Татковците присъстваха ли на раждането

Ах, да те чуе/прочете/ съпругът ми, как ще се изхили....
какво значи "длъжни"? На 19 страници се коментираше как такова животно "длъжен" няма......

Аз не исках Веско да присъства. Обмисляхме заедно този въпрос,но се отказахме. 
Няма да се чувствам комфортно в неговото присъствие.

Не бих искала съпруга ми да присъства на това, което изживях!

Леле, изтекоха ми очите докато прочета всичко и останах изненадана колко много малко майки искат и таткото да е с тях!
Аз определено не съм от тях мъжа ми беше на раждането на Цецо, и нито е припадал, нито приритвал
А, определено без него щях да се чувствам много самотна точно в този момент! Това беше много важно за бъдещите ни отношения, за секса и изобщо...имах нужда и той беше до мен, което е най-важното за нас!
Приказки от рода, че ще се отврати, няма да иска да прави секс 1 година са пълно безумие!!! За тези неща причините са някъде другаде!

нашия татко също присъства /по собствено желание/. от присъствието си се  чувства толкова горд, че с думи не мога да ви опиша

Бре бре...

Я, стига с тия американизми! Нали уж сме еманципирани жени в 21 век - тогава защо да не си родим по мъжки,  в смисъл - смело и  с глават напред?!
Врем се навсякъде, където можем да изместим мъжа... а някой пита ли го него как се чувства от това, че му отнемаме териториите. Ама като стане въпрос за раждането искате мъжа до вас - що? Да ви доказва нещо? Или за да ви пази страх?
На мнение съм, че си има чисто мъжки работи и чисто женски работи. Едно от чисто мъжките неща е например влизането на мъжете в олатара, а жените нямат право. Чисто женска работа си е жената да роди, не мъжа!
После чисто семейна работа си е ДВАМАТА  да отглеждат децата и да си помагат взаимно, обичайки се!
Извинявайте за тона ми. Днес не съм на кеф сори!

Игси, какви америкианизми  навсякъде е така, за Европа говоря, за всяка една държавица 
Писах вече защо искам да беше до мен, не е, за да ми доказва нещо, а защото НИЕ сме заедно в трудни моменти, а това беше най-трудния /за сега в живота ми/.
Тя църквата си има правила, не ги намесвай с раждането, не върви ...

Леле, Игси, кви църкви, кви олтари... Ти още малко и в плевнята ще ни пратиш да раждаме... 
На мен не ми трябва да ми пази страх /то пък баш той ще е най-ошашкан от всички/, а за да сподели мига с мен. Хората го наричат "чудото на раждането" и защо да не го споделя с него? Той не пропуска ехограф, за да си гледа бебчето как расте, защо и да не е там, когато изплаче? Знам, че ще е шашнат, но не толкова, колкото горд! То си е до мъж, всеки е различен.

Аз съм сигурна, че няма мъж, който да иска просто ей така! Или има потенциал да учи за гинеколог или го прави само за да угоди на жената, ама то не е проблема при самото раждане, а психическото състояние след това. Лично съм чувала мъже, които са присъствали на ражадне, че се оплакват, че после не могат да погледнат на жена си по еротичен начин. И не бива да ги съдим заради това. Просто хора всякакви.
Не ви пращам в никакъв случай в плевнята - напротив, всичко що е съвременно достижение в медицината го приветствам Изобщо не съм назадничава. Но мисълта ми е, че всяка жена, която повдигне въпроса за присъствието на таткото на предстоящото раждане ще очаква отговорът на половинката й да е "да, добре.Ще дойда" и съответно за да не правим муцунки  и за да не се почувстваме "необичани" те гледат да угодят.
Мисля, че е най- добре жената да не повдига въпроса изобщо, а с наближаващото събитие, ако таткото сам изяви желание без дори да сме го питали значи наистина е готов.
Мъжът ми е прекрасен човек - любящ и грижовен съпруг и баща, мъжествен, силен да преодолява трудности и да взима нелеки решения, но що се отнася до раждането... даже и да искаше да дойде щях да го разубедя. На първото ми раждане беше до мен при контракциите, но като стана време за родилна зала му казах да си върви... Е, той остана във фоайето на отделението. Та по-малко мъж ли е например от присъствалите? Да не говорим, че си видя детенцето четири часа след раждането... Просто му спестих кървищата и последвалите проблеми (за които не ми се говори сега).
Не искам да засегна никой - просто излагам моето виждане и ако някой се колебае нека да има и опоненти като мен за да се погледне въпроса от всички страни.
    УСПЕХ НА ВСИЧКИ РЕШИЛИ СЕ ТАТЕНЦА! 

И аз така. Но идваше и двата пъти в реанимацията и да си види децата след раждането.

Измисляш си и знаеш, че съм права 

Определено не искам да присъства Дойде да ме види в реанимацията и беше доста подпийнал

Игси, аз уважавам решението ти и причините, които са те подтикнали да го вземеш, но не всички мислим като теб.
Аз например не съм съгласна, че всичко се свежда го горепосочените две и само две причини той да е там - или да учи за гинеколог, или да угоди на жена си. 
Както нещата не са само черни, или само бели, така и причините може да са много повече. Може би не познаваш достатъчно различни мъже. Едва ли тези татковци, които пишат колко са развълнувани, че са го преживели и искат и следващия път да са там, не изпитват емоции и го правят просто, за да угодят... Някак няма логика...

Toва пък въобще не е вярно.
Ми моя не само искаше ей така, ами и дума не дава да се каже, че някой МОЖЕ ДА  МУ ГО ОТНЕМЕ!
За него това е най-красивото нещо което може да види. Определено не би дошъл с мен обаче на гинекологичен преглед - това за него пък е гадно. и каква е връзката със секса после не ми става ясно - все едно жена дето е кърмила после мъжа и да каже- ааааааааааа как ще и целувам гърдите като някой друг ги е лапал....МИ ТОВА Е НЕГОВОТО ДЕТЕ БЕ ХОРА!!!! Нека си го види как идва на тоя свят. Ние пък често коментираме у дома точно тази поява на сина ми - как точно е излязал от мен и мъжа ми е толкова въудушевен , че съвсем скоро ще го преживее отново. Радва се като малко дете.... 

Раждането е магия и приятно изживяване, а не болка и трагедия. Според мен е жестоко да откажем на мъжа си да сподели това прекрасно преживяване с нас. Нека не бъдем егоистки и да си намираме причини защо мъжете ни да не са там.