Проблеми малки и големи с нашите деца

за ларингита - много помагат боровият мед (не пчелният, а този от шишарки), както и хомеопатичният продукт "Хомеовокс" - знам това от личен челен опит с Алекс от преди броени дни... много бързо му оправиха пресипналото гласче, а влияят благотворно и върху нослето, и върху гърлото, и върху белите дробове    дано бързо се оправи Милен, мамо Галя 

Отивам да чета за Митко (който, както виждам от лентичката, съвсем НЕ е бебе вече    ) и за теб, че ми се разпали много любопитството!     

На всички ви приятна неделя от мен:

Гале, на мен всякакви ларингити и фарингити са ми люимото заболяване и много ми помагат инхалациите с лайка /ако е алегргичен само вода/, една суп. л. морсла сол. 1 ч. л. сода бикарбонат. Когато заври водата със солта се сваля от огъня и се добавя содата. Още докато кипи се отваря уста над парата. Става и за кашлица. Моите обичат да дишат парата. Прави се само ако не се планира излизане от къщи за деня.
Бързо оздравяване на всички!

Другото разбрах как се прави, само това не ми е ясно как да стане.
Те озверяват и двамата като се опитам да ги вкарам вътре. Добре че са момчета, щото ако бяха момичета щеше да е кофти да чуя как им викат "уличници" 

Имам чувството, че сама си правя някои от проблемите с децата. Нали бях писала, как сме говорили с Милен за смъртта и как нехайно съм му обяснила за звездичките...та... оня ден, като ми беше най зле викам на Руслан - оф, не издържам, ще се гътна, а Милен казва - е, какво от това - ще умреш, не виждам какъв е проблема - ще станеш звездичка   
Нали исках да не му е чак толкова тъжно като умре някой, защото това е кръговрата на живота и като се има предвид, че не сме първа младост, май по-рано от връстниците си ще почне да се сблъсква със загубите в семейството. Е, да ама защо с моите камъни по моята глава 

Каквото и да направя, все в един даден момент отчитам, че май не е било най-правилното.
Хем ми се иска, да приема смъртта като факт, хем ми се иска да му е трепне, като загуби близък.
Хората са казали - сърби, боли, драго му е!

Мамо Галя, не мисля, че Милен прави връзката - мама умряла, мама е звезда на небето, мама я няма в къщи. По-скоро е нещо от сорта - мама умряла, мама хем е звездичка, хем си е в къщи, така че спокойно и не го приемай толкова навътре  . Ама ти сигурно знаеш по-добре от мен. Аз лично още не съм говорила с Исак за смъртта - отлагам, че хич не ми се почва тоя разговор.

Фоксче, той след като ме напъти да умирам, че да види пътечката и стълбата към небето, вече не го приемам лично. Въпросът е дали не съм го оставила с впечатлението, че жив умрял разлика няма  Оф, като се наспя ще се опитам да го формулирам като хората.

Темата за смъртта е много относително понятие, когато не те засяга лично.
Ние с Иван сме говорили за умирането, но едва когато дядо му почина той осъзна какво е това. И не веднага... Отначало си мислеше, че ако направим нещо добро, дядо му ще се върне като награда за това. Постепенно разбра, че никога вече няма да види дядо си. Сега вече стигна до утешението, че душата е безсмъртна и е някъде на място, където няма болести и страдания. Казва, че го е сънувал, т.е. откри нов начин за общуване и се поуспокои.
Мен лично най-вече ме притеснява постоянното говорене по темата със свекърва ми, на която и без това не й е леко. Тя обаче е страхотна жена и може да се справи с всичко.
А и всяко зло за добро - ако аз кажа, че нещо не ми е добре, такова послушание настава, каквото никога не съм си представяла от моето овненце. Толкова е мил в такива моменти, че чак се изкушавам да симулирам болест когато започне да прави неща, които ме вбесяват.

  добре ,че покрай нашият тати ние нямаме проблеми с тия обяснения, ами нещата се приемат съвсем естествено....нещата от живота!
 Ако има болнички ....бързичко да се възстановяват 

Според мен хич не му и трябва да прави разлика жив - умрял. Някой ден, като му се наложи, ще я научи, а това е неминуемо за съжаление. Сега нека си живее живота детето, спри да го тормозиш, изобщо не му и трябва да разбира, какво е смъртта.
А на това със стълбичката към небето, може ли и аз да присъствам, че и аз искам да я видя 

Искам да попитам как се приспивате. За тези, на които децата спят в отделна стая и в отделно легло. Бобо си спи в леглото в неговата стая от първата вечер в нас, като през първите месеци не ме пускаше при него, но искаше да съм там и сядах на земята, с глава на края на леглото, докато заспи. От два месеца се гушка и вече държи да съм при него в леглото, гушкаме се, но не заспива. Ако стоя при него, никога няма да заспи. Затова се гушкаме десетина минути и аз го оставям, защото иначе ще откараме с часове да се лигавим, а той все пак трябва да спи. Обаче се почват неистови писъци и ревове, които аз оставям без отговор, поревава малко и заспива. Онзи ден обаче хукна след мен, целунах го, ама той не искаше да ляга, та се наложи да му кресна да заспива. но гледам да не му се карам преди лягане.
Не виждам друг изход от ситуацията и си мисля, че това е правилното решение, ама няма да е зле да ме подкрепите малко.

ku[d]ku[d]yaka, да ти кажа и ние минахме през такива етапи, когато го отделих в самостоятелна стая, нямаше две годинки, това беше свързано и с преместването ни в друг апартамент, та по тази причина спяхме един месец редувайки се в неговата стая, на отделно легло де. След това започна да спи сам, но не искаше да заспива, ако някой от нас не е до него, баща му стоеше точно като теб до леглото и не бяха редки явления - да дойде и да каже "мамо тати спи " Постепенно го отучихме от този навик,  но все още вечер като ляга ме вика по десетина пъти - "ела да ме гушнеш пак", "искам да ти кажа нещо" а най често е "искам вода" и "отвих се - ела да ме загънеш", та първите няколко пъти ходя до стаята после тонът ми става малко по строг. Май не те успокоих много, може да не постъпвам правилно, може да трябва да съм по - строга и да не позволявам да ходя по няколко пъти, но............

Кудку, и аз мисля че си права. Ваньо спи в отделна стая откакто се преместихме в новия апартамент (беше на 2 и половина). При нас обаче компютърът е в детската и така или иначе някой от нас с татко му е в стаята. А и като са двама заспиването е по-трудно защото изнесем ли се ние, те си говорят, ставят тихомълком и т.н... Малко дисциплината в този момент куца.
Обаче аз бях мека Мара по друг параграф - преди да дойде Албена когато Ваньо се събудеше през нощта го прибирах при нас в спалнята. Отначало се опитвах да го гоня, но той много трудно заспива и след няколко безсъннни нощи на приспиване бях омекнала - събуди ли се, пренася се между нас. Откакто обаче Албена се пръкна, той е "батко" и се налага "да пази сестра си".

Фоксче, аз я оставям темата за смъртта, хич не ми е потрябвала, обаче той периодично се подсеща нещо - впечатлителен е.
Ганката, Милен е адски жалостив, обаче това не му пречи да се мята от жалостивост в другата крайност точно за секунди, така че дори и от ония дни, като бях болна и панирана и ревях почти нон стоп, той не спираше да дивее и предизвиква. Не откликна на неистовите ми молби и обяснения, че поне за миг трябва да попрестане, за да поема въздух, да спре да ме стяга сърцето.
Нещо май или съм поизпуснала нещата, или трябва да се въоръжа с търпение, за да преодолея поредния период. Тази сутрин дори отказа да ходи на детска, защото там му казвали какво трябва да прави и не му позволявали да се държи както си иска. За капак на всичко обяви, че другата причина да не иска да отиде на детска е, че и в къщи сме се опитвали да го командваме какво да прави и не ставало неговото, та за това той ще си остане днес у дома, за да не мога да спя след нощната 
Мъничко ме притеснява тази негова склонност да наранява и с думи и с дела. Донякъде е темперамент, донякъде е от прекаленото внимание което получава, донякъде си е и моя грешка при възпитанието.
Куку, моите спят от самото начало отделно. Леко разглезване се получи като взехме Митето и един от нас започна да присяда при Милен докато заспи, за да не се изкушава да влиза при бебето в креватчето. След три-четири такива присядания, установих, че не е най-правилния подход и пак си въведох старото положение, но ми отне месеци да постигна резултат. Аз излизам от детската, Милен като закачен с ластик за крака ми - по мен, че не бил пил вода, не бил акал, искал да яде, искал лампата да му свети, завивката му падала..... По няколко пъти на нощ то връщах обратно в леглото му, докато свикне.

От деветмесечна моята принцеса спи при мен. Може и да е грешка но удоволствието да се гушне в мен е огромно.

Децата не спят в отделна стая, но си лягат преди нас. С Исак проблема го реших, като го оставям да стои до 10-10,30 вечерта - тогава той е толкова гроги, че като помирише възглавницата и заспива  . Сега, обаче като тръгне на детска, ще му мисля.
За спането с 9-месечно бебе, мога малко да поспоря, че е удоволствие, че ми се наложи няколко седмици да спя с малката на дивана... то не е въртене, качване върху мен, аз изобщо не спя от страх, че ще я премажа, та предпочитам всяко дете в леглото си.

Фоксче честно казано, макар че 10-10.30не е никак ранен час, благородно ти завиждам, моя малчуган си е направо караконжулче, може и до 12 да стои, а уж ходи и на градина и трябва да е уморен, то какво ли се учудвам като на Нова година не мога да го приспя до 2-3 през ноща, ама да видим един ден като тръгне на училище