Публикувана: 13 юни 2007, 14:38 ч.
Последно мнение: 25 апр. 2023, 09:09 ч.

Проблеми малки и големи с нашите деца

403 424
2 568
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са симптомите на хиперактивност и дефицит на вниманието?
Къде мога да диагностицирам хиперактивност в София?
Какви са препоръките и методите за управление на хиперактивност и дефицит на вниманието?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са симптомите на хиперактивност и дефицит на вниманието?
  
  Хиперактивността се проявява чрез непрекъснато движение, трудност при седене мирно, неспокойствие по време на сън и други подобни прояви. Дефицитът на внимание се характеризира с трудности при задържане на вниманието, непостоянство в интересите и склонност към разсейване.
- Къде мога да диагностицирам хиперактивност в София?
  
  Хиперактивността може да се диагностицира в Клиниката по детско-юношеска психиатрия „Св. Никола“ към Медицинската академия и в Детската психиатрия в Княжево. За диагностика е необходимо направление от личен лекар.
- Какви са препоръките и методите за управление на хиперактивност и дефицит на вниманието?
  
  Работата с деца с хиперактивност и дефицит на вниманието трябва да започне в ранна възраст, преди 6-7 години, за по-добри резултати. Важно е да се работи с ресурсен учител и специалисти, а при необходимост и с медикаменти. Някои методи за управление включват стриктна диета, игрови подход към храненето, споразумение с детето да опитва нови храни, работа с ресурсен учител и в някои случаи медикаментозно лечение.
- Каква е клиничната картина и диагностичните критерии на хиперактивността според МКБ-10?
- Какви са основните характеристики на хиперкинетичните разстройства според МКБ-10?

# 2 190 3 авг. 2012, 19:50 ч.

Мнения: 605

Вела, мисля че разбирам за какво говориш. Неконфортно ми е , и на мен , да споделям публично мои чувства и преживявания в незащитена среда, като форуми и клубове . Дори да има добре действащ модератор ,който да трие обиди и подигравки , на мен ми е неприятендори самия факт, че разни непознати хора ме четат .
И аз си търся група .
Мисля, че споделянето ще има полза за мен,
ако имам доверие на хората в групата;
ако съм сигурна че винаги ще ме разберат и никога няма да ме нападнат;
ако ми съчувстват и съпреживяват моите тревоги,болки и нещастия;
ако отразяват това което споделям, тоест преразказват го с техни думи;
ако не ме наставляват, не говорят назидателно и поучително;
да имат чувство за хумор, и то подобно на моето.
като същевремено не давам гаранция дали аз ще изпълнявам тези условия Simple Smile

Още не съм намерила такава група и май никога няма да я намеря.

# 2 191 3 авг. 2012, 20:58 ч.

Мнения: 712

Танюшка, повечето сериозни форуми за осиновители по света са затворени и са с по-строги изисквания при регистрацията...

А и в БГмама често заблудени потребители бъркат подфорума осиновяване/осиновени с Клюкарника...

# 2 192 3 авг. 2012, 21:21 ч.

Мнения: 3 721

Библиотека има http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=89257.0

Теми за деца със специални образоветелни потребносит и ресурсно подпомагане има тук http://www.bg-mamma.com/index.php?board=99.0

По въпроса със затворената група си оставам ЗА, ако намерите място. В момента обаче ми е адски натоварено в работата и нямам време.

# 2 193 5 авг. 2012, 10:54 ч.

Мнения: 146

Танюшка незнам има ли полза от ресурсни у4ители ,ние ходим на логопед и психолог от миналата година ,но нямаме голям напредък ,малкия е на 4г и полвина ,но и той говори като 2г и аз се 4удя как ще наваксаме .Правихме консултация с вси4ки възможни спициалисти ,но диагноза поставена нямаме ,вси4ки го свързват с престоя в институция ,дали е така ,незнам .Надявам се с израстването му да се оправи.

# 2 194 5 авг. 2012, 12:50 ч.

Мнения: 605

Сали, да , ясно е ,задръжките в развитието са свързани с престоя в институция . А също и с травмата от изоставянето.
Виж линка ,който е дала ku[d]ku[d]yaka.Имало цял отделен подфорум по тези въпроси, не знаех.
Въпросът е какво да направим,как да подпомогнем развитието. Ясно е ,че ще направим всичко по силите си, ако знаем какво е нужно . А пред приемните семейства стои още един труден въпрос- не сме носители на родителски права и нямаме право да лекуваме детето, без знанието и съгласието на БМ- това допълнително ни затруднява.

# 2 195 6 авг. 2012, 12:12 ч.

Мнения: 230

И аз съм с две ръце ЗА по-затворена група, ама я няма, та затова тук.
Моля за споделено мнение: напоследък съм свидетел как дъщеря ми с удоволствие разказва на деца (а и не само) как сме я взели, преди колко време, точно как е станало (тя е запозната изцяло с процедурата - писмото, срещите, съда и т.н.). Децата я гледат странно, за някои (по-големички), тя се заблуждава относно това от къде идват бебетата, други просто не я разбират, но за трети това е повод за подигравки. Ние никога не говорим за начина, по който тя е дошла при нас като за нещо скрито, което тя трябва да пази в тайна. Но се страхувам, че като разказва на всички, тя сама създава поводи да я смятат за различна. Не мога да реша дали да я оставя сама да регулира информацията или по някакъв много деликатен начин (който също още не съм намерила) да й кажа, че не на всеки е нужно да обяснява. И как ли ще възприеме това, след като за нея е напълно естествено това, което се е случило?
Та - нека вече миналите по пътя, споделят, ако имат на сърце Simple Smile

Пък и другите - повече мнения не пречат.

# 2 196 6 авг. 2012, 12:22 ч.

Русе
Мнения: 12 324

Oste_edna , и при нас се получава такава ситуация. Светослав разказва на децата в училище и на приятелчетата си, как мама и тати са намерили най хубавото бебе в къщата с бебетата и са си го взели,защото не могат да живеят без него. И аз малко се притесних от това афиширане,въпреки че никога не сме крили от никого факта. В един от часовете , учителката му по английски след като станала свидетел на подобен диалог, му казала,че е много специално дете. Не го насърчавам да обсъжда, но не го и спирам защото по този начин бих му заострила вниманието към негативна насоченост. Досега никога не е бил разстроен или притеснен хо такива поводи. Надявам се и в бъдеще да е така. Praynig

# 2 197 6 авг. 2012, 17:46 ч.

Мнения: 104

Писах ,но ми изтече времето и всичко се изтри.
Танюшка и Сали не се стресирайте толкова . Децата ви са като всички други деца .Няма никаква страшна диагноза -децата ви имат нужда от СОП(Специални образователни потребности) или по индивидуална работа и логопед и работа с вас под формата на игра ,много упоритост и търпение от ваша страна.Социалният работник трябва да ви помогне ,свържете се с ресурсния център за вашият район и ще ви кажат какво трябва като документи.когато мога ще пиша

# 2 198 6 авг. 2012, 21:46 ч.

София
Мнения: 788

Цитат на: Oste_edna в пн, 06 авг 2012, 12:12

И моето момиче имаше такъв период миналата година. Разказваше на всички историята си и с най-голяма охота на напълно непознати - например на детска площадка когато е на една люлка с друго дете. Разказваше както на деца, така и на родители Grinning

Реакциите бяха от недоумение до смущение - подигравки не е отнасяла.
Не съм се намесвала със забрани или съвети да не споделя. Усещах, че има нужда да разказва, сякаш вербализирайки пред повече хора потвърждаваше валидността на историята си.
Отмина за един, два месеца, това желание да разказва.

# 2 199 7 авг. 2012, 08:40 ч.

Някъде в България
Мнения: 1 036

1. Децата имат нужда да го изкажат на глас. Така придобиват по-голяма увереност.
2. Искат да усетят реакцията на околните./ Спомням си как се забавлявах като се опулеха отсреща ми, въпреки че майка ми не ми беше казала, аз пред всички го твърдях, защото бях сигурна, че съм осиновена/
3. И да, те са си специални - с по-развита интуиция, по-чувствителни и търсещи одобрението на хората, които обичат.
4. Понякога дори злоупотребяват с това и се оправдават за получена ниска оценка например пред родителите си/ това след 7,8 -та година/ Mr. Green

Всичко просто е въпрос на оцеляване, приспособяване и природна интелигентност Wink

# 2 200 7 авг. 2012, 09:35 ч.

Мнения: 230

Благодаря за отговорите. Убедена съм, че не бива да създавам у нея усещане, че нещо не е наред. И то точно когато детето по-плътно осъзнава нещата.

# 2 201 7 авг. 2012, 12:45 ч.

София
Мнения: 9 517

аз пък го посъветвах да не споделя - след като беше споделил произхода си в детската градина и отнесе един тон подигравки, загуба на приятели и не намерих никаква подкрепа от учителките - като тръгна на училище му казах да не споделя и не защото е нещо лошо, а защото някои от другите деца са лоши и ще искат използвайки неговата история да го наранят. Спря, не е казвал на никой и не е имало проблем с въпроса за осиновяването - все още се чувства конфортно от тази част от миналото си, поне за сега Peace

# 2 202 8 авг. 2012, 15:22 ч.

на път
Мнения: 2 804

Цитат на: Дзвер в вт, 07 авг 2012, 12:45

аз пък го посъветвах да не споделя .......

И аз така - посъветвах го да споделя като порастне на хора, които са важни за него.

С дребната е проблем - отказва всякакъв разговор по произхода си. Нито иска да чува, нито иска да знае. Опитваме се двамата с батко и да внесем яснота - да, ама не .... И така през 2-3 месеца откакто е на 2 години. Следващата седмица има рожден ден (става на 5) и ще опитаме пак.

# 2 203 8 авг. 2012, 23:29 ч.

Мнения: 3 721

Цитат на: Д_Ива в ср, 08 авг 2012, 15:22

Цитат на: Дзвер в вт, 07 авг 2012, 12:45

аз пък го посъветвах да не споделя .......

Тези нашите двамата не случайно са си аверчета Simple Smile

Последна редакция: чт, 09 авг 2012, 09:22 от ku[d]ku[d]yaka

# 2 204 9 авг. 2012, 09:50 ч.

Колибите
Мнения: 375

Дано не ви прозвуча екстремистки #Crazy

, но за мен споделянето открито е начин да си живея живота нормално - да не се крия, да не крия бъдещата си дъщеря, дай Боже и две...да не крия нищо нито от децата, нито от хората.

Вероятно защото имам личен опит от детските си години със справянето с негативизъм от страна на възрастни и деца по отношение на произхода ми, така че за мен е лесно сега на зрели години да предпазя детето си. Или поне така си мисля.

Досега в реалността не съм срещнала нито едно отрицателно мнение когато споделих, че ще осиновявам. Напротив, бях окуражена от приятели и колеги. Пък разни прости съкварталци какво щели да кажат, не ме бригат, съжалявам за грубата дума.

P.S. Да, и аз имам притеснения, които не бих споделила открито. Например в телефонен разговор с Аlekss вчера й ги казах, но тях не бих ги споделила и в най-затворената група.
Но така или иначе, ако ме приемете, ще пиша в нея с удоволствие. А и тук ще пиша, тук ми "родното място" Hug

Последна редакция: чт, 09 авг 2012, 10:03 от Розмариня

Препоръчани теми

Съпруги на военнослужещи - 23

Осиновяне на бебе

10
Осиновители

Осиновяване директно от родителите ? Възможно ли е?

Биологични братя и сестри на осиновените ни деца

Причина:

Причина: