Публикувана: 13 юни 2007, 14:38 ч.
Последно мнение: 25 апр. 2023, 09:09 ч.

Проблеми малки и големи с нашите деца

403 654
2 568
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са симптомите на хиперактивност и дефицит на вниманието?
Къде мога да диагностицирам хиперактивност в София?
Какви са препоръките и методите за управление на хиперактивност и дефицит на вниманието?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са симптомите на хиперактивност и дефицит на вниманието?
  
  Хиперактивността се проявява чрез непрекъснато движение, трудност при седене мирно, неспокойствие по време на сън и други подобни прояви. Дефицитът на внимание се характеризира с трудности при задържане на вниманието, непостоянство в интересите и склонност към разсейване.
- Къде мога да диагностицирам хиперактивност в София?
  
  Хиперактивността може да се диагностицира в Клиниката по детско-юношеска психиатрия „Св. Никола“ към Медицинската академия и в Детската психиатрия в Княжево. За диагностика е необходимо направление от личен лекар.
- Какви са препоръките и методите за управление на хиперактивност и дефицит на вниманието?
  
  Работата с деца с хиперактивност и дефицит на вниманието трябва да започне в ранна възраст, преди 6-7 години, за по-добри резултати. Важно е да се работи с ресурсен учител и специалисти, а при необходимост и с медикаменти. Някои методи за управление включват стриктна диета, игрови подход към храненето, споразумение с детето да опитва нови храни, работа с ресурсен учител и в някои случаи медикаментозно лечение.
- Каква е клиничната картина и диагностичните критерии на хиперактивността според МКБ-10?
- Какви са основните характеристики на хиперкинетичните разстройства според МКБ-10?

# 945 30 авг. 2009, 14:48 ч.

Мнения: 955

Като гледам колко деца има с наднормено тегло, не мога да разбера защо се опитват да тъпчат малкото останали, които са слабички. И моите бяха много злояди, позната ми е тази история с прилъгването. Давах витамини да компенсирам липсите, имаше периоди, в които живееха само на сух хляб (особено малкия). Елате сега да ги видите Simple Smile

Малкият е дребен, особено в сравнение с тукашните деца и братята си (гени, наистина), но е много жилав и здрав. Така че свиркай си!
Само една забележка - общо взето говорим за деца с изострена чувствителност, които може да не искат определени храни, защото ги дразнят. Така при нас много време кюфтетата бяха табу, защото били "грапави".
Понякога помага нарязването на малки хапки, поднасянето в малко по-друг вид и пр. И до днес при нас се яде често и по малко - мисля, че и това е въпрос на организъм.

# 946 31 авг. 2009, 12:00 ч.

София
Мнения: 9 517

Светкавица, а какво разбираш под "да подлъгват детето и да го тъпчат с храни"?

# 947 31 авг. 2009, 16:00 ч.

Мнения: 13 621

Хранят се живиотни разни/ играчки/ и хоп- в устата му.И"ли гледат да се заблее нанякъде/ винаги има нещо интересно за него, което се случва или просто нещо за гледане-поднасят му хапка пред устата и то механично я приема.По този начин, според мен не се създават навици за правилно хранене.Но според други- вече отгледали деца или племеници- важно било детето да яде.получава се и още една опасност- детето разбира, че възрастните очакват от него да яде и започва да ги манипулира.
Но това са мои теории, може и аз да греша, а другите да са прави.лошото е, че все на почивка се случва да влизам в конфликт с приятели по този въпрос.

# 948 31 авг. 2009, 17:16 ч.

София
Мнения: 9 517

Не, не далеч съм от мисълта да те упреквам за каквото и да е. Просто аз до скоро бях такъв цербер на яденето (имам предвид ситната, с големия вече и да искам няма оправия - той винаги е на л...то горната кора като спориш с него и нямам никакъв шанс). Под цербер имам предвид - когато седне да яде, яде колкото иска, но после между яденетата не давах нищо и детето - тц - без грам апетит. Напоследък ми писна и почнах да слагам в чинийка полезни неща - плод, зеленчук (ядем домат и морков от тях), шунка, пиленце и то малкото минава и си чопва. Интересното в случая е, че освен че позакръгли дупето, започна да се храни по-добре, а и напоследък започна да си иска папо от време на време. Това имах предвид - ако детето иска да си "чупне" от тук, от там, да даваш (е, не гризки, чипс, кроасани и др. подобни). А иначе тъпчене в устата не препоръчвам, въпреки че от време на време ми иде да взема две фунии, да им ги навра в устите и да наливам, докато някой ги държи здраво Mr. Green

(не го правя - за тези, които ще ме приемат дословно, или поне не го правя още Mr. Green

# 949 31 авг. 2009, 21:34 ч.

Мнения: 13 621

Синът ми ядеше с удоволствие само на "полянката".Днес казал на баба си, че няма да яде праскова, защото праскова се яде само "на полянка".Иначе щяла да се намокри масата.Научи се да казва, че ако яде, ще го боли коремче.А не го боли.Много е динамичен и впечатлителен и яденето му е последна грижа и аз бях такава на неговите години и затова съм против тъпчене и манипулиране на хранененто.Ама голям майтап, една приятелка, която знае за него / т.е., че чакаме да осиновим дете/ още от първия ми документ ми каза:"Ами ти какво искаш, виж себе си, на кого да прилича".

