Проблеми малки и големи с нашите деца

  • 383 956
  • 2 568
  •   1
Отговори
# 765
  • Мнения: 1 843
Внимавайте само с лейкопластите, че като ги олигавят доволно и омекнат, ги гълтат и може да се задавят.
След такава ситуация, категорично отказвам да мъча децата. Ще ги смучат, докато им се смуче. Ако си изкривят захапките, ще носят шини. Другото да е наред!

Това с чорапките винаги ми се е виждало малко... инквизиторско. Представям си на мен да ми нахлузят такова нещо на ръцете... но всеки си решава сам.

А що касае лапането, Д_Ива, ми докога трае... Знам ли? Валя навърши две години и още лапа всичко. Е, поне спря да лази по земята навън и да се опитва да изяде всички фасове и боклуци в калта...

Но за успокоение: на първия профилактичен преглед при педиатърката (много печена и с дългогодишна практика) нещо падна на земята и Валя а-ха да го лапне, аз реших да се направя на супер-майка и се втурнах да мия, да търкам... А тя се смее и вика: Така, така, че детето никакъв имунитет да не си изгради!  Wink

# 766
  • на път
  • Мнения: 2 804
.......
А що касае лапането, Д_Ива, ми докога трае... Знам ли? Валя навърши две години и още лапа всичко. Е, поне спря да лази по земята навън и да се опитва да изяде всички фасове и боклуци в калта...
......

 Joy Joy Joy

Мая вчера близа кухненските шкафове - врати, стъкла, дръжки .... Опитвам се да и отвлека вниманието с други занимания в нейната стая - без резултат ....

# 767
  • Мнения: 159
 smile3505

Последна редакция: чт, 05 фев 2009, 15:43 от Bubeto*

# 768
  • София
  • Мнения: 1 324
За смученето на палеца - дадох всичко от себе си да я отуча. Имам една колежка и две познати, на които палците им приличат на кебапчета от смукане, всички пръсти нормални, палците - ужас. Купих биберони и започнах да дебна по цяла нощ, плюе бибата и лапа палеца, аз им разменям местата. И така няколко седмици. След 10-11 месеца, разбира се започна проблема с махането на биберона. Него просто го отрязах на половина, когато излезе първия зъб и след 7-8 опита да го засмуче сама се отказа.
За лапането - казват, че това е вид ваксина. Ябълка се давало така: взимаш една ябълка, измиваш я, отъркаляш я хубаво по килима и я даваш на детето. След престой в детското отделение на II-ра градска болница не мисля така. Видях ужасяващи състояния на деца "ваксинирани" и "оставени в мърсотията да изградят имунитет". Мъдростите на бабите ни не важат в наши дни, всичко е различно - храна, въздух и мърсотията не е същата.

# 769
  • София
  • Мнения: 9 517
Видях ужасяващи състояния на деца "ваксинирани" и "оставени в мърсотията да изградят имунитет". Мъдростите на бабите ни не важат в наши дни, всичко е различно - храна, въздух и мърсотията не е същата.
Всяко нещо естествено, трябва да е с норма, но аз лично хич не харесвам поддържането на дезинфекцирана обстановка у дома, заради бебето и детето. Това поне е моето усещане. Естествено има деца и деца, всеки действа спрямо реакцията на своето дете и своите усещания като майка.

# 770
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Видях ужасяващи състояния на деца "ваксинирани" и "оставени в мърсотията да изградят имунитет". Мъдростите на бабите ни не важат в наши дни, всичко е различно - храна, въздух и мърсотията не е същата.
Всяко нещо естествено, трябва да е с норма, но аз лично хич не харесвам поддържането на дезинфекцирана обстановка у дома, заради бебето и детето. Това поне е моето усещане. Естествено има деца и деца, всеки действа спрямо реакцията на своето дете и своите усещания като майка.

И аз мисля така. По никакъв начин не съм си променила навиците на поддържане на чистота у дома откакто се появиха децата. Само малко реформи проведох - препаратите и документите ги вдигнах на недостъпни места. И още нещо... Преди 4 години много хора се опитваха да ме убедят, че коте и малко дете в къщи са несъвместими, обаче не си изхвърлих котарака. И нищо лошо не се случи, разбира се.
Неизмити плодове и зеленчуци не давам, старая се да създавам навик за миене на ръце след прибиране от разходка и преди хранене, както и за поддържане на лична хигиена, но не бърша с мокри кърпички ръцете на детето винаги след като е пипнало пясъка в градинката например.

# 771
  • Мнения: 104
Ох темата е много болезнена.Нашето дете си лапа и двата пръста на дясната ръка среден и бизименен, до половината пръсти в устата.Премачкани деформирани  нокти ,белези от зъби образували като твърди мазоли.Грозна картинка - дете на 5 год. с ръка в устата. Смуче ги докато играе легнал на пода  с едната ръка държи количката другата в устата,смуче ги когато гледа телевизия   и докато заспи. Опитах да си лапна и аз пръстите-отвратително. Заех се да изкоренявам този пет годишен навик .Молих се обеснявах ,че са мръсни пръсчетата, че ще лапне някое микробче и ще кащля или ще го боли коремчето.Вечер лягах гушках го и му хващах ръчичката докато заспи имаше ефект извесно време ,но се усети и взе да ме пъди да сам си лягала на моето легло .Опитах и люта чушка ,но се оказаха не толкова люти а и свива ръката и не мога да намажа точно пръстите.Да му удрям ръката нямаше ефект ,обещание и после пак в устата ,а и  не ми се искаше да удрям.Започнах да слагам сутрин лекопласт , а вечер дамско черно  чорапче късо и тиксо да не го сваля.Недоволството беше само няколко дни после си даваше сам пръстите.Обеснявах , че е голямо момче ,че само бебетата правят така и ще му се смеят в детската градина. Не ги лапа с лепенките ,посяга да ги лапне но се отказва. Когато сме в къщи заедно лепенките не ги слагам или ги свалям, гледам с нещо да са му заети ръцете или да ми говори .Играем на думички, аз казвам дума той повтаря след мен  по този начин си подобряваме и говора правилното  иказване на думите,ако збъркаме повтаряме. Вече слагам лепенки и чорапче по рядко, говори по правилно  не изпуща букви или да ги заменя с други .Пръсчетата започнаха да придобиват добър вид. Надявам се  скоро да не ми се налага въобще да слагам лепенки.Другата седмица на 15 февруари Валентин ще навърши 6 години.
 Разбирам Ви защо повечето искате по малки деца да осиновите .
Но това е нашето дете ще се учим взаимно на много неща....
когато намеря свободно време ще пиша повече и ще се опитам да кача снимки /нещо не ми е ясно но ще се постарая да се справя май ми трябва време/

# 772
  • Враца
  • Мнения: 5 200
Това с чорапките винаги ми се е виждало малко... инквизиторско. Представям си на мен да ми нахлузят такова нещо на ръцете... но всеки си решава сам.
Да кажа сега и аз с малкия опит от 3 дни с лака, че това с чорапките е песен за Марина специално. Спеше си съвсем спокойно, докато сега е някакъв ад, пищи нощем, когато си лапна пръста, върти се, кошмар. В момента 20 минути след намазването за следобедния сън я намерих сладко захапала целия старателно намазан от мен пръст. та така

# 773
  • Мнения: 2 084
Борим се с този навик вече почти 4 години. Все още ръката се озовава в устата от време на време, но аз категорично отказвам да се откажа. Сега съжалявам, че когато на Преси съвсем инквизиторски на 10 месеца му сложиха картоните на ръцете не приложих такива драконоси мерки и за Вики. Мисля, че отучването от палеца е важно и за детето, защото децата му се подиграват в детската градина и той много се старае да не го лапа, но нали навикът е втора природа... Вечер когато заспива и тихичко го запитам за ръката дори и насън сякаш реагира. Мисля си, че и Вики мрази този навик. И наистина съжалявам, че не съм била по-настоятелна, когато е трябвало.

# 774
  • Мнения: 1 843
Не бе, момичета, не ме разбирайте, че ви критикувам.
Аз не мога. Мека Мария ли съм, каква ли, не знам.

Ирина я мазах с горчив лак - нищо. Смуче си го благо. С чесън - същото. С лейкопласт - и двете го изтръгват със зъби. Даже малката щеше да се задави, добре че беше през деня, та я видях.
С люто, с картони и чорапки не мога. Сърце не ми дава, защото и двете не понасят, каквито и ограничения. То едни завивки каква борба е да им останат над телата, а не под тях...

