Значи ли че си лоша майка, ако решиш да не кърмиш?

Ей това е най-смисленото от цялата тема. Убедена съм, че ако успеем да го осмислим и осъзнаем ще станем по-добри хора, съответно и по-добри майки. А че е труднио да не съдиш другите - трудно е. Но на "добрата майка кърмачка", преодоляла сума ти трудности, тази едва ли ще й се опре. 

Майка ми ме е кърмила една година. Но дори и изобщо да не ме беше кърмила за мен си е най-добрата майка, защото е моята.
Що за тема?

Е, хайде сега пък лоша...  Лошото е, че в повечето случаи майките спират да кърмят поради недостатъчна информираност и обществена предубеденост. Дори когато са имали желание да кърмят дълго. Но и това ще се промени.
Да ви кажа, момичета, преди няколко дни много се развълнувах, когато в приемната на педиатъра намерих брошура за кърменето. Макар и бавно, нещата се променят, благодарение на вас. Бу, Хедра, Джейд, от мен.

     и от мен!

А интересно дали е добра майката, която се прибира само да накърми детето си, а иначе го оставя на бабата да го гледа, докато майката митка с приятелки и по магазините?

Не не е лоша в никакъв случай майката. Моя син е изключително кърмен до 3 месеца и 29 дена и сега се кърмим пак но яде и АМ. Не мисля че съм лоша, всички виждат какви усилия положих и продължавам да полагам да го кърмя. Но така реших т.к кърмата ми намаля значително- все пак не мога да работя по 10 часа на ден и за това време да се цедя 1 път / нямам възможност за повече/ и да имам достатъчно кърма.А и на последната консултация се оказа 4е е наддал 800 гр.за 2 месеца.Е какво трябваше да направя  да го разболея за да съм добра майка ли.Не мисля че съм лоша и като започнах да го захранвам от няколко дена- с пюре от морков/
Не си спомням къде го бях прочела но по добре шише с любов отколкото гърда с нежелание.
Всеки си решава и мисля ,че всяка майка е най- добра за детето си. / има и изключения /

Май наистина ще е по-добре да почнем да мислим 1 минутка повечко, преди са говорим/пишем в случая/ Кърменето е единственото нещо, за което съм си позволявала да упреквам близките си/за некърменето, и за обвиненията спрямо мен , че "прекалявам" с него/, но ето, че вероятно не е трябвало да го правя. Но едва ли някоя майка, пишеща по темата, упреква некърмещите майки с лоши чувства. По-скоро, мисля си, е непохватен начин да се изтъкнат предимствата на кърменето Поне за мен е така.

и аз исках да напиша абсолютно същото.Има ли нуждяа точно от такива теми

Квалификации от този род изобщо не отиват на една "добра майка", колкото и кърмеща да е тя. Те не отиват дори на "добър човек" - отново независимо дали е кърмещ, не-кърмещ, кърмен или не-кърмен.
Как можете да наричате една майка лоша на база такова нещо? Питам ви: по-добра ли е една майка, която кърми детето си и след това започва да го тъпче с кроасани, шоколади и зрънчовци по градинките? По-добра ли е една майка, която в старанието си да угоди във всичко на детето си го прави непълноценен и неспособен да се оправи в живота си човек? По-добра ли е една майка, която в желанието си да е на 100% до детето си се изнервя до такава степен, че не е в състояние да контролира нервите си? Питам ви: как се чувства едно дете по-добре? Кърмено- в компанията на ПРЕобгрижваща, истерична майка, която почерня живота и на съпруга си и на детето си или в компанията на весела и разбираща жена, която се усмихва на детето си, пее му песнички и изпълва с радост дните му?
Въпросите, които зададох имат резон за мен поради две причини:
Първо: споделих преди известно време, че изпитвам отвращение при мисълта за кърмене. Опитвам се да го преодолея...ще видим. Ако, за мен да кърмя е изнервящо и неприятно - просто няма да го правя. Зная, че това не може да се компенсира, но ще опитам. Когато порасне достатъчно детето ми ще се опитам да му създам добри навици по отношение културата на хранене (не смятам да го запознавам с кроасаните и т.н. от невинна детска възраст), ще бъда мила и усмихната майка, която позволява на детето си да падне и да се удари и да се наплаче след това. Ще помоля детето си да ми даде от своята порция, независимо, че това е любимата му храна и повече няма... Ще му създам малко, но твърди правила, които трябва да спазва, но ще го оставя да изрисува стените на стаята си и дори ще му помогна с рисунките. Ще го науча, че парите са важни в света на хората, но в неговия вътрешен свят те не струват нищо. Ще го науча да зачита личното пространство и чувства на хората и НИКОГА да не осъжда другите на база субективното си мнение.
ВТОРО: Ще направя всичките тези неща с ясното съзнание, че моята собствена майка "вместо да изпише вежди, извади очи". Кърмена съм. Гледана съм като писано яйце. Шоколадите и бананите (в "онова" време) майка ми не ги беше и опитвала "Да има за децата". Завиваха ме по цели нощи, пъхаха ми кърпичка в гърба, когато съм се изпотила, не ми възлагаха никакви задължения (да се наиграя сега, че като порасна какво ме чака...
Ами като пораствах бях всичко друго, но не и благодарна на майка си. Завършен егоист и мързел, наслушал се на приказки "Ама виж колко си разсеяна, ще си загубиш главата" и постоянни скандали вкъщи между баща ми и майка ми - не се разведоха заради децата...

Малко изместих темата (за което се извинявам), но вече не издържах на подобни квалификации. Какво означава да дадеш на детето си всичко, което му е нужно? Кърменето прави ли те добра майка? Не-кърменето прави ли те лоша майка? И какво да кажат кърмените като мен деца, които обожават родителите си, но на този етап гледат да живеят по-далеч от тях?

темата стана много емоционална и разискването и според мен е малко излишно...

Това си е всъщност едно полезно упражнение не по етика, а по логика. Логично е следното: "Всеки, който прави винаги най-доброто за децата си, е добър родител". Но от тук не следва че "Всеки който е добър родител, винаги прави най-доброто за децата си".

Майка, която не кърми, не прави най-доброто за детето си по отношение на храненето му (дори да е по обективни причини - не е най-доброто). Но добрият родител не прави непременно винаги всичко най-добро за детето си, защото това просто е невъзможно. А от такова вторачване дали сме добри или лоши родители страдаме и ние, и децата ни. 

Подркепям! Точно поради тази причина класификациите"добър" и "лош" са излишни.
 

То щом ако не кърмиш си лоша майка значи кърмещите до 3 - 4 години примерно са светици  или майка Тереза може би

С подобни класификации, само се настройват хората против кърменето и кърмачките. Добра-лоша майка- за да се даде такова определение трябва да се включат и много други неща освен храненето. Начина по който един родител е избрал да храни дедето си не е критерий за това дали е лош или добър!

Кърменето изобщо не е само начин на хранене..

За някои майки е точно това-просто начин на хранене.Като например за мен.Най-добрия начин за хранене на бебето.Нито повече,нито по-малко.
Никой не иска от нас да разберем инакомислещите.Просто трябва да приемем,че има такива.