Но ме е яд на възрастните ми приятели, които не могат да разберат нежеланието ми за храна на моменти и затова ставаха конфликти на почивката.
Обаче ми беше мъчно, че не мога да се справя аз с "неяденето", а други успяваха, макар и по неприемлив за мен начин.
Фоксче, не мисля, че ме упрекваш, аз наистина искам съвет.Пустото му ядене, от дете го мразя, а да съм слаба- не, никога не съм била, дори винаги закръглена.

Последна редакция: пн, 31 авг 2009, 22:00 от Светкавица

# 950 31 авг. 2009, 22:20 ч.

Мнения: 1 669

Цитат на: Светкавица в пн, 31 авг 2009, 21:34

а да съм слаба- не, никога не съм била, дори винаги закръглена.

Светкавичке, ти се шегуваш, нали... Ако не те познавах... Ама те си наистина слааааабааа...

# 951 31 авг. 2009, 23:54 ч.

Мнения: 1 249

Цитат на: Светкавица в сб, 29 авг 2009, 08:32

Не мога да го определя като проблем с дете, по-скоро проблем с възрастни.
бяхме на прекрасна почивка с най-добрите ми приятели.Моят син е злояд, вече умерено злояд, а и много любопитен и като има нещо интересно предпочита да се забавлява, отколкото да яде.Тъй като аз съм била злояда и съм изживявала много тормоз в ДГ заради това ядене съм против дете да се тъпче на сила, да се подлъгва и изобщо да се храни по ненормален начин.Смятам, че е важен процесът на усвояване на храненето, заради запазването на функциите на регулатора на апетита.

Но какво се получи- през цялата почивка всички се чувстваха длъжни да подлъгват детето, да го тъпчат в устата с храна и дори според мъжа ми аз не съм права, а хората били грижовни към детето ми.

Не мога да намеря начин да накарам детето да яде толкова, колкото се очаква от него, а не мога да убедя околните да не го хранят по този неприемлив за мен начин.Вярно около кг и половина е под нормата за вързастта си, на ръст- долна граница.Но какво толкова.Все пак се чудя дали аз съм на прав път или околните.

Мисля, че това е проблем на околните, а не е твой, не е на детето и не е на връзката ти с детето.
Ти си си на прав път.
Създаваш условия за хранене, предлагаш подходящата храна, но не си поставяш очаквания и норми.
Видимо детето ти не страда нито от недохранване, нито от заболявания, които да налагат хранене с лъжица, поемане на по-специални неща и т.н. , така че природата му с годините сама ще се развие и ще си нагоди нуждите. Има деца с по-разширени кореми, както и с по-свити.
Опитвам се да разбирам другите и си мисля, че те така искат да покажат и усетят приемане на детето, а ти си го приела вече и за теб храната е за нахранване, а не за израз на отношение. Т.е. ти би сгрешила само ако се откажеш от собсвените си усещания.
Не се тормози с другите, те са водени от добри намерения, но майка си само ти, та тактично си провеждай това, което ти си преценяваш за най-подходящо.
Няма тинейджър от мъжки пол, който да не е вечно гладен, а и няма как да ви подминат пиците и другите боклици от училищните барчета Simple Smile

# 952 1 септ. 2009, 01:33 ч.

Мнения: 2 084

Хи, хи - аз това го надживях. Голяма тревога ми беше храненето на половината деца. Един ден една колежка като го насмете да го храни ... изяде всичко. Поздравявах я после, а тя ме пита дали имам идея аз как гледам храната като отровена. Та как съм искала детето да е ящно. Добре, че другата половина деца не гледат мен...
Светкавичка, а мъъъъничко ревност нямаше ли Wink

Я остави детето на мира! Да си расте и беснее с неговото си темпо. Стой и гледай. Това за тинейджърите и апетита... Ще стой все нареден до хладилника и ще се чудиш колко още може да изяде. Да ти е жив и здрав чаровника!
Откакто ми задават въпроси за секса спрях да забелязвам какво ядат, че все отговори дълбоко премислени репетирам #Crazy

# 953 2 септ. 2009, 16:46 ч.

Мнения: 160

Здравейте,
Аз не съм писала много отдавна.
На кратко имам 2 дечица- осиновени.
м
Момченцето ни е ок,но дъщеря ни я осинових на 2год и 3м и тогава се радвах че е по- големичка и не предполагах че това сте ми донесе много проблеми.Все пак е 2 god дете и на тази възраст всичко се забравя ,но уви.........
Имахме и имаме много наследени страхове,навици от дома и с повечето се справихме но не със всички.
След 2 годишна борба се реших да потърся помощ.на 10 имаме час при психолог.

