Сънувате ли починали ваши близки?

Мисля че с Холограма опитвате да извъртате темата в друга плоскост. Има отделни теми за това "за" или "против", вярвам или не вярвам...Ще кажа две думи и спирам по темата да убеждавам Тома неверни. Такива ще има винаги и навсякъде.
Слава богу реалността не зависи само и единствено от нечий опит. Или от опита на тези които си срещала. Баба Ванга е доказан във времето феномен. Милионите са реалност. При нея се тълпеше народ от много страни във времето, в което за тези неща беше забранено и да се споменава. При нея идваха видни политици и интелигенция от цял свят. Да се отрича феномена на баба Ванга, означава тотално да си затворил очи за тези неща и едва ли някой и нещо би те убедило. Реалността надхвърля много нивото на това което човек би могъл да побере като знания или като усещане за света наоколо. Човечеството не знае и една нищожна част от законите по които се управлява вселената, но това не ги прави по-нереални или недействащи.

Далеч съм от мислълта да ходя по врачки и магове и както там и м се вика. Не вярвам в тях- всички са мошеници и пълни глупости са това, което правят.

не съм и особено религиозна, но съм християнка . На мен лично ми се струва супер фантасмагорично това с черната фигура, защото никога не съм виждала такива неща и не вярвам,ч е същетсвуват. Но на вярвам на сестра си, че наистина го е видяла. Може би това е нещо в нейното подсъзнание, не знма.

Ех, Джемма, не чакай сама да видиш нещо за да повярваш.

Ти нали си рускиня? Руска телевизия не гледаш ли? Сега по СТС върви "Битва екстрасенсов" и още няколко предавания на подобна тема...гледаш ли? Най-горещо ти препоръчвам. Биха заставили да се замислят и най-големите неверници.

следя темата и ми харесват отговорите на Ксения!

Правилно . Нека тази тема не се извърта в спор, за или против, защото както всички други подобни, ще бъде заключена. А тези, които сме загубили мили, близки хора, ни е интересно да знаем това-онова... може и да е вярно.

Всеки вярва в нещо!
и не можем да насъдим нашето мислене на другите, всеки си избира!
Аз вярвам в сънищата е не във всички, просто някой са доста реалистични!
Да знам че някой се смеят на сънищата, но аз вярвам в някъква зависимот, и в живот на душата след смъртта!
както и вярвам в съдния ден , когато ще си каже тежката дума онзи горе!

Ще ви разкажа какво се случи в един много странен ден с мен и една моя приятелка. Не е сън, но мисля, че е интересно и свързано по темата.
Преди 4-5 години с въпросната моя приятелка и със сегашния ми мъж се разхождахме около Симеоново. Атмосферата беше много напрегната, сякаш нещо витаеше из въздуха и това направи впечатление на всички ни. Даже се шегувахме, че все едно се намираме във филм на Хичкок. За съжаление почти се оказа така. Бяхме с кучето на мъжа ми, разхождахме се спокойно и изведнъж ни нападна едно друго куче. Отървахме се. Дотук нищо мистериозно. Продължихме към околовръстното. Там ни нападнаха други кучета (заради кучето на мъжа ми)....много...около 40-50 бяха в един двор и започнаха да изскачат от една дупка. Никога не съм се страхувала от кучета, но тогава направо онемяхме всички. Измъкнахме се от там. Продължихме по околовръстното пеша с намерението да отидем до Камбаните. Вече вървяхме по-спокойно...докато едно куче с отрязана лапа за малко да захапе приятелката ми, която го съжаляваше. В този момент тя каза, че е сънувала същото куче, същата случка. Дотук добре, не мислехме, че става нещо необичайно...просто лош ден. Продължихме да вървим, бяхме съвсем близо до Камбаните. И изведнъж както си вървяхме по една полянка от нищото се появи една кола...караше мъж, беше протегнал ръката през прозореца и разхождаше питбула си. Не можех вече да издържам, мислех си, че жива няма да се прибера...а никога не ме е било страх от кучета. Скрихме се и те отминаха.
Разказвам ви цялата тази прелюдия, за да разберете каква беше атмосферата този ден.
И така, пристигаме на Камбаните. Там нямаше НИКОЙ освен пазача. Вече спокойни, че сме се отървали разглеждаме камбаните и лекичко ги размърдваме, за да чуем как звънтят. Стигнахме до една камбана (мисля, че беше венецуелската). В един и същи момент двете с приятелката ми посегнахме да я пипнем, но и двете си дръпнахме ръцете уплашени. Спогледахме се...аз я попитах чула ли е нещо. Тя каза - да, чух един тих женски глас да казва "не, не, не". Абсолютно същото бях чула и аз. Със същата интонация. Огледахме се наоколо, нямаше НИКОЙ. Дотърчахме до мъжа ми (той беше по-напред) и му разказахме какво сме чули. Започнахме да обикаляме и да търсим жена, но нямаше никой освен нас и пазача. 
Това е. После бързо бързо си тръгнахме.

