Проблеми малки и големи с нашите деца

  • 401 515
  • 2 568
  •   1
Отговори
# 2 325
  • Мнения: 6
За irina16092006 Ние също осиновихме дете на 6 месеца през 2005 г.Когано стана на една година установихме ,че изостава в развитието си.Проговори на 5 години.Сега е трети клас.Справя се много прилично в училище , но това постижение  изискваше от нас много грижи ,усилия и финанси. В първи клас му взехме учителка в къщи за да се занимава само с него. Понякога се мисля , че онези първи 6 месеца от живота му още липсват и той отговаря на по-малка възраст в развитието си .Всичко обаче се свежда до любов и търпение.Ние имами и батко на 14 години ,който много ни помогна тогава и сега.Двамата са неразделни.Много е хубаво да имаш повече деца.Сега малкия ни син само ни притеснява от време на време въпроса "Мамо ,защо не си могла да родиш и мен , а само бати си родила?".Баща си обича безгранично.Когато му обяснихме ,че е осиновен веднага разбра за другите родители,но и до ден днешен не разбира , че има и друг тати.друга мама да , друг тати не.
Пожелавам ви скоро да ви одобрят и да имате много нови радости емоции в къщи.
На всички осиновители желая много търпение за справяне с всичко , което ни е подготвил живота.

# 2 326
  • Мнения: 59
Здравейте на всички !!!
Ще напиша един по-дълъг пост и ясно осъзнавам,че ще получа и критика от някои мами,но дано помогна на тези семейства,които искат да осиновят по-големи дечица.
Казвам най-отговорно,че по-големите деца не са толкова невинни , както всеки си изказва от страни мнението.Нашето момиче пристигна у нас с много голямо самочувствие за себе си.
Тука чета мнения за ромски черти   и дечица с ромски произход - няма лошо,а ние осиновихме дете от смесен произход -  майка българка , баща азиатец ( от монголоидна раса) и какво от това детето е взело бялата кожа на майка си и красивите азиатски черти на баща си.Та за самочувствието-всеки и казвал,че е много красива,но никой не си е мръднал и пръста за всичко останало.Един месец я наблюдавахме -непрекъснато лъжеше,просеше в училище,хигиенни навици нула,образователно ниво за 2 клас,държание в училище- гледах я на камерите УЖАСНО.
И така 1 месец ,после първо я свалих на земята и и дадох да разбере,че у нас не е институция и ние не сме приемно семейство.
Следващата стъпка бе да и покажа колко е срамно да просиш при положение ,че си имаш парички,
неоправдано е да миришеш,а иначе да се гледаш непрекъснато в огледалото.
ДАДОХ и да разбере как трябва да учи,а не да ме лъже че е научила и като я изпитам нищо.
Още се боря с уроците и накрая един ден изплю камъчето------МОГА ДА УЧА НО НЕ ИСКАМ ДА ХОДЯ НА УЧИЛИЩЕ,ИСКАМ ДА СИ СЕДЯ В КЪЩИ И НИЩО ДА НЕ ПРАВЯ.
Е тогава вече ми дойде в повече .
Манипулираше ни с починалият ни син-когато се разплаква за поредната лъжа и я питам защо плаче
 тя казва ТЪЖНО МИ Е ЗА БАТЕ представяте ли си каква психика има дъщеря ни.
Мога да пиша още много,сега вече не е така,но е на приливи и отливи.
А щях да забравя  -  по  домовете им казват,че тези  които ще ги осиновят са им задължени.
Та от земята сега полека лека я издигам по-малко нагоре, но много внимавам да не я поощрявам незаслужено. В училище я бяха изолирали и гледат на нея като второ качество дете,ама след като взе да се държи прилично и е спретната и чиста отношението малко се промени.
Така с нашето момиче,много ми е трудно,ама трябва да се справя.
Тя ходи на психолог,аз също.
Не се плаша.но ако си споделяме за трудностите по пътя ще е по-лесно на всички.
Отворена съм за всякакви съвети.
Емилия Hug Hug Hug

# 2 327
  • Мнения: 690
Еми  Hug наистина преминавате през голямо изпитание. Защо пък да те критикува някой? Аз мисля, че ти си тази, която си всеки ден с детето и полагаш усилия да реагираш адекватно на всички издевателства на детето. (само да отбележа, че независимо дали е осиновено или не, почти всяко дете прави в даден момент опити да издевателства над нас, поне аз така мисля, понякога ние родителите дори не се усещаме как ни манипулират  Wink ) Аз лично смятам, че децата прекарали по - дълго време в институцията, вече са се обособили като характер, вече са "придобили възпитание". И сега това трябва да се шлайфа - кога с едрото ренде, кога с фината шкурка (ех, колко образно и грубо прозвуча, сори). Ти много правилно си решила и ползвате помощта на психолог, и както гледам, въпреки трудностите, много бързо напредвате. Сигурно ще имате и сривове и после пак възход - пожелавам Ви критичните моменти да са малко.    bouquet

# 2 328
  • Мнения: 712
Понякога се мисля , че онези първи 6 месеца от живота му още липсват и той отговаря на по-малка възраст в развитието си...

