Проблеми малки и големи с нашите деца

Привет, Пипина!

Прочетох те още онзи ден, но ми се щеше да намеря повече време да ти разкажа, как се развиват нещата при Ирина. Знам ли, да обменим идеи

При Ирина като цяло, има известни съмнения за хиперактивност и дефицит на внимание, а от друга страна аз продължавам да се колебая и отчитайки огромните промени в нея, предпочитам да изчакам, като едновременно с това просто ползвам в контактите ни някои неща, съветвани и при наличието на този синдром.
Още повече, че така и не успях да се преборя за консултация при Терзиев в Св.Никола, а ни прие негова колежка и никак не ми хареса, отношението й спрямо детето.

Извън това, ще ти споделя по какви начини или поводи, Ирина отбеляза големи промени:

Тръшкането: Още не съм сигурна защо, но с мен не го прави. Прави го с баща си. Ако се намеся, веднага прекратява, затова започнах да се дистанцирам, когато двамата имат дискусия, за да се опитат да намерят начин да се справят сами. Не го играя рефер.
Тръшка се често по повод на други хора и деца. Не търпи и грам критика и затова побеснява често. Преодолявам отчасти тази й докачливост с много говорене, какъвто и да е проблема, си налагам търпение и говоря.
Забелязала съм, че после тя си повтаря като мантра всички мои думи и сякаш си се самодоубеждава. С викане, нямам никакъв дълготраен успех, не работи. Изпълнява за момента, но дотам.

Играчки: продължаваме да играем заедно, но напоследък започва и сама да се заиграва. Говори си, инсценира си ситуации, имитира ме. Не я презадоволявам с вещи, а по-скоро много често правим заедно неща с ръце - рисуваме, игра с пластелин и глина, обича да оцветява гипсови фигурки, правим разни шантави пластики от боб, макарони, миди и какво ли още не, апликации. С една дума, да пипка с ръчички, да мачка, да развива фантазията. На повечето деца тези неща им харесват.
Играчки се купуват при повод, може да е празник или както вчера, след някой много важен разговор, за да си спомняме този ден.

Телевизия: Вече гледа телевизия. Но си признавам, че нямам грам заслуга. Помогна баткото с неговите пристрастия към разни филмчета. Тя го обожава и щом той гледа нещо и тя става фен. До преди два месеца, гледаше за по малко само BabyTV, а сега е на Мистична сила...

Повреждане на предмети, дрехи и др.: Не се ядосвам вече, дори когато повреди нещо само 5 минути след закупуването му. Просто казвам, че това са нейни вещи, не на някой друг и сега просто няма да си има такова...
Лека полека, започна да си ги пази все повече. Е, не е образец в никакъв случай, но вече сякаш осъзнава, че нещата не идват отнякъде и даром.
За дрешките, дете е, цапа се и аз не се ядосвам и без това пера като бясна, но сме говорили, че е госпожица и вече е голяма и трябва да е спретната. Когато я обличам, избираме дрешките по цветове, аз й говоря - това си отива с това... - и тя вече е много взискателна, щом е с червено, значи розовите ботуши не стават!

Сега най-важното, защо прави наопаки на казаното.
След като много пъти и при нас се е случвало и случва същото, когато излиза извън рамките на обичайното, съм я питала дали случайно не е ядосана на нещо или някой.
Именно в тези случаи, тя е споделяла най-шокиращите си мисли. За яда й към майката, която я е родила, за това, че много й е ядосана...
Обикновено, започва с: Не знам защо го правя, нещо ме кара... аз искам да го махна, но не мога.

Пробвай някой път, когато се държи така, да я попиташ не "Защо?", а какво я кара да го прави. Дали се ядосва, дали й е мъчно за нещо... ей, такива неща. Може нещо да я тормози, а тя да не знае как да го извади. Помогни й да говори, дори и да ти се струва несвързано в началото. Понякога излизат невероятни неща.

Успех и до скоро!

чакайте и аз малко да се пооплача, по-точно да споделя тревогите си и се надявам тези от вас, които са се сблъскали вече с такива проблеми, да ми дадат съвет как да процедирам оттук на татък.Значи, нещата в поведението на Цвети,за които се притеснявам, са няколко.
1.Избухва в плач и вой от най-малкото нещо- например ако не му дам да вземе нещо или да пипа някъде, ако го помоля да ми помогне да отнесем напр. хляба от кухнята до хола и там го взема и го оставя на масатаи още такива, които времето и мястото няма да ми стигне да изреждам. Смятам, че не го преглезвам. Да, гушкам го и го цункам, но се старая да съм последователна в изискванията си и нещо, за което съм казала, че не се пипа или не се прави- не го позволявам, дори и да плаче.
2.Започна се едно тръшкане за щяло и нещяло. В предаването "Часът на мама" една психоложка посъветва, когато детето се тръшне, да се тръшкам и аз и да правя това, което прави и той. Опитах два пъти- наистина спира да пищи, но след време го прави отново.
3.Това ме притеснява най- много- посяга да удря като казва "Бий,бий".Прави го, когато е ядосан, но и без причина- както се мотае из хола, пристига при мен и започва да ме удря- по крака, по ръката. След това се обръща и се отдалечава. Честно казано не знам как трябва да реагирам на това- един път си мисля, че ако се правя , че не забелязвам, той ще загуби интерес.Друг път си мисля да го пляскам и аз, един вид ефекта на огледалото. Лошото е, че все още не говори, освен отделни думички, разбира се, така че не може да ми обясни как се чувства и защо го прави.
 Пак казвам- ще съм много благодарна ако ме посъветвате как да се справя с тези проблеми.

Аз лично категорично забранявам да посягат да ме удрят. Още при първите им опити /в яслата където станаха свидетели на една подобна истерия на едно момиченце/ ги предупредих, че ако ме ударят ще ги ударя и аз. При всеки опит им напомням, че когато някой ме удря - удрям и аз и ги питам кога са ме видели да удрям майка си. Ако не чуват - пляскам през ръката, с която са ме ударили, но така че да усетят че не е игра. За около половин година се научихме, че това  да ме удрят не е добра идея и че ако някой те удари - удряш, и ако удариш някого - той също те удря. Когато удрянето е придружено с глезене /при Преси най-често глезенето преминава направо в лигавене - не му обръщам внимание само ядосано питам - "ти кога си ме виждал да удрям баба ти?", последвано от досадна лекция колко ми е обидно, колко съм ядосана...
Вики реве като заклан когато нещо не му "е по свирката". В различните причини за реването подхождам по различен начин. Когато се тръшка да се мие с нашата паста му казах че може с човешки глас да ме пита може ли да се измие с нашата паста и когато след като му мина бурята ме попита дали може му отговорих с обичаен тон "да маме, може, само е малко люта и ако не ти хареса ще ти сложа от вашата детска паста".
Когато се тръшка от инат да получи нещо, което със сигурност няма да разреша повтарям  думите "съжалявам, не може защото..." докато се тършка. Най-често за тези изпълнения има доста публика, но не ми пука какво си мислят - не отстъпвам. За около половин година и това преминава. Играта на нерви, котка и мишка явно продължава цял живот. След време те ще ме манипулират - когато научат всичките ми "трикове" и когато започнат да ми ги прилагат.

mts , в написаното от теб ви дях себеси преди няколко години.

1. Моя близка педагог, майка на две деца, едното от които на 12 другото на 8, веднъж ми каза: Когато говориш на детето си и повтаряш едно и също, имаш чувството, че говориш напразно. Не се страхувай. Има натрупвания. Един ден ще видиш, че има резултат. Само търпение и последователност.
2. Тръшкането според мен е нормално- осъзнава собственото си "аз" и иска да го наложи над твоето. Но понеже е момче, много е важно да знае, кой командва парада.Четох в една книга- "Да възпиташ син!", че за момчетата е много важно да им бъдат показани правилата на играта.  И от моя приятелка психолог / която за жалост не влиза вече тук/, знам че е много важно да му се определят границите. Кое може, кое -не. Това е мое, това - твое.
3. Ако знаеш колко бой съм "изяла" от сина си когато беше бебе. До година и нещо- не помня точно, но почти до две години по двадесетина шамара на ден не ми мърдаха. Обяснението на психолога. Бебетата , които прекарват в институция повече време, въприемат институцията , като майка. Защото тя им дава някаква сигурност. Един вид ти си го откъснала от майка му / може би подсъзнателно го усеща така/- ами как няма да те бие! Това, че не говори добре не означава, че не разбира. Той е почти на две години. Ти му говори всичко ,което искаш да му кажеш. Бъди сигурно, че разбира. Децата усещат енергията.
Съвета , който съм получила е- ако иска да бие- обясни му, че може да удря, но не тебе, а например по пода или дай му възглавничка ,която да удря, купи му боксова круша и му обясни, че там може да излива гнева си. Добре е да изкарва тази агресия от себе си, но не върху теб. Просто му посочи мястото, където да си излее човека чувствата. И много ясно му дай да разбере, че от днес нататък няма да позволиш да те удря. Ако му го кажеш и си сигурна в това ,което казваш, ефектът е голям. Поне при мен е така.


Това съм го чувала много пъти , преди. Много, много малък беше, когато ми каза, "Нещо ме кара, ей тука вътре, аз се мъча да го извадя, но то не излиза."

mts , не се притеснявай. Спокойно работи по въпроса и имай търпение. Един ден ще има резултат. 
От мен  !

Плачът при нас обикновено се получава, когато той е имал една идея, как ще се случат нещата, а те се случват по друг начин. Например - Мислел е, че тати ще го вдигне от сън, а идва мама или обратното - следва рев. За сега се справяме с игра - като видя предревящата физиономия и заповаме някаква игра - например "Къде е Иси?" - забравя моментално. След като се успокои, се опитвам да говоря с него и да му обясня, че вместо да реве, по-добре е да си каже, какво иска, но за сега не постигам успех. Дано наистина има натрупване и по-нататък започне да си казва.
За тръшкането не мога да ти дам съвет, понеже все още не се тръшка.
За удрянето - втория или третия ден, след като дойде в къщи, без никаква причина дойде при мен и ме удари - на лицето му беше изписана злоба - хванах му ръчичката, с която ме удари и го плеснах леко по нея, като му казах, че аз не го удрям, не трябва да ме удря и той. Естествено той побърза да се оплаче на тати, че "мама бие", но тати беше непреклонен - мама и тати не се удрят. От тогава нямаме такива желания. Отделно му купихме детски чук и като е нервен и недоволен бие с него по дивана. Има и кукла, която също използва за боксова круша по някога. За сега помага. Проблемът ми е, че по някога започва да се бие сам - удря се по краката, по главата. В такъв случай обикновено му казвам "Иси, ако искаш някой да те набие, дай по-добре аз." - естествено на майтап, при което той идва и си дава дупето, смеейки се - пляскам го на шега два-три пъти и той забравя за всичко. До следващия път .

     Ох, не знам. Като ви чета и сте ми толкова прави, и разумни и има логика във всичко, което казвате. Започнах да го пляскам през ръката, когато ме удари. Прави ми впечатление, че посяга на мен и на една моя много близка приятелка и съседка, с която сме много често заедно. На баща си или на мъжа й не посяга. И другото, което забелязах е, че като я удря нея ме гледа, за да види моята реакция явно. Хареса ми идеята за нещо тип боксова круша, на което да си излива гнева. Но честно казано, боли ме сърцето, че е толкова мъничък, а има гняв у него, а аз не знам как да му помогна.
     Благодаря на всички.

Не намирам идеята за изливане на гнева чрез удряне на боксова круша или възглавница за добра. Питам се дали това няма да доведе до изграждане на навик за изливане на гнева чрез удар. Ами ако подръка не му се намира боксова круша някой път?
Мисля, че е по-добре дас е търси алтернативна форма за изразяването му, да се научи детето да разпознава това си състояние и вербално да го изрази, да се опита да го осмисли и контролира. Аз лично предпочитам да науча децата си вербално да изразяват гнева си. Става по-бавно, но те могат да обяснят кое ги ядосва и тропат по пода, все още се хапят и удрят, но не се отказвам.

