страх от секцио?

# 15 7 юни 2007, 04:40 ч.

Канада
Мнения: 494

Да,беше ме страх,ама аз съм такова шубе,че както и да бях родила,все щеше да ме е страх!

# 16 7 юни 2007, 05:18 ч.

Мнения: 4 155

По-скоро ме беше страх от нормалното раждане. Първия път чакахме да родя така, но като не стана се наложи секцио.
Втория път беше планувано секцио. Малко ме беше страх. Но както преди всяко неизвестно нещо.

# 17 7 юни 2007, 08:43 ч.

Мнения: 527

Няма от какво да те е страх,ако лекаря е проверен,а също много важен е анестезиолога.Най-важното е да не се панираш преди операцията,трябва да си абсолютно спокойна Simple Smile

Успех

# 18 7 юни 2007, 08:50 ч.

Мнения: 5 250

Имах леки притеснения, но след разговор с приятелки и познати минали през това се успокоих. Сутринта преди секциото бях изключително спокойна и усмихната. Нямах търпение всичко да мине и да си видя бебето. Не се притеснявай, няма нищо страшно!

# 19 7 юни 2007, 10:02 ч.

Мнения: 11 004

При мен се наложи планово секцио, така че имах 9-10 дена да мисля и да се притеснявам, като за всяко ново и неизвестно нещо. На всичко отгоре дотогава никога не бях оперирана и не бях лежала със сериозни проблеми в болница, освен 2 пъти за задържане през бременността.
Но в предродилна зала претръпнах и когато ме поведоха към операционната, бях ухилена до уши, а на масата слушах докторите как си разказват вицове и се смеех с тях. Sunglasses

После ми показаха беболинка, зашиха ме ... от тогава нататък бях в еуфория и безумно щастлива Heart Eyes

# 20 7 юни 2007, 10:18 ч.

Мнения: 865

Не ме беше страх.Аз си избрах този начин да родя и бях наясно какво да очаквам.

# 21 7 юни 2007, 10:58 ч.

Мнения: 689

Не ме беше страх от самата операция, а по-скоро от самото възстановяване. Но всичко стана много бързо и лесно, без усложнения.

# 22 7 юни 2007, 11:47 ч.

Мнения: 77

На мен още ми е рано и не знам как ще го раждам, но тъй като имам операция от херния много се съмнявам да е по естествен път. Мен от операцията не ме е страх, страх ме е от некадърни доктори-щото съм от провинцията и нали се сещате как е! Stop

# 23 7 юни 2007, 11:55 ч.

София
Мнения: 5 757

Умирах от страх. Това, че не знаех какво ме очаква, ме побъркваше. А също и мисълта, че скоро няма да имам корем, а бебе. Mr. Green

Сега си мисля, че при второ, живот и здраве, не бих била така уплашена, но знае ли човек.
Успех! Peace

Няма нищо страшно!

# 24 7 юни 2007, 12:03 ч.

в Надежда-та
Мнения: 4 983

Според мен всяко ново, неизвестно нещо е страшно.

# 25 7 юни 2007, 12:55 ч.

Мнения: 2 159

Цитат на: ViFresh в чт, 07 юни 2007, 12:03

Според мен всяко ново, неизвестно нещо е страшно.

определено ме беше страх от неизвестното, следващия път живот и здраве пък ще ме е страх от известното Mr. Green

# 26 7 юни 2007, 13:47 ч.

Мнения: 1 531

да, много, и бях неописуемо шашната Cry

обаче след това бях пък тоооооооооооооооооооооолкова щастлива Heart Eyes

# 27 7 юни 2007, 13:50 ч.

Стара Загора
Мнения: 1 715

Не ме беше страх.Знаех,че съм в ръцете на най-добрият специалист, и най-добрият екип.Преди операцията всичко ми беше подробно обяснено и спокойно очаквах денят.
Заспах и се събудих с бебе.

# 28 7 юни 2007, 14:00 ч.

Мнения: 147

При мен беше по спешност. След като ме мъчиха 12 часа с контракции през 3-4 минути бях съгласна на всичко само и само болката да спре. Бяха ми казали, че възстановяването е много трудно, но стискаш зъби и това е.

# 29 7 юни 2007, 14:33 ч.

Мнения: 959

изобщо

Причина:

Причина: