Публикувана: 2 март 2005, 18:49 ч.
Последно мнение: 10 дек. 2008, 21:30 ч.

Хайде и ние да се запознаем!!!

97 481
933
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са основните теми, обсъждани във форума?
Какви са мненията на участниците във форума относно осинновяването?
Какви са основните предизвикателства, пред които са изправени участниците във форума?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са основните теми, обсъждани във форума?
  
  Форумът обсъжда теми, свързани с осиновяване, родителство и лични истории на осиновители. Участниците споделят своите преживявания, радости и предизвикателства при осиновяването на деца и задават въпроси относно процедурите и опита си в този процес. Форумът обсъжда процеса на осиновяване и чакането за осиновяване. Участниците споделят своите лични истории, опит и се подкрепят взаимно в този емоционален и важен процес. Форумът обсъжда различни аспекти на осиновяването, включително лични истории на осиновители, процедури за осиновяване, въпроси относно смяна на имена на осинновени деца и трудности и радости, свързани с процеса.
- Какви са мненията на участниците във форума относно осинновяването?
  
  Участниците изразяват различни мнения и емоции относно осинновяването. Някои споделят положителния си опит и радостта от осинновяването на деца, докато други обсъждат тревогите и предизвикателствата, свързани с процеса. Въпреки това всички те имат желание да бъдат любящи и грижовни родители за осиновените деца. Участниците подчертават значението на връзката, любовта и възпитанието пред биологичното родителство. Те също така споделят лични истории за процеса на осиновяване, изразявайки надежда и подкрепа за тези, които чакат да осиновят.
- Какви са основните предизвикателства, пред които са изправени участниците във форума?
  
  Участниците се сблъскват с предизвикателства като психологически проблеми, страхове и тревоги, свързани с осиновяването; бюрократични процедури, дълго чакане за осиновяване, здравословни проблеми на децата и емоционални трудности по време на процеса на осиновяване; стрес и емоционална несигурност. Те също така споделят истории за откази и промени в процеса на осиновяване.
- Какви са основните емоции и преживявания, споделени във форума?
- Как да обясня на детето си, което е осиновено, разликата между осиновено и родено дете?

# 600 12 дек. 2007, 18:42 ч.

Мнения: 1 843

Цитат на: MaryLu в пн, 10 дек 2007, 14:34

Видях че някои от вас са самотни кандидат-осиновители както и няколко човека, които са успели да осиновят дете като самотен родител. Бих искала да се допитам до вас, дали шансовете падат много когато кандидастваш като сам човек? Затруднява ли ви този факт от бюрократична гледна точка?
А и...как се справяте сами? искам да кажа, знам че не е лесно, но очакванията ви да се справите с нещата съвпаднаха ли с реалността?

Извинявай, МериЛу, едва сега те чета.

Аз кандидатствах като самотен осиновител. Имам си причини. Разбира се, те не са свързани с партньора ми. Имах неговата морална подкрепа през цялото време.

Разглеждаха ме като самотен осиновител (по-лошо, като осиновител, който не иска да се жени) и, ако е имало някаква разлика с другите, то тя беше само в дискусиите ни с психолога - защо, аджеба не искам да подпиша...
Останалото не мога да кажа, че е било различно или поне, не е било различно на тази база.

Бях на 37, когато ми се обадиха за детето ми, тоест бая зряла, но не и престаряла. Обадиха ми се две седмици след вписването ми в регистъра - доста скоростно, нали?
Детето беше навършило, току-що 4 години.
Дали се обадиха за по-голямо дете, защото така било писано или защото се водя самотна, не знам. Можем само да тълкуваме.

Останалото... как се справят самотните майки, не знам, но като се замисля... ние сутрин ставаме, аз си водя детето на детска, ако не е болно, после работя, шетам, пазарувам, пера, гладя, взимам детето, играем... тати се прибира след 20.00 часа, погинал от глад и умора... баби и дядовци нямаме, та... май, май си се гледаме основно двете. Wink

Въпроса ти звучи повече като за практическата част на нещата, а те се наместват с времето. Всеки намира своя начин.