Пепина,бях ти казала на времето ,че ти трябват много нерви и търпение! Големичка я взехте,както ние нашата Ваня,пред очите ми са всички неволи през ,които минахме и които продължават по един или друг начин! Дългият престой в ния пусти домове си слага своя траен отпечатък върху децата,уви! Не и купувайте всяко нещо ,което поиска  грешка! Включвай я в правенето на нещо в домакинството-готвенето, чистенето,сгъването на прането,бърсането на праха,дай и за задача тя примерно да лъсне всичките обувки с гъбичката за да са хубави за следващият ден или ...каквото ти дойде на ум друго!
Търпение мила,няма скоро да се свършат терзанията ти...предстоят нови  Обаждай се на скайпа,съвсем ме забрави там!
wa_wa на времето като ходихме да вземаме Ваня за разходкии да я връщаме,не ни дадоха да си оставим новите и дрехи в дома...че можело и да не ги намерим....и си ги носех всеки ден и после като явърна я преобличах с техните там дрехи ,а моите обратно и така всеки път до финала

  4estit sveti valentin na vsi4ki!

Колко съжалявам, че не съм погледнала този въпрос когато ти е трябвал отговор. Предполагам вече си си отговорила. Все пак да кажа при нас как беше. С играчките бяхме на Вие почти 1,5 години. Оказа се, че в Дома в който е бил Цвети, не са им давани играчки изобщо. Те са използвани само за диагностициране на интелектуалното ниво на развитие на детето. Всички играчки бяха събрани в стаята за гости - новички и непокътнати. Информацията е проверена и се оказа, че и в други домове има такава практика.

Мен пък точно това ме озадачи, защото съм влизала изненадващо в групата на Ирина и там беше пълно с играчки! Иначе нямаше да се чудя... Децата си играеха и имаше достъпни шкафчета, наблъскани с какви ли не играчки!
Но вече има напредъци и, както сама си отбелязала, вече не се кахъря толкова!     

За Боби приказките започват определено да представляват интерес. Но често в тях има думи, герои и кой знае още какво, които не са му познати. И скоро се отегчава. И изхвърча нанякъде.

Намерихме лек. Измислихме приказен герой. Нашия е Миша Мишана. И когато идва ред за приказка ( най ве4е при приспиване) му разказваме целия ден сякаш се е случил на нея. Така освен думите и случките са му познати. И освен това приказките са разнообразни.

И работи добре. Често успява да го приспи. Засега:)

Открих, че вече сте писали потемата. На мен ми се ще да отделим тема за хиперактивността.
 Без да съм психиатър мисля,че познавам вече доста симптоми при дъщеря ми. Самата диагноза  е доста обща, чета за разновидности,посетих и обучение...Вълнува ме проявата й през пубертета-там поведенческите проблеми често се бъркат с какво ли не.
Най-често ни обърква и това(всъщност характерно е за хиперактивността с дефицит на внимание), че интелекта е в норма даже доста над нормата.
И си блъскаме главата-какво му е на това дете, уж  е умно, би трябвало да разбира......
Пък по едно време се светваме, че ние не сме разбирали.....
По доктори не ми се ходи, нито тя ще позволи това.Макар,че бегло ми е загатвано от лекар, че е вероятно и да е това.
До 50 % остава и при възрастни...Скоро ще бъде включена официално и такава диагноза за възрастни. За сега се поставя само на деца (до 18г.)
Възможно е при нашите деца да се отключва от изоставянето, или от прекараните първи месеци не с един човек, а с много обгрижващи..Или от по-дългия престой в институция...

Много често се питам има ли моето дете  има" хиперактивност с дефицит на внимание"? В детската градина , където сме има едно момченце с такава диагноза. Понякога и той така се държи ,но..... не съвсем така.Може би децата расли в "институция" и попаднали изведнъж в друга среда  са в " по особен стрес" дълго време.  Много често , например ще лягаме, ще тръгваме някъде и т.н  взема нещо от някъде , което въобще не му трябва  и без да знае защо.
 Отива да се измие   и....... взема гъбата за миене на съдове,..... пуска чешмата да върви...... но не и да си мие ръцете. Но когато едн път му дадох корите на една мандарина да реже с пластмасовото ножче, половин час ряза с "такава концентрация на вниманието" докато не я наситни на съвсем дребни парченца. Когато иска нещо да направи е неузнаваем. Но повечето пъти самият той не знае какво иска! Не ,знам, знам, че иска  забранените неща!!!!!!!

Кой ще пусне нова тема за това?
Предлагам Теа и да сложи вече писаните неща от нея за хиперактивността в новата тема...