Проблеми малки и големи с нашите деца

zdraveite vsi4ki za parvi pat sam vforoma.osinovihme na6ia sin predi godina i polovina ,toi e nai goliamoto 6tastie v moia givot.kogato go dovedohme v ka6ti be6e nagodina i6est meseca,kogato se razpla4e6e se  zahlasva6e ,posiniava6e i  spira6e da di6a ,az sa6to posle po 1 4as nemogeh da se savzema.sega go pravi riatko.ot 1mesec zapo4na da miga ,lekarite kazvat 4e e nerven tik.viarvam 4e na takiva maiki kato nas ima sila koiato im pomaga .celuvam angel4etata vi.

Здравей sis,
не се притеснявай за захласването,моят син за последно го прави на около близо 4 годинки и за малко да стигнем до реаниматор,просто са много емоционални децата ни.Веднага като видиш,че ще почне да го прави му прични някаквяа физическа болка,силно го ущипи по буазката или го удари по гръбчето.Действия като викане и разстръсквеане много,не помагат.Казвам ти го от 4 годишен опит с моя син.Казаха ни,че го прави защото умствено е много развит,а емоционално все още изостава спрямо умственото развитие и се получава дисбаланс и не може да се контролира сам,но с възрастта всичко става по-рядко и по-леко.
Поздрави за вас от нас и дано намериш много отговори на свойте въпроси тук във форума.
 

blagodaria ti zoika  za savetite,gelaia vi mnogo mnogo zdrave,i 6tastie

Преси много упорито твърди, че жената е при Бог. Вече започва да ме притеснява. Сега сме вече до мъчно ми е за тази жена, защото е при Бог. Гушвам го защото му е мъчно, но не се опитвам да го убеждавам, че не при Бог. Може би така му е по-лесно.
"Има кръв по лицето" - казва. Амо ако нещо се е случило и той го усеща? Само си повтарям "Господи, имай милост към децата ми!"

Дано сте вече здрави - без папагали и без болести!
А  дали нещо се  е случило - дали не можеш да опиташ да разбереш по-късно, когато имаш време?
Не , че с малки  деца и то две е лесно да намериш време...... Просто за себе си да знаеш.

На мен май ми се очертава проблемче /не съм на 100% сигурна, но внимавам за симптоми разни/
На Милен му се насъбират волни и неволни изоставяния, изчезвания от живота му на хора, които са му симпатични. Същевременно с това наместване на тяхно място на нови неприятни лица.
За какво става въпрос:
1. Преди 1 месец почина едната госпожа от детската градина /младичка 30 годишна и симпатична/ Милен е единственото дете от групата,което поне по веднъж на ден пита за нея. Той по принцип не забравя хора, които е виждал дори и само веднъж.
2. Другата госпожа /любимата ни/ е получила страхотно предложение за по-добра работа и до месец ще ни напусне. Милен говори със страшно уважение за нея и е много старателен, за да й се хареса. Тя е точно олицетворение на това, което искаше за госпожа - младичка и с дълга коса и мила 
3. Госпожата която уж трябва да е постоянната на местото на починалата има дете на 1,8, което боледува доста /с влизания в болница/, така че няма да е толкова постоянна, за да се получи екип.
4. Временно заместваща е една медицинска сестра, която ги плаши с това че мама няма да ги вземе, че няма да имат майки повече, че има голяма инжекция с която ще ги набоде и най-последното от вчера и то пред мен - че ще го съблече гол и ще го изхвърли на терасата, а там е студено. /днес ми предстои скандал по въпроса, че не исках да зяя вчера пред детето/

Като резултат от всичко изброено до тук дисциплината в групата им е под всякаква критика, децата са започнали да се бият и да се държат невъзможно, станали са агресивни. /е, не е само това причината, някои като моето са си диванета по принцип/

Давайте идеи как да подготвя Милен за това, че госпожата която обича ще се маха и как да боря новопоявилата се негова агресия /която съвпада с тези събития, така че я отдавам на тях/

Моля Ви, давайте всякакви идеи, дори да ви се струва че са малко вероятни. Не се знае от къде ще изскочи истината. Ако имате въпроси - питайте.

Пустее тази тема, няма зрелища. 

Нашите деца изживяват несъзнателно разделите в пъти по-тежко от други деца. Разбира се, предимно, когато харесват и се привързват към някого, което пак им коства доста. Ти си знаеш.

Ирина засега хем не е преживявала значителни раздели и загуби, освен най-важната, хем всяка седмица преживява раздялата с бати и всеки път е трагедия.

Ще ти споделя, пък, ако намериш нещо за вас...

Почвам я отдалече. Как, ако обичаш някого, дори и той да е далече, когато е в сърцето ти, все едно е с теб непрекъснато. Карам я да затвори очи и да си го представи. Казвам й: ето, хем го няма, хем го виждаш!
И така с думички, гледам аз самата да съм спокойна и усмихната, когато водим такива разговори, за да не й предавам без да искам напрежение. Това пък ти го умееш най-добре!
После започвам според случая да й казвам как този човек има нужда от това, което ще намери или го чака някъде, и че ако го обичаме, трябва да се радваме за него.
Че пак ще го видим, но че сега за него е по-важно да бъде другаде.
Че той може да прави същото и за нас - да си мисли и да си ни представя.

