- Публикувана: 12 юни 2007, 22:58 ч.
- Последно мнение: 26 юни 2007, 10:35 ч.
"Как бързо времето отмина и ДЕКЕМВРИйчето е вече на половин година"
Здравейте! Честито на празнуващите днес!!!
Аз мисля,че зимна количка няма да ни трябва,но лично аз няма да я продава, вече си взехме лятна,мъничка,лека и много маневрена. Но зимната и е по удобна засега ,защото е по широка за лятната трябва да започне да седи иначе се смъква. Е,тя и зимната е маневрена ,но много тежка...
Ние си взехме и басейн за морето,много му се радвам. Има надуваема палмичка отгоре,която ще и пази сянка и разни др. надуваеми пеперудки ,калинки и т.н. Очаквам с нетърпение момента да го използваме.
Днес сме на консултация и ще пиша по късно пак.
Лек ден!!!
Аз мисля,че зимна количка няма да ни трябва,но лично аз няма да я продава, вече си взехме лятна,мъничка,лека и много маневрена. Но зимната и е по удобна засега ,защото е по широка за лятната трябва да започне да седи иначе се смъква. Е,тя и зимната е маневрена ,но много тежка...
Ние си взехме и басейн за морето,много му се радвам. Има надуваема палмичка отгоре,която ще и пази сянка и разни др. надуваеми пеперудки ,калинки и т.н. Очаквам с нетърпение момента да го използваме.
Днес сме на консултация и ще пиша по късно пак.
Лек ден!!!
Лилетка разкошна си!!! нека много много щастие и любов да има във вашето семейство 
честито и на рожденниците - малки и големи !!!!
моята количка е комбинирана и достатъчно голяма да ни изкара до край според мен
та нямам намерение да я сменям засега
Лорище снощи заспа в люлката, много беше сладка
та сега май го направи пак тоя номер и как ще я изкарвам навън , не знам . жал ми е да я будя 
честито и на рожденниците - малки и големи !!!!
моята количка е комбинирана и достатъчно голяма да ни изкара до край според мен
та нямам намерение да я сменям засега
Лорище снощи заспа в люлката, много беше сладка
та сега май го направи пак тоя номер и как ще я изкарвам навън , не знам . жал ми е да я будя 
Моя ден
Ставам в 7 часа, почти не съм спала, защото сина ми много се върти и майчиното ми чувство, че детето не се чувство комфортно не ме напуска..Половин час отделям за прегръдки и целувки на детето както и ритуала по сменяне на памперса и даване на първото мляко за деня...не ми се тръгва...Обличам набързо някой тоалет и с малко женска завист си спомнян за прекрасния костюм на колежката, който и стои като на манекен..но тя е родила преди 10 години. Решавам днес твърдо и аз да отида да си взема някой скъп костюм. Скачам в колата или автобуса и по пътя до работата мисля за децата – за сина ми и за неговата малка приятелка – и двамата растат пред очите ми. Тъй като сега не я виждам всеки ден установявам колко е пораснала всеки път, колко спокойно и красиво малко момиченце е...а майките все се тревожим и гледаме децата под лупа. Тъй като не мога да възприема собствения си син по този спокоен начин постоянно се притеснявам за нещо свързано с него. Докато пътувам мисля дали не съм пропуснала нещо – оставих ли пюретата, написах ли програмата за деня, дадох ли напъствия..Вече искам да се обадя и да попитам какво става, но се възпирам, все пак са изминали само 20 мин. Пия първото си сутрешно кафе – голяма чаена чаша за да се събудя за работния ден. Не съм свежа, но съм усмихната – аз съм майка и от монитора на служебния компютър ме гледат едни прекрасни детски очи. Броя всеки час до изтичане на работния ден и чакам с нетърпение да се прибера пак при детето си. Спират ме колеги...ама ти на работа ли си вече...казвам да..ами колко станахте вече...големи сме, отвръщам, на 6 месеца и половина...ооо, ми ти много рано....ами...не довършвам изречението аз.... И мислено добавям – с този огромен кредит и нов апартамент ни трябват пари. Като нож в сърцето ми се забива репликата – “Аз моя син съм го гледала до първи клас”колежката е женена за мутра. Но аз изпъчвам гордо гърди в този момент и замълчавам. Моя мъж е с две висши образования и скоро го повишиха. Интелигентен е все пак. Обаждам се у дома поне три пъти на ден, от чувство за такт не звъня всеки път когато ми се иска. Чувам как сина ми се смее и издава радостни звуци....