Проблеми малки и големи с нашите деца

Благодаря, Рая!
Ние днес бяхме на лекар и разбира се, той каза да планираме операция. Амбулантна била, краткотрайна, но с упойка... Но решихме да поизчакаме около месец, че в момента не сме напълно здравички...

Здравейте момичета От около 2-3 месеца синът ми е във фаза на отрицание - всичко  е не и няма и ако игнорирам не-тата започва една веселба - истерични крясъци и тръшкане... търпението ми леекиичкооо се поизчерпва, та в общи линии ми е нужен чужд опит 

Здравей Ана, това ми прилича на детския пубертет, който се изживява около втората година. Всичко е "не", "няма", тръшкане, рев .... Опитай се да въведеш правила, които да се спазват и се въоръжи с много търпение. Ако си от София можеш да направиш и няколко консултации с психолог, за да ти е по-лесно да се справиш. Имаш право на безплатни такива, но ти трябва направление от социалния работник. Пиши на лични, ако искаш А можеш и да се консултираш с Теа от форума, тя със сигурност ще ти бъде много полезна.
Успех! 

Благодаря Алекс Теорията ми е ясна горе-долу видяхме се и с Теа  но малко ми куца практиката и за това ми се искаше да чуя именно мами минали този период  /оцелели мами  /

Аз съм тези оцелели мами и се радвам на едно спокойно, разбрана и доста разумно за възрастта си /още няма 7/ момченце. Съветите ми може да ти се сторят твърде общи и те са: търпение, правила, които се налагат без отстъпки, но не грубо, а по възможност деликатно и според индивидуалността на детето. И избягвайте мисли, а още по-малко - казани на глас думи, че детето ви е непослушно, непокорно, че няма да се промени и винаги ще създава проблеми. Това просто не може да е истина.
Говорете му много - какво трябва и какво не трябва да прави, аз не спирах да го правя, макар понякога да изглеждаше, че няма никакъв резултат. Понякога повишавах и тон, за което мъжът ми правеше забележки, но аз и до днес си мисля, че това също има своя положителен ефект - когато детето ми види, че съм наистина ядосана и сърдита, сякаш разбира сериозността на ситуацията и това му помага да осъзнае някои неща за бъдещото си поведение. Разбира се не става дума за това да плашим и стряскаме децата си с крясъци, тряскане на врати и пр. Имам предвид, че прекаленото сдържане на емоциите от страна на майката не са за предпочитане пред искреното избухване понякога. Но само ако е съпроводено или по-скоро - последвано от по-кротки и ясни обяснения - какво, защо, кога не бива да се прави, защо мама се  ядосва и колко би се радвала ако малчо направи това или онова, вместо другото.
Ей такива-мити работи. Сега ми е лесно да ви ги обяснявам, но когато малчугана беше на 2 и половина - три съм имала доста често ситуации на отчаяние, рев, оплакване, изтощение и пр. Но мисля, че помощта на таткото успяхме да постигнем някакъв баланс и за овладеем бурните изблици на непокорство на детето, или по-скоро - то някак си ги надрасна, а ние само гледахме да не сбъркаме някъде, ако е възможно.

Искам и аз да споделя малко идеи за непослушни деца. Като се замислиш непослушанието всъщност е един от малкото начини да комуникират малките деца. Аз го разбирам все едно казват: нещо не е наред, но не знам какво е. Също може и да е опит за пълно налагане. Което всъщност помага на децата да си изграждат рамки на света.
Не съм съгласен, че стриктното спазване на правила решава проблема.
Няма лошо да има правила. Ама вие помните ли като сте били малки да сте ходили на място където бъка от правила? Ако помните може би ще си спомните, че не сте се чувствали толкова добре. При баба ми всичко си имаше място и не се пипаше и все бях в издънка.

Сина ми мине не мине се тръшваше с много шум (рев викове) на земята. Според мен си търсеше внимание.
Знаеш ли как спря това при нас? Един ден както се метна на пода в един магазин (явно е артист по душа обича и много публика) аз се метнах до него и започнах да си викам с усилващ глас нещо. Той млъкна на секундата. Отвори едни очи като палачинки. И стана. И ми подаде ръка и на мен да стана.

Може би го хвана срам от мен.

Импровизирай нон стоп. И се опитай да разбереш какво е породило напрежение в душичката му.

Другото е да лекуваш симптомите вместо болестта.

И си спомни какво си била ти ако можеш на неговата възраст. Понякога като порастнем забравяме и очакваме децата ни да се държат като големи докато са малки.

Ще станат. Трябва им време:)

 
  на каква възраст бяхте и двамата тогава ако не е тайна моля?

Магьоснико, прав си!  Съгласна съм с всичко, което си написал с едно изключение:


Правило не означава забрана. Това в домът на баба ти не са били правила, били са забрани, различно е.
Правилата дават границите, в които е препоръчително да се движат. А нарушаването им е точно, защото се опитват да разширят тези граници или пък защото просто ги търсят. Децата са по-спокойни, когато има предвидимост в действията на околните, а точно правилата им дават тази предвидимост.  Когато осинових дъщеря ми всичко в действията й беше с идеята да намери новите  граници, сега пък е с мерака да ги разширява. В което няма нищо лошо, даже е много добре, детето се развива и има нужда от пространство 

Приветствам те за идеята да се тръшнеш насред магазина  Импровизациите винаги са помагали  Правила съм нещо подобно - разиграх театър как рева като магаре, защото ме боли от нейните дивотии и истерии от последните дни и ...... резултатът беше повече от отличен! Не само прекрати истериите, ами ми обясни, че съм изглеждала ужасно и повече не искала така да ме вижда  Сега като реве ходи на огледалото да се види как изглежда и ако не й хареса гледката обикновено тутакси спира 

Така че, момчета и момичета - импровизирайте! Помага и то много! 

Подкрепям напълно казаното от Магьосника.

И малко от моя опит с децата. Една от спецификите на отглеждане на осиновено дете е че независимо на каква възраст е дошло при нас, ние трябва да започнем с приобщаването му към семейството все едно е новородено. Много е трудно (изпитала съм го с навършило 2 години дете) хем да учиш детето на неща, които трябва да знае на тази възраст, хем да има моменти, в които да се отнасяш с него като с пеленаче, но това е пътя на наваксване на всичко, което им е липсвало. Може да ви звуча шантаво, но нека... Има моменти, в които децата на съзнателно ли, на подсъзнателно ли ниво, си спомнят, по-скоро като усещане за моментите, в които са били сами, имайки неистова нужда от внимание и ласки. И е напълно възможно 4-годишно дете например да започне да гука и да иска да го гушкаш и приспиваш като бебе в даден момент. Като че ли запълват някаква празнота, останала им отпреди. Е, не знам доколко я запълват, доколко превързват раната, останала от тази празнота, но съм имала такива моменти и с двамата, че и до ден днешен... госпожицата понякога се отпуска в ръцете ми и ѝ е страшно приятно да я полюлея, да я погаля.

Боби на 3 аз на 35

Благодаря ви момичета ще  импровизирам повече

Еее...това с мятането на пода не съм го пробвала.  Може и моята принцеса да вземе да ми подаде ръка 

и аз го пропускам мятането ... въпреки, че ме изкушава. Както и да е - и аз и Майчето сме пропуснали възрастта на Боби и татко му 

Чудех се къде да попитам и реших да  е тук. Случвало ли ви се дете само да провокира разговор за други родители или защо е точно при вас, при условие , че все още не е уведомено от родителите си за осиновяването! Аз го отдавам на факта , че е възможно да е чуло нечии разговор, но може и друго обяснение да има!

Колко е голямо детето? Моят син на около 3 годинки ме шокира, като в един разговор преди заспиване му разказвах за стария ни апартамент, където сме живели без него и той изведнъж започна да казва, как после сме го взели и сме го довели тук у нас. Попитах го нещо и той настоя, че именно сме го взели от едно място и сме го довели тук - а вече знаеше за раждане на бебета от майките в болница и пр.
Тогава ми стори рано да се изясняваме за осиновяването и детето повече нищо не спомена - дори напротив от време на време питаше за някакви подробности относно това, как съм го родила, но аз някак отклонявах темата, докато решихме, че е време да му кажем истината.
Та за мене остана загадка какво му беше дошло в малкото мозъче, когато говореше, че сме го "взели".
Виж ако става дума за по-голямо дете, варинта да е дочуло от някъде нещо е вече възможен.