Проблеми малки и големи с нашите деца

Вие си знаете, ама аз да кажа. Дар го беше казала много хубаво в една тема по друг повод: "Ако възрастен е подложен на това, ще експлоадира". От два дни ходене в дома и аз откривам колко силни са децата. Не знам аз как бих издържала от раждането си да живея в дом с викащи лелички и на този безумен режим.
Ще пиша като се върна от дома.

Танче, спокойно

Вместо да се притесняваш, се радвай - хубаво е, че минавате през всичко това. Повече от показателно е, че дъщеря ти вече е формирала привързаност към теб. Ти сега си всичко за нея - когато се убеди, че си до нея, че си на нейно разположение, че си сигурна, предвидима и предсказуема, постепенно ще намалее зависимостта.

Със сигурност е период - необходим етап от развитието й. Може да продължи от 1-2 месеца до малко повечко месеци

Ревността също е нормална. Сега е спрямо мъжа ти, а малко по-късно, като влезе в Едиповата фаза - теб няма да те допуска до баща й

Танче, разбираш ли сега как се чувстват скачените съдове 
Другите правилно са те посъветвали - половинката да поеме част от рутинните действия - хранене, обличане, къпане, та да почне да го брои и него за човек.
Зойче, аз и до сега си ходя до тоалетната с придружители /преди поне бях с един, сега са двама/ но толкова съм свикнала, че ще ми липсва като премине 

това за VC май всички го изпитваме  .При нас в момента положението е сърдене и тръшкане за всяко нещо.Като не стане по нейната и почва да крещи или ако сме си и двамата в къщи със съпруга ми бяга от този който и се скарал и отива при другия да се жалва  .А когато е само с мен и като се скарам почва да хленчи и хваща се за краката ми и ми се умилква мама,мама с едно тънко гласче.Та се чудя да се смея ли или да плача.Обаче инатите са много.Особено през проследните две седмици.Не иска дори за пет минути да се заиграе сама.Не ми дава да измия едни чинии, или ме дърпа за крачола ако е до мен и мрънка,или ако е в столчето започва направо да крещи и реве.Не дава да си кажеш приказка с никой, само на нея да се обръща внимание.Не съм забелязала да има ревност от баща и и да ни дели,но като сме и  двамата с нея и така ни разиграва че какво да ви кажа.Не знам какъв период е- бебешки пубертет, някой май беше споменал- обаче с това нейно хленчене и тръшкане за всичко скоро ще хващам гората  .Порастна и тя ей,а какво ни чака още 

Лорче, спокойно, по-корави сме, отколкото ни се струва. Митето пък се е научил да мята всичко като не му се угоди. И грачи за да ме плаши 
Това грачене от няколко дни го дебна с камерата да го документирам, че е направо за конкурс 
Характерчета са, ама това да им е кусура, само да са здрави.

оххххххххххх, и ние сме на вълна тръшкане. думата НЕ не се акцептира. следва удряне по главата с две ръце. не си я удря в стената или в пода, защото пробва и явно доста я заболя. значи, бие си шамари и надува гайдата. ама едни децибели
ще ме посетят скоро май социалните. тук веднага се обажда някой и казва че си тормозиш детето и те дотърчават да проверят. намирам го за добре, макар че не е много приятно, ама може наистина пък да го биеш.
навън обаче е ангелче. познатите не ми вярват. най-хрисимото дете......
ще снимам, за да имам доказателства. ще се оплача в съюза за малтретирани родители

ООООО те навън и пред другите всички са ангелчета.Тя мама лъже, я виж колко е кротко детето  .Кротко ,ама да не ти е в къщата  Миналата седмица бяхме в една приятелка на гости цял ден че под нас комшията кърти и какво да ви кажа, толкова бели направи за един ден ,щеше да потроши къщата на хората.Скоро май няма да ходим по гости  .
Мата ще се включа и аз в оплакването, да направим подписка  И при нас НЕ не се тачи.Поглежда прави с пръстче нееее  и пак си ровичка или се обръща кара ми се с пръст и продължава със заниманието си, а ти си се ядосвай като си нямаш работа и си приказвай ама да има кой да те чуе.

Мата, моля те, дай адреса на "Агенцията за Закрила на Родителите". 

Нашите деца от една книга четат май, който я намери, да я скъса 

Аз имам ужасни угризения. Направо ще се пръсна. Видяхме се с Бобо вече три пъти. На втората среща беше доста плах, но си играхме, гушкахме се, обаче като го оставихме да го прибират и в момента, в който го пое леличката, той изведнъж придоби много разтревожен вид, започна да гледа уплашено и на мен ми се сви сърцето. А в тази смяна бяха на всичкото отгоре много кофти лелички, малко бой са яли като малки (лелчиките имам предвид).
На втората среща в неделя дребния беше просто пощурял, с баща си обърнаха физкултурния салон с краката нагоре. Обаче аз в един момент имах чувството, че ще пръсна от всичките емоции и просто исках да си ходя. Чувствах се задръстена от това, което ми се случва и се усетих, че не мога да поема повече, както когато човек се задушава и не може да си поеме въздух. Едва издържах да стане време да го оставим за обяд и да си ходим. Леличката го пое, той ни пращаше въздушни целувки, ние поехме на едната страна, той на другата, мъжът ми каза, че два пъти се обръщал и личицето му показвало учудване защо той отива в едната посока, а ние в другата. Пък аз изобщо не се обърнах, само бързах да изляза, защото сърцето ми щеше да се пръсне от това, че аз си тръгвам, пък той остава там. И сега ми е мъчно, че не изчаках да го приберат и тогава да си обърна да си ходя. Място не мога да си намеря.

kudku, ща бия. недей така бе рожбе. не се измъчвай. ужасно е да те отделят от детето ти, ама сме го дъвкали това много. скоро ще си вземете джуджето удома. на фона на другото ти чакане е нормално това да ти идва вповече. знам, че на чужд гръб и сто тояги са малко, така че мога само да те  и да ви пожелая чакането да мине като миг.

