Проблеми малки и големи с нашите деца

Линд, съгласна съм с написаното от тебе като цяло.. и с това, че сученето не задоволява само хранителен инстинкт... В цитираното изречение не съм се изразила правилно, извинете! Имах предвид, че ако инстинкта за сучене не е задоволен само чрез майчината гръд (което се случва често), тогава залъгалките помагат... и че този инстинкт е силно развит, но все пак при различните деца е проявен в различна степен... Не знам, какъв е процента на кърмачетата, сучещи и биберони (залъгалки), но не вярвам, всички те да са недостатъчно кърмени бебета или получили недостатъчно внимание... И все пак, каквото и да е, ясно е, че ситуацията при нашите бебета е по-специална... и ако някой има добри практически идеи за отказване от смучене на пръстче, много ще се радвам да сподели, както и благодаря на онези, които вече са го сторили...

Кърмена съм като Крали Марко до година и половина. Смучех си пръста до втори клас включително  
Не ми се е отразило зле на нищо, освен на зъбите. Толкова бял кахър ми се струва това ... Чандра, забрави го и просто я остави, въобще не си струва тормоза и твоя и на детето. Никола си смучеше двата пръста до преди половин година, докато не получи обрив на ръката от друго, наложи се да го мажа непрекъснато и му казах, че ако си оближе крема ще се отрови. Спря веднага ...ама и да не беше спрял, голяма работа.

Същата работа със спането "при мама". От две годишен всяка сутрин - към 3, 4 часа две крачета топуркат и пристигат в леглото на мама. Е какво ли не изслушах - как трябва да го връщам, как не е хубаво, как ще го разглезя ... абе я стига. Нещата стават когато си му дойде времето. Ще си го гушкам докато сам спре да го иска - за такива неща съм си обещала  хич да не се напъвам  

Фуси, много си права! Всяко нещо с времето си.
За спането "при мама" - ами ние от ден първи спим заедно. Първо, по технически причини, второ тя така свикна, че е голяма драма да заспи сама. Което на мен създава неудобства, но пък на детето му е добре и е спокойно. А е и голямо удоволствие, когато се гушкаме вечер. Аз от известно време повдигам настойчиво темата, за това как трябва вече да спи сама, като голяма кака. Но тя ми каза, че сега аз я гушкам, като порастне ще я гушка мъжа й Уредила се е още от сега в живота
А иначе съвсем естествено ще дойде времето, когато няма да иска да я гушкам, да я целувам и да я мачкам. Времето лети така бързо....Още малко ми остана и смятам да му се насладя.

цоп, и аз в клуба на тия, дето още си спят с детето
тя пръст не е смукала за мой късмет, та не съм компетентна, но си вървим с едно бебешко поларено одеалце и не го пускаме четвърта година вече ... действието е доста подобно на засмукване, но всъщност не го лапа, само и е пред устата ... аз лично не съм и не мисля да предприемам действия срещу одеалото. всъщност даже намерих същото резервно, че не ми се мисли, ако се изгуби или скапе от пране, но новото (което е абсолютно същото, но ново) се приема за тотално различно и не "нейното" ...

виж, проблемът, който се изяви последните година - две и не съм успяла да преодолея, въпреки че вече понамаля, е скърцането насън със зъби понякога, когато е тревожна ... чесане по гръбчето, като коте , помага, но краткотрайно ... гледам да намалявам колкото мога стреса превантивно, ама то не е възможно изцяло, а и не е здравословно ... 

Като чета последните постове и се сещам как през лятото една наточена млада мама от Варна ни обясняваше колко е грешно детето да спи при родителите и как отделила нейното още като се родило. Ние отсреща, станали на по 40 и кусур я гледаме и мигаме, слушаме и се учим.
Аз се сещам за моето дето плачеше по това време през нощта поне два три пъти и я питам - добре де как го чуваш като заплаче Отговорът беше: той не плаче през нощта, а ние с баща му спим само през една стая и би трябвало да го чуем Тогава една моя съученичка и вика:ами млада си - чуваш, ние сме дърти и затова децата спят при нас - да ги чуваме
И така и ние спим на едно и като се уплашим от някой сън се гушкаме и така...от годините е явно

  И ние още спим задено ,след няколко месеца,ще навърши 9. На 5 години му приготвихме собствена стая. Спа 2 дена самичък, и до тук. Той се страхуваше,аз не можех да заспя и приключихме с опитите.Още обича да го гушкам, а пък аз съвсем не мога да заспя без него. Иначе си е много самостоятелен и контактен.

