Проблеми малки и големи с нашите деца

  • 384 038
  • 2 568
  •   1
Отговори
# 720
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Кали, малко по-късно се включвам, защото днес имах много задачи и сега смогнах...
В началото на тази година стоях пред твоя проблем по съвсем други причини (моят син е роден през април и си е 3 група в детската). Нашата детска градина е от тези, дето групите са разхвърляни по партерите на блокове. Помещенията, в които е сега групата на Ваньо, са много мизерни. А построиха малка сграда на градината-майка, където се помещават 2 групи деца. Там направо са райски условия. Та едната от тези групи е предучилищна. 3 от децата от групата на Ваньо се преместиха при по-големите най-вече заради условията и аз се чудех дали да не го преместя доста време. Мислех си, че с малко усилия и от наша страна ще се справи с предучилищните задачи. Той почти чете, пише печатно повечето букви, брои и смята с числа до 10 и т.н. Аз самата съм родена в края на декември, а и имах навремето 3 - 4 съученици, които бяха следващия набор и сме се справяли без проблеми.
Размислих доста аз през лятото и стигнах до решението да не му отнемам една година от детството. Нека си поиграе още една година, пък после ще се борим с училището. Толкова им е трудно с материала там, че направо косите ми настръхват като чета учебниците на племенниците си (4 и 5 клас).
И така мойто дете си остана при приятелчетата си и при "най-добрите госпожи" и ще си тръгне на училище на 7 години живот и здраве.
Имаше едно детенце в нашата група, което беше една година по-малко от Ваньо. То също се справяше добре с материала и си беше от баш-бандюгите. След като изкара две години в нашата група, сега са си го преместили при неговите си връстници. Майка му каза, че за 2 месеца много добре си се е вписал в групата, намерил е нови приятели и се чувства комфортно. Тя най-вече за това се притеснявала преди да го премести (записала го при по-големите, защото в нашата детска няма яслени групи).

Последна редакция: пт, 14 ное 2008, 23:51 от Gankata

# 721
  • Мнения: 3 246
Gankata,  благодаря ти Hug /аз пък чак сега се докопах до компютъра/ наистина ми е полезно това което ми пишете, аз още не съм решила, за сега ще се упражняваме и в къщи малко по-целенасочено. Виждам, че Боби ще се справи просто трябва повече индивидуална работа, толкова се разсейва милия, че това му пречи да изпълни задачката, която му се поставя. Ще проследя и как се справя в градината и ще решаваме накрая. Нищо не пречи да кара предучилищна с групата си , а после да кара и такава в училище, пък и  няма да се отрази на психиката му, раздялата с дечицата.  А иначе ме посъветваха да го попитам той какво мисли, дали да го преместя в друга градина с други другарчета, той каза че не иска, та за сега сме на варианта -работа с мама и тати. Мисля, че времето само ще покаже, просто спокойно ще се занимаваме и леко и под формата и на игри и системата с похвалите ще се упражняваме.  Hug

# 722
  • Мнения: 2 084
Кали, моят Преси е спрепоръка от ресурсен учител да останее във втора рупа, но ми отказаха да го преместят - нямали места. Много трудно наваксва и аз много се притеснявам. Работим в къщи, и той се разсейва много, но сякаш се справя все по-добре. И е доста глезен, което затруднява работата с него. Желая ти успех! А как обичат децата времето, в което мама работи с тях.

# 723
  • Мнения: 3 246
kalina@ , много си права за времето прекарано с мама, снощи обаче ме хвърли направо в ужас, като казах че ще ходи на градина и започна - боли ме ухото, не искам да ходя, а ако има дете което е ходело с желание на градина до този момент, това е той. Наистина се оказа болен,  но доста се притесних и  да не симулира.Иначе ще поговоря доста сериозно с учителката.
На теб ти пожелавам късмет мисля че с повече работа и внимание нещата лека по лека идват на местата си, а за ресурсния учител можеш да потърсиш и съвсем странично мнение дали наистина има такава нужда Hug

# 724
  • София
  • Мнения: 9 517
Обръщам се към осиновилите деца на по-голяма възраст. Имаме следния проблем - Исак не желае да се учи на нищо - не знае нито една песничка, нито едно стихче, не може да нарисува нищо, изобщо не желае да положи грам старание за нищо. Пробвах на игра, пях като гламава, рисувах снежни човеци и човешки лица, цветя, какво ли не опитах - не. На всяко старание от наша страна, отговорът е рев или "Не ми пука". Започнах да се притеснявам не толкова, понеже е назад от останалите деца, а понеже не знам това нормално ли е. Притеснява ме, ако се запази като модел на поведение и по-нататък, когато тръгне на училище. Моля ви да споделите вашия опит в това отношение. Не мисля че е дефицит на внимание, повече ми прилича на нещо от сорта - "щом нещо не мога да го направя от първия път, значи не си струва да опитвам изобщо". И не е само към нас това отношение - състезаваха се лятото в градинката кой ще скочи по-далеч - той като видя, че е трети и отказа да играе.

