Проявяваме прекалено засилен интерес към мъжкия си атрибут. Има ли нещо за това във форума.
- Публикувана: 13 юни 2007, 14:38 ч.
- Последно мнение: 25 апр. 2023, 09:09 ч.
Проблеми малки и големи с нашите деца
А сега и проблема - почти няма състояние, в което да е възможно да й обясня нещо сериозно, без да й кресна. Просто когато й говоря спокойно, тя се смее, да не кажа, че се лигави, хили се, опитва се да ме гъделичка, прави смешни физиономии, за да ни разсмее, с една дума - изобщо не ме чува (камо ли да ме разбере). Налага се да я изкарам от това състояние, за да й кажа/обясня нещо сериозно. Опитвах с изчакване, с отвличане на вниманието, с по-настойчив тон и с не знам още какво... Засега работи само скарването ...
Обаче иначе не мога изобщо да й обясня, че по улицата минават коли, например и че тя трябва да ме държи за ръка. И други такива неща.
Разбира се, че я гушкаме често. Може би просто си наваксва липсата на изразена любов, но аз съм доста затруднена. А и се чувствам неловко, че толкова често й викам.
Ако някой има подобен проблем, а още по-добре - възможно решение, моля да сподели.
Поздрави на всички мами,
Беше време - почти година, когато понякога пишех във форума. После проблемите и грижите около сина ми ме ангажираха прекалено, което обаче не означава, че не чета ежедневно почти всичко, писано от вас. Този път реших да се включа, защото с цитираните по-горе проблеми и аз се боря безуспешно от доста време.
Освен всичко - скарване, повишаване на тон, и дори поплясване по дупе и ръце (защо преместихте темата на Мата от форума - идеята беше прекалено конкретна и точно тук трябваше да бъде мястото й...), опитвах какво ли не. Току-що се върнах на темата за хиперактивност с дефицит на концентрация и започвам да допускам и това. Синът ми е невероятно буен-това с колите, люлките и т.н. вече не го броя. Опасявам се от прекалената му контактност - той е готов да тръгне с всеки, който дори го заговори...Тогава просто изключва моето присъствие.
Съжалявам за което и му се извиних, но след редица подобни прояви на почивката ни в Гърция-чуждо место все пак - наистина го ударих и се разплаках от безсилие; на което той отговори с хиляди подскоци по леглата..
Кофти стана вечерта - точно тогава, предполагам с неосъзната детска жестокост - ми обяви, че знае от детската площадка, че аз не съм негова майка и той ще върне при"истинската".
Поведението му стана агресивно, провокативно и дори манипулативно, понякога ползвайки и изрази "...гледай си работата..."
Той е на 3 години и 5 месеца.
Заедно сме почти година - нееднократно сме разглеждали албума от дома, започвала съм разговор за съдбата му, но той заявяваше категорично, че НЕ МУ Е ПРИЯТНО ДО ГОВОРИМ за това.
Нали пишете, че детето трябва само да пожелае да чуе историята си?
Забравяйки - на почти винаги е нащрек - пак иска да се гушкаме с неизменния въпрос - "Ти мен обичаш ли ме?"
Та, искам да питам - всички имаме явно трудности, и то сериозни от ранната им детска възраст, но нима възпитанието на ОСИНОВЕНОТО ДЕТЕ трябва да е по-различно от това на биологичното?
Днес децата се развиват неимоверно бързо - акселерацията е факт: просто трябва ли да ми се качи на главата, докато аз го омайвам и сама се опиянявам от приказки за птичета, зайчета и нещастни горски твари без истински родители, попаднали обаче на най-добрите благодетели и заживели щастливо. В изречението няма да ползвам кавички - не искам да чета само захаросани изблици на възторг: Аз, например, имам нужда от ПОМОЩ И РЕАЛЕН СЪВЕТ.
Обаче иначе не мога изобщо да й обясня, че по улицата минават коли, например и че тя трябва да ме държи за ръка. И други такива неща.
Разбира се, че я гушкаме често. Може би просто си наваксва липсата на изразена любов, но аз съм доста затруднена. А и се чувствам неловко, че толкова често й викам.
Ако някой има подобен проблем, а още по-добре - възможно решение, моля да сподели.
Поздрави на всички мами,
Беше време - почти година, когато понякога пишех във форума. После проблемите и грижите около сина ми ме ангажираха прекалено, което обаче не означава, че не чета ежедневно почти всичко, писано от вас. Този път реших да се включа, защото с цитираните по-горе проблеми и аз се боря безуспешно от доста време.