Тя е по-голяма все пак. Може на Миленчо да му дойде много засукано, но опитай със затварянето на очи и представянето.
После можеш да минеш на конкретната ситуация: ето, както сега еди кой си...

Не забравяй, когато после го гушкаш, да го увериш, че теб никога няма да те загуби! (Макар, че това е най-долната лъжа... но в момента децата ни не могат да проумеят и тази истина, има време.)

П.П. Напълно изключих, че един прадядо по линия на тате си отиде, но тя го видя само веднъж, не беше привързана. Когато пита за него й казвам, че просто е на небето. А тя ми отговаря, че и тя иска на небето... засега единствения подходящ отговор е: има време, всички ще отидем там. 

Сложна ситуация Галче ....

Не мога с много да ти помогна, само мога да споделя нашият опит с честата "смяна на госпожи", която е свързана не със вашите обстоятелства, а с простички житейски ситуации. За жалост това е поредният пример за изострената чувствителност на нашите - осиновени съкровища.
Никое друго дете в градината не реве така в началото на учебната година (аз и мъжът ми бяхме единствените допускани вътре в групата за да се получава "плавен преход" при оставянета на Марти в градината, от което доста се притеснявахме) и при други налагащи се от живота смени на персонал, госпожи, обстоятелства.

- 1 смяна ясла/ градина. Голям рев - от гушкаштите и обичливи сестри и лели, преход към дисциплина, ред, обучаване ...
- 2 смяна - лятна. Смяна на любимите усмихнати, млади и интелигентни госпожи (на каквито имаме щастието да сме случили), с новата, непозната сграда на дежурната ДГ и отегчени от жегата госпожи, които се сменят всяка седмица за да върви по-леко дежурството. Естествен сблъсък с проблемите създавани от събирането на различни по възраст деца в една група. Малките страдат от отношението на големите, учат първите "лоши" думички, които в къщи разясняваме и се опитваме да извадим от редовна употреба.
- 3, 4, 5 .... смени - всяка епидемия праща децата на различен етаж при различни госпожи с различни деца с различен подход ....

От цялата група само Мартин реве като магаре на всяка промяна, а после се адаптира и я приема. Нещастието е, че учителската професия и работата в детска градина и училища не е желана и атрактивна за младите хора и нещата там няма просто как да се променят при това заплащане - просто си е късмет да попаднеш на хора обичащи децата и професията си.

За жалост единственият изход от ситуацията е много разговори с детето, обяснения, успокояване и надежда, че проблемът ще отшуми с израстването на децата.
От друга страна си мисля, че промяната на обстоятелствата е полезна в известна степен за децата. Те стават по-умни, по-гъвкави в различни житейски ситуации, по-борбени, израстват по-бързичко. За жалост за сметка на много сълзи, емоции, несгоди ...

Мамо Галя,
Чета и  не мога да повярвам на очите си!!!   

Тази мед. сестра заслужава наказание... не я е срам... 

Дар, благодаря ти, даваш ми безценен съвет с представянето. С небето нямахме проблем - прие, че госпожата е на небето и няма да я види вече, но с уверението, че тя го вижда, та така и показахме мартеницата и като "нарисува" нещо хубаво пак и го показваме през балкона и и се хвалим.
Лошото /а може би пък за други ситуации да е хубавото/ е, че Милен запомня всеки човек който е видял дори и един път и после пита за него.

d_iva, трудно ми е, защото Милен все още не владее чувствата си /друг въпрос е, че при него те са на остри крайности, няма среден вариант/ и когато не му е комфортно като че ли го докарва на агресия, а не на сълзи. Всъщност това се опитвам да преодолея като че ли.

vihrogonche те проблемите ни с тая заместваща мед.сестра не са от вчера, но до сега се опитвах да съм тактична и да не я хокам. Защото дефакто се оказва, че май само аз не съм съгласна с плашенето като начин на дисциплиниране. Другите родители просто искат децата им да са нахранени и наспани - все това питат - яде ли, спа ли. Докато мен не ме интересува това ама хич. Днес си поговорихме доста време следобеда /добре че мъжа ми прояви търпението да се разправя и с двамата, защото не исках да водя острия критикуващ разговор пред децата/ Лелката обеща да не се повтаря. Боже, ако нейните обещания траят колкото Миленовите   

Дар, за мен тази тема е една от най-ценните във форума. Проблема не е просто с изоставянето му от госпожите, проблема е с изоставянето на осиновеното ми дете.