притихвам...значи всичко е наред. Към края на работния ден шефката ме вика спешно за задача, звъни ми телефона- свекърва ми е водила малкия на лекар и има зачервено гърло..дали съм готова с доклада....гърлото на детето....мислите се борят!!! Тръгвам към вкъщи и тичам за да хвана точно този автобус- това ще ми спести поне 15 мин. Щях да ходя за костюм,но вече нямам желание. Вече съм у дома – детето ми е весело...но за съм оклюмала – има зачервено гърло!!!! Грабвам количката и хуквам навън – аз съм работеща майка и искам да наваксам времето през деня което не съм прекарала рожбата си! Храня го , изкъпвам го и го гушкам преди сън.... вече е почти 22 часа, а моята роля на домакиня и съпруга сега започва... Успявам да се настаня в леглото към 24 часа...Спя на пресекулки...наблюдавам детето...всъщност вече трябва да ставам...съмнало се е...
Момичета, ето това исках да ви кажа днес...
Ставам в 7 часа, почти не съм спала, защото сина ми много се върти и майчиното ми чувство, че детето не се чувство комфортно не ме напуска..Половин час отделям за прегръдки и целувки на детето както и ритуала по сменяне на памперса и даване на първото мляко за деня...не ми се тръгва...Обличам набързо някой тоалет и с малко женска завист си спомнян за прекрасния костюм на колежката, който и стои като на манекен..но тя е родила преди 10 години. Решавам днес твърдо и аз да отида да си взема някой скъп костюм. Скачам в колата или автобуса и по пътя до работата мисля за децата – за сина ми и за неговата малка приятелка – и двамата растат пред очите ми. Тъй като сега не я виждам всеки ден установявам колко е пораснала всеки път, колко спокойно и красиво малко момиченце е...а майките все се тревожим и гледаме децата под лупа. Тъй като не мога да възприема собствения си син по този спокоен начин постоянно се притеснявам за нещо свързано с него. Докато пътувам мисля дали не съм пропуснала нещо – оставих ли пюретата, написах ли програмата за деня, дадох ли напъствия..Вече искам да се обадя и да попитам какво става, но се възпирам, все пак са изминали само 20 мин. Пия първото си сутрешно кафе – голяма чаена чаша за да се събудя за работния ден. Не съм свежа, но съм усмихната – аз съм майка и от монитора на служебния компютър ме гледат едни прекрасни детски очи. Броя всеки час до изтичане на работния ден и чакам с нетърпение да се прибера пак при детето си. Спират ме колеги...ама ти на работа ли си вече...казвам да..ами колко станахте вече...големи сме, отвръщам, на 6 месеца и половина...ооо, ми ти много рано....ами...не довършвам изречението аз.... И мислено добавям – с този огромен кредит и нов апартамент ни трябват пари. Като нож в сърцето ми се забива репликата – “Аз моя син съм го гледала до първи клас”колежката е женена за мутра. Но аз изпъчвам гордо гърди в този момент и замълчавам. Моя мъж е с две висши образования и скоро го повишиха. Интелигентен е все пак. Обаждам се у дома поне три пъти на ден, от чувство за такт не звъня всеки път когато ми се иска. Чувам как сина ми се смее и издава радостни звуци....притихвам...значи всичко е наред. Към края на работния ден шефката ме вика спешно за задача, звъни ми телефона- свекърва ми е водила малкия на лекар и има зачервено гърло..дали съм готова с доклада....гърлото на детето....мислите се борят!!! Тръгвам към вкъщи и тичам за да хвана точно този автобус- това ще ми спести поне 15 мин. Щях да ходя за костюм,но вече нямам желание. Вече съм у дома – детето ми е весело...но за съм оклюмала – има зачервено гърло!!!! Грабвам количката и хуквам навън – аз съм работеща майка и искам да наваксам времето през деня което не съм прекарала рожбата си! Храня го , изкъпвам го и го гушкам преди сън.... вече е почти 22 часа, а моята роля на домакиня и съпруга сега започва... Успявам да се настаня в леглото към 24 часа...Спя на пресекулки...наблюдавам детето...всъщност вече трябва да ставам...съмнало се е...
