SV, прощавай, кои процеси трябва да прекъснат хората с наследствена обремененост? 
- Публикувана: 5 юли 2007, 10:38 ч.
- Последно мнение: 6 юли 2007, 15:40 ч.
Запознати ли сте с фамилната анамнеза на съпрузите/партньорите си?
SV, прощавай, кои процеси трябва да прекъснат хората с наследствена обремененост?
Сори, че пиша анонимно, но ме е страх и срам да говоря - майка ми е болна от епилепсия, уж нейното не е наследствено, появила и се е кагато е била бременна с мен на 25г в края на 9мес, след като ме е преносвала и тогава след първия припадък са и предизвикали раждането! Аз незнаех, че е болна допреди 8г-бях на 20г когато ми каза, никога не се е случвало пред мен, за 28г е имала само 5 или 6 припадъка, на нея са и казали, че е вследствие от удар в главата, но като разбрах аз така се панирах и при най-малкото, неразположение ме беше страх да не припадна, ходих при невролог, казаха ми, че нейното не е наследствено и няма как да ми го е предала, минах и на скенер за собствено успокоение, нищо ми няма- и все пак отткакто разбрах аз все се притеснявам, ако не на мен, то дори това може да се случи на бъдещото ми дете? Мъжът ми незнае за майка ми, всъщност никой освен мен и баща ми не знае, дори и брат ми който е на 20г също не знае! Малко е гадничко, но мен дори ме е страх да изляза с нея някаде на разходка за да не се случи, незнам каква ще ми е реакцията!
Аз много често я питам, каква сила се изисква за да живееш с това заболяване и да не мислиш, че това може да стане навсякаде! Тя не е прекъсвала работа изобщо през тези години, но никой от колегите и не знае!Тя ми казва, че не мисли изобщо з атова иначе ще се побърка!
Наскоро и на една колежка и се случи за първи път на 32г-диагноза епилипсия и сега се лекува, но си идва на работа и на нея са и казали , че е от удар в главатар преди години е претърпяла тежкакатастрофа- не е наследствена, тъй като в рода им няма болни!Тя дори и шофира и аз всеки път като се качвам при нея в колата- все мисля да не се случи по пътя някъде, докато шофира! Незнам много ми е страшно и гадно докато пиша!!Май аз съм по-психирана, отколкото самите болни!
Та затова и пише до вас дали е възможно, това да се предаде на бъдещи деца и изобщо струва ли си да забременявам???(мъжът ми не знае за майка ми , за това знае, само тази моята колежка, за която казах)
Аз много често я питам, каква сила се изисква за да живееш с това заболяване и да не мислиш, че това може да стане навсякаде! Тя не е прекъсвала работа изобщо през тези години, но никой от колегите и не знае!Тя ми казва, че не мисли изобщо з атова иначе ще се побърка!
Наскоро и на една колежка и се случи за първи път на 32г-диагноза епилипсия и сега се лекува, но си идва на работа и на нея са и казали , че е от удар в главатар преди години е претърпяла тежкакатастрофа- не е наследствена, тъй като в рода им няма болни!Тя дори и шофира и аз всеки път като се качвам при нея в колата- все мисля да не се случи по пътя някъде, докато шофира! Незнам много ми е страшно и гадно докато пиша!!Май аз съм по-психирана, отколкото самите болни!
Та затова и пише до вас дали е възможно, това да се предаде на бъдещи деца и изобщо струва ли си да забременявам???(мъжът ми не знае за майка ми , за това знае, само тази моята колежка, за която казах)
Преди години мъжът ми имаше приятел,който ходеше няколко години с едно момиче,но когато нещата вече опряха до брак,той я напусна и каза,че нкога не е имал намерене да се жени за нея,защото имала брат със забавено умствено развитие.Бях направо втрещена от тази толкова егоистична постъпка.На въпроса ще отговоря така-никога не бих се разделила с любимия заради наследствена болест.Ще направя обаче всички необходими изследвания да се уверя,че детето ми ще е здраво още преди да го родя.Ако не е,бих прекъснала бременността и пробвала отново.Всеки иска да има здраво дете и не виждам защо да не се вземат за това необходимите мерки.
Моят опит показва, че не всички, които са наясно с наследствената си обремененост, предразположеност към заболявания и т.н. имат желание, воля и разбиране, че трябва да прекъснат тези процеси.
Което, както се досещаш е нещо много по-естествено, отколкото обратното.
Всеки човек има инстинкт за продължение на рода - изграден от еволюционните процеси, ценностна система, възпитанието - да проявиш желание и воля за отричането му е голяма, велика борба. Аз не упреквам никой, който не може да се противопостави на инстинкта си и вярва (може би) че точно неговото дете все пак ще бъде здраво. Апропо, всички ние правим точно това, защото, повтарям се, но и при идеална фамилна анамнеза може да се роди дете с аномалии, проблеми и т.н.
stefani6, някои наследствени заболявания не се диагностицират по време на бремеността. Например, заболявания свързани със зрението (давам го само за пример, далеч не е това, от което аз се отдръпнах). И аз не бих си простила, ако знам за този риск и родя дете с въпросното заболяване.
Beth, съгласна съм и с теб.
Beth, съгласна съм и с теб.
Има ДНК изследвания,които изваждат наяве всички евентуални заболявания на плода.Струват скъпо,но са напълно възможни.Всеки сам преценя риска.Маже би ако знам,че вероятността да се разболее детето ми от някоя такава наследствена болест е повече от 30%,бих се замислила дали да имам дете от този мъж.В този случай обаче аз ще взема това решение много преди нещата между нас да станат толкова сериозни.Ако обаче заболяването е в моя род/говорим хипотетично/,тогава аз ще бъда избираната.Не знам тогава как щеше да ми се развие живота.Благодаря на Бог,че не ме е поставил в такова положение.Моля се само да живея достатъчно,да видя децата си големи и създали свои семейсва.Дано го доживея. 
Сори, че пиша анонимно, но ме е страх и срам да говоря
Разбирам, че те е страх, но защо те е срам? Епилепсията не е срамна болест!
Щом са ти казали, че не е наследствена, защо се притесняваш? Щом човек си знае състоянието и се лекува правилно, какъв е проблемът, още повече, че сама казваш, че припадъците на майка ти са съвсем редки. Виж, ако беше болна от някаква тежка форма, разбирам да се притесняваш толкова, но този случай изглежда лек.
И според мен, най-добре е да се консултираш със специалист. Той най-добре ще ти обясни както състоянието на майка ти, така и евентуалните последствия за теб и децата ти, ако изобщо има такива. Тогава вече ще можеш да решиш дали си струва да се притесняваш или не.
В този случай обаче аз ще взема това решение много преди нещата между нас да станат толкова сериозни.
А както и някой по-напред беше писал, като цяло хората са склонни да крият тази информация. Така, че в момента на истината е много трудно да запазиш доверието, което имаш към човека, още по-малко да решиш да продължиш напред с него. Ти си описала много хубав план, но той е осъществим когато всичко м/у партньорите е истинско - чувства, доверие, споделена информация.
Ако обаче заболяването е в моя род/говорим хипотетично/,тогава аз ще бъда избираната.Не знам тогава как щеше да ми се развие живота.