За Ванга мога само да кажа, че баща ми се е срещал с нея преди около 30 години. Отишъл е да пита дали има надежда за живота на брат му, който е бил болен от рак. Още като влязъл баба Ванга го спряла на вратата и казала изообщо да не я пита късно било. Той решил да попита нещо за себе си, а тя му казала да си спомни какво е говорил с майка си. Баща ми говорил с баба ми на тръгване и тя му казала да попита дали ще отиде да учи в академия в Москва. Отговора му бил, че е тръгнал за по-важни работи.
Едва ли Ванга е могла да знае всичко това.
Баща ми не е вярващ, но винаги е уважавал Ванга.
Говори се също, че след като чичо ми починал (бил на 20 години), баба ми е сложила бутилка с бода на гроба му, за да може да го вижда. Било много мъчително за душата, но тя не искала да го пусне. Мисля, че се получава до 40тия ден. Баба ми го сънува постоянно вече толкова години и винаги ни подаря нещо, кото е споменал в съня си. Явно са имали много илна връзка, не знам.
Баба ми се занимава и с уроки и баене, може да има някакви способности

Никога не съм чувала за никакви бутилки с вода. И какво става като се сложи? Как го вижда? В съня?

Абе да ти кажа и аз не знам каква съм такава. Хем не вярвам и ми с еструват пълни глупости, хем ми е интересно и чета такива неща и гледам по телевизията. На две мнения съм.

Това с бутилката и аз наскоро го чух от едно момиче. Тя ми разказа следното:
Точно на 40 -тия ден от смъртта на човека се тръгва от дома преди изгрев слънце и всички вървят мълчаливо, никой не трябва да говори. Отиват на гробищата, слагат бутилката и чакат, като изгрее слънцето в бутилката се вижда образа на починалия. после всички излизат отново мълчаливо от гробищата. Това момиче се кълне,ч е е видяла в бутилката образа на дядо си, но другите присъстващи- не са видели нищо. Аз отново не вярвам, но кой знае...

Лелеее...това ми прилича точно на магически ритуал... Малко зловещо звучи. Да се завлече човек по тъмно на гробищата...аз май съм прекалено бъзлива за такива неща.

Е какъв е смисъла да му видиш образа? Нито можеш да пообщуваш, нито нищо...

Ще ви разкажа и аз моята история. Преди години почина баба ми. Бяхме много близки - тя ме е отгледала. Не можах да отида на смъртния и одър. Не вярвах, че ще си отиде. До днес скърбя, че не бях до нея. На погребението падах няколко пъти - подхлъзвах се. Имах чувството, че иска да ме накаже. Исках да я сънувам, но не успявах. Чак след години започнах я да сънувам такава каквато си беше. Как се радваше като си отида, как я прегръщах и се събуждах с реалното усещане от топлината на прегръдката и. Дълги години нямахме дете. В един момент решихме, че ни е време. Но две години не можех да забременея. Отидох на гроба и напът за морето. Още бях в цикъл. Помолих я да се застъпи за мен, за да си имаме детенце. Оказа се, че съм забременяла след 5 дена. Когато бях 5-ти месец бременна я сънувах - показвах и корема си, а тя се радваше и каза, че е голям. Събудих се уплашена да не би да загубя детето. Това е първия път в които ми проговаряше. Родих мечтата си. Живо и здраво момиченце. Когато стана на 3 месеца отидох на гроба и за да благодаря за детето и да я помоля да му е ангел хранител, така както е на мен. Надявам се да съм постъпила правилно.
Вие какво мислите?
Обичаме те скъпа бабо   

А моята баба, която почти ме отгледа... и друг път съм го казвала, но и тук в тази тема реших да го напиша.
Близо 5 г. не можех да забременея. От 1999 до 2003 г. Баба ми почина на 28 април 2003 г., погребението й беше на 30 април 2003 г. През август забременях, ей така, от нищото... без да правим никакви манипулации при доктори. Дойде време да раждам. Терминът ми беше на 6 май 2004 г. И понеже със секцио - 10 дена по-рано трябваше да вляза в болницата. Обаче, аз си мисля... "Ако вляза на 26 април, както казват, ще ми направят изследвания на 27-ми и на 28-ми ще ме оперират, а на тази дата не искам да раждам. За това ще вляза на 28-ми, за да няма нищо общо детето ми с тези черни дати!"... Влизам на 28-ми, на 29-ти ми правят изследванията и казват, че ще ми правят секциото на 3 май, в понеделник. Обаче, вечерта на 29-ти бебето тръгна... водата ми изтече... на сутринта на ехограф и в Родилна зала - секцио. Родих дъщеря си на 30 април в 15:15 ч. (точно 1 година след погребението на баба) . А тя толкова искаше да забременея и да имам дете... не успя дори да разбере, че съм бременна.
Оттогава ми се закотви в главата мисълта, че душата на баба ми, се е преродила в Гери (детето ми). На никой не съм го казвала, защото знам реакцията... Един ден, свекърва ми ми беше на гости, Гери спи... тя я гледа и ми вика: "Ще ти кажа нещо, ама да не се обидиш... Гери много ми прилича на баба ти, особено като спи!"

Не си ли забелязвала че по странно съвпадение на обстоятелствата рожденни дни на близки съвпадат с дадите на смърт на други? Ако не ме лъже паметта дори имаше тема по този въпрос. Аз много съм мислила по този повод...Не е възможно душата на починалия да се преражда, предполагам е прекалено рано, но...мисля че те имат пръст в тази работа и то много. Предполагам, че Господ, или ангел-хранител или самия близък изпращат бебето точно тогава за да успокоят болката от загубата, за да покажат, че тази дата не е черна.