г.). Може да е невероятно, но днес разполагаме с с фрагмент от този текст, датиран някъде около 125г.!
Разполага ме ли с някои от оригиналните новозаветни документи днес?
Щеше да е безценно ако беше така. За щастие, имаме огромен брой доста ранни преписи от тези текстове.
Тогава от къде знаем със сигурност какво съдържат оригиналните текстове?
За да определим прецизността на преписите на новия завет, е необходимо да вземем в предвид два фактора. Първо, броят на оцелелите до днес ръкописи;и второ, периодът между написването на оригинала и датата на най-древните преписи, с които разполагаме в днешно време. Колкото повече ръкописи имаме и колкото по-кратко време ги дели от оригиналните текстове, по-категорично можем да определим тяхната прецизност.
Например от съчинението на Плиний Стари Естествена история днес имаме 7 копия, като между най-ранното от тях и оригиналния вариант са изминали 750г. Една от книгите с най-високо степен н на доказано авторство е Омировата Илияда.От нея днес име 643 ръкописа, отстоящи на 400 години от времето на мир(А ето сега един невероятен факт. От Новия завет днес разполагаме с 24 970 ръкописни копия-далеч повече което и да е друго произведение на древността. В добавка имаме един фрагмент новозаветен текст, който отстои то едва на 50 години от момента на написването на оригинала;имаме няколко цели книги, отделени от 100 години от оригиналите; а целия Нов завет е само на 225-250 години от епохата на написването. Няма абсолютно никакви съмнения, че тези анни преписи са прецизни копия на оригиналните новозаветни документи.
Истина ли е, че Новия завет съставен на Никейския събор през 325 г. сл.Хр.?
Всъщност крайното решени със списъка на 27 те книги в Новия завет се публикува едва през 393 г. - доста след смъртта на Константин Велики. Истината обаче е,че и двете са подвеждащи.
В какъв смисъл подвеждащи?
Тези двадесет и седем книги са били прието от църквата поне 175 години преди Никейския събор. Още тогава те са били използвани и са били в широко обръщение. С разпространението на християнската вяра обаче се появяват и не малко измамници и еретици. Именно по тази причина се налага на всеобщ събор да се излезе с окончателно потвърждение на християнски канон.
Колко по-рано е бил ясен Новия завет?
От някои сведения то І век знаем, че още тогава много от книгите на Новия завет са се считали за свещени писания. По-късно (ок.180г.) Ириней Лионски пише, каноничната тежест имат четирите евангелия. Деяния на апостолите, книгата Откровение на Йоан, както и следните послания Римляни І и ІІ, Коринтяни, Галатяни,Ефесяни, Филипяни, Колосяни, І и ІІ Солунци, І и ІІ
Тимотей, Тит, І Петрово и І Йоан. Както виждате цели 150 години преди Никейския събор Ириней Лионски вече е изброил по-голяма част от състава на Новия завет.
Според достоверни сведения още 150 година църквата вече е използвала Новия Завет, доста сходен с този , имаме днес.
Вероятно сте чели Шифъра на Леонардо. Каква роля е изиграл император Константин Велики за формирането на канона?
Ха, та разбира се, че съм я чел! Ами нека само да кажем, че едва ли някой студент по история на религиите би си позволил да предаде дисертация с подобни заключения. Това обаче е художествена литература и авторът има голяма свобода. Константин Велики не е имал нищо общо с решението кои книги да бъдат в Новия Завет. Той свиква събора, за да предизвика духовното единство и за да се установи цялостна християнска позиция по отношение по актуални тогава спорове в ловното на току-що християнизираната римска империя.
Касаел ли е този спор Божествеността на Исус Христос?
И да и не.Дебатите действително са били около божествеността на Христос - но по-скоро върху въпроса, дали неговия статут е равен на Бога Отец и дали двамата са еднакво вечни. Абсолютно никой обаче тогава не е смятал и не е твърдял, че Исус е само човек или само пророк.
Според шифърът на Леонардо при гласуването на Съборът се е разделил на почти две равни половини.
Големият историк д-р Пол Майер от Университета в западен Мичиган заявява в свое скорошно изследване, че при гласуването "съотношението е било 300 към 2". Така, че от двете страни на дискусията определно не са били "почти равни
половини". Освен това пак искам да повторя, че това гласуване е касаело единствено въпроса дали Исус Христос е еднакво вечен с Бог Отец.
Шифърът на Леонардо също така твърди, че Константин Велики е отхвърлил другите 80 други евангелия просто защото не са изобразявали Исус като божество.