Вие как се справихте със страховете навиците и проблемите ?

# 954 3 септ. 2009, 17:11 ч.

Мнения: 65

Тара пиши точно какви проблеми срещаш. Синът ми беше на 11 год. когато осиновихме малката , а тя беше на 3 год. 10 мес. и минахме през какво ли не. Ревности и от двете страни . Малката реши, че може да ме приеме чак след 6 месец.

# 955 3 септ. 2009, 17:13 ч.

Мнения: 955

Здравей, Тара,
като начало, много добре, че си се насочила към психолог. Важно е да е някой, който знае да работи с осиновени деца. При нас страховете бяха ежедневие докъм 9 годишна възраст и постепенно се справихме. Психоложката помогна много според мене, но не искам да обсъждат работата и методите и тук.
Това, което мисля, че помага при нас, е:
- рибено масло. Винаги, когато реша, че няма смисъл да купувам нова опаковка, след няколко седмици забелязвам промяната.
- лавандула и мащерка във възглавничката; и двете успокояват
- масажи, топла вана, изобщо игра с вода
- чай от мащерка
Всяко дете е различно, но е хубаво да се вземат страховете им насериозно, без да се усилват. Например спокойно обяснявам, че вратата е заключена, че никой не може да влезе, че сме си всички вкъщи и т.н. Спокойствието на родителите е най-важното.
Ако и твоите са като моите, ще го израстат. Стискам палци!

# 956 3 септ. 2009, 20:37 ч.

Мнения: 160

От къде да започна..........
В началото беше мн трудно.
Пiстене от коли,маj не можеше да се доближи до нея или да е с нея в една все едно я заливаш с вряла вода.
Страхуваше се от малки помещения,общ. тоалетни-това беше нещо ужасно не искаше да писа в памперс а в тоалетните пистесе или не можеше да се изписа.
Не можеше да дъвче повръщаше или кихаше...........
И какво ли не.
Вече е на 4год. и 4м. но в dez. градина имаме фази в които дни наред се написва или нааква.
има 5 неща които и се повтарят по какъв ли не начин но не се възприемат-но най-ужасното е хигиената в тоалетната-едното нещо е бърсането на дупето след пи6ане/тя и без това не ака другаде и аз го правя/.
Взех решение да я заведа на психолог-/verhalten therapie/,защото това лято ходиме на басейн и пак проблема с тоалетната.Ходихме няколко пъти и накрая се изака в басейна.
Ох може да съм аз виновна и аз не-зная със сина ми не съм имала никакви проблеми може би затова.
Надявам се да ни помогнат,че вече не ми останаха силици.
Между другото е много умно дете,много чаровна и контактна.За мен е един клоун таjна но играе роля на весела и безгрижна.

# 957 4 септ. 2009, 10:14 ч.

Мнения: 65

Тара този проблем с ходенето го имат и не осиновените деца.Ние и досега в къщи спим на отворени врати и светната лампа в коридора. Аз не съм осиновена но мразя затворени врати и малки помещения. За яденето нашата трета година яде намазани филии с маргарин плодове и зеленчуци обожава сладко и общо взето с това се изчерпва менюто ни.Аз не съм голям привърженик на психолози защото съм виждала как финно манипулират хората може би не всички но си имам едно на ум. Дай на детето повече свобода и намали изискванията. Всяко дете е различно и подходът е различен, а колкото повече искаш нещо от него съзнателно или не то прави точно обратното. А относно хигиената в тоалетната дъщеря ми е на 7 год. и като влезе в тоалетната се започва изчистили се измили ръцете. Ако питаш майка си сигурна съм че на 4 год. и ти не си била по различна от нея.

# 958 7 септ. 2009, 11:07 ч.

Мнения: 91

Мами от Люлин - София, помагайте! Къде може да ползваме читав логопед - безплатен или в краен случай платен. Еми има проблеми с изговарянето на някои съгласни, вкарва езика между зъбите при произнасянето им, например вместо часовник - цасовник, вместо жаба - заба и т.н., дългите думи като мармалад и благодаря са и трудни. Живеем в 5 микрорайон.

# 959 7 септ. 2009, 11:11 ч.

София
Мнения: 9 517

Тате Наци, нямам понятие, къде има читав логопед в Люлин и ще се намеся без да си ме питал, но аз на ваше място към момента бих оставила детето да се адаптира, без да имам допълнителни изисквания към нея. Дори тръгването на предучилищна ще й бъде в повече, а ако започнете и с логопед ... Дайте й малко време да свикне с новата обстановка и тогава обърнете внимание на речта.

Препоръчани теми

Слънцето силно грее, а ОКТОМВРИЙЧЕ в коремчето ни лудее Тема 6

Каква е процедурата, за да се остави дете за осиновяване

115
Осиновители

Курс за кандидат-осиновители?!?!?!?!

24
Осиновители

Новогодишни коктейли

Причина:

Причина: