Проблеми малки и големи с нашите деца

"В последно време установявам, че при нея не действа авторитарния метод на преподаване. Ако нещо не е във формата на игра - нищо не възприема(буквално блокира). Детето просто винаги си иска да му е интересно  . Но в училище, когато станем първи клас  - няма все да бъде така. Минах и през това да си мисля дали пък няма дислекция...Абе и аз и тя май че се нуждаем от съветите на специалист  "

Не знам за специалистите, но и вие и детето се нуждаете от повече спокойствие. Имате творческо и иновативно дете. Разбира се, че иска да му е интересно! Всъщност е нормално да "се опъва" на авторитарния подход. Той е удобен, но произвежда скучни послушковци. Радвайте се на детето си и му дайте възможност да усвоява нещата по своему.
Казвам ви го от опит. Аз имам такова дете. Биологично - не че има някакво значение! И не си мислете, че успявам винаги да спазвам мъдрите напътствия, които ви дадох, но пък когато успявам ефекта е прекрасен. Другото, което винаги помага е количеството време, честното споделяне и изразяването на обич и доверие! Тук важи правилото на Мечо Пух "колкото повече - толкова повече". Всяка минута отделена на детето в ранното и по-късно детство се "връщат" хилядократно по-късно и са прекрасна основа за близост помежду ни. Сега моят син е успяващо дете, но продължава да прави нещата по своему и аз се опитвам са налагам мнението си само, когато има опасност да направи нещо вредно за себе си... Задълбочава се в това което наистина го интересува ( с времето намери своите интереси) и неглижира, това което не му е интересно ( с времето си обяснихме, че все пак училищните задължения са досадни, но трябва да се изпълняват). В името на приятните неща правим полезните. Не винаги е гладко, но се получва доста добре... Не оставяйте детето да скучае, когато не може да си намери занимания, предлагайте, търсете...

И нашата госпожица блокира в такива случаи, но според мене при нея няма общо с това, дали й е интересно. И определено доста се замислям по темата... Дъщеря ни (на 3,5г. заедно, откакто беше на 8 месеца) знае и може много, но почувства ли се "препитвана" под някаква форма, дори и леки съмнения да има за това, просто отказва да отговаря и да кооперира. Понякога дори умишлено дава грешни отговори за неща, които съм сигурна, че знае... Не мога да си обясня, защо! Понякога си мисля, че се притеснява от неуспех. От бебе не харесва игри, които изискват упоритост. Пъзели не обича да реди, защото нещата не стават "от раз". Така е и със строители и с всичко подобно. Тя като цяло обожава да танцува. Дори мога да кажа, че това я определя. Изключително интересно й е. Обича и винаги настоява да идва на моите тренировки, да се нарежда с какичките и да прави екзерсиса и танците с нас. Прилича на много талантлива, дори един корифей я похвали много... НО ако решим с учителката ми да я накараме да направи дадена стъпка, просто отказва... Защо?...

Линд, имам две въпросчета в тази връзка.. (1) Горе-долу какво имаш предвид под: "много често" и (2) в случай, че емоционалната възраст не отговаря на календарната, има ли "наваксване" по някое време? В кои случаи? И Времето, прекарано в институция има ли отношение към тези въпроси?

Красит, Ирина,...  

Такива бяхме като малки - такива сме си и сега. Трябва да стоя до нея и да участвам и аз - сама не иска.  Когато обаче нещо с много труд и настояване от моя страна го усвои - тогава го прави с удоволствие. При нея всичко трябва да е лесно или интересно  Възможно е и тя да се страхува от неуспех и затова да не иска да се занимава с това.

И при нас е така, всяко нещо трябва да се прави заедно с мен или тате. Напоследък имаме напредък - понякога решава, че вече е голяма и самостоятелна и отива в другата стая да си пише домашните. Но в такива моменти настъпва големия кошмар - на всяка написана думичка идва при мен да ми я покаже и аз да потвърдя - да, много добре. И с госпожата си говорихме - просто има и такъв тип деца, страх ги е да не се провалят, да не сгрешат, че няма да се справят. И като постигнат успех и ги похвалиш и поощриш - и отлепят и тръгват напред. Малко повече внимание трябва да им отделяме.

(1) Под много често имам предвид винаги, но не обичам абсолютните категории  
Разбира се би могло да има изключения ако детето е престояло в институция много, много малко време (дни, седмици) или ако в институцията е било обгрижвано по начин и е създало сигурна привързаност с възрастен също като в семейство (което е почти невъзможно да се случи в институция)

(2) Времето прекарано в институция има пряко отношение към тези въпроси - общото правило е че колкото по-дълго е престояло в институция и отколкото по-рано е настанено там, толгова по-големи са празнините в емоционалния опит.