От онази епоха днес съществуват около 60 документа, повечето от които въобще не са "евангелия". Огромен брой от тези писания са плод на ученията на гностиците.Почти всички са те са съчинени към края на ІІ век и са подписвани с името на някой апостол. Най-ранните от тези "други евангелия" всъщност се опитват да преувеличават божествеността на Христос и да оспорят човешкото му естество. А човек изследва внимателно историческите сведения от развитието на християнството през І и ІІ век, ще се увери колко единодушно християнските общности са осъждали тази ерес, нейното богословие и нейните писания.
И още веднъж да повторя, че от всичките двадесет решения на Никейския събор нито едно не се занимава със съдържанието на Новия завет.
Вашето собствено изследване е започнало с опит да дискредитирате и опровергаете християнската вяра. Ще разкажете ли нещо повече за това?
Разбира се. Да аз действително бях убеден, че в сърцевината си християнството е легенда. Изследването ми продължи стотици часове. Колкото повече навлизах в тази проблематика, толкова повече обаче се убеждавах, че описаните в евангелията събития са се случили тъкмо по този начин.Накрая не ми остана нищо друго освен да заключа, че Христос действително е месия.
По отношение на вярата всеки от нас изпитва по някога колебания. Какво ви помага да бъдете толкова категоричен?
Огромна роля изиграха библейските пророчества. Старият Завет е писан между 1400 и 400 г.пр.Хр. Както сигурно знаете, значителна част от старозаветните текстове обещават идването на Месия. Въпросът е дали именно Исус Христос е изпълнил всички тези пророчества. В Стария Завет се съдържат най-малко триста картини пророчески описания на този идващ месия, дадени стотици години преди раждането на Исус. Ето някои от тях.
В книгата на пророк Михей (ок. 750 г.пр.Хр.) пише "Ти Витлиеме, макар и да си твърде малък...от теч ще излезе за мен Един, който ще бъде владетел в Израил;и произходът Му е то началото на дните до вечността" (5:2)
Книгата на Исая (ок.600г.пр.Хр. предсказва: "Девица ще зачене и ще роди син и ще го нарече "Емануил".(7:14) (Името Емануил означава "Бог с нас")
В същата книга е записано и едно пророчество за смъртта на Месия : "Той всъщност понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари. А ние Го счетохме за наказан, поразен от Бога и унижен. Но Той бе прободен заради нашите престъпления, беше съсипан заради нашите беззакония, върху Него дойде наказанието, докарващо нашият мир, и с неговите рани ние се изцелихме" (Исая 53:4-5)
И така колко души в историята са били родени от девица в град Витлием и са били прободени заради нашите престъпления? Колко души изобщо могат да се доближат до прозвището "месия"? Разбирате ме, нали!Колкото повече провеждах това изследване, толкова по-дълбоко ставаше моето убеждение.
Наскоро завършихте книга, която се занимава с повдигнатите в Шифъра на Леонардо въпроси. И тя ли задълбава толкова на вътре в тези теми?
На пазара има вече не малко добри книги по тези въпроси. Аз обаче реших да напиша книга за обикновения читател, който вероятно никога не чувал за Никейския събор.Съмнявам се, че всички ще искат да газят надълбоко из различни педантични научни изследвания и анализи. За това реших да напиша тази книга под формата на диалог между приятели. Смятам, че именно ката хората обикновено обсъждат подобни въпроси-в личен разговор, а не надвесени над дебела енциклопедия с дати и факти. За това се надявам, че книгата ми ще бъде достъпна за средно статистическия зреител и читател.
В сюжета си Шифърът на Леонардо разказва за предполагаем брак между Исус Христос и Мария Магдалена. Съществуват ли някакви някакви исторически сведения за подобно взаимоотношение?
Всъщност тази идея се появи в книгата Светата кръв и свещения Граал, публикуване през осемдесетте. Историци вече категорично се произнесоха по този въпрос. Напълно ясно е, че разгърнатите там идеи нямат никакви исторически сведения. Вземете например факта, че нито един автор в миналото изобщо не е споменавал нещо подобно. Тук говоря не само за християнските съчинения
четирите евангелия и другите ранно християнски творби), но и за т.нар. "други евангелия", които споменава Дан Браун -Евангелието на назаряните, Евангелието на египтяните, Евангелието на ебионитите, Евангелието на Мария, Евангелието на Петър. В нито едно от тези съчинения не се споменава за подобна връзка.Изводът
е очевиден. Подобни твърдения нямат никакво историческо основание.
Но нали в Евангелието на Филип Мария е наречена "Спътница"-т.е.съпруга на Исус?
