Да се запознаем... Майки на недоносени деца

  • 240 433
  • 644
  •   1
Отговори
# 165
  • Мнения: 339
Казвам се Надежда Велинова. Майка съм на едно прекрасно детенце - Ангелина.Тя се роди на 29.09.2006 г. - 1800 гр., 46 см. в 32 г.с. Живеем в Драгоман. Видях я едва на шестия ден от раждането. Тогава ми казаха, че е готова за отделението във Първа градска, но по клинична пътека трябвало да остане в Института по педиатрия 10 дни. След това всяка седмица ни я показваха за по 30-на секунди във Първа градска - никога няма да забравя пътуванията до там и обратно.

Благодаря на Бог, сега тя е едно палаво, весело и много жизнено дете.
Днес отворих на твоята тема и видях че дечицатани са на една дата. Моят Юлиян се роди на 29.09.2006г. , 1,490 гр., 44 см. , в 32 г.с..Той седя във Втора градска в София до 45-ия ден.Радвам се че сте добре, защото страховете са  много и се помнят цял живот. Моят също е голям палавник и е усмихнато и здраво момченце.

# 166
  • София
  • Мнения: 433
Flora 1, историята ти ме трогна истински. Неонатолозите в Института по педиатрия наистина са чудесни хора и специалисти.
Така се зарадвах като чух милите ти думи за тях. Д-р Симеонова ми е леля и ми е разказвала за твоя Здравко как се е борил за живота си. Наистина им се случва да остават доста време след смяната им, дори се е случвало да не може да дойде да прегледа моето дете, защото някое друго мъниче има много повече нужда от нея в момента.
Колкото и странно да звучи тя си помни почти всички пациенти, даже е кръстница на много от тях.
Ще й кажа за твоите думи, много ще се зарадва.
Пожелавам много здраве на Здравко!

# 167
  • София
  • Мнения: 40 958
Аз май не съм се представяла в тази тема. Казвам се Таня Иванова. Родих сина си Александър на 30ти май, при определен термин 23ти юни - 2400 гр, 45 см.
Вечерта на 29ти вдигнах кръвно 155/100, пристигнахме в б-цата малко преди 12, кръвното ми беше 150/100.
Нямаше време да извикаме лекарката, нямаше време за с-ми и упойки. Биха ми само диазепам за кръвното. Не ми се раждаше, но Алекс беше решил, че му е време. В 4:27 на 30ти гушнал и цунках Алекс за малко. Държал се нормално, нямал проблеми и ми го дадоха в 12:30. Много си поплаках за дребоса, видя ми се ужасно малък. Сега съм спокойна и много щастлива мама Simple Smile

# 168
  • Мнения: 216
Flora 1, историята ти ме трогна истински. Неонатолозите в Института по педиатрия наистина са чудесни хора и специалисти.
Така се зарадвах като чух милите ти думи за тях. Д-р Симеонова ми е леля и ми е разказвала за твоя Здравко как се е борил за живота си. Наистина им се случва да остават доста време след смяната им, дори се е случвало да не може да дойде да прегледа моето дете, защото някое друго мъниче има много повече нужда от нея в момента.
Колкото и странно да звучи тя си помни почти всички пациенти, даже е кръстница на много от тях.
Ще й кажа за твоите думи, много ще се зарадва.
Пожелавам много здраве на Здравко!


Благодаря, dutci, аз наистина съм безкрайно благодарна на екипа на неонатологията, за всеотдайните грижи и човешкото, сърдечно отношение! Много се трогнахме с мъжа ми, като прочетохме за борбеността на нашия Здравко! Много поздрави на лъчезарната д-р Симеонова, може да и кажете, че сега Здравко е едно страхотно момченце, даже почти не боледува (само по коледа кара някакъв грип, за разлика от останалите от семейството), аз все се шегувам (а и не съвсем), че е здрав, защото са му преливали от 3 човека кръв, и са го запасили с различни готови антитела срещу болести  Laughing

Тук побликувах няколко негови снимки: http://www.snimka.bg/album.php?album_id=256213
А на тази снимка е заедно с още една тяхна пациентка - Биляна, която също е добре и е страхотна хубавица :  http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=6133386

Пожелавам на целия екип много здраве и да им се случват все хубави неща!   bouquet

# 169
  • София
  • Мнения: 433
Флора, голям сладур е Здравко, да ти е все така здрав. Ще покажа снимките на леля ми, тя много се радва, когато види резултата от труда си - усмихнати и здрави деца. И досега, след близо 30 годишен стаж, тя не може да претръпне и плаче за всяко изгубено детенце. А понякога дали едно дете ще живее или не, зависи не от лекарите, а от това, че не винаги им осигуряват едно лекарство за разгръщане на белите дробове - сърфактант. Много мога да пиша за това как тя и нейни колежки звънят по разни болници, за да разберат дали някъде не е останало от това лекарство, за да го вземат от там, когато нещата станат много, много спешни. И като си преставиш, че това е Института по педиатрия #Crazy
Но както и да е, май се отплеснах повече.
Важното е, че детенцето ти е добре.
Ще предам поздрави на леля ми от теб - майката на Здравко, тя ще се сети.