Придобиването на емоционален опит започва още от раждането и се случва през привързаността, грижата, имитацията... В резултат децата разпознават своите и чужди (лицеизраз) емоции, знаят как да ги описват, знаят връзката между събитие и емоция, имат механизми да се справят (автоседират) с негативни емоции....

Едно интересно видео: http://www.youtube.com/watch?v=apzXGEbZht0

За обратния случай много сме писали - как всяка емоция (дори и положителна) се преживява като стрес и води до регрес, как наблюдаваме свръхреагиране на незначителни стимули, неспособност на детето да изрази по "приемлив и здравословен начин" чувствата си...

Да, този емоционален опит може да бъде натрупан в последствие и детето да "навакса", но понякога е трудно и отнема много време. Иначе хората сме в състояние да се променяме и учим в рамките на целия си живот. От бионеврологична гледна точка, обаче най-големите възможности за "учене", промените в мозъчната кора, създаването и отъпкването на невронални пътища се случва в първите месеци след раждането и после в пубертета.

По отношение на емоционалното "учене" виж и темата "Mentalization"
Всъщнаст термина на български също е Ментализация

Линд, както винаги много полезно и добро включване. Благодаря.

Изгледах това филмче http://vimeo.com/59305851 от съседна тема и чак сега ми се изясни , защо децата ни придобиват много от нашите качества, а също и защо толкова ,често започват да приличат визуално на нас.

 
  Мама Мерита, благодаря за линка. А къде е  темата за ментализацията ?

Танюшка, тук няма такава тема. Имах предвид теорията, концепцията за ментализация.

Линд, и аз много благодаря за поста! А имаш ли идея, от къде може да идва това блокираща поведение, което описват и други съфорумки и забелязвам и при нас?..

Chandra_Den, имам някои идеи и ще отделя време тези дни да ги споделя писмено 

Моята госпожица след дни ще навърши 5, а сме заедно от година и половина. Той поста ми е по - скоро охкане, че като ви чета и се отчайвам. И при нас проблема е липсата на самостоятелност. Изисква постоянно внимание и отдаденост, и ако я помолиш да ти даде малко време и да се занимава с нещо сама, става лошо. От слънчево и лъчезарно дете, забавно, умно и попиващо се превръща в малко зловредно духче. Измисля всякакви глупости и бели за да привлече вниманието и става страшно дразнеща. Все си казвам, че е нужно време и търпение, но си признавам, че откакто тя е в къщи времето се превърна в дефицит, а търпението често не достига. 
Изохках си. Наистина е нужно време и търпение 
А относно усвояването на нови знания и умения -  и при нас нещата стават това, което тя иска и толкова, като продължителност и обем, колкото тя иска. При нас работи предлагането на избор от няколко възможности. И когато имаш достатъчно време и търпение, ,прогреса е напълно задоволителен. Засега това  е , като дойде времето за училище, тогава ще му мислим. Дисциплината, която налагат в държавните детски градини е достатъчна, за да не забравя какво е режим.
Ох, изпуснах парата. Преди малко се скарахме, но вече съм бяла и добра. Отивам

Само искам да ви успокоя относно липсата на желание на децата да усвояват знания в къщи. При моето дете имаше подобен проблем, но постепенно любопитството му се засили от заниманията в детската градина. Аз изчаках търпеливо, почни не съм го занимавала целенасочено в къщи преди преудчилищната. По програма там и дават доста сериозна подготовка за първи клас. Детето напредна много. Свикна да си пише домашните, които им дават за уикенда. Често сам иска да му даваме задачки за смятане, по рядко - да пише думички на дъската, която има в къщи. Вече се опитва да чете и успява. Преди като го карах по моя инициатива - четеше буква по буква, не можеше да премини на сричане и като не успее да разбере каква е думата, бързо, бързо се отказваше. Реших, че няма да го насилвам и пришпорвам и се сега се радвам, че нещата се получават леко и спокойно.

Моята е пълна противоположност на  Estara,също е на 5г.
не иска да й помагам,можела да се справи и сама,посл.пример
сама си изрязала ноктите(идея нямам как е успяла и на дясната ръка)и понеже не намерила лаковете се лакирала с флумастер 
Индивидуалистка е и то силно изразено,забелязано е и от преподавателите й на танци и пеене.
От сега ми настръхва косата как догодина ще е 1ви клас.
Не съм и помисляла ,че тези и качества или някой други са последствие от осиновяването.

запис да ви следя