Проблеми малки и големи с нашите деца

Благодаря ви, момичета 

Хи, хи, Бобкас, аз една вечер получих подвикване "чистачката идвааа" И се разфучах юнашки. От два дни са на вълна тате. Почивкааа. Така, че почивкаааа! Честита да ти е!

И аз ти честитя почивката  . При нас ситното е същото - тати, тати, тати, тати, само тати, а аз съм "мамоу", ама нощем като се събуди да яде е една мила "мамееее, папоооо"  . А големия... това с чистачката пасти да яде  .

На моето момче някое детенце от детската градина му е обяснило, че то е от "черния континент". Марти е съгласен и не страда: "Виж мамо какви са ми черни ръчичките! Аз наистина съм от там!"

Страдащата съм аз 

Оххххх, само това мога да направя за теб 

И двете ми племенници са от "този континент", ще трябва да ги запознаем с Марти като дойдат в България 

Абе я не се втелявай за глупости. Важното е да ти е добре детето, а простотията ако не я срещне за това, ще е за друго. Свиркай си.

Мойто диване онзи ден изпило едно шише с панадол и изкарахме цял следобяд, до 21 ч. в болницата, още реанимирам. Сега два дни е кротък като агънце.

ku[d]ku[d]yaka, горкичкото, важното е че е минало  да си призная преди година и половина и ние минахме през този етап с лекарствата, даже се катереше по плота в кужхнята
Д_Ива, аз също те гушкам и теб и Марти толкова ти е чаровно детето

Д_ива, имаш много слънчево дете. Досега не се бях замисляла, ама май е защото носи нещо от най-слънчевия континент. 

Кудку, радвай се че все още цели два дни го държи агнешкото послушание. С течение на годините кротването става все по-краткотрайно и по-краткотрайно...

Дива, май от сина си трябва да се учиш. Подминавай простоията е лесно да се каже, ама такава горчилка се усеща... Той ще се справи и с черния континент и още колко ли простотии. Толкова е лъчезарен, което за мен изразява щастие. А това дава сили. Голяма прегръдка за твоето слънчево момче. И за теб!
Кудку, моето послушното беше изяло едно от хапчетата на баща си за кръвно. Да ги куснел дали били кисели. Познай как бърках в гърлото му, как пи едни въглени и как му взех ума. И от препарата за пране на вълнени дрехи се опита да кусне... на ягодки миришел ...И не запомни, че има неприятни последици и това е. Ще порасне. Само кураж и яко дупе

Мили момичета  ,
благодаря за подкрепата. Аз се правя че си свиркам....

Това с панадола и с хапчетата за кръвно ме попритесни и скрих в дъното на най-високия рафт на хладилника всички налични сиропи ...
Хапчета не гълтаме още, ама май ще трябва да отпочнем както емоционално сме я подкарали.

Пуснах Марти на море с дядо му за 4 дни (трябваше да взема решение за 10 минути и да мустегна багажа за още толкова, първо казах НЕ, ама после кандисах) и не ми е хубаво хич - за пръв път се делим за почивка. Без малко да подкараме с таткото колата и ние към морето 3 часа след тях. Малкото и то се чуди какво става и ходи едно такова притихнало и си търси баткото. Казва му "тати" и на Марти и го вика из къщи по цял ден ....

Марти е първото ми любимо дете от форума. Радвам се, че е бил толкова силен.

Здравейте и от мен.
Следя от около месец вашата темичка, понеже съм вече леля на една 3-годишна принцеса. Покрай работа и грижи майка й не влиза тук, но аз съм за сега посредника и казвам какво съм научила от форума. Искам да благодаря на всички мами за споделеното тук. На мен Вашите съвети много ми помагат да си изградя начин за това как да се държа с детенце. Казвам и на майка й, но за сега срещаме проблем с бабата (много глезене пада там).
Късмет на всички мами с техните дечица, ще следя с интерес всички публикации.

Д_ива,
Не само за теб, но и за болшинството от нас - синът ти е необикновен - красив, с някакъв изискан вътрешен и външен финес и интелигентност. Той е дар от Бога, както и малката ви красавица. Честити ти християнчета!

Не мога да го определя като проблем с дете, по-скоро проблем с възрастни.
бяхме на прекрасна почивка с най-добрите ми приятели.Моят син е злояд, вече умерено злояд, а и много любопитен и като има нещо интересно предпочита да се забавлява, отколкото да яде.Тъй като аз съм била злояда и съм изживявала много тормоз в ДГ заради това ядене съм против дете да се тъпче на сила, да се подлъгва и изобщо да се храни по ненормален начин.Смятам, че е важен процесът на усвояване на храненето, заради запазването на функциите на регулатора на апетита.

Но какво се получи- през цялата почивка всички се чувстваха длъжни да подлъгват детето, да го тъпчат в устата с храна и дори според мъжа ми аз не съм права, а хората били грижовни към детето ми.

Не мога да намеря начин да накарам детето да яде толкова, колкото се очаква от него, а не мога да убедя околните да не го хранят по този неприемлив за мен начин.Вярно около кг и половина е под нормата за вързастта си, на ръст- долна граница.Но какво толкова.Все пак се чудя дали аз съм на прав път или околните.

Светкавица, аз също съм против детето да бъде тъпкано в устата от момента, в който започне да може да държи лъжичка и да се храни самО. Мисля, че ако е гладно, ще яде, ако не е - значи му идва в повече (стига да не е наистина болно). На следващото ядене ще се нахрани. А и има манджи, които просто не им харесват. Аз като си спомня какво отвращение изпитвах навремето от храни, в които имаше люспи от домати или чушки... Брррр. И всички ме имаха за злоядо дете... Пък сега съм около 100 кг.

Аз лично съм против подмуцване по всяко време между яденетата - солети, гризини, картофки и т.н. И най-вече в градинките, където децата постоянно пипат всякакви мръсотии майките се чувстват длъжни да носят и купуват всякакви хранителни залъгалки. Ако някой може да ми обясни защо?!   Аз купувам, вода, сокче и сладолед през лятото. И ако не виждат, че други деца бъркат в разни пликчета, моите въобще няма да се сетят да ми искат и няма да се налага да обяснявам за 1000-ден път защо не може.

Използвам класическо прилъгване с примери от филми и книжки. Например "Мързелград" по Джетикс ми помага да пробутвам плодове като "спортни бонбони" от които идва голяма сила. С "Попай морякът" пробутвам спанак и т.н.

Светкавица, ти си майка на детето, ти си го познаваш и според мен най-добре знаеш кое за него е полезно и кие - не. Колкото до ръста и килограмите... Нека не забравяме, че нашите деца носят чужди гени, т.е. ако създателите им са били дребни, може и те да си останат дребни. А и по-дългият престой по институции също си е оказал влиянието. И наваксването в зависимост на дефицитите става много по-бавно, отколкото би ни се искало.