Освен всичко - скарване, повишаване на тон, и дори поплясване по дупе и ръце (защо преместихте темата на Мата от форума - идеята беше прекалено конкретна и точно тук трябваше да бъде мястото й...), опитвах какво ли не. Току-що се върнах на темата за хиперактивност с дефицит на концентрация и започвам да допускам и това. Синът ми е невероятно буен-това с колите, люлките и т.н. вече не го броя. Опасявам се от прекалената му контактност - той е готов да тръгне с всеки, който дори го заговори...Тогава просто изключва моето присъствие.
Съжалявам за което и му се извиних, но след редица подобни прояви на почивката ни в Гърция-чуждо место все пак - наистина го ударих и се разплаках от безсилие; на което той отговори с хиляди подскоци по леглата..
Кофти стана вечерта - точно тогава, предполагам с неосъзната детска жестокост - ми обяви, че знае от детската площадка, че аз не съм негова майка и той ще върне при"истинската".
Поведението му стана агресивно, провокативно и дори манипулативно, понякога ползвайки и изрази "...гледай си работата..."
Той е на 3 години и 5 месеца.
Заедно сме почти година - нееднократно сме разглеждали албума от дома, започвала съм разговор за съдбата му, но той заявяваше категорично, че НЕ МУ Е ПРИЯТНО ДО ГОВОРИМ за това.
Нали пишете, че детето трябва само да пожелае да чуе историята си?
Забравяйки - на почти винаги е нащрек - пак иска да се гушкаме с неизменния въпрос - "Ти мен обичаш ли ме?"
Та, искам да питам - всички имаме явно трудности, и то сериозни от ранната им детска възраст, но нима възпитанието на ОСИНОВЕНОТО ДЕТЕ трябва да е по-различно от това на биологичното?
Днес децата се развиват неимоверно бързо - акселерацията е факт: просто трябва ли да ми се качи на главата, докато аз го омайвам и сама се опиянявам от приказки за птичета, зайчета и нещастни горски твари без истински родители, попаднали обаче на най-добрите благодетели и заживели щастливо. В изречението няма да ползвам кавички - не искам да чета само захаросани изблици на възторг: Аз, например, имам нужда от ПОМОЩ И РЕАЛЕН СЪВЕТ.
Проявяваме прекалено засилен интерес към мъжкия си атрибут. Има ли нещо за това във форума.
Има погледни линка. даже е забавен.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=219518.0
А за проблема на Ами... Все още го нямаме, но е писано в много теми, че стаха от ново изоставяне ги кара да ви провокират до побъркване с цел непрекъснато да им показвате, че няма...
Как да се излезе от това състояние? Незнам. Вярвам да е строго индивудиално. Може и да не се излезе.
Чета от много време и виждам,как всичките неща са били и при Цецко за всяка възраст различно.
Лошото е,че колкото по-голям става толкова и агресията му ръсте,гледайки филми(дори детски) и игри с такава тематика.
Той е хиперактивен,но днес нямадете което да не е ,такъв е света в който се раждат.
Боли ме много,че ми се налага и аз да го потупвам и от доста време да му викам.
Има голямо значение и с децата,които играе.
Това лято на площадката стана приятел с един батко(научи го на всички лоши думички и на думата от,която най-много ме боли като я изрече-копеле) и едно детенце много повече без никакви задръжки и разбирания за игрите.Нямам начин как да ги изолирам това са деца пред блока.Тази компания напълно откри лошата част на моето дете,тоест стимулира го.И затова все се караме всеки ден.
Станал е много непокорен и най-вече буен,дори към насилие.
Надявам се скоро и това да отмине,както всички неща до сега,за които и аз си мислех-Боже само при него е така,но се оказва,че си има периоди във възрастта и децата просто ги минават искаме или неискаме.
Теа най-добре ги описва,но не винаги можем да се впишем в модела напълно.
Може би ни трябва много търпение с нашите интензивни деца в този изнервен живот.Децата не са ни виновни за нашия напрегнат свят,който за съжаление е и техен.
Аз постоянно си повтарям-Търпение.
Знам,че Цецко е много добър,но за да е постоянно така,аз и заобикалящато го среда трябва да се променим.
Надявам се сега в детската градина пак да влезем в ритама на добрия Цецко.
Много ще ни помага на нас родителите последната мъдрост на кльомба-за таткото и детето.
Успех на всички с ежедневните изпитания.
Лошото е,че колкото по-голям става толкова и агресията му ръсте,гледайки филми(дори детски) и игри с такава тематика.
