Mina_B такива като твоите възпитатели са за 
.Нямат място край деца
.Нямат място край деца - Публикувана: 13 юни 2007, 14:38 ч.
- Последно мнение: 25 апр. 2023, 09:09 ч.
Проблеми малки и големи с нашите деца
Чак такива извращения като при Мина няма сега , ама и в нашата градина съм вдигнала ръце от "педагогическите" им методи и похвати . Имат една учителка дето само ги заплашва и вика и крещи. Аз като се развикам в къщи и ми казва - "И ти стана като г-жа ..... "/ хайде да не й правя реклама/ . Не мога да се справя с тях. Наесен го местя предучилищна в училище. Радостното е, че се местят и други деца от неговата група с него . Познайте кой прошушна идеята на някои от майките. 
На Сис, май не можем да бъдем полезни. Честно казано, аз не разбирам добре какво ще рече "захласнал". Нещо като вперване на погледа в една точка и ступор или давене е?
Иначе, вярно, че не можем да сравняваме някогашните методи в градините със сегашните, но да ви кажа, то и домашното възпитание и отношение няма общо. Ние у дома бяхме по-макаренковски възпитавани от градините и училищата. Общо взето си беше като в казармата, но явно затова "всяко зло за добро", защото това чувство за дълг и ред, което имаме днес с братята идва оттам.
Хубавото е, че гледаме да изчистим крайностите, а да вземем само по-доброто, пък дали ще се справим... само големия брат е на път да разбере - щерка му скоро ще навърши 17.
Та надявам се искрено в повечето детски градини да им предават усет за ред и дисциплина, но без тоягата в ръцете, ако може. Изтънчените наказания на орехови черупки и чаршафи в ъгъла, би трябвало да са в миналото. Уж света ставал по-духовен... така твърдят!
Иначе, вярно, че не можем да сравняваме някогашните методи в градините със сегашните, но да ви кажа, то и домашното възпитание и отношение няма общо. Ние у дома бяхме по-макаренковски възпитавани от градините и училищата. Общо взето си беше като в казармата, но явно затова "всяко зло за добро", защото това чувство за дълг и ред, което имаме днес с братята идва оттам.
Хубавото е, че гледаме да изчистим крайностите, а да вземем само по-доброто, пък дали ще се справим... само големия брат е на път да разбере - щерка му скоро ще навърши 17.
Та надявам се искрено в повечето детски градини да им предават усет за ред и дисциплина, но без тоягата в ръцете, ако може. Изтънчените наказания на орехови черупки и чаршафи в ъгъла, би трябвало да са в миналото. Уж света ставал по-духовен... така твърдят!
За щастие наистина през последните години са се подобрили методите, в смисъл че поне в големите градове подобни извращения (това си е думата) в ДГ вече няма.
Има друго - чиновническо отношение на пълно безразличие към децата, прилагане на равен подход към тях, просто отработване на работните часове, отказ да се занимават с проблемни деца, прехвърляне на цялата отговорност (включително и на последиците от тяхното "възпитание")върху родителите и т.н.
Не знам дали е така в частните ДГ, нямам опит, може би там е малко по-различно, поради по-малкия брой деца в групите. А може би не е.
Има друго - чиновническо отношение на пълно безразличие към децата, прилагане на равен подход към тях, просто отработване на работните часове, отказ да се занимават с проблемни деца, прехвърляне на цялата отговорност (включително и на последиците от тяхното "възпитание")върху родителите и т.н.
Не знам дали е така в частните ДГ, нямам опит, може би там е малко по-различно, поради по-малкия брой деца в групите. А може би не е.
dnes biahme na lekar .ot detskata mi se obadiha i me pomoliha da im zanesa dokoment 4e deteto e zdravo,lekarkata kaza 4e e mnogo 4uvstvitelen i emocionalen no napalno zdrav.6to se otnasia do detskite gradini sam saglasna s vas , v na6ta do sega nesam imala problemi i dano niama za6toto shte ima ................ .vdetskata na moita priatelka gi u4at za levski okei ...no toi e umrial za svoboda obesen e, i deteto izka da probva kakvo e tova .
.vdetskata na moita priatelka gi u4at za levski okei ...no toi e umrial za svoboda obesen e, i deteto izka da probva kakvo e tova .
Sis, обърнете внимание на госпожите какво правите вие когато се захласне и че не е толкова страшно.И при нас имаше подмятане при записването-ами какво ще го правим,но се справиха.
Хайде да напиша нещо хубаво за учителките от детската, не че са от моя бранш.Ние сме късметлии и щастливци,нашата госпожа е избран аза най-добър учител май в София.Тя наистина е един прекрасен човек,който винаги е давал и страхотни съвети към мен като майка. А зрънца навсякъде си има, хора различни,учителки също.
Хайде да напиша нещо хубаво за учителките от детската, не че са от моя бранш.Ние сме късметлии и щастливци,нашата госпожа е избран аза най-добър учител май в София.Тя наистина е един прекрасен човек,който винаги е давал и страхотни съвети към мен като майка. А зрънца навсякъде си има, хора различни,учителки също.
Сега, имам един проблем, който не знам как да формулирам точно.
От известно време дъщеря ми е развила болезнена и отчаяна зависимост към мен. До такава степен, че не дава на никой друг да я докосва. Дори на баща си - пищи като заклана и реве дори от невинни закачки от негова страна. А пък недай си Боже да го види, че ме прегръща. Пак рев и хленчене и опити да му махне ръцете от мен. На няколко пъти я хващам, че се опитва да ме манипулира, като провокира баща си да и се скара или да я плесне, защото знае че аз ще я защитя и така един вид заставам срещу него. Имам чувството, че тя е доволна, когато с мъжа ми имаме разногласия.
Отделно от това, не мога да изляза от стаята (дори да простра), защото започва да се дере, въпреки че баща и е там. А когато съм в стаята иска да е вечно покатерена отгоре ми или върви след мен и хленчи да я взема. Дори с играчките не иска да си играе, ако не съм до нея и аз да си играя с тях. Ако отидем някъде на гости (дори при баба и) не ме изпуска от поглед (и от ръце), да не взема да отида някъде без нея и никой и нищо не са в състояние да и отвлекат вниманието.
Не мога да разбера някакъв период ли е това (и ако да - бързо ли отминава) или аз ли нещо бъркам при подхода към детето!?
Всякакви съвети и идеи са добре дошли, защото не знам какво да правя.
П.П. Надявам се че няма да се подхилквате тип "аз ти казах" като прочетете горното, защото преди време се жалвах от точно обратното
От известно време дъщеря ми е развила болезнена и отчаяна зависимост към мен. До такава степен, че не дава на никой друг да я докосва. Дори на баща си - пищи като заклана и реве дори от невинни закачки от негова страна. А пък недай си Боже да го види, че ме прегръща. Пак рев и хленчене и опити да му махне ръцете от мен. На няколко пъти я хващам, че се опитва да ме манипулира, като провокира баща си да и се скара или да я плесне, защото знае че аз ще я защитя и така един вид заставам срещу него. Имам чувството, че тя е доволна, когато с мъжа ми имаме разногласия.
Отделно от това, не мога да изляза от стаята (дори да простра), защото започва да се дере, въпреки че баща и е там. А когато съм в стаята иска да е вечно покатерена отгоре ми или върви след мен и хленчи да я взема. Дори с играчките не иска да си играе, ако не съм до нея и аз да си играя с тях. Ако отидем някъде на гости (дори при баба и) не ме изпуска от поглед (и от ръце), да не взема да отида някъде без нея и никой и нищо не са в състояние да и отвлекат вниманието.
Не мога да разбера някакъв период ли е това (и ако да - бързо ли отминава) или аз ли нещо бъркам при подхода към детето!?
Всякакви съвети и идеи са добре дошли, защото не знам какво да правя.
П.П. Надявам се че няма да се подхилквате тип "аз ти казах" като прочетете горното, защото преди време се жалвах от точно обратното
Таня, и ние минахме през това. При Преси това вкопчване в мен продължи сякаш повече от две години. Той не разрешаваше на никой да го доближи, не общуваше. Около 2-рата година разреши на баба си да общува с него. При Вики това вкопчване беше по-кратко и ситуативно. Мина незабелязано, въпреки гръмогласния рев, който е запазената му марка за всяка ситуация. И до днес, когато има хора около нас, особено ако аз разговарям с тях, а те са на заден план започва едно представление в стил "магарето на цар Соломон". Е как не обяснявам, наказваме се да не ходим никъде, умолявам - някаква ревност ли какво ги тресе.
Аз си мисля, че това при нас запчна да отминава с нарастването на чувството за сигурност, което явновсеки си преживява по различен начин. И мисля, че ревността и чувството за притежание също оказват вличние.
Имаше едно детско в моите детски години: "Това е моят заек, да не си посмял да го пипнеш!"
А до ВЦ ходиш ли сама?
Аз си мисля, че това при нас запчна да отминава с нарастването на чувството за сигурност, което явновсеки си преживява по различен начин. И мисля, че ревността и чувството за притежание също оказват вличние.
Имаше едно детско в моите детски години: "Това е моят заек, да не си посмял да го пипнеш!"
А до ВЦ ходиш ли сама?
Танче, с всички деца се случва. При едни по изразено, при други - по слабо. И Лили ми е правила такива сцени. Малката вече започна. В момента в който мръдна и изчезна от полезрението започва един кански "рев", ама не истински, а пресилен, нарочно, тенденциозно. Най изразен е проблема, като е на гърне, а аз отида да изхвърля памперса. Тогава ни чуват и в съседния квартал. Имам чувството, че това е било нещо като наказание там, чувства се изолирана, зарязана и изоставена. Нищо че има човек при нея в стаята. Щом се върна вече се усмихва и всичко е наред.
А с ревността и чувството за притежание се "справяме" с игра. Винаги се опитвам да балансирам ласките между двете щерки. Гушкам малката, целувам я, и веднага отивам при каката и гушкам и целувам и нея. Лили повтаря същото - целувка за мама и целувка за Маги. Това периодично се повтаря и тате като си е в къщи. Мисля, че с тази игра, тя започва да приема нещата като нормални отношения в семейството. Всъщност, времето ще покаже дали съм права. Днес и тя прояви инициатива да раздава целувки - на мама, на кака, на тате.
А с ревността и чувството за притежание се "справяме" с игра. Винаги се опитвам да балансирам ласките между двете щерки. Гушкам малката, целувам я, и веднага отивам при каката и гушкам и целувам и нея. Лили повтаря същото - целувка за мама и целувка за Маги. Това периодично се повтаря и тате като си е в къщи. Мисля, че с тази игра, тя започва да приема нещата като нормални отношения в семейството. Всъщност, времето ще покаже дали съм права. Днес и тя прояви инициатива да раздава целувки - на мама, на кака, на тате.
Танче, както видя от предишните постове - не си сама . Това едва ли те успокоява....
При нас този период беше "смешен", защото мъжът ми е болезнено ревнив кум вниманието на детето от първия момент и като се случеше драма от този вид той се изнервяше и надаваше вик за помощ "моля те говори с детето .... обясни му .... ти го отдалечаваш от мен
".
Седнахме и изяснихме, че докато той (бащата) не започне да се занимава активно с детето (да сменя памперси, да бърше дупе, да го храни, къпе, да го приспива и чете приказки, да имат общи, само техни си игри и занимания, удоволствия и забавления), не е редно да има изисквания и претенции за близост.
Кризата премина за 1 месец. Сега се редуваме за много неща - приспиване, четене на книжки, водене и прибиране от градина ... Но си имаме и само "свои" си забавления и занимания.
С тати - играе футбол, кара колело, ходи на градина, гледа филмчета (коментират ги заедно и таткото ги дообяснява), ходят на басейн, посещават едните баба и дядо
Аз - ..... взимам от градина, водя на театър, рисуваме, "готвим", сервираме, "учим" всеки ден поне по 1/2 час(цветовете, английски, броим, оцветяваме картинки .....), организирам веднъж седмично гостенче от детската градина в къщи за социален контакт...