Аз пък не спя с децата в леглото - първо големият го вземахме, само че той като е с някого в леглото и не спи. Да си говорим по цяла нощ не ми беше по силите, затова го връщах в леглото. Гушвах го, целувах го и го завивах. Малкият мисля, че достатъчно е спал с мен в леглото. Ако дойде към 5-6 сутринта - да, обаче в 2 часа да ми цъфне в леглото, да ме избута от възглавницата и да ме зафучи на ръбчето на леглото и да заспи, просто не може. Тази нащ пак го върнах в леглото му. Много ми идва всяка сутрин да съм неспала и схваната, защото съм се мъчила да дремна в адски неудобна поза. Обмислям да им купя голямо легло наесен в детската, защото ако не спи при нас, тоест при мен, отива да спи в леглото на брат си. Тази нощ пак били спали двамата. Инетресното е, че големият с брат си заспива в леглото, обаче ако е с някой от нас с баща му - не.

Все пак трябва да ги храня тези деца, а с постоянно недоспиване и вечно схванат гръб няма как да стане.

Vella, и ние скърцаме със зъби. Даже скоро правихме изследване за чревни паразити пак, че бях се притеснила, но не е от това. Толкова силно ги трие насън, че имам чувствато, че ще ги счупи. Това не знам как се оправя.

Елито, да им имам сърцата на итя хора! Мойто ще се пръсне, ако съм през стая и не знам какво става там. Сън няма да ме хване, ама хора разни.

Amber, съгласна съм, че спането заедно няма нищо общо със самостоятелността. Моята госпожица се справя сама много добре и е достатъчно контактна, но се справя само когато й се наложи. Иначе не се хаби. В къщи не й се налага и се бебешори, ама мама много е разцапала дисциплината

Относно скърцането със зъби моят мъж скърцаше много като се събрахме и доста време беше така - 3-4г. Разбрах, че е така от малък и са го изследвали за какво ли не, но не е имало резултат. Четох по въпроса доста,натискът е изключително голям, и се бях видяла в чудо, но престана незнайно защо и сега го замени с хъркане и то каквооо...

Фуси, много ти благодаря, че се включи с личен опит по въпроса за палчето! Аз честно казано не се притеснявам особено (както съм писала и в по-предния си пост), но явно се влияя и от другите мнения и като ги чета, понякога се питам, дали не бъркам с моето спокойствие...

Моят проблем в момента отново е градинката. Бях се поуспокоила, но сега пак ме прихванаха лудите. Хич не съм сигурна, че трябва да пускаме Ани толкова малка на ясла. Ни така ми харесва - ни иначе...  Тази седмица като я оставям там понякога плаче , а като я вземам не иска да се отдели от мене и вечер често е едно неугодимо мрънкалце... Вярно, че в момента е по-изнервена и от това, че и растат кътници (дори вчера прокървиха и много я болят), отделно сменяме режим, но знам ли... Друг е въпросът, че не съм сигурна, дали градината ми харесва (абе, направо май не ми харесва), но по този повод мама казва, че за никоя майка няма градина, която да е достатъчно добра...  Малко ме измъчва и това, че с госпожицата тъкмо изградихме една по-стабилна връзка, която ме изпълва с толкова щастие и трябва да я давам на непознати хора... 

И ние сме така, затова девойката спи при нас в спалнята, но в нейното си легълце. Понякога, ако например гледаме някой филм, с баща и дори сме оставали да спим в другата стая. Не мисля, че има от какво да се притесняваме - в крайна сметка момата е приспана, а ако се събуди и се разплаче (случвало се е), наистина я чувам от първото "гък"...  Но аз също харесвам по-скоро варианта, в който децата спинкат при родителите си когато и колкото пожелаят и като цяло се радват на по-голяма близост... Имам приятелка, чиито син вземаше сам решенията за повечето "възлови" моменти от бебешкия си живот - той сам реши, че не желае повече да бъде кърмен (не са го отбивали, напротив - майка му се почувства "отбита"  ), един ден той сам каза, че е голям и иска да спи в отделно легло, а по някое време попита, защо другите деца ходят на градинка, а той - не... 

ние, спящите с децата, очевидно сме силна група, а на мъжа ми му стана лошо, като прочете перспективите   

В интерес на истината, първата почти година детето си спеше само в кошарката, в смисъл заспиваше сама в стая в кошарата, ние спяхме в същата стая, но, разбира се, лягахме много по-късно. Нещо повече, приспиването въобще не беше възможно, изнервяше се като я гушкам преди лягане ... много тъжно. трябваше просто да я  оставя без лигавщини в кошарата, да загася лампата и да излезна ... и така месеци. постепенно се светна къде е далаверата обаче и последните три години сме лепки. при това и на мене ми е чоглаво без нея ... пробвахме разни варианти, не става. баща й я изкушава със специално детско легло за принцеси, розово и с балдахин, което тя, иначе изявен консуматор, отказва, щото мама няма да може да спи в него ...
Така че Чандра, не се заричай
Но това става със сравнително кротко в съня си, едно дете ... за Кудку просто не виждам вариант

ето ви един майтап по този повод (не че и ние понякога не сме така, де ...)