Той е хиперактивен,но днес нямадете което да не е ,такъв е света в който се раждат.
Боли ме много,че ми се налага и аз да го потупвам и от доста време да му викам.
Има голямо значение и с децата,които играе.
Това лято на площадката стана приятел с един батко(научи го на всички лоши думички и на думата от,която най-много ме боли като я изрече-копеле) и едно детенце много повече без никакви задръжки и разбирания за игрите.Нямам начин как да ги изолирам това са деца пред блока.Тази компания напълно откри лошата част на моето дете,тоест стимулира го.И затова все се караме всеки ден.
Станал е много непокорен и най-вече буен,дори към насилие.
Надявам се скоро и това да отмине,както всички неща до сега,за които и аз си мислех-Боже само при него е така,но се оказва,че си има периоди във възрастта и децата просто ги минават искаме или неискаме.
Теа най-добре ги описва,но не винаги можем да се впишем в модела напълно.
Може би ни трябва много търпение с нашите интензивни деца в този изнервен живот.Децата не са ни виновни за нашия напрегнат свят,който за съжаление е и техен.
Аз постоянно си повтарям-Търпение.
Знам,че Цецко е много добър,но за да е постоянно така,аз и заобикалящато го среда трябва да се променим.
Надявам се сега в детската градина пак да влезем в ритама на добрия Цецко.
Много ще ни помага на нас родителите последната мъдрост на кльомба-за таткото и детето.
Успех на всички с ежедневните изпитания.
Аз също като теб само анализирам себе си, Боби, Джу и търся често под вола теле.
Харесва ми, че го правиш. Не вярвам да останеш в последната група:)
Може да звуча като латерна, но може би пак е момента да поговорим за очакванията, които имаме към осиновяването и по - скоро към новия член на семействата ни - детето.
Те не решават проблемите, които си влачим даже напротив, много от тях ги задълбочават.
Най - големите разочарования в живота си съм имал при много големи разминавания между очакванията ми и резултатите.
Много е важно в този случай да очакваме реални неща. И да имаме търпение.
Май не е за тук. Иска си тема. Пак спамя.
Не спирай да анализираш Ами. Най лесно ще го разбереш ако се снижиш до неговия свят. Върни се в детството си. Бъде дете. Страхувай се. Спомни си с какво са те плашили. Всичко ще ти бъде полезно.
Ние осиновителите честичко имаме голяма възрастова разлика с децата и това връщане е доста трудно. За някои невъзможно. Но дерзайте:)
Харесва ми, че го правиш. Не вярвам да останеш в последната група:)
Може да звуча като латерна, но може би пак е момента да поговорим за очакванията, които имаме към осиновяването и по - скоро към новия член на семействата ни - детето.
Те не решават проблемите, които си влачим даже напротив, много от тях ги задълбочават.
Най - големите разочарования в живота си съм имал при много големи разминавания между очакванията ми и резултатите.
Много е важно в този случай да очакваме реални неща. И да имаме търпение.
Май не е за тук. Иска си тема. Пак спамя.
Не спирай да анализираш Ами. Най лесно ще го разбереш ако се снижиш до неговия свят. Върни се в детството си. Бъде дете. Страхувай се. Спомни си с какво са те плашили. Всичко ще ти бъде полезно.
Ние осиновителите честичко имаме голяма възрастова разлика с децата и това връщане е доста трудно. За някои невъзможно. Но дерзайте:)
Проявяваме прекалено засилен интерес към мъжкия си атрибут. Има ли нещо за това във форума.
При първото по-продължително заиграване на Милен с "атрибута", които ние наричаме простичко - пишка, аз го попитах какво прави. Той не беше много сигурен какво да ми отговори, за това му помогнах като попитах - играеш ли си. Очичките му светнаха и каза - да.
А аз с най-сериозния си вид му огледах ръцете и казах - "Ама как така с мръсни ръце, маме, ти ако си пипаш очите с мръсни ръце ще те щипе ли - я марш в банята да се измиеш.
"На другия ден ме пита - може ли да си играя
- пак го пратих в банята да си мие ръцете.За има-няма месец интереса му май тотално изчезна.
Свободен превод от тази статия:
http://www.attachmentdisorder.net/helpforteachers.htm
как да помогнем?
Обгрижвайте ги. Тези деца имат нужда да бъдат държани, люляни, галени. не се страхувайте от физически контакт, прекалено внимание и любов. За много от тези деца докосването е свързано с болка или дори малтретиране. Наблюдавайте реакциите на детето. вие предлагате преживявания, които детето би трябвало да изпита като бебе - но го правите във възраст, когато мозъкът е по-малко пластичен и промяната изисква повече време. Следователно, ще ви са ви нужни много повече такива преживявания, гушкане, галене, отколкото получава едно бебе, за да създаде детето нужната му сигурна връзка с възрастния.
Постарайте се да разберете поведението, преди да го накажете. Научете колкото може повече за проблемите с привързването, за нормално и ненормално развитие в тази област, за да разбирате правилно действията на детето и да ги коригирате ефективно. например, ако тези деца крият храна,това не е кражба, а нормална реакция на недостига от храна в ранното детство [б.п. - включително храненето под режим в дома, а не, когато детето е гладно]. В този случай ( и в много други) наказанието няма да помогне на детето да се развива. напротив, ще засили у него чувството за несигурност, объркаността и тревожността и следователно нуждата да се запасява с повече храна. Много от тези деца се държат по начин, който изглежда странен и тревожен. Потърсете професионалисти, които да ви помогнат да се справяте с конкретни ситуации.
Общувайте с тези деца на тяхната ЕМОЦИОНАЛНА, а не календарна ВъЗРАСТ. Когато са уплашени и се чувстват заплашени, децата ще появят признаци на регресия, т.е. ще се държат като по-малки, отколкото са в действителност. това означава, че тригодишно дете може да се държи като двегодишно и да не е способно да отговори на очакванията ни за поведение според възрастта. в тези ситуации, дръжте се с тях, като че ли наистина са двегодишни! Ако ги е страх или са напълно объркани (емоционална възраст 2 години), няма да ви разбират на рационално ниво. Успокойте ги без думи, гушнете ги, пейте им лекичко. Това не е момента да използвате сложни аргументи за последствията от неправилното поведение. [б.п. Все едно, НЯМА ДА ВИ ЧУЯТ!Когато човек се страхува, не му е до спорове...]
Бъдете постоянни, предвидими и повторими. Тези деца са много чувствителни към смени в режима, неочаквани промени, изненади, хаотични социални ситуации и като цяло към всяко ново нещо. [ б.пр. изпитала съм го на гърба си с моето дете, включително и с нова храна...] Многолюдни и редки специални ситуации са трудни за тях, дори и когато са приятни! Рожденни дни, гостувания, празници, семейни екскурзии, нова учебна година, края на учебната година - всичко това може да действа дезорганизиращо на децата. Така че правете колкото може повече усилия за постоянство, предвидимост и повторимост в дневната и седмична програма - това помага на тези деца да се чувстват спокойни и незаплашвани. Когато не се чувстват заплашени, те ще се възползват от грижите и новите преживявания и опит, които им предлагате. Когато се страхуват, това няма да се получи в същата степен.
Бъдете пример за правилно социално поведение. Много от тези деца просто не знаят как да се държат с другите. Бъдете най-напред пример за тях, а след това и им опишете поведението си - кажете какво правите и защо. Обявявайте всичко: Сега ще си натопя ръцете в мивката да си измия ръцете, защото... или вземам сапуна ето така.... Децата, гледат, слушат и имитират.
Освен това, можете и да ги напътствате, когато играят с други деца. например: Ако вземеш нещо от друго дете, то може да се разсърди; ако искаш да не се карате, опитай да... Когато децата играят по-добре с другите деца, самочувствието им расте. с времето, успехите им ще ги научат да се държат по-адекватно и по-малко агресивно. ...
Тези деца имат проблеми с точната мярка при физически контакти. Те не знаят кога да прегръщат, колко близо да стоят до хората, кога да гледат в очите, кога е прилично да си избършеш носа, да се пипаш по интимни места и пр.
Парадоксално е, че деца с проблеми в привързването ще започнат физически контакт (прегръдки, държане на ръце, сядане в скута) с непознати хора. възрастните погрешно приемат това за харесване и обич. Това е неподходящо поведение и трябва да се третира като такова. Това не значи да откажем прегръдка на детето и да му четем морал, че се държи неподходящо. Трябва внимателно да го насочим и да покажем как да се държи по друг начин - (Защо не седнеш ей там?). Важно е да използваме колкото може по-малко думи. невербалните сигнали се приемат по-добре. Много е важно това да става, без детето да се срамува или да се чувства виновно.
Слушайте и говорете с детето. Спрете, слушайте, играйте. Когато сте спокойни и се занимавате с тях, те ще започнат да ви показват и да ви казват какво преживяват. Звучи просто, но това е едно от най-трудните неща за възрастните: СПРЕТЕ, НЕ ГЛЕДАЙТЕ ЧАСОВНИКА И НАИСТИНА СЕ ОТПУСНЕТЕ И ИРГРАЙТЕ КАТО ДЕТЕ. За малко. Упражнявайте се. Струва си. Когато децата усетят, че сте тук само с тях, ще почувстват обичта ви.
В тези моменти можете да научите детето на много неща. особено подходящ е моментът да им покажете нещо за различните чувства. независимо от това, какво правите, придържайте се към следните принципи:
1) всички чувства са позволени - тъга, радост, яд
2) покажете им как да се държат, когато са тъжни, радостни, ядосани
3) дайте им повод да се запитат как се чувстват другите и как изразяват чувствата си - Как мислиш, какво чувства Гошко, когато го бутнеш?
4)Когато усетите, че детето ви е несъмнено весело, тъжно или ядосано, попитайте го как се чувства. Помогнете му да намери точните думи за чувствата си.
Бъдете реалисти в очакванията си. Децата с минало имат да наваксват и да се справят с много. Някой няма да се справят с всички проблеми....
Бъдете търпеливи - с детето и със себе си. нещата ще стават бавно. това е трудно, особено за осиновители, които имат чувството, че всичката обич, време и усилия не дават резултат. Но резултат има! не се корете. ...
Грижете се за себе си. Грижите за тези деца може да ви доведат до отчаяние на моменти. Ако сте изтощени, няма да сте в състояние да им дадете тази сигурност, спокойствие и грижа, от която се нуждаят; намерете начини да почивате и да ви помагат.
Търсете различни източници на помощ. Групи, форуми, психолози, педагози... Професионалисти с опит в работата с деца, лишени от грижи... Търсете помощ и за себе си, не се срамувайте, че не се справяте. Колкото по-рано, толкова по-добре. малките деца се поддават на въздействие, с годините става по-трудно. Използвайте времето да промените живота на детето.
http://www.attachmentdisorder.net/helpforteachers.htm
как да помогнем?
Обгрижвайте ги. Тези деца имат нужда да бъдат държани, люляни, галени. не се страхувайте от физически контакт, прекалено внимание и любов. За много от тези деца докосването е свързано с болка или дори малтретиране. Наблюдавайте реакциите на детето. вие предлагате преживявания, които детето би трябвало да изпита като бебе - но го правите във възраст, когато мозъкът е по-малко пластичен и промяната изисква повече време. Следователно, ще ви са ви нужни много повече такива преживявания, гушкане, галене, отколкото получава едно бебе, за да създаде детето нужната му сигурна връзка с възрастния.
Постарайте се да разберете поведението, преди да го накажете. Научете колкото може повече за проблемите с привързването, за нормално и ненормално развитие в тази област, за да разбирате правилно действията на детето и да ги коригирате ефективно. например, ако тези деца крият храна,това не е кражба, а нормална реакция на недостига от храна в ранното детство [б.п. - включително храненето под режим в дома, а не, когато детето е гладно]. В този случай ( и в много други) наказанието няма да помогне на детето да се развива. напротив, ще засили у него чувството за несигурност, объркаността и тревожността и следователно нуждата да се запасява с повече храна. Много от тези деца се държат по начин, който изглежда странен и тревожен. Потърсете професионалисти, които да ви помогнат да се справяте с конкретни ситуации.
Общувайте с тези деца на тяхната ЕМОЦИОНАЛНА, а не календарна ВъЗРАСТ. Когато са уплашени и се чувстват заплашени, децата ще появят признаци на регресия, т.е. ще се държат като по-малки, отколкото са в действителност. това означава, че тригодишно дете може да се държи като двегодишно и да не е способно да отговори на очакванията ни за поведение според възрастта. в тези ситуации, дръжте се с тях, като че ли наистина са двегодишни! Ако ги е страх или са напълно объркани (емоционална възраст 2 години), няма да ви разбират на рационално ниво. Успокойте ги без думи, гушнете ги, пейте им лекичко. Това не е момента да използвате сложни аргументи за последствията от неправилното поведение. [б.п. Все едно, НЯМА ДА ВИ ЧУЯТ!Когато човек се страхува, не му е до спорове...]
Бъдете постоянни, предвидими и повторими. Тези деца са много чувствителни към смени в режима, неочаквани промени, изненади, хаотични социални ситуации и като цяло към всяко ново нещо. [ б.пр. изпитала съм го на гърба си с моето дете, включително и с нова храна...] Многолюдни и редки специални ситуации са трудни за тях, дори и когато са приятни! Рожденни дни, гостувания, празници, семейни екскурзии, нова учебна година, края на учебната година - всичко това може да действа дезорганизиращо на децата. Така че правете колкото може повече усилия за постоянство, предвидимост и повторимост в дневната и седмична програма - това помага на тези деца да се чувстват спокойни и незаплашвани. Когато не се чувстват заплашени, те ще се възползват от грижите и новите преживявания и опит, които им предлагате. Когато се страхуват, това няма да се получи в същата степен.
Бъдете пример за правилно социално поведение. Много от тези деца просто не знаят как да се държат с другите. Бъдете най-напред пример за тях, а след това и им опишете поведението си - кажете какво правите и защо. Обявявайте всичко: Сега ще си натопя ръцете в мивката да си измия ръцете, защото... или вземам сапуна ето така.... Децата, гледат, слушат и имитират.
Освен това, можете и да ги напътствате, когато играят с други деца. например: Ако вземеш нещо от друго дете, то може да се разсърди; ако искаш да не се карате, опитай да... Когато децата играят по-добре с другите деца, самочувствието им расте. с времето, успехите им ще ги научат да се държат по-адекватно и по-малко агресивно. ...
Тези деца имат проблеми с точната мярка при физически контакти. Те не знаят кога да прегръщат, колко близо да стоят до хората, кога да гледат в очите, кога е прилично да си избършеш носа, да се пипаш по интимни места и пр.
Парадоксално е, че деца с проблеми в привързването ще започнат физически контакт (прегръдки, държане на ръце, сядане в скута) с непознати хора. възрастните погрешно приемат това за харесване и обич. Това е неподходящо поведение и трябва да се третира като такова. Това не значи да откажем прегръдка на детето и да му четем морал, че се държи неподходящо. Трябва внимателно да го насочим и да покажем как да се държи по друг начин - (Защо не седнеш ей там?). Важно е да използваме колкото може по-малко думи. невербалните сигнали се приемат по-добре. Много е важно това да става, без детето да се срамува или да се чувства виновно.
Слушайте и говорете с детето. Спрете, слушайте, играйте. Когато сте спокойни и се занимавате с тях, те ще започнат да ви показват и да ви казват какво преживяват. Звучи просто, но това е едно от най-трудните неща за възрастните: СПРЕТЕ, НЕ ГЛЕДАЙТЕ ЧАСОВНИКА И НАИСТИНА СЕ ОТПУСНЕТЕ И ИРГРАЙТЕ КАТО ДЕТЕ. За малко. Упражнявайте се. Струва си. Когато децата усетят, че сте тук само с тях, ще почувстват обичта ви.
В тези моменти можете да научите детето на много неща. особено подходящ е моментът да им покажете нещо за различните чувства. независимо от това, какво правите, придържайте се към следните принципи:
1) всички чувства са позволени - тъга, радост, яд
2) покажете им как да се държат, когато са тъжни, радостни, ядосани
3) дайте им повод да се запитат как се чувстват другите и как изразяват чувствата си - Как мислиш, какво чувства Гошко, когато го бутнеш?
4)Когато усетите, че детето ви е несъмнено весело, тъжно или ядосано, попитайте го как се чувства. Помогнете му да намери точните думи за чувствата си.
Бъдете реалисти в очакванията си. Децата с минало имат да наваксват и да се справят с много. Някой няма да се справят с всички проблеми....
Бъдете търпеливи - с детето и със себе си. нещата ще стават бавно. това е трудно, особено за осиновители, които имат чувството, че всичката обич, време и усилия не дават резултат. Но резултат има! не се корете. ...
Грижете се за себе си. Грижите за тези деца може да ви доведат до отчаяние на моменти. Ако сте изтощени, няма да сте в състояние да им дадете тази сигурност, спокойствие и грижа, от която се нуждаят; намерете начини да почивате и да ви помагат.
Търсете различни източници на помощ. Групи, форуми, психолози, педагози... Професионалисти с опит в работата с деца, лишени от грижи... Търсете помощ и за себе си, не се срамувайте, че не се справяте. Колкото по-рано, толкова по-добре. малките деца се поддават на въздействие, с годините става по-трудно. Използвайте времето да промените живота на детето.
Свободен превод от тази статия:
http://www.attachmentdisorder.net/helpforteachers.htm
как да помогнем?