Танче, сигурна съм че проблемът е временен. В твое лице куклата вижда най-важният и ценен човек в живота си от който се чувства обичана, обгрижена, нагушкана .....
. Това едва ли те успокоява....При нас този период беше "смешен", защото мъжът ми е болезнено ревнив кум вниманието на детето от първия момент и като се случеше драма от този вид той се изнервяше и надаваше вик за помощ "моля те говори с детето .... обясни му .... ти го отдалечаваш от мен
".Седнахме и изяснихме, че докато той (бащата) не започне да се занимава активно с детето (да сменя памперси, да бърше дупе, да го храни, къпе, да го приспива и чете приказки, да имат общи, само техни си игри и занимания, удоволствия и забавления), не е редно да има изисквания и претенции за близост.
Кризата премина за 1 месец. Сега се редуваме за много неща - приспиване, четене на книжки, водене и прибиране от градина ... Но си имаме и само "свои" си забавления и занимания.
С тати - играе футбол, кара колело, ходи на градина, гледа филмчета (коментират ги заедно и таткото ги дообяснява), ходят на басейн, посещават едните баба и дядо
Аз - ..... взимам от градина, водя на театър, рисуваме, "готвим", сервираме, "учим" всеки ден поне по 1/2 час(цветовете, английски, броим, оцветяваме картинки .....), организирам веднъж седмично гостенче от детската градина в къщи за социален контакт...
Танче, сигурна съм че проблемът е временен. В твое лице куклата вижда най-важният и ценен човек в живота си от който се чувства обичана, обгрижена, нагушкана .....
Танче, ще мине и това, кога е друга тема, но ще мине - няма да е вечно.
Една дама беше постнала хубав текст за Едиповият комплекс в друга тема. При нашите дечица малко се комбинират нещата.
Но d_iva казва нещо важно, което е факт.
Татковците не могат да бъдат само наблюдаващи отстрани, а когато дойде времето за хубавините, детето да ги разпределя по равно.
У дома 99% от случаите, мама играе, мама помага за дрешки, за миене, за лягане, за ставане, с мама пеем, с мама рисуваме, с мама се търкаляме по пода, мама чете приказка и т.н., и т.н.
Естествено, че когато после в 1% от случаите тати е до нея, тя се съпротивлява и негодува.
Така че и аз като Ива, понаблягам от време на време повече на "възпитанието" на големите, отколкото на малките и в тези моменти се виждат мигновени резултати.
С приемането на отношенията между мама и тати, деленето на обичта и към другото дете, решавахме нещата с групови прегръдки.
Никога не сме прекратявали да се гушкаме, ако тя негодува (даже удряше баща си), ами я награбваме и всичко завършва със смях и борене. Така лека-полека спря да реагира остро на тази гледка.
Една дама беше постнала хубав текст за Едиповият комплекс в друга тема. При нашите дечица малко се комбинират нещата.
Но d_iva казва нещо важно, което е факт.
Татковците не могат да бъдат само наблюдаващи отстрани, а когато дойде времето за хубавините, детето да ги разпределя по равно.
У дома 99% от случаите, мама играе, мама помага за дрешки, за миене, за лягане, за ставане, с мама пеем, с мама рисуваме, с мама се търкаляме по пода, мама чете приказка и т.н., и т.н.
Естествено, че когато после в 1% от случаите тати е до нея, тя се съпротивлява и негодува.
Така че и аз като Ива, понаблягам от време на време повече на "възпитанието" на големите, отколкото на малките и в тези моменти се виждат мигновени резултати.
С приемането на отношенията между мама и тати, деленето на обичта и към другото дете, решавахме нещата с групови прегръдки.
Никога не сме прекратявали да се гушкаме, ако тя негодува (даже удряше баща си), ами я награбваме и всичко завършва със смях и борене. Така лека-полека спря да реагира остро на тази гледка.