Гале,  проблема със страха от смъртта  го имам от преди да навърши 3 г. Ние я срещнахме много рано.  Майка ми почина, когато Боби беше на 1г и 1 м. Не я помни, но в един момент  започна да пита за нея. Стана агресивен.  Помогна ми съвета на психолог. Тя ме посъветва да му обесня нещата така , както аз ги разбирам- с прераждането. Получи се. Сега обеснява, спокойно как като отидем горе на небето ще се видим с баба му и пак ще сме заедно и после ще си сменим телата само с нови и ще се върнем  и пак ще сме заедно.
Разбирам, че не всеки споделя тази теория. Аз обаче й вярвам и е нормално да възпитам детето си така . Още повече, че това успокои детето ми много. А е важно да расте спокоен докато се изгражда психиката му. А пък един ден, ако реши може и да не вярва в прераждането. Негова си работа. Просто в момента това ми е инструмента с който го спасявам от ужаса на смъртта и страха от нея.

Премълчавах си досега, защото си мислех, че това са си мои измишльотини - ама явно не са.

Преди няколко месеца Никола си изгори ръката на загасената преди 2 минути ютия - ама много злобно. Ще прескоча това как ни върнаха от първа градска, щото Никола бил дете и не бил за тях (на въпроса ми ако беше теле щяха ли да го прегледат не отговориха)...
Отиваме в клиниката по изгаряния в Пирогов. Детето ми пищи неистово, ръката му е до месо изгорена. Две сестри с вид на въдворителки в лудница, едната го натиснала с туловището си (мен ме избутаха назад)- другата го успокоява:
"Млъкни бе, стига си ревал, млъкни, че сега майка ти ще те остави и никога няма да те вземе"
Аз: (вече съм се докопала до него): Моля ви се не му говорете така!
Тя: Еййй много чувствителни станахте бе
Аз: Да чувствителни сме, на тази тема много.
Тя (Кратка пауза за размисъл) "Млъкни бе, стига си ревал, млъкни сега ще ти съблека ризата, ще останеш гол, всички ще ти се смеят...
Накрая, като си тръгвахме, не издържах и след като доктора(много фин и мил човек) ни написа на един лист какво трябва да правим и какъв мехлем да търсим, вече тръгвахме и аз казах:
"Благодаря ви много докторе, и гледайте много да не се обаждате, че за едното нищо ще ви изгърбят" Той доста се посмя 

Та си мислех - има едно поколение сестри и лелки, които владеят един извънредно сталински метод на успокоение...ама много си приличат ... аз за съжаление хич не мога да реагилам навреме в такива ситуации

В чест на истината, трябва да кажа, че тези двенките повече не ги видях. Следващите няколко пъти, когато ходихме на превръзки сестрите бяха извънредно мили и внимателни. Много съм им благодарна.

Фуси реагирам аз и то как .Само да ме настъпят по мазола.Аз изживях нещо подобно с детето ми когато лежахме с бронхит пневмония в болницата.Въобще не им мълчиш, тене са нещо повече от мен или дедето ми за да си позволяват подобно поведение.За съжаление обаче много голяма част от персонала и в болниците и в детските заведения са с подобно поведение.

zdraveite. pisah vi predi vreme 4e sinat mi se zahlasva ,zahlasnal se e v detskata I Te sa izpla6eni izkat mi isledvania 4e e zdrav use6tam 4e skoro 6te mikagat da ne go vodia.naistina e stra6no kogato go pravi ,no lekarite kazvat 4e 6te go izgivee tova mi e goliama bolka.

Сис, детето е провокирано от нещо, за да се захласва така. Кои са толкова изплашени? Учителките? Тези, които са го провокирали или поне не са се намесили навреме в детска свада. 
Моят съвет е да говориш направо с директорката, очевидно госпожата нещо не се справя с детенце.
От оскъдния си опит с последното ми дете в детската градина (опитахме да ходим цяла 1 година, но често боледуваше и го спрях), видях че госпожите много не си дават зор и гледат децата доста pro forma. Поне в нашата ДГ беше така, не обобщавам!
Продължават да се прилагат сталински методи и заплахи, които нямат нищо общо със съвременните методи на обучение и възпитание. Всички лоши думи научихме там, а също да се бием и да послъгваме. Ще кажете, все полезни неща за живота  . Детето е интелигентно, учи се бързо....
Но бедна ви е фантазията, какво беше в едно малко по-далечно минало! Като дете бях много злояда (в резултат от няколко фактора), а като ме насилваха да ям - просто повръщах и то от нерви, а не от проклетия (доколкото си спомням). Та в нашата ДГ дойде една нова учителка, която така се вбесяваше, че не ям насила и повръщам, че ме караше да ям повръщаното....
Пък аз, като едно кротко дете не казвах вкъщи и майка ми научи от децата, които й казаха един ден. Ей, хвърча перушина (от учителката, де)  !
Сетих се още нещо! Знаете ли кое беше НАЙ-СТРАШНОТО наказание в нашата ДГ? Събличане гол, увиване в бял чаршаф и стоене в ъгъла!!!!! Имаше едно по-буйно момченце - горкият, редовно го отнасяше в ъгъла с чаршаф.
Това се наричаше възпитане по Макаренковски.
Боже, какво знаете вие....