Обгрижвайте ги!...
http://www.attachmentdisorder.net/helpforteachers.htm
как да помогнем?
Обгрижвайте ги!...
Истински житейски шанс за мен е да попадна на превода Ви!
Почти не съм влизала в тази тема: вероятно защото все още не срещам каквито и да е проблеми с дъщеря ми! Може защото отскоро сме заедно, възможно и защото аз се справям относително добре!?...
Всичко описано в статията не е ново за мен. В някакъв аспект е част от професията ми, но ми бе много полезно да го препрочета отновно! Хванах се в пропуски в дните ни с детето ми през пренебрегване и/или подминаване на изглеждащи дребнички неща! Статията е добър начин за мен за пореден път да си сверя часовника!
Сърдечно Ви благодаря, че я споделихте тук!
С нея стойността на темата е още по-висока!
-Бъдете реалисти в очакванията си. Децата с минало имат да наваксват и да се справят с много. Някой няма да се справят с всички проблеми....
-Важно е да използваме колкото може по-малко думи. невербалните сигнали се приемат по-добре.
-Слушайте и говорете с детето. Спрете, слушайте, играйте. Когато сте спокойни и се занимавате с тях, те ще започнат да ви показват и да ви казват какво преживяват. Звучи просто, но това е едно от най-трудните неща за възрастните: СПРЕТЕ, НЕ ГЛЕДАЙТЕ ЧАСОВНИКА И НАИСТИНА СЕ ОТПУСНЕТЕ И ИРГРАЙТЕ КАТО ДЕТЕ.
-Когато усетите, че детето ви е несъмнено весело, тъжно или ядосано, попитайте го как се чувства. Помогнете му да намери точните думи за чувствата си.
-Бъдете търпеливи - с детето и със себе си. нещата ще стават бавно. това е трудно, особено за осиновители, които имат чувството, че всичката обич, време и усилия не дават резултат. Но резултат има!
-Грижете се за себе си.
Kalinka64, най-горещи благодарности за труда, който си положила и си ни дарила с този чудесен превод: Аз го приемам като дар за всички, лутащи се в съмненията си СМЕ и ЩЕ бъдем ли добри родители.
Прочетох го хиляди пъти - май на 60% не съм успяла да осмисля и усвоя до момента поведение на родител, четейки цитираните горе абзаци от текста. Теоретично се чувствах подготвена, но в реалността - явно има да уча много неща - дори да успокоя темпото на ежедневието и да "раста" с детето си.
Мисля, че започвам да се променям - убедена съм - към добро.
Благодаря ти от името на сина ми.
Надявам се, той да ме е почувствал.
И много благодарности на всички, които откликнаха на болката ми - наистина ми помагате.
Много щастие ви желаем - аз и синът ми.
П.П. И ако имаш време, моля те превеждай, пиши - наистина си полезна.
-Важно е да използваме колкото може по-малко думи. невербалните сигнали се приемат по-добре.
-Слушайте и говорете с детето. Спрете, слушайте, играйте. Когато сте спокойни и се занимавате с тях, те ще започнат да ви показват и да ви казват какво преживяват. Звучи просто, но това е едно от най-трудните неща за възрастните: СПРЕТЕ, НЕ ГЛЕДАЙТЕ ЧАСОВНИКА И НАИСТИНА СЕ ОТПУСНЕТЕ И ИРГРАЙТЕ КАТО ДЕТЕ.
-Когато усетите, че детето ви е несъмнено весело, тъжно или ядосано, попитайте го как се чувства. Помогнете му да намери точните думи за чувствата си.
-Бъдете търпеливи - с детето и със себе си. нещата ще стават бавно. това е трудно, особено за осиновители, които имат чувството, че всичката обич, време и усилия не дават резултат. Но резултат има!
-Грижете се за себе си.
Kalinka64, най-горещи благодарности за труда, който си положила и си ни дарила с този чудесен превод: Аз го приемам като дар за всички, лутащи се в съмненията си СМЕ и ЩЕ бъдем ли добри родители.
Прочетох го хиляди пъти - май на 60% не съм успяла да осмисля и усвоя до момента поведение на родител, четейки цитираните горе абзаци от текста. Теоретично се чувствах подготвена, но в реалността - явно има да уча много неща - дори да успокоя темпото на ежедневието и да "раста" с детето си.
Мисля, че започвам да се променям - убедена съм - към добро.
Благодаря ти от името на сина ми.
Надявам се, той да ме е почувствал.
И много благодарности на всички, които откликнаха на болката ми - наистина ми помагате.
Много щастие ви желаем - аз и синът ми.
П.П. И ако имаш време, моля те превеждай, пиши - наистина си полезна.
Хубава и полезна статия. Много мило, че си си дала труда, калинка_64.
Доста от посочените неща, могат да се открият и в преводите и статиите на Теа, затова може би е по-добре да сложи линк или да се добави като текст в Библиотеката.
Естествено е много родители на по-малки деца да не откриват някои поведения и характеристики, тъй като се проявяват по-силно при деца с по-дълъг престой в институции.
Но полза от знанието има за всички.
Доста от посочените неща, могат да се открият и в преводите и статиите на Теа, затова може би е по-добре да сложи линк или да се добави като текст в Библиотеката.
Естествено е много родители на по-малки деца да не откриват някои поведения и характеристики, тъй като се проявяват по-силно при деца с по-дълъг престой в институции.
Но полза от знанието има за всички.
Връзката между продължителността на пребиваването и проблемите не винаги е еднозначна. Моето дете изобщо не е било в дом, а в болница през първите 6 седмици, и пак...
Мисля, че много осиновители погрешно търсят в друга насока, защото смятат, че проблемите на децата от домовете не се проявяват, ако са взети като пеленачета. Истината е, че дори и при вземане НАПРАВО от родилния дом стресът от раздялата с рождената майка оставя следи на физиологично ниво, които допринасят за проявата на проблеми по-нататък.
Много объркано стана: мисълта ми е, тази проблематика ВИНАГИ присъства и трябва да я имаме предвид...
Мисля, че много осиновители погрешно търсят в друга насока, защото смятат, че проблемите на децата от домовете не се проявяват, ако са взети като пеленачета. Истината е, че дори и при вземане НАПРАВО от родилния дом стресът от раздялата с рождената майка оставя следи на физиологично ниво, които допринасят за проявата на проблеми по-нататък.
Много объркано стана: мисълта ми е, тази проблематика ВИНАГИ присъства и трябва да я имаме предвид...
Дарче,
и на лични ти писах, и тук: нямам никакво желание да превръщам този форум в състезание кой колко знаел и бил прочел. Няма да публикувам вече, а вие си споделяйте до припадък колко е хубаво да се гушкат децата и как всичко ще се оправи. Ами няма да се оправи, щото те са си такива, не дефектни, че да ги поправяме, просто такива. Който чака да му стане детето нормално, отрича самата му същност.
Бъдете здрави.
и на лични ти писах, и тук: нямам никакво желание да превръщам този форум в състезание кой колко знаел и бил прочел. Няма да публикувам вече, а вие си споделяйте до припадък колко е хубаво да се гушкат децата и как всичко ще се оправи. Ами няма да се оправи, щото те са си такива, не дефектни, че да ги поправяме, просто такива. Който чака да му стане детето нормално, отрича самата му същност.
Бъдете здрави.
Вече благодарих на Калинка64 за великолепния и полезен превод.
Присъединявам се към идеята на ДарЗаМен - ако може, въпреки огромните си ангажименти, да се включи и Теа - всичко написано и споделено ще бъде полезно за нас.
Наистина, тук се включват предимно родители на малки деца, очаквайки, че неизбежните въпроси и проблеми няма ги връхлетят неочаквано или поне ще ги заварят подготвени за ситуацията.
Моят син е бил 2,5 години в Институция, но се оказа достатъчно 10 месеца да сме заедно, за да ме подложи на кръстосан разпит - и вярвайте, ако не друго, то тези разговори помни.
Тъй като знам, че е имало линк с темата за "казването" в ранна възраст, последиците и поведението на детето (и родителите), моля бихте ли помогнали да го открия.
А може и друг в момента да е в подобна ситуация?
Успешен ден
Присъединявам се към идеята на ДарЗаМен - ако може, въпреки огромните си ангажименти, да се включи и Теа - всичко написано и споделено ще бъде полезно за нас.
Наистина, тук се включват предимно родители на малки деца, очаквайки, че неизбежните въпроси и проблеми няма ги връхлетят неочаквано или поне ще ги заварят подготвени за ситуацията.
Моят син е бил 2,5 години в Институция, но се оказа достатъчно 10 месеца да сме заедно, за да ме подложи на кръстосан разпит - и вярвайте, ако не друго, то тези разговори помни.
Тъй като знам, че е имало линк с темата за "казването" в ранна възраст, последиците и поведението на детето (и родителите), моля бихте ли помогнали да го открия.
А може и друг в момента да е в подобна ситуация?
Успешен ден