Ами момичета, такъв цирк беше днес ходенето до педи, че незнам да плача ли, да се смея ли?! 
Първо да кажа, че сме здравички, той Петър като отидохме при педи така се хилна и заигра и я замамоса /демек се разпя ма-ма-ма/, че тя от вратата вика: Хм, не ми прилича на болно дете, ама давай да го видим. Гърдичките кристално чисти, само гърлото било малко по-влажно /каквото и да значи това/, но не употреби термин "зачервено" или "възпалено"...... та каза да му давам да пие по една ампула витамин С няколко дена, да пръскам Стеримар в нослето, защото по всяка вероятност, кашлицата е от там, да давам Панадол сутрин и вечер три дни /това не е ли много? чувала съм, че уврежда черния дроб, та в това може и да не я послушам/......стандартните неща, които съм правила и преди при подобна ситуация...... и все пак каза да го наблюдавам и ако се влоши общото му състояние /т.е. не яде, не играе...../, каквото влошаване не се наблюдава в момента......веднага да идем отново.
Помолих я да види ушичките, да не би някакво възпаление да има и за това да се тръшка нощем детенце, но и там всичко си беше наред. Изписа ни едни капки за ушите Otipax, които за сега няма да взимам, защото проблем няма, но да си имам рецепта при евентуален проблем.
Та на най-наболелия въпрос: Защо Пепи така истерично реве нощем, та чак син става - отговоре не даде. По нейно мнение най-вероятно е подготвяне за зъби, но съвпадането с това мое боледуване обърква нещата.
Та за сега ще работим по нейните препоръки /вече веднъж помогнаха/, та дано и този път няма нищо сериозно. И дано тая вечер е от добрите......
А сега да разкажа за премеждията - сутринта ставам и поглеждам, че са ми останали само 2 памперса, сменям единия, моментално след това следва една голяма работа на моя малък мъж и мама пуска в употреба последната резерва......казвам си отиваме при педи, преглед и после до склада за памперси......аз неврозно бързаща и трепереща бутам количката до автобусната спирка, че време няма закъсняваме за часа......добри хора ми помогнаха да се нахлузим вътре....и пак същите добри хора помогнаха да слезем, нооооо преди да слезем, поглеждам моя синковец...... и памперса пак пълен
мисля си: то е мъничко, педи няма да забележи, че няма и от къде да купя......влизаме в коридора на кабинета и аха да влезем за преглед поглеждам количката - изрисувана в приятно жълто 
и беж навън да спасявам положението /отдавна съм закъсняла за часа/, след обиколка на почти непознатия квартал, намирам аптека, в която има от нашия размер пампи, радостна, че все пак малко сме се изложили, преобувам Петър пред входа на клиниката, но малко преди да затворя памперса поглеждам и ахкам: о, не, това не се случва на мен - Петър е опикал всичко, количката, себе си, мен.........просто се разплаках от нерви......../сега се смея с глас/ - добре, че носех резервни дрешки и добре, че поне прегледа даде що годе добри резултати ......че поне с веселие разказах на вас и всички у дома, какъв купон ми спретна моето диво зверче. 
Е нямаше такъв карък
дано този разказ ви е развеселил поне малко и ви донесе една спокойна и тиха нощ.
Първо да кажа, че сме здравички, той Петър като отидохме при педи така се хилна и заигра и я замамоса /демек се разпя ма-ма-ма/, че тя от вратата вика: Хм, не ми прилича на болно дете, ама давай да го видим. Гърдичките кристално чисти, само гърлото било малко по-влажно /каквото и да значи това/, но не употреби термин "зачервено" или "възпалено"...... та каза да му давам да пие по една ампула витамин С няколко дена, да пръскам Стеримар в нослето, защото по всяка вероятност, кашлицата е от там, да давам Панадол сутрин и вечер три дни /това не е ли много? чувала съм, че уврежда черния дроб, та в това може и да не я послушам/......стандартните неща, които съм правила и преди при подобна ситуация...... и все пак каза да го наблюдавам и ако се влоши общото му състояние /т.е. не яде, не играе...../, каквото влошаване не се наблюдава в момента......веднага да идем отново.
Помолих я да види ушичките, да не би някакво възпаление да има и за това да се тръшка нощем детенце, но и там всичко си беше наред. Изписа ни едни капки за ушите Otipax, които за сега няма да взимам, защото проблем няма, но да си имам рецепта при евентуален проблем.
Та на най-наболелия въпрос: Защо Пепи така истерично реве нощем, та чак син става - отговоре не даде. По нейно мнение най-вероятно е подготвяне за зъби, но съвпадането с това мое боледуване обърква нещата.
Та за сега ще работим по нейните препоръки /вече веднъж помогнаха/, та дано и този път няма нищо сериозно. И дано тая вечер е от добрите......
А сега да разкажа за премеждията - сутринта ставам и поглеждам, че са ми останали само 2 памперса, сменям единия, моментално след това следва една голяма работа на моя малък мъж и мама пуска в употреба последната резерва......казвам си отиваме при педи, преглед и после до склада за памперси......аз неврозно бързаща и трепереща бутам количката до автобусната спирка, че време няма закъсняваме за часа......добри хора ми помогнаха да се нахлузим вътре....и пак същите добри хора помогнаха да слезем, нооооо преди да слезем, поглеждам моя синковец...... и памперса пак пълен
мисля си: то е мъничко, педи няма да забележи, че няма и от къде да купя......влизаме в коридора на кабинета и аха да влезем за преглед поглеждам количката - изрисувана в приятно жълто и беж навън да спасявам положението /отдавна съм закъсняла за часа/, след обиколка на почти непознатия квартал, намирам аптека, в която има от нашия размер пампи, радостна, че все пак малко сме се изложили, преобувам Петър пред входа на клиниката, но малко преди да затворя памперса поглеждам и ахкам: о, не, това не се случва на мен - Петър е опикал всичко, количката, себе си, мен.........просто се разплаках от нерви......../сега се смея с глас/ - добре, че носех резервни дрешки и добре, че поне прегледа даде що годе добри резултати ......че поне с веселие разказах на вас и всички у дома, какъв купон ми спретна моето диво зверче. Е нямаше такъв карък
дано този разказ ви е развеселил поне малко и ви донесе една спокойна и тиха нощ.
милото сладурче беше като в боди без ръкави - то памперса му беше до под мишниците. Та днес явно бебоците са на фаза ДРИС.... и ние не правим изключение, но поне омазването си спестихме. 
и 
А тези сухари дето дробите на попарка-в тях няма ли глутен?? 
После я гушнах, за да не събуди баткото и тя ми заспа в ръцете - при опит да я оставя отново се събуждаше и така 3-4 пъти докато се отказах. Седнах си на компютъра и си гледах филмче, докато бебката си спеше блажено върху мен - и така до 8.30, когато я оставих, за да се събуди, че вече не издържах на стола - схвана ми се д-то!
ужас, вече незнам как да го опазя......мести се из цялата спалня и на сън и на яве и мира нямам. Излишно е да обяснявам как след първото падане се заричах и вричах да не го оставям вече на спалнята.....тая нощ реших да го взема да спи при нас, че заради нослето е неспокоен и се буди на често, а като си е при мен лесно го успокоявам, е то това хубаво, ама друга беля взех, че си навляках и сега пак онова натрапчиво чувство, че съм лоша майка...... 
е то нали в сухарите го има така че рано или късно ще се даде с попарата преди 10 месец.
/
!!!
. Бях подпряла кошарата му до спалнята, на която се ширеше той и даже в малкия процеп между тях бях подпъхнала чаршафа. Идвам след 5 минути и синът ми изчезнал 
