Декемврийското дете, стяга бански за море

Кристино, изтрещела си!
И кво каза гинеколога? Да действате ли?

Дара събота и неделя беше в Ихтиман при баба си. Сутрин Румен я караше, вечер си я взимахме, за да можем да поприключим с ремонта. 
Гадно ми е, тежко ми е, жега ми е, но не ми се ражда още. Поне не следващите 2 седмици!

Дара спи още - от 2 часа, сега е почти 6 

Довечера пак до 11 ще откара ...

Гледах снимките на Чоча  Абе уж сте ми приятелки, а то не бяха снимки, разкази за фитнеси с гледка към морето, масажи и спа процедури разни за подаръци ... помня аз пооооомммнняяяяя 

Пак забравих - с Филотелия се чуваме. Ще останат до събота /а трябваше в сряда още да се приберат/, харесало им е обаче викат подкрепление - утре баба Веси заминава за Созопол, защото и те били хора 

Сега се сетих,мацките с вторите кукли вие снимки от погачи няма ли да показвате
Смайли,споко и твойто време ще дойде.Като се нагъзиме ние на по 35-40 год. второ да раждаме,за да се подмладиме тебе вече момъка гаджета в къщи ще ти води

е много се смях! не си у ред жена хи-хи-хи-хи
ще ходя от 3ти до 7ми... в най-големите жеги, ама нямам друг избор ако искам изобщо да ходя... аз все си мисля, че по магазините имат климатици

Тая вечер май ще ходя на дискотека. Ако не ме домързи
Снимки от погачата когато се прибера. Това ще е някъде към края на седмицата.

Чоча, блазе ви за почивката. Тук в момента не е жега, но друго си е на моренце. Снимки май показвах от погачата, но може и да не съм. - http://tzveti.multiply.com/photos- последните 2 албума са с нов матриал 
Има ли някое друго декемврийче, което да не спи следобяд? Диана от голяма поспалана стана истинско камикадзе-цял ден тича като кон, заспива вечер към 21ч. Добре, че сутрин спи докъм 10-11 

Чоча,
супер са ви снимките, екстра  почивки си правите

А Смайли щом е за разкрасяване и подмладяване, едва ли приключва с бебетата, Румбата е просто средния брат 

_ШоШи_
не знам къде са снимките с погачата, но гледам едни снимки от ...МИНАЛОТО ЛЯТО 
http://tzveti.multiply.com/photos/album/38
супер са, двете сестри страхотни прегръдки правят много сладки децата, ама ми е чудно защо и малката Бадемка е на снимките от лято 2006 

 Мерси, Ели! Изкукала съм леко 
Погачата- http://tzveti.multiply.com/photos/photo/37/29 и следващите в този албум 

Ето снимки и от погачата на Теди - http://dezygg.multiply.com/photos/album/5

Не издържам вече. Не мога да разбера какво става с Мая Тази вечер се почуствах като някакво чудовище. Ужасно ми е мъчно... Плача, но не мога да се сдържам...
Историята е следната: От известно време се държи отвратително и се тръшка нон-стоп за щяло и нещяло, бие ни, хапе ни и всичко е "не, няма!" "не, не искам!".  След поредната вечерна истерия вчера наложих вето на всичко, което обича. А именно - Ну погоди, всякакви други детски, сокове, сладоледи и прочее лигавщини. Днес до обяд бе най-доброто дете. Похвалих я многократно за доброто й поведение, казах й че много се гордея с нея, че си е взела поука и т.н. Тя на свой ред ми обясняваше колко е добричка и послушна и изобщо една идилия. На обяд яде общо взето добре. Легна и заспа почти без проблем. Но със ставането се започна - голямото хленчене. Тръшкане - "Не искам на разходка" и т.н. Аз й казах, че излизам без нея пък тя да си прецени дали иска да дойде. Пак рев и накрая ме настигна по стълбите. Както и да е излязохме - навън пак прилично. Прибрахме се и като седна да вечеря хапна 2 лъжици, започна да си бута купичката да крещи, че няма да я де и т.н. Ей така от нищото. После дойде  в хола и изкърти една лампа от стената абсолютно нарочно. Тук аз не издържах и я плеснах по ръката, тя започна да реве и оттам стана големият скандал - след половинчасови разправии и много рев от нейна страна, много нерви и крясъци (защото изгубих всякакъв контрол над себе си и едвамс е сдържах да не я пребия в буквалния смисъл) от моя, тя накрая ми обеща (по собствена инициатива) че ще си изяде яденето сама (и го направи) и ще си легне и ще заспи без проблеми.  Не съм сигурна че описах много точно ситуацията, но работата с две думи е там че трябва да започна да крещя и да я пляскам за да се стегне и да се държи прилично. Иначе с всички положителни методи не става. Ужасно ми е мъчно и се чуствам адски гадно от цялата тази история. Не искам да я тормозя така, но тя не се поддава на никакъв друг начин Наистина се чуствам безсилна. А най-елементарната реакция на безсилния човек е да бие. Не искам да я бия, но все повече ми става трудно да се удържа и ме е страх, че в скоро време ще се изпусна.  Незнам какво да направя... Моля ви дайте някакви идеи. Аз се изчерпах. Старая се да й отделяма всяка свободна минута, която имам. Не мисля, че страда от липса на внимание. С Бояна засега се държи много добре... Засега...

Янче Габи е така почти непрекъснато. Питах лекари казаха, че е нормално. Тя ицпада в истерия като кажеме че трябва да се къпе. Днес пища на терасата и я набих, след което почна да кашля и да изхвърля храчки. Наказах я да заспива сама и без вода. За 10 минути беше заспала без проблем. Заканих и се, че няма да я взема на разходка и няма да и позволявам нищо, дори ще остане без вечеря. Като се събуди и беше добрата Габи ми мина, но щом дойде баща и стана пак дявол.

Само не се втелясвай толкова на тема бой. Всички го правим, не сме безгрешни. Не знам защо толкова е страшно да си признаеш, че посягаш от време на време на детето. Или може би някак не се връзва с форумските понятия за перфектната майка???!!!
Дори и в книгите го пише - във всяка има глава отделена на боя - не го отричат дори и най-големите привърженици на положителното възпитание  
Щом се налага и щом действа ... аз съм ЗА!
Успокой се, не си единствена!

Хайде като се върнеш ще ти дам малко литература. Все нещо ще ти дойде като идея.

Това, което се сещам на прима виста - когато Дара закрещи за нещо "Нее! Нямааа!" веднага със същия тон й казвам, че следващия път, когато поиска едикакво си и аз ще й кажа същото "Нее! Нямааа!". Понякога действа.
Когато пък започне за тропа с крака и да се тръшка за нещо, веднага я имитирам - същите движения, същите думи - първо се стъписва, аз обяснявам, че е грозно, после минава на майтап.
Друг път когато се разкрещи се правя, че не я чувам и не я разбирам. Като й кажа, че трябва да ми го каже нормално, за да я разбера, се укротява.
Избягвам да й отговарям отрицателно. Като ми каже например, че иска бонбони точно преди вечеря не казвам "Не! Няма да ти дам" ами "Да! Ще ти дам бонбони веднага след като изядеш вечерята" /после обикновено вече е забравила/, но на момента се съгласява понякога с малко повече уговорки.

И въпреки всичко изчетено пак честичко крещя и шамаросвам!

Абе сигурна съм, че при всеки ситуациите излизат извън контрол понякога. Гадно е, вината после те изяжда, ама ... и ние сме хора. И то отгледани по методите на Макаренко  

Абе пляскам я. Не е да не я пляскам, но проблемът е че искам да я пребия, а не просто да я набия. Озлобявам се и това ме плаши. Не ме притеснява това, че изяжда по някой шамар по дупето... 

Всяка дума от това което казваш правя, но в 80% от случаите няма ефект.

Опитвам се да правя и това Додсъновото "изваждане от играта". Засега с променлив успех.... Назначила съм й място за реване и когато почне да се дере я закарвам там с обяснението, че когато се накрещи, нареве и се успокои може да дойде при нас... тя седи там по 20 минути без ефект, но когато отида на 20тата минута и я попитам "свърши ли?" тя казва "да", иска вода да се успокои и почва да прави каквото искам от нея....