П.П. Спирам вече да пиша, че май не съм много по темата.

# 170
  • Мнения: 770
Здравейте!Аз все още не съм родила, но имам опасения, че ще родя по рано и то малко бебче!До сега бременността ми не е никак лека, нямала съм минутка спокойствие!В самото начало разбрах,че съм бременна с близнаци, за което всички много се зарадваха!Седмица по късно получих много силен кръвоизлив, при който едното ми бебче спря да се развива(бях в 2 месец).Тогава започнаха и мъките ми!Бях принудена да ставам от леглото само за тоалетна и пиех по една шепа хапчета,от които ми ставаше лошо!Бях под постоянен стрес, защото загиналото ембрионче почти се беше отлепило и застрашаваше да не повлече и живото със себе си, за което докторите казваха,че е по добре така защото имало голяма вероятност и то да е увредено,даже ми предлагаха аборт!Така до края на 3 месец когато за втори път получих кръвоизлив и вси1ко си дойде на мястото!Остана ми живото бебче и трябваше да продължа нормална бременност!Не за дълго след 2 седмици ме лепна невероятен грип-легло, хапчета, инжекции...ужас!И това преживяхме с мойта бебка!Тъкмо вече горе долу се бях успокоила, когато ми казаха че бебка изостава в развитието си с 2 седмици!Отделно всички доктори ми казват че няма да удържа до края,защото съм била много дребничка и слабичка!Бебето вече било  изпълнило цялото пространство и нямало на къде да расте повече.....(висока съм 157 и в момента съм 51кг,преди това бях 38)!
Ох, защо тези хора са толкова безмилостни и толкова безсърдечни!Защо през цялата ми бременност ме плашат ме обезнадеждават,защо ми предричат само лоши неща!Защо вместо да ме успокоят ме депресират все повече и повече!Мисля сами за бебка и дали всичко ще бъде наред!Нямам настроение, нямам апетит, храна се насила заради нея!Почнах да се страхувам да не и навредя с мойта депресия!
Благодаря ви!Просто исках да споделя!

# 171
  • Мнения: 13
Скъпа Juja, ВЪОБЩЕ НЕ ГИ СЛУШАЙ!  Ще се справиш! И аз бях като теб-повтаряха ми че защото съм слабичка няма да ми е здраво детето или пък няма да мога да го износя(аз бях като теб ама аз не съм нисичка-1.70 като забременях бях 51 кила). Не се тревожи- от всичко най-много твоето бебче се нуждае да усеща че мама вярва в него и го чака с обич! Докато това е така останалото е божа работа. Моята бебка я родих по- рано и мъничка но вече е на годинка и кусор и е диваче от класа - не само е настигнала другите деца, но и ги надминава в развитието си-така че не слушай доктори а  вярвай в силата на твоето мъниче !  Hug Hug Hug

# 172
  • София
  • Мнения: 3 127
juja_ ,не се притеснявай и вярвай в добрият изход.А ЗА РАЗМЕРИТЕ ПЪК СЪВСЕМ!На мен ми разправяха,че детето ми е 2600 гр.,а то се роди 4045гр.-е това на к'во прилича.Разлика ли е,чудо ли е.
 АЗ родих моето слънце месец по-рано.Цялата ми бременност беше голям стрес за мен,защото преди това бях загубила едно бебе в 3-ти месец и близнаци в 20-та г.с.Освен това бях с прееклампсия от края на 4-ти месец,имах и албумин в урината и пиех 9 вида лекарства.Към 34-та седмица кръвното ми вече не можеше да се контролира с лекарствата,които пиех и ми добавиха нови,но и те не помогнаха много.В средата на 35-та г.с. ми изтекоха водите и тръгнах към болницата с такъв страх-дали ще диша само,дали няма да е малко.Роди се моето така мечтано детенце.Беше 4045гр.,но се оказа че съм имала и гестационен диабет и за това е толкова голямо,пък и пиех много протеини,за да не остане малък бебо заради прееклампсията.Кръвната му захар беше много ниска и се наложи да е на системи и антибиотици,беше и в кувьоз.Всичко обаче завърши добре и поне за сега,детенцето ми е здраво и хубаво момче.
 Много съм благодарна на д-р Колева от Токуда,която много ме следеше и предвиждаше нещата много по-рано.
 