Момичета, ето това исках да ви кажа днес...
леле,Лилетка...прекрасна си!Красота!А и се изненадах от външния ти вид.Представях си те руса-заради аватара,може би!Много ми хареса и ти ,и роклята,и гримът....всичко!сега остава здраве и щастие да ви преследва цял живот-теб и семейството ти!!!
децата на kirkorova80 също ми събраха погледа!да са ти много здравички и усмихнати!
момичета,от 2 дена се опитвам да не ви товаря с проблемите си,но вярвам,че ,когато повече хора са позитивно настроени,със силата на мисълта си помагат.затова ще ви помоля да пожелаете успех на майка ми.тя е с болни бъбреци и от известно време се чувства много зле.днес ,след обяд ,ще и поставят катетър и много се страхувам.стискайте палци всичко да е добре и да не я боли много ...на всичкото отгоре е в Пловдив и не мога да отида-няма на кого да оставя децата,а цял ден с 2 деца из улиците и в тая жега...а,като не знам какво се случва,направо се побърквам...извинявайте,че ви товаря с мои грижи,но имам нужда да споделя!благодаря ви!!!
ПП:mama-shushi ,просълзи ме!!!дано ти олекна,като сподели !
За малко да забравя-смених си името.вече не съм sholio2000, а Били хлапето.
децата на kirkorova80 също ми събраха погледа!да са ти много здравички и усмихнати!
момичета,от 2 дена се опитвам да не ви товаря с проблемите си,но вярвам,че ,когато повече хора са позитивно настроени,със силата на мисълта си помагат.затова ще ви помоля да пожелаете успех на майка ми.тя е с болни бъбреци и от известно време се чувства много зле.днес ,след обяд ,ще и поставят катетър и много се страхувам.стискайте палци всичко да е добре и да не я боли много ...на всичкото отгоре е в Пловдив и не мога да отида-няма на кого да оставя децата,а цял ден с 2 деца из улиците и в тая жега...а,като не знам какво се случва,направо се побърквам...извинявайте,че ви товаря с мои грижи,но имам нужда да споделя!благодаря ви!!!
ПП:mama-shushi ,просълзи ме!!!дано ти олекна,като сподели !
За малко да забравя-смених си името.вече не съм sholio2000, а Били хлапето.
Лилетка, много си хубава, хайде, разказвай!
Детелини, ето....
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=3210326
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=3210329
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=3210328
Няма падане, а има и къде да си подпира гръбчета, днес доста си игра в лодката.
Били хлапето,
Детелини, ето....
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=3210326
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=3210329
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=3210328
Няма падане, а има и къде да си подпира гръбчета, днес доста си игра в лодката.
Били хлапето,
. 
.... вече е почти 22 часа, а моята роля на домакиня и съпруга сега започва... Успявам да се настаня в леглото към 24 часа...Спя на пресекулки...наблюдавам детето...всъщност вече трябва да ставам...съмнало се е...
Момичета, ето това исках да ви кажа днес...
Момичета, ето това исках да ви кажа днес...