Споко! Нямай угизения. Мама също е хора...  
Мама е човешко същество със свои емоции, степен на стрес и възможност да поема чувства и събития.
Не вярвам в любовта от пръв поглед, не вярвам в това, че човек "познава детето си", само като го види. Вятър работа...
С риск да бъда обявена за звяр бих казала следното:
Когато отиваме на среща с детенцето, което ще осиновим, истината е че ние сме две абсолютно непознати човешки същества, кото имат нужда, пространство и време да свикнат един с друг. Аз дълго време (2 месеца и повече ) не изпитвах кой знае какви чувства към Никола, вероятно и той към мен.
Ужасно се тормозех, че не го обичам достатъчно, че не съм добра майка, че всички други повече му се радват от мен и пр.
Това което установих, когато мина време е, че аз толкова се бях гипсирала и стреснала, че вътрешно явно съм пуснала всички възможни емоционални бариери и не съм си позволила нито щастие, нито болка. Бях като леден блок.
Ще мине, спокойно...
Имай предвид, че според мен, ние често  приписваме емоции на децата, които те може и да не изпитват в конкретния момент. Учудил се е че играта свършва, това е, вероятно нищо повече.

Недей, не се мъчи излишно. Дай си време

Мата хубаво ти го е казала - недей така. Радвай се на чудото и мен ми идеше да побягна, щото тия срещи ги чаках с радост, ама егати радостта от туй посещение.
Не се притеснявай - радвай се, че така ви се радва - първи срещи са това все пак, а то детенцето милото колко се радва
А нашия с голяма усмивка посрещаше лелята, щото идваше време за обяд
Но явно тези срещи добре ги помнят и после се натъжават, че сме си отишли, защото след събота и неделя (тогава не ни даваха да го виждаме) ни беше някакси сърдит, а лелите казваха, че като го отнасяли още не разбирал, че вече ни нямало, а после ни търсел.
Но ти мисли колко любов и щастие го очаква това детенце!!!

Дечицата там, особено тези, които са оставени скоро след раждането си и са под възрастта на осъзнаване, че има различен и по-добър свят, наистина не изпитват липсата така, както ти я интерпретираш в момента.
Не може да ти липсва нещо, което не знаеш, че съществува, така че - подготви се за това. Той е на две, но може да се наложи да го учиш на обичайни неща за дете на 1 годинка, родено в семейство.
Но, както казва Фуси, може да харесва. Да харесва вас, специалното внимание, забавленията, хубавото папо, което носите само за него. Разбира се, че ще се пита: тия хора, защо сега идват, после си тръгват като може да дойдат с мен в групата...

Твоите емоции сега са много по-силни от неговите.
Може лелките да му говорят, че вече си има мама и татко. Тези неща се обсъждат в "домовете". Децата с мама и татко придобиват ново самочувствие, започват да се променят още там, а другите им завиждат, макар че може да не е особено ясно за какво.
Не е достатъчно голям за да бъде обект на яростна агресия от другите деца, затова, че вече е "миропомазан", затова сега не се безпокой за него, поне от емоционална гледна точка.
Знам, че ще се питаш: ял ли е? какво? здрав ли е? играе ли му се? как се държат с него?
Затова си гони нещата, да не ви проточат делото и детето да излезе, колкото може по-рано. Живей си емоциите, защото те не са вечни. Други ще ги заменят след време.

И аз не съм от вярващите в "разпознаването", но вярвам, че всеки един от нас си ходи с кармата. На някои тя е да получи подпомагащи знаци, на други - да вложат воля и усърдие за да научат уроците си в този живот.
Някои жени носят бременност, други износват връзката си с детето и мисля че, е не по-малко емоционално, красиво и вълнуващо. С всички плюсове и минуси.

Честито да ти е, МАМО КуДкуДяка!

Със сигурност емоциите ми правят кофти номер. В трепването и разпознаването и аз не вярвам, пък и дребното е любимец в дома, всички го мачкат и целуват, така че не смятам, че правим с него нещо, което не познава.
Забелязах, че не дъвчи, а по-скоро смуче храната и я раздробява с език. Аз и не очаквах да може да го прави и не се изненадвам, сигурно ме помисли за ненормална като го карах да си отваря устата да видя зъби има ли, че се притесних да не би пък да няма с какво да дъвчи, ама дете на тази възраст има достатъчно зъби, това поне го знам. И все пак ни изненада като си избърса с кърпичка ръцете, устата и носа, направо ни срази. После хвърли кърпичката в дамската чанта на баба си.

Ти питай какво е ял. Нищо че е на две години и със сигурност е на обща храна. На наши близки детенцето беше на същата възраст, когато го осиновихе и не бешеблизвалаплодове. Което значи, че ще трябва да си го захраниш постепенно, както си е по правилата.
Силни алергени са напр. шоколад, ядки, ягоди и пр. Така че питай