Но защо? Детето ви е вече в трети клас, а сте го осиновили като бебе едва на 6 месеца. Не се ли наваксва това време? Дори и при недоносените деца коригираната възраст (която даже някои отричат) по някое време спира да се изчислява... Какво имаш предвид под: "проговори на 5 годинки"? - Тогава ли каза първите си думички или тогава започна да говори чисто, да разказва и т.н.?

# 2 329
  • Мнения: 6
Да малкият ни син проговори едва на 5 години.До тогава казваше само  тати ,да и не и баба.Водихме го на логопед и въпреки грижите ни всичко се случва трудно.Сега ,когато говори възрастинте почити не го разбират.Той знае това и е още по- трудно да общува.Благодарение на госпожата му ,децата свикнаха с него - търсят го,играят с него.Тази година даже две деца го поканиха на рожден ден.Ако искате вярвайте ,но това беше едно от най-големите събития в семейството ни-то не беше радости , приготовления,приказки.....Обаче когато успее в нещо всички сме много радостни.

# 2 330
  • Мнения: 131
KRASIT, ЕМИЛИЯ, благодаря за споделеното от вас. Наистина всеки опит е много ценен за останалите.
Ще споделя и аз болката, която ме мъчи от доста време. Някой сблъсквал ли се е със следния проблем :
Социално хиперактиван: Детето се стреми към непрекъснат контакт с познати и непознати възрастни. Страхът от непознати, като специфична реакция липсва. За детето е от значение вниманието, а не личността на възрастния. Общуването е повърхностно.
Наскоро попаднах на това тълкуване за депривацията при децата и то напълно съответства на поведението на моето дете. В сравнение с другите деца от нейната група (ходим в предучилищна) тя е някак доста наивна. Добре се сработва с деца по-малки от нея или по-големи, но не и с нейни връстници, които в сравнение с нея ми се струват много по-зрели. Отстрани изглежда да е много общителна, особенно търси компанията на възрастните - такава е от малка.
Не знам до колко да се притеснявам. Някъде четох, че продължителното въздействие на психическата депривация най-често води до: изоставяне на интелектуалното развитие под вродените възможности, обедняване на емоционалния живот и междуличностните връзки, трудности в социалната адаптация на личността.
И така - до колко е сериозно положението и как и къде да потърся адекватна помощ.

# 2 331
  • София
  • Мнения: 787
irina1609..., освен за емоционална депривация, поинтересувай се и от темата за "нарушения на привързаността". Мисля, че в темата (не съм сигурна в името) "Училище за...." (от закованите в този подфорум, водена от Теа) има много добра лекция за нарушенията на привързаността.
Да, много често емоционалната възраст на децата живели в институция (дори и само няколко месеца) не отговаря на календарната им.

# 2 332
  • Мнения: 25
Моят съвет е, сами да не поставяме диагнози на децата си. Иначе е нормално да ги наблюдаваме и да ги сравняваме с техните връстници, но без да забравяме, че всяко дете има своя индивидуалност.
Това което разказваш беше характерно за нашето дете, осиновено на 5 месеца и половина, но с възрастта, престана да е толкова активен в търсенето на контакти, особено с непознати възрастни. Мисля, че нещата вече се балансираха, той сега е почти на 7 години. Като беше малък аз в началото се забавлявах с тази негова активност и липса на каквито и да било резерви в общуването, включително с непознати хора в магазини и на други обществени места. После се светнах, че може да има някаква връзка, с това, че бил макар и за кратко в институция, но не съм се притеснявала и не съм правила нищо конкретно по въпроса. Нещата сами си дойдоха на мястото, той определя сам степента на близост с даден човек и съответния начин на общуване с него. Мисля, че за това помогнаха различните занимания, към които проява интерес и ги върши /спорт, ходене на кино, забавленията с компютъра, доколкото му ги разрешаваме/. Преди сякаш разходките и общуването с хората, които срещахме - познати и непознати бяха единственото му поле за изява и за това така се хвърляше активно да бърбори, да се запознава. Сега се държи по "улегнало".
Разбира се, ако се притесняваш, би могла да потърсиш консултация с детски психолог, но лично аз не мога да ги препоръчам конкретен. И спокойно - общувайте си много и откровено с детенцето и то ще развие онези социални умения, които са нужни за възрастта му. А може просто да такова по-открито и общително дете и емоционално дете. Насочете го да се занимава с някакъв вид изкуство, ако е така - мисля, че е подходящо - танци, пеене, рисуване, театрална студия, ако има интерес разбира се.