Последна редакция: пт, 04 юли 2008, 03:18 от angels_zg

# 173
  • Мнения: 729
Здравейте мами! Казвам се Таня и имам две дечица - Станислав на 5 г. и 4 м. и Елена на 4м. и половина /почти 2 корегирани/. Малката я родих в 29 г.с. 1040 грама и 32 см.  Беше в болницата 73 дена от които 54 дни в ковьоз. В началото не даваха никакви шансове да оцелее, защото дробчетата и не бяха развити и не можеше да диша сама /слагаха и кислородна палатка, хранеха я със сонда и т.н. и т.н. няма да ви отегчавам/. Но за щастие тя се справи. Не мога да ви опиша как се чувствах, защото не ни я показваха, а само ни даваха информация за нея. Показаха ми я когато тя беше на 52 дена, всъщност 47 дни не я бях виждала. От два месеца вече си е в къщи /изписаха я при 2,350 кг/. Всеки месец и прявят ТФЕ - има мозъчни стомахчета, които се надяваме да изчезнат.   

# 174
  • Мнения: 662
Казвам се Вики, моята Борислава се роди 38г.с., 1900г. Беше няколко дни в кувиоз, на втората седмица след раждането си я прибрахме у дома. Тъй като се роди с диагноза хипотрофия и евентуалните последици от това, всеки месец сме на невролог и ултразвук на главичката. Записахме се и на рехабилитация, ходим всеки ден от понеделник до петък по един час. Засега се развива нормално, но все още ми е притеснено  Cry.

# 175
  • Мнения: 419
Здравейте  Hug.
Искам да ви разкажа за моето момче  Heart Eyes. Роди се 45 дни преди термина, тогава лежах в болницата за задържане. Раждането беше седалищно  Whistling. Той тежеше цели 2,370 кг., разположени върху 47 см. Един месец бяхме в болница, за да направи необходимите кг. За няколко месеца настигна връстниците си и на 1 годинка вече беше в абсолютната норма за възрастта.
Тази малка ръкавичка, сега е е 16-годишен младеж, по-висок е от мен с една глава, дори и баща си е задминал на ръст  Crazy, много е умен и е почти отличен ученик.
Дъщеря ми се роди няколко дни преди термина, беше в норма и като ръст, и като килограми.
Наблюдавайки двете си деца, категорично потвърдавам, че
НЕДОНОСЕНИТЕ ДЕЦА СА СЪЩО ТОЛКОВА ЗДРАВИ КОЛКОТО И ДРУГИТЕ ДЕЦА
Peace

# 176
  • Мнения: 5
Zdraveite!Kazvam se Petq,na 25 godini ot Kazanlak.Na 23.06.08 rodih momichence,Melisa.za jalost dosta po-rano,v 27g.s.,1020kg.33sm.O6te e v kovioz v St.Zagora.Za sega moje da se kaje,4e vsi4ko e nared,di6a bez aparat,reagira na 6um i dopir, s izklu4enie na tova,4e ima kravoizliv v mozaka.Glavata i po4va da raste i ima opasnost da ima problemi,ako ocelee.Kazvat,4e ima vazmojnost da se napravi operaciq v Sofia,no trqbva da se iz4aka nqkolko dni i da se konsultirat s nqkoi lekari.Sega teji 1200gr. zdravoslovno e dobre.ostava samo da se molq da ima dobri doktori da i pomognat da se opravi!!

# 177
  • Мнения: 770
papatya1983 хиляди силни  Hug  Hug  Hug
Вярвай че ще оцелее и ще бъде едно здраво детенце, което ще те радва цял живот!
 Praynig се за теб и бебенцето ти!

# 178
Здравейте и от мен. Казвам се Дора и ви следя от две седмици но едва сега се престраших да се включа. След тежка прееклампсия и спешно секцио на 10 юли се роди моето слънчице Симеон. Той е много мъничък едва 650 грама и затова не смеех да се включа във форума. От тогава минаха две седмици и започвам да се надявам, че може би и за нас ще има късмет. Сега Мони е в неонатологията на Университетската детска болница София моля някои ако има информация за тази болница да сподели. Иначе при бебчо нещата сякаш започват да се подобряват, като изключим инфекцията която има лекарите казват че няма други проблеми. Той се роди в 30 г.с. но теглото му не отговаря за нея, защото беше спрял да расте. Сега се моля всичко да се оправи

# 179
  • Мнения: 1 684
Diadora,ще се моля детенцето да се възстанови бързо Hugвсичко ще е на ред!!! Peace

Общи условия

Активация на акаунт