Танче, не се притеснявай, ще отмине. Същият проблем е при снаха ми. И не само това , ами когато някой им е на гости , щом тръгне и каже чао и племенникът започва да реве и пищи. Всички знаем, че като си тръгваме трябва да се изнасяме тихо , ама как да го обясниш и на гостите! /племенникът не е осиновен/ По-скоро мисля, че този проблем се появява, когато майката прекарва повечето време сама с детето.
При нас с Ники нямаше такъв проблем, защото от първия ден в който го взехме почти не останахме сами. Ние сме голям род
и той си има от всички видове роднини- леля, калеко, чинка, чичо, вуйчо и вуйна , баби и дядовци и куп братовчеди. В първите дни още ми се наложи да го оставям за по два-три часа на бабите или на вуйна му, мъжът ми също остана няколко дена вкъщи. Може би това, че толкова хора се въртяха около него /а и той е много общителен/ спомогна да избегнем болезнената привързаност. Не знам, може и да си е до самото дете.
Що се касае за отношенията между мен и мъжа ми, ситуацията е като при вас. Ники не му разрешава да ме целува или пък веднага пристига и се навира между нас.
При нас с Ники нямаше такъв проблем, защото от първия ден в който го взехме почти не останахме сами. Ние сме голям род
и той си има от всички видове роднини- леля, калеко, чинка, чичо, вуйчо и вуйна , баби и дядовци и куп братовчеди. В първите дни още ми се наложи да го оставям за по два-три часа на бабите или на вуйна му, мъжът ми също остана няколко дена вкъщи. Може би това, че толкова хора се въртяха около него /а и той е много общителен/ спомогна да избегнем болезнената привързаност. Не знам, може и да си е до самото дете.Що се касае за отношенията между мен и мъжа ми, ситуацията е като при вас. Ники не му разрешава да ме целува или пък веднага пристига и се навира между нас.
Не че ми олекна, от това че и вие сте имали/имате сходни проблеми, но някак си е уютно да знаеш, че не си сам и някой те разбира. Да получиш подкрепа и рамо, на което да поплачеш в труден момент е безценно (за всичко друго има Eurocard, Mastercard - както се казваше в една реклама ). Благодаря ви, че ви има. 
Доста често вие сте най-точния ми източник на съвети.
Прочетох внимателно всички постове и съм замислила една тактика. Ще видя дали ще се получи и ще ви споделя резултатите.
Да получиш подкрепа и рамо, на което да поплачеш в труден момент е безценно (за всичко друго има Eurocard, Mastercard - както се казваше в една реклама ). Благодаря ви, че ви има. Доста често вие сте най-точния ми източник на съвети.Прочетох внимателно всички постове и съм замислила една тактика. Ще видя дали ще се получи и ще ви споделя резултатите.
Танче,спокойно мила период,всички сме го приживяваме,а и сега като по-големи като са децта пак,но под друга форма.Само ще ти кажа,че Цеци до преди година седеше пред банята о постоянно отваряше вртата да не би да съм изчезнала,въпреки,че знае че друга врата няма.А да не ти казвам какъв рев беше,когато усетеше,че съм се заключила вътре,вика и рита да отворя.Срам ме е,ама така и с тоалетната беше 
Сега пак е така,но по-рядко.Ти поне си жена и като се лепне Йоанка до теб няма проблеми,ама аз как ще се справям с порастването на Цеци и тези му навици незнам.
Един малък съвет,когато прегръщашмъжа ти,тръгни и с другата ръка и нея да прегърнеш.Помага,въпреки,че ще е постепенно.В началото ще дърпа ръката ти от него,но с времето ще свикне.
Успех,ако имаш нужда да поговорим ми звънни.
Сега пак е така,но по-рядко.Ти поне си жена и като се лепне Йоанка до теб няма проблеми,ама аз как ще се справям с порастването на Цеци и тези му навици незнам.
Един малък съвет,когато прегръщашмъжа ти,тръгни и с другата ръка и нея да прегърнеш.Помага,въпреки,че ще е постепенно.В началото ще дърпа ръката ти от него,но с времето ще свикне.
Успех,ако имаш нужда да поговорим ми звънни.