# 2 333
  • Мнения: 31
irina1609 и аз ще те успокоя, като кажа че не мисля, че прекалената общителност може да бъде квалифицирана като проблем. Когато осиновихме нашата дъщеря, тя беше на 1 година, гледаща с уплаха и недоверие,даже слагаше две ръчички върху очите си, сякаш да се предпази от нещо. Сега е на 4 години, общителна и емоционална, голям театрал е. Говори с познати  и непознати без да се срамува, както много други деца се крият зад полата на майка си. Не мисля,че това може да се определи като проблем. Децата са различни, а за нас е нормално да търсим като причина в поведението им все факта,че са били в институция, а не са отглеждани още от самото начало в домовете ни. Така че, по скоро бих те посъветвала да се радваш,че имаш открито дете,от колкото такова което се е свило в ъгъла и не смее да се покаже...

# 2 334
  • София
  • Мнения: 595
irina, мисля си, че основното, разделящо едно общително, социално активно дете, от дете с психически проблем, е това дали детето просто търси вниманието на възрастните, или е готово да те остави и да тръгне с друг възрастен. Докато едното е тип темперамент, другото може да изисква консултация с психолог. Ако детето се стряска, ако бъде в компанията на непознати без ти да си наоколо, за мен нещата са напълно естествени - просто се радвай на общителното си дете.
Ако пък има нещо, което те притеснява, най-добре е да потърсиш помощта на психолог   bouquet

# 2 335
  • Мнения: 131
Благодаря на всички изказали се мами по моя въпрос.
Като се замисля и потърся разни случки, не мисля че тя с готовност би тръгнала с непознат, ако аз не съм някъде наоколо. На скоро бяхме в един голям магазин и тя се загуби   за миг (отиде при играчките през два щанда от нас), после се разревала и някакъв чичко я доведе при нас(тя му казала, че избираме стелки за обувки). Но сякаш появи ли се нещо което да я заинтригува - тогава без да му мисли ни оставя и отива при другите. Може би си мисли, че аз я следвам винаги където и да иде или то точно въобще не мисли. Според мен има го и от двете неща - чарта на характера и последица от престоя в институция.  Прави ми впечатление, че тя просто е по-различна от връстниците си. В емоционално отношение ми прилича на 5-6 годишно дете, а не на 7, каквато ще стане само след няколко дни.

# 2 336
  • София
  • Мнения: 2 012
irina, ако поведението на детето ти отговаря на това описание :

Детето се стреми към непрекъснат контакт с познати и непознати възрастни. Страхът от непознати, като специфична реакция липсва. За детето е от значение вниманието, а не личността на възрастния.
то моят съвет е да прочетеш внимателно мнението на Lindt и да направиш консултация не просто с детски, а със специлизирал в областта на осиновяването психолог. Ако не за друго, то за твое лично спокойствие  Simple Smile
Ако си от София и имаш нужда от съдействие можеш да ми пишеш на лични  Hug

# 2 337
  • Мнения: 131
А може просто да такова по-открито и общително дете и емоционално дете. Насочете го да се занимава с някакъв вид изкуство, ако е така - мисля, че е подходящо - танци, пеене, рисуване, театрална студия, ако има интерес разбира се.
Това е другата стъпка, която мисля да направя. Дано да помогне.

# 2 338
  • Мнения: 131
i моят съвет е да прочетеш внимателно мнението на Lindt и да направиш консултация не просто с детски, а със специлизирал в областта на осиновяването психолог. Ако не за друго, то за твое лично спокойствие  Simple Smile
Ако си от София и имаш нужда от съдействие можеш да ми пишеш на лични  Hug
Благодаря за съвета. Не съм от София, но познавам такъв във Варна. Отдавна обмислям това да се обърна към специалист, но понякога си мисля - не прекалявам ли с притесненията. Но както казваш за мое успокоение, може би трябва да пробвам. Още повече, че за да съм сигурна в това как да я възпитавам и как да й помогна в усвояването на неомходимите знания за да ги възприеме по-бързо и по-лесно. В последно време установявам, че при нея не действа авторитарния метод на преподаване. Ако нещо не е във формата на игра - нищо не възприема(буквално блокира). Детето просто винаги си иска да му е интересно  Simple Smile. Но в училище, когато станем първи клас  - няма все да бъде така. Минах и през това да си мисля дали пък няма дислекция...Абе и аз и тя май че се нуждаем от съветите на специалист  Grinning

# 2 339
  • Мнения: 131
Забравих да спомена, само за информация  - ние сме почти на 7 годинки и наесен ще бъдем в първи клас. Значи почти 5 години вече сме заедно....

Общи условия

Активация на акаунт