Мислите ли че всичко това може да е от носталгия по дома и по баща й? Всъщност предстои да арзберем като се приберем - ако продължава така, значи не е това...

Янче с две думи - смени името на Мая, с това на Виктор и все едно си се пренесла у нас. Абсолютно същото е, и действам според ситуацията. Човек съм, имам предел и той редовно го надскача, цяло чудо е, че до сега не съм го потрошила. Да, имала съм желание да го смачкам......също като теб, Янче нормално е, ние сме хора, а децата просто преклавят неимоверно понякога. Твоето дете го познаваш най - добре ти, ти си най - добрата за него, и аз наистина мисля, че всяка от вас дава най доброто на детето си. Самия факт, че казваш, че след много сериозни действия тя се окротява и става добра и послушна, значи че и въздействаш. Какво да ти кажа, съпоставам моето дете с мен. Ходя на работа ( ти гледаш 2 деца и учиш), скапвам се - домакинстване, ангажименти, един болюк неща ( при теб същото) и понякога просто ми омръзва да се държа добре ( като тази вечер наример, направих вечерта на всички ад) - така е и с децата, поне така си мисля - ходят на детска повечето, там е дисциплина различна от тази у дома, в период са, в който вече имат някакви задължения, имаме някакви сериозни изисквания към тях, и може би просто в даден момент изпушват. Защото явно почти всички тук имаме този проблем - странни мрънкяния, капризи и нервообразувания от децата, и за съжаления, ако едно действа при моето дете, не съм сигурна, че при твоето ще подейства. Да те супокоя няма смисъл - на едно дередже сме, но наистинами се иска да ми повярваш, че си добър и любящ родител, и Мая е наясно с това, убедена съм. Не знам какво да ти кажа, знам само, че комай всички сме на тоя хал

Янче, ако ще те успокои и аз на моменти искам да я метна през прозореца. Имаше поредица от 3 дни, в които бях сама с 2те и Диана прояви неблагоразумието да си накъса чисто новите принцески тапети в стаята, които съм избирала след месечно чудене  Чак се уплаших от себе си, макар и да съм далеч от мисълта, че съм перфектен родител. Направо се разревах от безсилие и се почудих какво ли ще става като влязат в пубертета! Не съм я била никога, пляскам обаче от време на време и наистина се хващам, че крещя повече май от необходимото. Добре, че е Емо ме "отрезвява" често, понякога като че ли искам прекалено много. Иначе се кефя на становишето на Додсън, че боят пречиства.  Съмнявам се да е носталгия по дома й и баща й при Мая, просто е период. Знам, че й обръщаш внимание и аз го правя, но все пак им трябва време да свикнат, че вече не са в центъра на вселената.
Диана също бие и блъска. И като кажа, че ме боли ми отгоравя, че иска мама да плаче. Четох, че при такива ситуации трябва да имаме каменни лица и да не показваме емоции, защото на тях точно това им е интересно. Удрят дете на площадката, майката тича, всички погледи се насочват натам..цялата ситуация им е изключително интересна, защото те контролират положението. И го правят отново и отново. Затова гледам да реагирам по-спокойно, дано да й стане постепенно безинтересно. Time-out-а при нас действа добре, вече сама се усеща като се разгневи, гушва си любимата блуза, с която спи и си отива в стаята.
Едва ли ти помогнах, но поне да знаеш, че и аз съм в твоя отбор. 

Здравейте,декемврийки!
Съжалявам за черния си постинг,но една майка-герой има нужда от нашата помощ.
Който не е чувал за Лилибон-историята и може да намерите на:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=209193.0
Помолиха да ме да предупреждавам,че в тази тема има подробности,които могат дa ви разстроят.Все пак това са нещата от живота и всяка една от нас би могла да бъде на нейно място.Четете само колкото можете да понесете и за всеки случай прилагам само банковата и сметка:
 Елена Генчева Енева
Първа Инвестиционна Банка Варна
IBAN BG 66 FINV 9150 10BG N0JZ EN
BIC FINVBGSF