# 725
  • Мнения: 883
Фоксче, аз не съм имала подобен проблем с моите. Надя поначало си е много упорита и може 100 пъти да опита нещо преди да постигне желания резултат или преди да се откаже, защото си е доказала, че не може да се справи "засега" /което означава, че по-нататък задължително ще опита пак/. Борко пък е такъв философ, че ако установи, че в нещо не е толкова добър колкото му се иска, може да убеди целия свят, че вината не е в него, а въпросното занятие просто не си струва усилията.

Но, мисля си - може ли това у Исак да е някакъв подсъзнателен страх, че ако не се справя достатъчно добре с нещо ти може вече да не го харесваш толкова  newsm78. Това се случва при децата, които са осиновени на по-съзнателна възраст и които помнят осиновяването си. Защото сега си спомням, че Борко като беше на 4 може би преди някакво тържество в градината /той тогава още не говореше много добре/ ме пита "Мамо ти много ли ще ми се сърдиш, ко ааз кажа на госпожата, че не искам да ми дава стихче?" И следващия въпрос беше" :А ще ме обичаш ли пак?"
Т апо-скоро си мисля в тази насока, отколкото че е нежелание да научи каквото и да е.

# 726
  • София
  • Мнения: 9 517
Не е страх, че няма да го харесаме - същото е положението и в градината, където нас ни няма. Просто като види зор и се отказва, вместо да пробва и да се научи. Например от една година ходи на футбол, а преди две седмици мъж ми го научи да спира топката с крак. Като попитах в градината, защо след толкова много уроци не знае нещо толкова елементарно, ми се отговори, че е нямал желание да го прави - показвали са му, но той не е пожелал. Същото е и с оцветяването на картинки, лепене, пеене, стихотворения... всичко.

# 727
  • на път
  • Мнения: 2 804
Фоксче, ако знаеш как те разбирам ... ама май си е до характер повечко (а не толкоз до възраст при осиновяване).
И Мартин проявява някои такива черти в определени моменти. Голяма упоритост и такт проявяваме вкупом докато преодолеем негативизма му към неща и дейности в които не е лидер от раз. Какво ли не правя за да се чувства конкурентен съм закачила с магнити стихчетата (с много подсказващи картинки на всяка строфа) от градината. През ден повтаряме целия репертоар (от преди 2 години насам). Не може да рисува хич, ама го записах на приложно изкуство и рисуваме като гламави из къщи (вчера написа първите 2 букви на дъската сам и по свое желание (100 пъти съм се опитвала да го накарам без никакъв успех) - мойта и неговата, ходи на народни танци милото (докарва ги на рап), думичките по английски се повтарят до самозабрава .... най му се удава математиката и футбола май  newsm78.
А това "не ми пука" просто ме кара да онемявам всеки път щом го чуя и се правя, че нищо не съм чула ....

Има една гениална българска аниматорка, която преди много години направи страхотни и интуитивни по женски филмчета за зодиите. Та там стрелецът е амурче което стреля нанякъде. Уцелва едно дърво. Отива до него и начертава концентричните кръгове на мишената около своята стрела (тя е десятката).

Все нещо сигурно има дето на Исачето му се удава или харессва да прави повече от другите неща .... Дай му воля да си го прави и да го развива, пък другото може би само ще дойде като добие самочувствие в нещо.

Сега и малката ме работи ... Каквато е кротушана си събува пантофите по 100 пъти на ден за да и ги обувам и да ме види как ще реагирам. Взела ме е на майтап. И как може да е толкова умна на 1г и 4 месеца. Гледа ме умихната с невини големи очи през дългите си мигли ама аз се правя, че нищо не става и обяснявам отначало. От утре е с нови пантофи - "несваляеми".  

