На Черното море ФЕВРУАРЧЕТО пече дупе

  • 9 922
  • 293
  •   1
Отговори
# 285
  • Мнения: 728
Честит Рожден Ден Дикси! Бъди най-щастлива жена и нека твоите двама мъже те дарят с всичката любов на света!




Защо не пишете бе мами? Нещо много ни оредя страничката, лоша работа така.

# 286
  • Мнения: 255
Дикси, честит рожден ден! Да си жива и здрава, много обичана и глезена!

# 287
  • Мнения: 5 026
Честит рожден ден, Дикси! Здраве....всичко най-добро!

# 288
  • Мнения: 222
 
  ura: newsm38 newsm67 ЧеСтИт РоЖдЕн ДеН ДИКСИura newsm38 newsm67
 много здраве, усмивки и безгранична любов от най-любимите ти хора!

# 289
  • Мнения: 222
наистина е доста пустичко, хайде мами къде сте? Mr. Green  bouquet
ние отиваме на Враца до вторник малко да се поразходим, пожелавам ви приятни моменти и спокоиствие през следващите дни!!!
атракция ,благодаря за информацията ,ще се помъчим да се ориетираме и по пътната карта,
ако някои от идващите мами пожелае бих желала на лични да обменим телефоните си поне да имам връзка с някоя от вас  Embarassed,
целувки на всички  lovekiss lovekiss lovekiss

# 290
  • Мнения: 296
Честит рожден ден на Дикси!!!Пожелавам ти много здраве,щастие и много,много любов. newsm59 nbirthday newsm67 bdbaloni hbday

# 291
  • Мнения: 1 999
Благодаря ви за хубавите пожелания!
На мен обаче не ми беше изобщо празнично вчера, макар, че следобяд се прибрахме домашен отпуск от детска клиника. Всичко започна от вторник вечерта, когато Митко повърна два пъти. В сряда до обяд вече бяхме в болницата. От тогава в 13.00 до петък в 14.00 беше нон-стоп на системи.Един път само му ги спряха по моя молба за 15 мин. за да го изведа малко навън. Беше кошмарно пребиваването ни там. Вдигаше температури до 40 градуса, не помагаха нито Панадол, нито Нурофен, нито нищо. Обвивахме го с мокри чаршафи и го поливахме със спирт. Вървеше му в системата и Гентамицин, но  му включиха и едни друг от по-тежката артилерия. Изхождания няма от вчера и те затова ни пуснаха да си спим вкъщи. Ще ходим два пъти дневно за да му слагат антибиотиците и по една система до неделя вечерта. Тогава и ще му махнат абоката, който сега само го мисля да не си го изтръгне и да не се запуши. Освен това не е ял от вторник вечерта, но те го наливаха с глюкоза и той не изпитваше глад, а сега аз трябва да му давам само картофи, ориз и сухари и то по малко. Измъчи  се детето. Тези температури го изгаряха направо. Аз толкова се притеснявах да не направи температурен гърч ( чукам на дърво). А там беше в стаята  поне 40 градуса, задух и пълно с хлебарки. Аз не смеех да загася нощем лампата защото те лазеха по леглото на детето, влизаха в сака с багажа, а една даже ми влезе в сутиена .  Не съм спала изобщо .
А и междувременно  циганките от другите стаи ми откраднаха едната вечер телефона. Това беше малко след като му бяхме свалили температурата и той заспа и аз да видя колко е часа и го няма. Оставиха ме без телефон там сама с него.Това беше капката която ми преля и ревах като магарица цяла вечер.
Сега обаче всичко е много по-добре. От снощи няма температура. Хапва по малко и е весел  Grinning
Казаха ми , че е от морето. Много е отвратителен вируса. Много.

# 292
  • Мнения: 296
Здравейте и от нас!
Дикси много съжалявам за това което се е случило.Слава богу,че сте успели да смъкните температурата.Моля се по бързо да оздравява малкия юнак. Praynig

# 293
  • Мнения: 791
Дикси, мила, направо ми настръхнаха косъмчетата, докато четях постинга ти  Sad  Силно ви прегръщам и се радвам, че Митко вече е по-добре. А това за циганките е ужас просто, замалко и на нас да се случи миналата година, когато бях със Сузи в болница. Обраха една мама /паричките от портмонето й взеха/. А една идваше да иска уж бонбонче за детето си от нашите и ми разглеждаше какво имам в нощното шкафче  Shocked  Така бързо й прекъснах ентусиазма - насъсках всички да внимават къде какво оставят.
И така ... аз от 3 дена вървя като в безтегловност, не сядам да уча, ужасно много ми е мъчно за децата и въобще не мога да се съсредоточа /нали са във Видин при баба си и дядо си, че уж да чета за изпити/. Всичко, което видя, ми напомня за тях и така ми се е свило сърцето, че едва се сдържам да не ревна. И на мъж ми му писна да ме слуша: Искам си децата! /казвам аз/ Еее, ами иди да си ги вземеш тогава! /сопна ми се той накрая/.  Нещо съм се сбъркала  Crazy
Чао засега!

Общи условия

Активация на акаунт