Чандра, параграфа ти за градината все едно аз съм го писала преди три години ... аз на времето опитах, детето беше на година и 3-4 месеца и издържах от сила два месеца ... но е според човека, според възможностите на периода ... все нещо се жертва, трябва да се знае. Аз за себе си реших, че две три години на фона на целия ми живот са нищо и реших да мина ниско от финансова страна и да експлоатирам максимално възможностите, за да е възможно ... не съжалявам, това време беше удоволствие, насладих му се, въпреки че човек неизбежно се инфантилизира, става малко по-неконкурентен, рязва доста екстри, въобще, забавя въртенето на колелото ... 

Сисли, друже, скърцането може да е много зловещо на моменти ... направо ми се късаше сърцето. за момента е много инцидентно и доста по-слабо ... Говорила съм и с лекаря, и със зъболекаря - лек няма, не е от паразити (боже, и тук това проверихме за всеки случай ... ) - един вид, човек сам се оправя, ако се оправи, и така ... но при нея, вече съм убедена, винаги е ефект от някакво по-силно преживяване, даже не веднага след случката, а като ехо ... плюс, че може да има някаква съвсем прозаична причина, примерно в нашия случай, спейки всички в една спалня, инцидентното хъркане на таткото го провокираше ... е, сега сме изхвърлили таткото от спалнята, част отпадна ... но остават моментите на стрес. мойто дете е от тия, които видимо се адаптират към новото чудесно, изглеждат пушки, но отвътре клокочи, яде, пък не е с нагласа да споделя ... уча я, че трябва да си чисти и душата, като разказва неприятното, както си мие ръцете, ама то като не й идва отвътре ...

ПП не ми станаха нещата с картинката

пробвам се пак ...

Ами точно това сме, само дето и баща му е от другата страна. Затова - всеки в леглото си. Единствен вариант остава - двамата в голямо легло в детската.

Между другото и първият вариант никак не е удобен, щото докато се кърмехме спяхме така и вечно бях схваната от едната страна.

Лошото е, че когато дойде времето ме оставят да спя по цяла нощ, ще съм дърта и по принцип няма да мога да спя.

В самото начало с първото не можехме да спим заедно, защото с мъж ми спяхме на един разтегателен диван с пропаднала пружина и просто щяхме да го смачкаме по средата. Сложихме кошарката до леглото, така че аз можех да държа ръчичката ми през нея. След половин година се пренесохме в ново жилище, където той си имаше самостоятелна стая. Всяка вечер стоях в стаята докато заспи и след като си легнех почти всяка нощ към 2 - 3 часа господинът идваше между нас с баща му и си доспиваше на спалнята. Дойде обаче госпожицата. В началото не искаше много да се гушкаме, а за спане заедно и дума не можеше да става. Придумах баткото да се държи като батко и мъж и да спи в стаята със сестра си за да я пази. И той престана да идва при нас нощем.

Сега вече за спане в едно легло не може и дума да става, защото или четиримата трябва да се поберем, или ще има големи, ама наистина грандиозни, сръдни. Голямото гушкане на спалнята е сутрин в събота и неделя.

Чета ви и се чувствам по-малко виновна Почти на 9 станахме и всички опити да го оставя да спи сам засега са безуспешни.

Почти под всичко казано от Вела мога да се подпиша, особено за "...мойто дете е от тия, които видимо се адаптират към новото чудесно, изглеждат пушки, но отвътре клокочи, яде, пък не е с нагласа да споделя ...". Ще добавя, че има невероятна фантазия.

В началото бе немислимо да се приспиваме с гушкане - ако можеше да не спи, а само да играе... Но като му се доспи, хващаше края на одеялцето, без да го лапа го докосваше до брадичката или устните и започваше да се люшка. Не даваше да го гушна. Сърдеше се ако го погаля. Само бе много приятно изненадан, че му пея песнички, и после, докато се люшка, все искаше да му пея и пея и така по-бързо заспиваше...

Докато на три и половина в детската градине не му пуснаха игралния филм за Спайдърмен (нещо не ни върви на нас с телевизията  ) и той започна да се страхува - "Мама, сънувам страшни неща!", отскачаше при мен нощем, докато не остана при мен въобще да спи. И досега е така, не иска да чуе за спане сам. Погаля го по гръбчето и той без да се люшка заспива. Ако се събуди от кошмар, бута си крачето под моята завивка да провери тук ли съм... Като ставам да работя нощем го приспивам и после тайно се измъквам...
Скърца със зъби при "вълнителен ден" и много се отвива...
Какъвто е нервак сърце не ми дава да го лиша поне от капка спокойствие...

А и как да се откажа от това  
http://ililova.snimka.bg/children/2010.548314.26330540