Мамо_Шуши, колко трогателно си го разказала и колко точно! Представям си всичко в картини и звуци...а сърцето ми се разтуптя с теб. Не се предавай и вярвай в Господ, Той е с теб винаги, а детето ти ще бъде още по-влюбено в теб, заради още по-прекрасната майка, която ставаш от ден на ден. И аз ти се възхищавам! Цунки на приказния Стефано и на теб! Пиши пак как е той, скоро!
detelini, аз вчера след като ми се навика докторката, че трябвало на обед по 130 мл зеленчуково пюре да й давам вместо кърма, взех решение да си слушам детето и да не ме интересуват никакви други приказки. Давам й пюре, колкото поеме, без кърма, със кърма, както може. И накрая, като видя, че не иска повече (мрънка, плюе, плаче), увеличавам папането с цица, за нейно и мое успокоение. Явно е, че не може да се премине към заместване на храненето отведнъж, това не са тамагочита, както мислят лекарите.
liletka, много си сладка, пу пу! Все такава маминка да си
moonlady, като я гледам как си седи стабилно, направо е страхотна! И лодката е много готина.
Здравейте и от нас
moonlady, и ние поприседваме, но Нора направо си седи
Браво!
shemet_neveroiaten, ЗАБРАВИХ ДА ТЕ ПИТАМ ХОДИ ЛИ НА ПРЕГЛЕД И ДОВОЛНА ЛИ СИ ОТ ЛЕКАРЯ?
Били хлапето, дано всичко да е ОК!
mama-shushi, споделяй мъката си с нас дано ти олекне
STASII, от къде я взе лодката, че ми хареса както я описваш?
ketka, аз лично я харесвам количката, но като ги гледам как спят прави децата в нея
Сама прецени какво ще е удобно за теб и за бебо разбира се 
Предпочитам да има поне полу-легнало положение, защото на една година са си чисти бебета малчовците Аз също си продадох първата количка, тя беше 3в1, но ни отесня и си взех Chicco S3 и съм много доволна има и зимно чувалче за краката, мисля да изкараме с нея до края 
Честито на рожденниците-малки и големи!
moonlady, и ние поприседваме, но Нора направо си седи
Браво! shemet_neveroiaten, ЗАБРАВИХ ДА ТЕ ПИТАМ ХОДИ ЛИ НА ПРЕГЛЕД И ДОВОЛНА ЛИ СИ ОТ ЛЕКАРЯ?
Били хлапето, дано всичко да е ОК!
mama-shushi, споделяй мъката си с нас дано ти олекне
STASII, от къде я взе лодката, че ми хареса както я описваш?
ketka, аз лично я харесвам количката, но като ги гледам как спят прави децата в нея
Сама прецени какво ще е удобно за теб и за бебо разбира се Предпочитам да има поне полу-легнало положение, защото на една година са си чисти бебета малчовците Аз също си продадох първата количка, тя беше 3в1, но ни отесня и си взех Chicco S3 и съм много доволна има и зимно чувалче за краката, мисля да изкараме с нея до края Честито на рожденниците-малки и големи!
Ето момичета почерпете се,днес моята кукла става на 6 мес.Нека да е честит празника на бебе Вела и бебе Лилия.Също така 
на Адриана Здравкова и Весито!Желая на всички много здраве,радост и вечен детски смях.Лилетка-та ти направо сияеш.Много си хубава.
Били хлапето,мамо шуши Кетка единственото лошо на тази количка-е че няма степен за спане на детето,много е удобна и лека за нас,но мойта приятелка споделя,че не е толкова удобно за детето и аз се убедихИначе става за една годинка.Никки,смел юнак ще бъде твоя син.Днес Лори опита първото месно пюре-Е няма такава гадост според нея
Първо я изплю,после ме погледна с досада,а най-накрая го повърна.На вкус и на мен не ми допадна,затова й сложих и малко кърма,ама горкото въобще не му хареса.Утре ще се пробвам пак.От три дена упорито си смучем пръстите на краката/ ето да ни видите: http://www.vbox7.com/play:d2107c3e. Каза й първата си дума:"ДЕДЕ" и свекър ми е на седмото небе от щастие,щото го гледаше и му я повтаряше. А и това цвъркане от щастие ни побърква,само дето не успях да го заснема по хубаво. http://www.vbox7.com/play:4c326504