В книгата Шифърът на Леонардо-струва ми се, от устата на сър Тибинг - се твърди, че на арамейски език думата "спътница" би могла да означава "съпруга". в действителност Евангелието на Филип е писано не на арамейски. а на коптски език. Затова няма никакво значение какво би могла да означава такава дума на арамейски. Още по-интересное, че тъкмо тези въпросна дума (койнониос) не е нито арамейска нито коптска, а е заемка от старогръцки. Тя означава приятел или съмишленик, но не и съпруг. Така, че това едничко текстуално основание в подкрепа на въпросната теория е всъщност въздух под налягане.
А не ли истина, че юдейското общество е осъждало мъжете, които не се женят?
Всъщност съвсем не е така.Спомнете си за есеите, които са автори на така наречените Ръкописи от Мъртво море. Повечето то тези хора са били неженени. Освен това знаем и за други мъже в Юдея през онази епоха които също не са били женени - никой не е осъждал това. Подобни настроения наистина се появяват по-късно в писанията на юдеите, но не и през онази епоха.
Значи не е имало г-жа Христова?
Боя се,че сега няма да ме питате и за съществуването на дядо Коледа, защото ще откажа да дам отговор.
Искате ли да кажете още нещо на читателите и зрителите на Шифърът на Леонардо?
Истината, приятели, е, че историческите сведения са еднозначни и
недвусмислени. Самият аз достигнах до вярата в Христос именно чрез тях. Претеглете плюсовете и минусите и сами сами си направете изводите. Но търсете отговорите в историческата наука, а не в белетристиката.
Като изхожда от убеждението, че християнството е един балон, преди 40 години Джон Макдауъл предприема свое лично изследване, за да докаже несъстоятелността му. След стотици часове на неуморно изследване обаче неговите съмнения постепенно се превръщат във вяра. В резултата той публикува заключенията си историческите корени на християнството. Днес неговите трудове са издадени в 10 милионен тираж, а някои от книгите му са прведени на български)Не просто дърводелец, Доказателство които изискват присъда, Заблудата, Не оставяй разума си на прага и др.) Потърсихме го за интервю във връзка със зададените в Шифъра на Леонардо въпроси.
От книгата Шифъра на Леонардо не стана ясно кога всъщност са писни книгите от Новия завет?
Д.М. Когато се налага да поставяме дати на новозаветните книги, съществуват някои различия между консервативните и либералните изследвания. Тези различия обаче в най-лошия случай касаят няколко десетилетия-но в никакъв случай и цели векове. Според по-консервативните възгледи например Евангелието от Марк датира около 50-60 години сл.ХР., докато по-либералните учени го поставят към 70 г. И в двата случая обаче има нещо забележително. Христос е разпнат около 30г., което означава, въпросните писания са на негови очевидци! Най-общо казано, писмата на ап. Павел са писани през 50-66г., евангелията през 50-70г. Изключение прави само Евангелието от Йоан (през 80-90 г.). Може да е невероятно, но днес разполагаме с с фрагмент от този текст, датиран някъде около 125г.!
Разполага ме ли с някои от оригиналните новозаветни документи днес?
Щеше да е безценно ако беше така. За щастие, имаме огромен брой доста ранни преписи от тези текстове.
Тогава от къде знаем със сигурност какво съдържат оригиналните текстове?
За да определим прецизността на преписите на новия завет, е необходимо да вземем в предвид два фактора. Първо, броят на оцелелите до днес ръкописи;и второ, периодът между написването на оригинала и датата на най-древните преписи, с които разполагаме в днешно време. Колкото повече ръкописи имаме и колкото по-кратко време ги дели от оригиналните текстове, по-категорично можем да определим тяхната прецизност.
Например от съчинението на Плиний Стари Естествена история днес имаме 7 копия, като между най-ранното от тях и оригиналния вариант са изминали 750г. Една от книгите с най-високо степен н на доказано авторство е Омировата Илияда.От нея днес име 643 ръкописа, отстоящи на 400 години от времето на мир(А ето сега един невероятен факт. От Новия завет днес разполагаме с 24 970 ръкописни копия-далеч повече което и да е друго произведение на древността. В добавка имаме един фрагмент новозаветен текст, който отстои то едва на 50 години от момента на написването на оригинала;имаме няколко цели книги, отделени от 100 години от оригиналите; а целия Нов завет е само на 225-250 години от епохата на написването. Няма абсолютно никакви съмнения, че тези анни преписи са прецизни копия на оригиналните новозаветни документи.
Истина ли е, че Новия завет съставен на Никейския събор през 325 г. сл.Хр.?
Всъщност крайното решени със списъка на 27 те книги в Новия завет се публикува едва през 393 г. - доста след смъртта на Константин Велики. Истината обаче е,че и двете са подвеждащи.
В какъв смисъл подвеждащи?
Тези двадесет и седем книги са били прието от църквата поне 175 години преди Никейския събор. Още тогава те са били използвани и са били в широко обръщение. С разпространението на християнската вяра обаче се появяват и не малко измамници и еретици. Именно по тази причина се налага на всеобщ събор да се излезе с окончателно потвърждение на християнски канон.
Колко по-рано е бил ясен Новия завет?
От някои сведения то І век знаем, че още тогава много от книгите на Новия завет са се считали за свещени писания. По-късно (ок.180г.) Ириней Лионски пише, каноничната тежест имат четирите евангелия. Деяния на апостолите, книгата Откровение на Йоан, както и следните послания Римляни І и ІІ, Коринтяни, Галатяни,Ефесяни, Филипяни, Колосяни, І и ІІ Солунци, І и ІІ
Тимотей, Тит, І Петрово и І Йоан. Както виждате цели 150 години преди Никейския събор Ириней Лионски вече е изброил по-голяма част от състава на Новия завет.
Според достоверни сведения още 150 година църквата вече е използвала Новия Завет, доста сходен с този , имаме днес.
Вероятно сте чели Шифъра на Леонардо. Каква роля е изиграл император Константин Велики за формирането на канона?
Ха, та разбира се, че съм я чел! Ами нека само да кажем, че едва ли някой студент по история на религиите би си позволил да предаде дисертация с подобни заключения. Това обаче е художествена литература и авторът има голяма свобода. Константин Велики не е имал нищо общо с решението кои книги да бъдат в Новия Завет. Той свиква събора, за да предизвика духовното единство и за да се установи цялостна християнска позиция по отношение по актуални тогава спорове в ловното на току-що християнизираната римска империя.
Касаел ли е този спор Божествеността на Исус Христос?
И да и не.Дебатите действително са били около божествеността на Христос - но по-скоро върху въпроса, дали неговия статут е равен на Бога Отец и дали двамата са еднакво вечни. Абсолютно никой обаче тогава не е смятал и не е твърдял, че Исус е само човек или само пророк.
Според шифърът на Леонардо при гласуването на Съборът се е разделил на почти две равни половини.
Големият историк д-р Пол Майер от Университета в западен Мичиган заявява в свое скорошно изследване, че при гласуването "съотношението е било 300 към 2". Така, че от двете страни на дискусията определно не са били "почти равни
половини". Освен това пак искам да повторя, че това гласуване е касаело единствено въпроса дали Исус Христос е еднакво вечен с Бог Отец.
Шифърът на Леонардо също така твърди, че Константин Велики е отхвърлил другите 80 други евангелия просто защото не са изобразявали Исус като божество.
От онази епоха днес съществуват около 60 документа, повечето от които въобще не са "евангелия". Огромен брой от тези писания са плод на ученията на гностиците.Почти всички са те са съчинени към края на ІІ век и са подписвани с името на някой апостол. Най-ранните от тези "други евангелия" всъщност се опитват да преувеличават божествеността на Христос и да оспорят човешкото му естество. А човек изследва внимателно историческите сведения от развитието на християнството през І и ІІ век, ще се увери колко единодушно християнските общности са осъждали тази ерес, нейното богословие и нейните писания.
И още веднъж да повторя, че от всичките двадесет решения на Никейския събор нито едно не се занимава със съдържанието на Новия завет.
Вашето собствено изследване е започнало с опит да дискредитирате и опровергаете християнската вяра. Ще разкажете ли нещо повече за това?
Разбира се. Да аз действително бях убеден, че в сърцевината си християнството е легенда. Изследването ми продължи стотици часове. Колкото повече навлизах в тази проблематика, толкова повече обаче се убеждавах, че описаните в евангелията събития са се случили тъкмо по този начин.Накрая не ми остана нищо друго освен да заключа, че Христос действително е месия.
По отношение на вярата всеки от нас изпитва по някога колебания. Какво ви помага да бъдете толкова категоричен?
Огромна роля изиграха библейските пророчества. Старият Завет е писан между 1400 и 400 г.пр.Хр. Както сигурно знаете, значителна част от старозаветните текстове обещават идването на Месия. Въпросът е дали именно Исус Христос е изпълнил всички тези пророчества. В Стария Завет се съдържат най-малко триста картини пророчески описания на този идващ месия, дадени стотици години преди раждането на Исус. Ето някои от тях.
В книгата на пророк Михей (ок. 750 г.пр.Хр.) пише "Ти Витлиеме, макар и да си твърде малък...от теч ще излезе за мен Един, който ще бъде владетел в Израил;и произходът Му е то началото на дните до вечността" (5:2)
Книгата на Исая (ок.600г.пр.Хр. предсказва: "Девица ще зачене и ще роди син и ще го нарече "Емануил".(7:14) (Името Емануил означава "Бог с нас")
В същата книга е записано и едно пророчество за смъртта на Месия : "Той всъщност понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари. А ние Го счетохме за наказан, поразен от Бога и унижен. Но Той бе прободен заради нашите престъпления, беше съсипан заради нашите беззакония, върху Него дойде наказанието, докарващо нашият мир, и с неговите рани ние се изцелихме" (Исая 53:4-5)
И така колко души в историята са били родени от девица в град Витлием и са били прободени заради нашите престъпления? Колко души изобщо могат да се доближат до прозвището "месия"? Разбирате ме, нали!Колкото повече провеждах това изследване, толкова по-дълбоко ставаше моето убеждение.
Наскоро завършихте книга, която се занимава с повдигнатите в Шифъра на Леонардо въпроси. И тя ли задълбава толкова на вътре в тези теми?
На пазара има вече не малко добри книги по тези въпроси. Аз обаче реших да напиша книга за обикновения читател, който вероятно никога не чувал за Никейския събор.Съмнявам се, че всички ще искат да газят надълбоко из различни педантични научни изследвания и анализи. За това реших да напиша тази книга под формата на диалог между приятели. Смятам, че именно ката хората обикновено обсъждат подобни въпроси-в личен разговор, а не надвесени над дебела енциклопедия с дати и факти. За това се надявам, че книгата ми ще бъде достъпна за средно статистическия зреител и читател.
В сюжета си Шифърът на Леонардо разказва за предполагаем брак между Исус Христос и Мария Магдалена. Съществуват ли някакви някакви исторически сведения за подобно взаимоотношение?
Всъщност тази идея се появи в книгата Светата кръв и свещения Граал, публикуване през осемдесетте. Историци вече категорично се произнесоха по този въпрос. Напълно ясно е, че разгърнатите там идеи нямат никакви исторически сведения. Вземете например факта, че нито един автор в миналото изобщо не е споменавал нещо подобно. Тук говоря не само за християнските съчинения
четирите евангелия и другите ранно християнски творби), но и за т.нар. "други евангелия", които споменава Дан Браун -Евангелието на назаряните, Евангелието на египтяните, Евангелието на ебионитите, Евангелието на Мария, Евангелието на Петър. В нито едно от тези съчинения не се споменава за подобна връзка.Изводът
е очевиден. Подобни твърдения нямат никакво историческо основание.
Но нали в Евангелието на Филип Мария е наречена "Спътница"-т.е.съпруга на Исус?
В книгата Шифърът на Леонардо-струва ми се, от устата на сър Тибинг - се твърди, че на арамейски език думата "спътница" би могла да означава "съпруга". в действителност Евангелието на Филип е писано не на арамейски. а на коптски език. Затова няма никакво значение какво би могла да означава такава дума на арамейски. Още по-интересное, че тъкмо тези въпросна дума (койнониос) не е нито арамейска нито коптска, а е заемка от старогръцки. Тя означава приятел или съмишленик, но не и съпруг. Така, че това едничко текстуално основание в подкрепа на въпросната теория е всъщност въздух под налягане.
А не ли истина, че юдейското общество е осъждало мъжете, които не се женят?
Всъщност съвсем не е така.Спомнете си за есеите, които са автори на така наречените Ръкописи от Мъртво море. Повечето то тези хора са били неженени. Освен това знаем и за други мъже в Юдея през онази епоха които също не са били женени - никой не е осъждал това. Подобни настроения наистина се появяват по-късно в писанията на юдеите, но не и през онази епоха.
Значи не е имало г-жа Христова?
Боя се,че сега няма да ме питате и за съществуването на дядо Коледа, защото ще откажа да дам отговор.
Искате ли да кажете още нещо на читателите и зрителите на Шифърът на Леонардо?
Истината, приятели, е, че историческите сведения са еднозначни и
недвусмислени. Самият аз достигнах до вярата в Христос именно чрез тях. Претеглете плюсовете и минусите и сами сами си направете изводите. Но търсете отговорите в историческата наука, а не в белетристиката.