# 728
  • София
  • Мнения: 9 517
Все нещо сигурно има дето на Исачето му се удава или харессва да прави повече от другите неща .... Дай му воля да си го прави и да го развива, пък другото може би само ще дойде като добие самочувствие в нещо.
Ох, лошото е, че за сега май само гледането на телевизия му се удава... Интересното е, че го влекат бебешки неща - цял оркестър има - йоника, барабани, акордеон и какво ли не - всичко си го поръча за Коледа - свири седмица и това беше - дай му да облича кукли и да свири на бебешките играчки, дето натискаш коня и той цвили. За сметка на това любимата играчка на сестра му е робота, който Исак получи за рождения си ден...

Сега и малката ме работи ... Каквато е кротушана си събува пантофите по 100 пъти на ден за да и ги обувам и да ме види как ще реагирам. Взела ме е на майтап. И как може да е толкова умна на 1г и 4 месеца. Гледа ме умихната с невини големи очи през дългите си мигли ама аз се правя, че нищо не става и обяснявам отначало. От утре е с нови пантофи - "несваляеми". 
Този номер ние сме го усвоили от месеци насам - първо пантофите, после чорапите, след което с невинна усмивка ми ги подава да й ги обуя, но аз започнах да я държа с обувки за прохождане на Колев и Колев с връзки, като връзвам връзките на възел, така че нека събува ако може  Mr. Green

# 729
  • на път
  • Мнения: 2 804
Ох, лошото е, че за сега май само гледането на телевизия му се удава... Интересното е, че го влекат бебешки неща - цял оркестър има - йоника, барабани, акордеон и какво ли не - всичко си го поръча за Коледа - свири седмица и това беше - дай му да облича кукли и да свири на бебешките играчки, дето натискаш коня и той цвили ....

Нещата просто се повтарят навсякъде да знаеш ... и това с играчките (бебешките) - също.

Ми нека свири детето щом му харесва. Нямате ли в градината "музикални" занимания (пеене, танци ...) да се пробва  newsm78.
Що се отнася до телевизията, тази "болест" и онази с ПС-тата са съвременните. В къщи таткото ги наложи (детето хич не се интерисуваше). Даже се принудихме да сложим ТВ в неговата стая за да си ползваме отово невната. Сега съм ги лимитирала - по 1 час сутрин и 1 следобяд. Само дето не пускам телевизия а селектирани филмчета дето съм ги свалила от темата с торентите във форума (Франклин, Бетовен, Пипи и пр.). Слава богу откакто Мая е в къщи му е по-интересна от малкия екран  Wink и позабрави филмчетата.

# 730
  • Мнения: 1 843
Фокси, кът ми е времето, ама ще пробвам в телеграфен стил:

1. Остави го засега да прави това, което му харесва, дори и да е нещо, което не "пасва" особено за възрастта му.
2. Не се отказвай да се учите и на други неща, но:
- говори му как всички хора полагат труд и старание, за да научат нещо, че е нормално да не става от раз и т.н. (честичко, много честичко го казвай и давай за пример и себе си - как като малка така и така... и че дори и сега продължаваш да учиш разни неща.)
- за всеки, дори и минимален успех, го хвали сякаш е научил нещо велико! Така придобиват самочувствие и малко по малко се учат, че наистина е нужно да положат старание, за да се получат нещата.
- ако не се справя с нещо, давай му почивки и после пак. Не го кори.

Общо взето това са трите неща, които откакто правим с Ирина, нещата потръгнаха малко. Хвалбите при този тип деца са ужасно важни. Е, с времето трябва да се научи, че ако нещо не е направено добре, не е повод за трагедия, че има и друг път, но в началото, преди да се научат да губят, имат нужда от много, много стимул.

Опитай така.
При Ирина съм пробвала различни подходи, преди да стигна до този. Само това работи. А, както описваш нещата - идентични са. Само дето като успеех да я убедя да опита нещо, правеше един вял опит и почваше да реве неутешимо след това...

# 731
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Аз от наблюденията върху моите деца мисля, че около 1 година им е адаптационният период и чак после могат да започнат да възприемат нещо ново от нас или от детско заведение. И Ваньо, и Албена ми преминаха през този период на свикване с новата обстановка и изграждане на доверие помежду ни и откъслечни занимания с неотложни за възрастта им неща. Едва след това започна пълноценното обучение майка-дете при нас.

Стихчета и песнички и аз се опитвах да уча Ваньо на 3 - 4 години. Не успях. В детската градина, особено като престана да боледува, започна да се учи на много неща. Стихчетата му се удават, умее да фантазира и мисълта му при разказване тече учудващо гладко за възрастта му. С рисуването бяхме в плачевно състояние, но напоследък започна по-добре да става. Според татко си пее вярно. С танците сме горе-долу. Имат латино танци в детската и той играе още от първа група. Е, има и по-добри от него... Обаче мен това не ме тревожи толкова.
Ами това - да рисуват добре и да са музикални все пак си зависи от гените, не само от старанието. Аз например съм музикален инвалид (даже не пея песнички, ами съм си накупила касетки и дискове, за да не си обърквам децата) и с рисуването съм оле-мале. Таткото ни е по тази част. И като знам какви старания съм полагала в съзнателна възраст и нищо не се получава, въобще няма да си тормозя децата насила.

Иван получи цял замък и паркинг на 4 етажа с хиляди джаджи за Коледа, игра с тях 2 - 3 дена и вече почти ги забрави. Гледа телевизия, иска да играе на компютъра, все повече си играят със сестра си, която пък си събува обувките поне по 20 пъти на ден. Добре, че поне очилата престана да сваля. С Ваньо играем на домино - едно такова детско, с картинки и му е интересно, засега...

А колкото до бебешките неща. Ами при нас появата на Албена предизвика малък регрес в развитието на Ваньо. Спря да прави неща, които ги можеше (да си връзва връзките на обувките например) и зациклихме върху новите уроци (цяло лято мъчихме колелото, но така и не се научи без помощни), обаче лека-полека излизаме от това състояние и нещата тръгват.
Събрала съм в къщи най-различни книжки със занимателни дейности за възрастта на Ваньо (от рода на "Бърборино") и се упражняваме всеки ден по малко. Опитвам се да предизвиквам интерес. Понякога ми се удава, понякога - не. Ако успее да направи нещо го хваля. И аз се радвам, и той. Когато започнем с друго да се занимаваме му напомням колко сме били щастливи и той пак се старае, понякога...

Аз обаче се питам... Все пак са си деца. Преди всичко им се играе. Не ги ли пришпорваме твърде много с повечето неща, които искаме от тях?


Последна редакция: сб, 03 яну 2009, 11:36 от Gankata

# 732
  • Мнения: 1 843
Аз обаче се питам... Все пак са си деца. Преди всичко им се играе. Не ги ли пришпорваме твърде много с повечето неща, които искаме от тях?

Mмм, май при вас не е баш такава хавата.
Ирина и с игрите е така. Тя просто е пасивна, ако нещо (всъщност, дори и игрите искат в някаква форма "учене") изисква внимание, старание, действие, ако щеш.

Иска нещо, иска го ден и нощ, а когато го получи и установи, че иска учене (напр.: колело, тротинетка, електронни игри и т.н.), го зарязва на мига.

Е, вече не е съвсем така. Напредваме, както казах по горната "схема".

Що касае "дърпането назад" с идването на по-малки членове в дома - май си е класика. Особено при дечицата, които са пропуснали този период с мама.

И възрастта на осиновяване не мога да я подмина, ако че и характера сигурно играе роля. Малката си е съвсем добре в това отношение. Търси си играчките, играе си, любопитна е, пипа, разглежда, иска да повтаря това, което правим ние. Разликата е видима и бих казала, колосална.

# 733
  • София
  • Мнения: 9 517
Дар все едно Исак описваш за съжаление - точно това е - игрите - някой трябва да ги измисли и да ги играе с него, той иначе е пасивен. При нас нещата с по-малкия член вече започнаха да се отразяват добре - понеже ситната си измисля сама, какво да си играе, той я копира и започна лека-полека да измисля и той по нещо.
Иначе за похвалите - аз май действам само на почина "браво", ама не се получават нещата. Вчера като не ми издържаха нервите и отворих големия кош с истини от живота и му дръпнах една лекция на тема - "Който не учи няма да има къща, телевизор, компютър, кола, жена и деца.". След тази лекция се оказа, че детето знае 2 песни, познава буквите "И", "М", "Т", "А", "С".. ама не ще да ги показва, не ще да пее, не ще нищо...
А колелото, тротинетката, електронните игри, дори детски компютър - всичко гние, защото изисква усилие да го разбере или да си играе с него.

# 734
  • на път
  • Мнения: 2 804
..... След тази лекция се оказа, че детето знае 2 песни, познава буквите "И", "М", "Т", "А", "С".. ама не ще да ги показва, не ще да пее, не ще нищо...

Знаех си, че е умно детето  Hug. Мнооого съм доволна. Ще се справите, сигурна съм!

Общи условия

Активация на акаунт