мъжете ви трябва да са наясно, че нещата стават с някакъв процес.
тоест, без да се дудне и досажда, разбира се, трябва да се оплаквате.
нека ако не може да види какво сте свършили, да чуе, че нещата преминават през процес, който не е бил лек.
моето момче, откакто сме се оженили го водя за ръчичка из помещенията всеки път, като изчистя.
и казвам кога и къде ми е било тежко. и казвам, че ми е било гадно да бъркам в неговия кенеф с моята ръчичка, за да е такъв бял и чист.
като готвя го изпращам да разбърка нещо, за да види, че нещата се готвят, а не се появяват на масата свише. и че като отвориш фурната , когато навън е 40 градуса е болезнено.
когато гледам филм го изпращам да ми донесе нещо.
научила съм го, че аз тежко не вдигам, че тая матка ще ни трябва.
той ме изпраща за вода, но аз я складирам в гаража и не я мъкна нагоре.
има още милион такива неща, които правя, които вече ми идват отвътре и не са обмислени.
обичам да го глезя, никога не му правя забележка, че виси на компа, например, че си оставя маратонките в спалнята и тн. не му влизам в офиса, където е мишън импосибъл за подреждане, и почистване.
не му натяквам , че не е свършил нещо ( например, в двора ни има едни клони, които чакат да бъдат изхвърлени от април месец). и тн.
малко като курс по дресировка го изкарах, но в общи линии..какво да се лъжем