С Ирина далеч по-голям дерт ми е да спре да се върти, за да заспи. Защото, ако човек не е свикнал и не знае, може да се уплаши като я види. Две години минаха, тя расте, а това не я пуска.
Предупредила съм отдавна госпожите в детската, защото по принцип й се карат, а тя наистина не може да заспи, ако не го прави...
Иначе гледам, че пръста започва все по-рядко да го смуче, без външни намеси.

П.П. Стискайте палци! Малкото от понеделник тръгва на ясла на половин ден. Как си минава времето...  Sad

# 775
  • Мнения: 2 172
Стискам палци, най- вече за да не отсъства по здравословни причини.
И аз не мога да бъда мнoого твърда за тези неща, добре, че отшумяха от самосебе си. Wink

Последна редакция: нд, 08 фев 2009, 10:12 от аистенок

# 776
  • на път
  • Мнения: 2 804
....... Стискайте палци! Малкото от понеделник тръгва на ясла на половин ден. Как си минава времето... 

 Grinning Ами честита втора "ученичка"   bouquet

Дано да и хареса детската среда от раз.
И Мая ходи сутрин на ясла, но тя имаше прекъсване 1 месец между дома и яслата та влезе в групата все едно ходи там открай време. Марти сутрин я "оставя" на госпожите.

Валя май е по-различен случай, защото имаше време да се наслади на обич и внимание в къщи почти година  newsm78. Успех!

# 777
  • Мнения: 14
И аз да кажа за смученето на пръстите, че ни помогна горчивия лак/немски/ от аптеката. За една седмица и се отказа от горчивия палец. Но сега след 10 месеца у дома пак започна да го смуче от време- навреме. Това съвпадна със завръщането ми на работа и с гледането от баба й. Мисля, че пак се обърка от промяната на режима и ежедневието и пак сме в началната фаза на смучене... Добре, че шишенцето с лака е почти пълно и започваме мазането. Много рядко успявам да се включа във форума, но се старая да чета честичко, доколкото ми е възможно. Hug

# 778
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Ох, момичета, чини ми се че не е само до настоятелност при нашите деца. За всяко от тях си има причини да прави или да не прави нещо. Е тия причини ние в повечето случаи не ги знаем, а само предполагаме какви са. А и толкова много зависи на каква възраст е взето детето. Албена беше на 1 г. и 3 м, а Иван - на 2 г. и толкова различно протича адаптацията при двамата.
Само Бени си смуче палеца и то предимно в будно или полусънено състояние. Колкото пъти съм ставала да я завивам, почти никога не съм я виждала с пръст в уста по време на сън. Така че чорапите при нас дори и да успея да й ги обуя, не са панацея - не мога през деня да я държа с чорапи на ръцете. Достатъчно я мъча с очилата и затварянето на едното око за по няколко часа дневно.
Искам да кажа, че всеки е прав за себе си, защото той всеки ден се сблъсква с проблемите на детето си. В едно съм убедена - всички желаем и правим най-доброто за рожбите си, но какво ще успеем да постигнем, времето ще покаже.

За мен лично всичко което се пише тук е много полезно, защото почти винаги намирам сламчица поне да погледна на нещата от друг ъгъл, ако не и да науча нещо ново.
 Hug

П.П. На Валя пожелавам добри приятелчета и весели игри в дее (така казва Албена на детската на батко си).


Последна редакция: нд, 08 фев 2009, 20:53 от Gankata

# 779
  • Мнения: 2 084
На мен ми се наложи, точно в деня когато навършихме 2 месеца заедно, да се науча да извършвам жестоки процедури. Аз му дадох сиропа, с който го упоиха. после цяла нощ тпй нямаше сили дори и да плаче, беше овързан заради системите, беше гладен и жаден, искаше биберона с млякото, а аз му капех водица с лъжичка за кафе... И го натисках за всеки следващ преглед.... И всъщност тогава сякаш разбрах какво е майка и почувствах болките на своята собствена майка.
 
Ние сме на вълна какво ще й кажа на Хикс, когато я намерим. Единия иска да пия кафе с нея, а Вики с толкова болка разказа как са го завели при докторката. Ей така, след приказката ме попита "ти знаеш ли как Х. ме заведе при докторката"

Общи условия

Активация на акаунт