Дали другите очаквания са се припокрили? Това е строго индивидуално. Аз се старах щателно да нямам очаквания и въпреки това, понякога е имало моменти, когато съм си давала сметка, че тайно в себе си съм имала... естествено, когато реалност и надежди се разминат, нещо в теб започва да се бунтува... Но с добра доза разум и воля и това отминава. Grinning

Добре дошла и успех!

# 601 12 дек. 2007, 21:06 ч.

Мнения: 921

Добре дошла, МериЛу! Hug

# 602 12 дек. 2007, 21:28 ч.

Мнения: 677

MeryLu добре дошла сред нас. Simple Smile

# 603 12 дек. 2007, 22:33 ч.

Мнения: 1 652

добре дошли зигизаги и мери лу!

Мери лу- аз осинових по стария закон- чаках около година. Не мога да ти кажа със сигурност, но мисля, че се предпочитат семейства за децата и това е нормално.
За справянето- не съм имала очаквания, но и нямах представа... Добре е да има кой да ти помага. Но и сам може. Не е лесно, но може. Ако го много искаш... Ако искаш пиши ми на лични. Hug

# 604 14 дек. 2007, 16:30 ч.

София
Мнения: 1 444

Не съм влизала месеци наред, поради което с радост казвам ЗДрАВЕЙТЕ на ветераните във форума и поздравявам с ДОбрЕ ДОШлИ всички нови членове!!!
Нямам опит в тънкостите по осиновяването, но по въпроса на Мери лу все си мисля, че спънка за нея би била възрастта, а не това, че е самотен кандидат осиновител.

# 605 22 дек. 2007, 10:11 ч.

София
Мнения: 1 255

Здравейте, мили мами на сладки дечица!!! Ето че дойде време да се запиша и аз в този форум след като вече взехме окончателно решение с мъжа ми да си осиновим детенце! Вече почти 2 години пробваме за собствено, но няма резултат и въпреки че няма да се откажа никога от тази идея искаме да си вземем дете, което неминуемо ще обичаме като наше...тъй като единствената ни мечта е да напълним празния си дом с детски смях...И...ето че вече събрахме всички необходими документи, остана само да направим мантуто за туберколоза, но сега по празниците няма да може да стане, така че в началото на Новата година смятаме да подадем заявлението тук в Пловдив и искрено се надявам, че скоро ще станем щастливи родители...Моля се да не чакаме дълго, защото нямаме търпение да си гушнем нашето сладурче, което сигурно в този момент ни чака там някъде.
Иначе аз се казвам Катя, на 30 години съм от Пловдив!
Много ще ми е приятно за в бъдеще да споделям своите радости и тревоги с вас.

# 606 22 дек. 2007, 20:54 ч.

Мнения: 677

Добре дшла Кате между нас. Hug

Желая ти от сърце по-скоро да прегърнеш своето слънчице. Simple Smile

# 607 22 дек. 2007, 21:21 ч.

Мнения: 921

Катя, добре дошла! Вярвам, че чакането ви няма да е дълго и скоро вашия дом ще се изпълни със смеха на едно малко човече! Peace

Успех в начинанието!

# 608 23 дек. 2007, 01:49 ч.

Русе
Мнения: 729

Добре дошла Кате.Желая ви по-бързо да намерите своето детенце.Весели празници на всички.

# 609 23 дек. 2007, 07:42 ч.

Мнения: 883

Добре дошла, Катя! От сърце ти желая следващата година да ви донесе рожбата, за която мечтаете! А ние дружно ще стискаме палци Hug

# 610 23 дек. 2007, 16:06 ч.

Мнения: 14 105

добре дошла на Катето!Желая да и се сбъднат и двте мечти!

# 611 23 дек. 2007, 16:24 ч.

Мнения: 690

Добре дошла Кате. Радвам се за взетото от вас решение. Пожелавам "бързо чакане". И на този свят стават чудеса - дано при вас да са сбъдване и двете ви желания.